Малага – от тук започва Андалусия

Вторият най-голям град в провинцията (558 000 жители) стана отправна точка за повечето от пътуванията ни и също така бе мястото, от където започнахме опознаването. 

В пътеводителите често пише, не пренебрегвайте Малага и ние се чудихме защо. Може би хората в очакване на невиждани атракции не и отделят достатъчно внимание, или може би стои в сянката на по-известните градове, но според нас незаслужено. Ако наистина някой смята града за втора категория атракция, надявам се да променим това възприятие.

В града има летище и е дефакто център на Коста дел Сол. Когато става въпрос за презастрояване на бреговата ивица в България, точно Коста дел Сол бива даван за лош пример.  За това ще си позволя да направя някои сравнения. 

Преди 50-60 години това е бил един 350 км дълъг пояс от плажове и някое друго рибарско селце. Общо взето беден район. С развиването на туризма постепено цялата тази ивица се превърнала в една огромна конурбация, застроена с хотели и апартаментски комплекси, израсли около някогашните селца. Това са приликите с нашето Черноморие. 

Различно е това, че някъде в процеса на застрояването са се усетили накъде вървят нещата и във вече бетонната градска среда са оставени места, където човек може да си поеме малко въздух. 

Примерно дълги крайбрежни алеи с велопътеки, които се вият копирайки плажната ивица от едната страна и улицата от другата страна. Всички сгради са винаги отвъд пътя, а по крайбрежната алея няма нищо, освен по едно ресторантче на всеки може би 1 километър разстояние. 

Ресторантите изглеждат като еднотипни ниски дървени постройки, боядисани в бяло и предлагат риба, бира, вино и различни ястия на общо взето нормални цени. 

От време на време има спортни площадки с уреди за фитнес и прочее възможности за спорт. А местните се възползват от факта. И сутрин, и привечер имаше достатъчно спортуващи. (Подобни спортни площадки имаше и в другите градове във вътрешността на страната – изглежда испанците обичат не само да гледат спорта по телевизията). 

Така че въпреки по-голямото застрояване на бреговата ивица отколкото при нас – всичко е някак си по-добре организирано и човек няма чувство, че се е загубил в някой огромен квартал на анонимен социалистически град. 

Но честно казано, след като видяхме колко може да е застроено едно място, било то в Испания или в Малта, мисля, че строителството по родното Черноморие още се намира в детските си години. ... Да тук се отплеснах малко. 

Та, в средата на всичко това се намира Малага, от която до всяка една точка по крайбрежието има транспорт а в посока вътрешността на страната не е по-различно. 

Централната гара Мариа Замбрано се намира на линията на междуградското влакче “cercanias”, което свързва центъра на града с влаковата гара, летището и линията свършва в градчето Фуенхирола на около 30 км от Малага. 

(разписание на “cercanias” тук, картата на жп мрежата тук). 

Влакчето е нещо като междуградски трамвай,  пътува на всеки 20 минути и мисля, че е най-евтиният и удобен начин за да стигнете на пример от летището до Малага или някои от крайбрежните градове. 

В непосредствена близост до влаковата гара се намира и „естацион де аутобусес”, от където можете да си хванете автобус за повечето дестинации. 

Предимиствата и минусите на различните видове транспорт споменах на кратко в предишният пост, тук.

А от пристанището пък може да си хванете ферибот до Африка, а именно до испанския! град Мелила намиращ се на северноафриканският бряг.

За да се ориентирате добре в Малага трябва да намерите улица Аламеда принсипал. Това е главен булевард, минаващ през реката Гуадалмедина и преминаващ в булевард Пасео дел парке. От едната страна на улицата се намира морето, а от другата- историческият център.

Малага е основана от финикийци, след което подобно на остатъка от Андалусия е била последователно картагенска, римска, визиготска, за кратко византийска и дълги столетия арабско – мавърска, а от края на 15. век- кастилска, тоест- на католическа Испания.

Историческият център на града е доминиран от сгради от точно този 7 столетия дълъг период на Мавърската държава, дала име и на региона Ал Андалус. На хълм над пристанището се издига крепостта Gibralfaro и под него се намира двореца Аlcazaba.

За по-информирана разходка из града избрахме безплатната туристическа обиколка с Панчо турс (страницата им: тук). 

Какво е безплатна туристическа обиколка сме писали в един наш по-брадясал вече пост тук .

Запознахме се с две двойки от Холандия и Германия и английския ни гид и в тази шарена евро компания тръгнахме из улиците на Малага. 

Направихме си един тур по централните забележителности през Плаца Мерсед, после на горе по хълма покрай римския амфитеатър и Алказаба, в посока Гибралфаро, после надолу към катедралата и в малките улички, посетихме пазара Меркада Атаразанас, за да излезем отново на булеварда и привършихме тура на брега на морето близо до пристанището. 

Цялата обиколка бе за около 2 часа и половина и можем само да я препоръчаме. По-късно ползвахме услугите на Панчо турс и в Севиля и пак останахме доволни.

Един от най-известните жители на града е бил  Пабло Пикасо. В града има музей на художника – Museo Picasso с над 200 негови творби и също можете да посетите и родната къща на твореца – Casa natal de Picasso. 

Ние пренебрегнахме големият художник за сметка на по-късната ни визита в Центъра на модерното изкуство и се отдадохме на емоцията на момента и след като вече видяхме, че центърът на града лесно се обикаля пеш, тръгнахме към най- високата му точка – крепостта Гибралфаро. 

От горе се открива гледка към целия град, пристанището, арената за корида, а от другата страна и към планината.

Крепостта е била построена от емир Абд ар-Раман I. през 8. век, тоест малко след превземането на Андалусия от Маврите и после е била реконструирана през 14. век,  което пък е малко преди Маврите мусулмани да са прогонени от кралица Изабела и крал Фердинанд, завоювали тази територия за християнството. 

От цялата крепост са останали най-вече крепостните стени, но си струва заради гледките. (а и бирата на върха на хълма е много по-вкусна от тази в подножието :). 

Гледайки покривите на сградите, веднага ме впечатли факта, че покривите се ползват за нещо като място за сиеста, може би и като лятна всекидневна/спалня понеже вероятно са най-прохладното място в къщите. 

Пред мен се разкри един свят на стълбички, навесчета, масички, люлки дори и малки басейни и всичко това на покривите на жилищните сгради. В мисълта ми се появиха картините на М.Е. Ешер. 

След като проверих в интернет, не се изненадах да прочета, че е идвал точно тук, в Андалусия и че му е повлияло. Има гледки тук, които изглеждат все едно Ешер ги е рисувал и в последствие сградите са били построени според неговите картини.

Малко по-надолу под крепостта се намира замъка Алказаба от 11. век., който е нещо като намек за това какво ви очаква в Гранада. 

Тука пада доста ходене от едното място до другото, защото, въпреки че са в съседство и вероятно са били свързани, днес се разглеждат по отделно, като два обекта, с две каси и т.н. За крепостта входът е горе на върха на хълма, а за замъка пък точно в обратния край на комплекса – долу в близост до римският амфитеатър. 

За това може би ще си помислите за автобус, който да ви докара до върха – това можете да осъществите с автобус номер35 и после ще слезете пеша до Алказаба, което е една приятна разходка по нанадолното. 

Времето напредваше и ни оставаше още един от набелязаните за посещение обекти. Centro de arte contemporaneo – Център за съвременно изкуство. Входът тук е безплатен, а ние имахме късмета да разгледаме творбите на Вик Мюниц и Ервин Вурм. 

Вик Мюниц:

Ервин Вурм:

След разходка из галерията бяхме готови за деня. Поваля ни малко дъжд, походихме доста, започнахме да се ориентираме в испанската градска среда, аклиматизирахме се и въобще бяхме готови за следващите ни приключения.

Очакваше ни Гранада. ...

П.с.: ако решите да посетите Малага в средата на август, имайте предвид, че тогава се провежда традиционната Фериа де Малага – 9-дневна фиеста с музика, танци и много партита. :)

Мокри в Андалусия

снимка: Уикипедия

Този и няколко следващи поста ще ни отведат в южна Испания, където наскоро прекарахме няколко дни. Тук, в самото начало ще призная, че очаквах късно октомврийска жега, много слънце, да си прекарвам времето по къси гащи, но с наближаващата дата на заминаване в прогнозите се появяваха все повече и повече дъждовни дни. И взеха, че се сбъднаха да му се невиди.  Като за края на октомври никак не беше студено, но все пак  добре ни поля ( .... ).

Лесно проверимите факти казват,  че: Кралство Испания е държава с площ 505 992 км² и 47 милиона жители. Намира се в югозападна Европа, столицата е Мадрид.  Андалусия е на второ място по територия и на първо по брой жители между 17 независими региона, които съставят Испания. Столицата се казва Севиля.

За мене Испания винаги е била свързана най-вече с големи личности от културата на 20. век – Дали, Пикасо, Бунюел, Алмодовар и географските открития, направени от испанските флотилии през средновековието.

Коридата, фламенкото, шерито,  дори и Gipsy Kings :) също са типично испански, но някак си не съм се сещал за тях, а има и още много от „истинската” Испания, която не съм познавал въобще.

Без претенции да сме видели, разбрали и научили всичко за тази интересна държава ще споделим нашия опит и впечатления.

Част от практичната подготовка за пътуването започнахме с четенето на форумите на трип адвайзър. От начало ми се видя лесно, но, колкото повече информация търсехме и колкото по- подробно планирахме нещата, толко по-сложно и хаотично ми се виждаше всичко.

Черешката на тортата беше постът на една англичанка, определила ползването на страницата на испанското БДЖ като: „сюрреалистично преживяване” (това, след като вече съм търсил значение на думи като – salida, desde, horario и други в гугъл преводача, защото някои страници с разписания  просто нямат  английска версия).

Сега след като мина всичко и се справихме, мисля, че не беше чак толко сложно, само съжалявм, че не разполагам с машина на времето, която бих използвал,  за да прескоча в близкото минало и да споделя това прозрение със себе си.

Ако ви потрябва да търсите информация на подобни теми, вижте на следващите места:

Трип адвайзър тема за обществения транспорт от Малага тук

Страницата на дръжавната железница Renfe тук

Изчерпателна информация за закупуване на билети от страницата на Renfe тук

С автобусния транспорт е малко по-трудно, понеже има много различни малки/средно големи компании, които обслужват различни линии и техните страници, ако ги намерите, са обикновено само на испански. Ориентацията е малко по-трудна, но пак е добре да прочетете форумите на трип адвайзъра, блогове и т.н. интернет източници, в крайна сметка ще се ориентирате.

По нашите наблюдения цените са горе-долу следните: около 150 км пътуване ще ви излязат някъде 10€ с автобус, 20€ с „пътнически” влак и 40€ с бръз влак /на човек/ в една посока.

Испанските влакове ми направиха голямо впечатление и след придобития опит бих избрал средната опция, тоест „пътническия” влак. Комфортът е много висок, влакът се движи със 150км в час, всичко е чисто, всеки билет е с място, във вагона е тихо, просторно ... така някак си представям пътуване в 21. век.

При пътуване с влак на по-голямо разстояние имайте предвид , че може да има опашка при входа на перона, тъй като има секюрити проверка като на летище. С рентген, магнитна порта, кучета и т.н., интернетът преупреждаваше да си оставяме  поне 30 минути аванс, за да не изпуснем влака заради проверката, но се оказа, че минавахме доста бързо. Все пак, може би в разгара на туристическия сезон  е по-различно.

Ако мислите да пътувате с кола, ще ви интерусава дали се плащат магистралите в Испания и въобще каква е културата на карането.

Таблица с цените на платените участъци от пътната мрежа на страната тук

Карта на пътната мрежа с отблеязани платени участъци тук

Като на пешеходци ни направи впечатление сравнително доста спокойният  трафик (натоварен, но не и изнервен) и възможността да се порадваме на предимството ни на пешеходните пътеки. Освен това пътната мрежа е доста гъста, градовете са големи и често се преливат един в друг, поради което няма да съжалявате, ако си вземете GPS навигация.

Ако след всичката подготовка все пак се нуждаете от помощ има туристически-информационни  бюра с безплатни карти и брошури, където ще ви посъветват и упътят. Същото ще го сторат и хората на улицата.

Тук обаче трябва да сте подготвени за любезен отговор, съпроводен с искрено желание да ви помогнат,  обяснявайки ви - на испански :) , също като в ресторанта, на гарата и всякъде другаде, където не е туристическа информация. Така де. Нали сме в Испания.

Това е симпатично, защото, ако внимавате какво ви говорят /горе-долу имате представа какъв би могъл да е отговорът/,  носите си речник и сте направили усилия да научите няколко думи предварително, ще се разберете, а пък местните така си запазват културната идентичност.

Но от друга страна ме подсеща за вица за полицаите, разкарали чужденец, който ги питал кой знае какво и единят казал на другия: „Абе, ние да вземем да научим някой чужд език, а?” а другият му отвърнал: „Че за какво ни е, тоя като знаеше 4 езика да не би да се оправи.”

И така английският може и да e Lingua franca, но някак си „французите” са малко.

Така или иначе испанците са готини и усмихнати хора, а и още нещо – испанската бира става за пиене. ... Което пък ми припомня за испанската кухня.

Ние опитахме: Гаспачо, студена доматена супа, рецепта тук, тортиля – омлет с картофи, рецепта тук, хамон – известната испанска шунка растяща от таваните на кръчми  и тапас.

Тапас = мезе. Това е краткото обяснение. А дългото?

Най-често в баровете, където сервират храна, сравнително скромното меню разделя порциите  на три категории.

Тапас – най малката порция, сервира ви се в чинии с размер на по-голяма чинийка за кафе, медия – средно голяма порция и расион – пълна порция за възрастни в нормален размер чиния.

Предимството на тапас е обаче това, че на едно ядене можете да опитате няколко различни вида ястия и/или мезета, става за лек обяд, пиене на вино или бира и е идеален начин да опознаете чужда и непозната кухня.

Вегетарианците ще имат проблем да се разберат с келнерите в ресторантите какво точно искат, защото думите „син карне” (без месо) някак си остават неразбрани, но това не е по-различно от други южни държави, в които сме били.

От вината опитахме манзаниля и олоросо, които са типични за региона и представляват бяло и червено вино, подсилени с малко бренди, така че алкохолното им съдържание е около 15-16 процента. Влюбихме се толкова, че някак не остана време да опитаме нещо друго.

...

Подготвени теоретично, дъждобраните приготвени, речникът  под ръка- започваме пътуването си по Андалусия. Чака ни: Малага, Севиля, Гранада, Кордоба, Ронда и Гибралтар.

Следва продължение.

Глухите камъни

В последните години много от списанията и блоговете, занимващи се с пътувания и културни забележителности на местна почва, са включили Глухите камъни в обзора си. Макар и след първата вълна от ентусиазъм, днес и ние ще добавим малко към общата картинка.

Глухите камъни се намират в Източните Родопи, след село Малко Градище, по пътя Любимец – Ивайловград (този път не си взех телефона и не мога да дам GPS координати, но се надявам да не са ви нужни). Както в много случаи, мястото, където трябва да отбиете, не е обозначено, но това не бива да ви обезкуражава.

На следващата снимка е снимана отбивката – черен път, отклоняващ се надясно, когато пътувате от Малко Градище в посока Ивайловград. Отбивката се намира на върха след продължително изкачване.

Колата е най-добре да оставите в самото начало на черния път и така да си доставите удоволствието от около 50 минутна разходка до камъните. Теренът никак не е труден и се върви доста приятно.

Мястото е малко специфично с това, че доста време държи влага и ако в предишните няколко дни е валял дъжд, бъдете готови да се изцапате с малко кал. Затова е по-добре поне една седмица времето да е било сухо, за да останете сухи и вие.

По пътя до камъните са направени няколко беседки със зидани камини, дървени пейки и навеси, така че, ако искате пикник – нищо не ви пречи да си направите такъв. Ще си позволим само да ви помолим да си приготвите торбичка или чувалче за боклук и след визитата си да не оставяте абсолютно никакви улики, свързващи ви с мястото.

Нищо, че други хора смятат за нормално да се изкопае дупка в гората и да се пълни с празни кенчета от бира, пластмасови торбички, цигарени кутии и прочее. Мястото е доста отдалечено и редовно посещение от някакъв общински служител, който да събере отпадъците и прибере наоколо, не е приоритет на местната власт.

Сега малко и за самите Глухи камъни. Информационното табло на място ни информира, че се намираме пред един от най-големите култово-погребални комплекси на траките, възникнал XII – VI в. пр. Хр. и е бил използван до Средновековието. След приемането на християнството  от V. в тук е имало християнски храм.

Също като други тракийски култови комплекси мястото е подбрано така, че околната природа да засилва величието на храма и е в хармония с околността. От върха, на който е разположена главната част на комплекса, има прекрасна гледка към язовир Ивайловград, върх Шейновец и в посока Любимец.

Самият комплекс се състои от няколко скали, стърчащи от иначе хълмистия терен, покрит с широколистна гора. Скалите формират нещо като каменни кули, в които са изсечени трапецовидни ниши, чието предназначение не е на пълно обяснено.

Една от теориите гласи, че са ползвани за съхранение на урни с прахта на по-обикновенните траки. Според друга тук са слагани свещи и са ползвани за ниши, служещи за осветление. 

Въпреки че няма следи от опушване по нито една от тях, втората теория ми харесва повече.

Представете си само тишината на гората, скалите осветени от свещи, поставени в нишите и по пътечката между тях се вие мистериозно шествие на траки, приготвящи се за жертвоприношение в чест на туко-що починалия владетел.

Шествието преминава покрай скалите, изкачва пътечката, виеща се нагоре към главната част на храма. Там на най-горната част, на малка площадка гори силен огън и главният жрец се изкачва към него по стълбите, изсечени в скалата.

Горе, приближил се до боговете си, той се прекланя пред тях и отдава нужната почит. Долу под него в малка камера издълбана в скалата почиват тленните останки на местния владетел, който и след смъртта си бди над земите, принадлежали му някога.

Сега... знам че такава представа противоречи на множество проучени тракийски погребални и религиозни обичаи, но това все пак е само една представа, една визия, подхранена от фантазията, развхиряща се на места като това. :)

Истината е, че реално няма еднозначно обяснение за какво са служили каменните ниши в скалите. Камерата издълбана в центъра на комплекса е доста малка за да стане място на вечен покой на знатен трак – в не толко отдалечената гробница в Мезек или Александрово покойниците имат къде къде повече място за тях, за конете си, и множеството различни накити и ежедневни предмети, осигуряващи им комфорт в задгробния живот.

Също така в горната част на скалата над камерата има изсечена правоъгълна дупка, най- вероятно за съхранение на вода. Така че ясното тук е само това, че много остава неясно, но това е и привлекателното в случая.

На края ще сложа малко линкове към предишни наши постове за тракийски култови комплекси в околността:

Тракийска гробница в Мезек

Александровска гробница

Скалните слънца приТополовград

.... есента е хубава, дано да се задържи така и вие намерите време да посетите някои от местата. Ще се радваме да споделите впечатления!

Whiskey Fest Sofia 4 - 6 октомври 2012

снимка: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Scotch_whiskies.jpg

Преглеждайки блоговете днес се натъкнах на поста на Комитата за уиски събитие в София. Няма да описвам колко съжалявам че няма да можем да го посетим .... страданието ни е неописуемо.

Но какво да се прави. Освен да отидем на обиколка по дистилериите в Шотландия, за друго нещо с което да се утешаваме в момента не се сещам.

Както и да е. За всички любители или кандидат любители на тази благородна напитка имащи възможност да посетят феста е следващият линк : http://www.whiskeyfestsofia.bg/index.html.

Обърнете внимание на майсторските класове които се предлагат - ще имате възможност да разберете за традициите на Ирландското уиски, нещо повече за малцовите еликсири от Шотландия или за модерните възгледи на Американските производители на бърбън.

Ако не се доредите до класовете (на сайта на феста пише, че билетите са в ограничено количество), все пак можете да си купите билет за дегустация и да изпробвате няколко вида различни уискита.

...

Ще ви остава още един линк, към един уиски блог който за съжаление май е позамрял малко, но въпреки това има някой друга интересна статия и освен това е събрал и куп други линкове, така че ако обичате уиски, хъврелете му едно око.

Разделям се с вас с едно келтско slainte!

снимка: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Erskine_Nicol.jpg