сряда, 23 март 2011 г.

Шумен – Велики Преслав – Мадара



Шумен – градът на любимата ми бира. А също  и място, за което не бях чувал нищо запомнящо се и бях склонен да го махнем от списъка при плануването на излета, поради притеснения дали ще ни стигне времето.

Щеше да се окаже голям пропуск!

Първа изненада са интересните и реставрирани къщи в центъра в градско-европейски стил от началото на ХХ век.  Вярно, че за местната икономика достатъчно красноречиво говорят всичките магазини за дрехи втора употреба, помещаващи се в тях, но това е временно явление. Като цяло центърът на Шумен е микс от красиви ремонтирани сгради и сгради, на които предстои ремонт и още нещо.



Извън всякакви сравнения стои един архитектурен Троянски кон, подарък от соца.

Местните хора казаха, че най-вероятно е трябвало да служи на администрацията на пощата. Близостта до сегашната поща в самия център на града говори за тази теория. Но огромната бетонна сграда никога не е завръшена и сега се вижда почти от всяка точка на града. Толкова е отвратителна и така не се синхронизира с атмосферата на Шумен, че не пожелахме да я снимаме. 

Размерите и, местонахождението и, и цената на евентуалните действия по решаване на проблема с този колос са може би въпрос, който 20 години остава без отговор в града.

Не знам. Грозно е, впечатляващо грозно.

Сега за хубавите неща в Шумен. На върха на Шуменското плато отдалеч се вижда паметникът на Създателите на българската държава. Въпреки, че малко му личи любовта на социалистическия архитект към бетона като материал, отблизо паметникът е внушителен. Величествен.





На 4 км от паметника на Създателите на България се намира Шуменската крепост или Стария град, както е известен паркът с крепостта. Пътят минава през гориста местност, която предлага различни туристически маршрути и явно често посещавана от жителите на града. Дори им завидяхме благородно.


Крепостта има трихилядигодишна история, започваща с траките от племето гети. Последват ги римляните, българите, византийците, пак българите а през 1388 е превзета от османските войски. Около 100 години по-късно след жестока съпротива крепостта е превзета от кръстоносците на Владислав III. Ягело (Варненчик) и разрушена.


После историята малко я е позабравила и според думите на екскурзовода, хората са ползвали мястото за пикник и спорт, а археологическите разкопки се провеждат на място чак след 2. Световна война. От тогава крепостта се превръща в една от най-добре  проучените и запазени крепости в България.


В момента текат реставраторски работи, които би трябвало да са готови до 31. Април 2011г.


Крепостта е  интересна и с възстановки на историческите битки с участващи клубове за бойни възстановки от България и Европа.
Битките по принцип се провеждат всяка нечетна година и информация за тях се намира в сайта на община Шумен (http://www.shumen.bg/index.html), тази година най-вероятно събитието ще се случи през месец юни (http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=361051).

От Шумен тръгваме за Велики Преслав. Градът на Симеон I и Златнич век. Втората българска столица след Плиска.

Във Велики Преслав имате две места за посещение. Едното е Историческият музей на края на града, а второто-  Археологическия резерват (с руините) на 2-3 км от музея.

Околноста се различава от равното поле на Плиска. Тук някогашният град се намира в подножие на планина, за разлика от Плиска, разположена в равнина, но по другите характеристики си приличат. И тук има голямо външно укрепление, пазещо града и второ, вътрешно укрепление, пазещо резиденцията на самия владетел.



За съжаление като в Плиска няма запазени сгради, по-скоро открити основи и реставрирани порти и крепостни зидове. А представа за архитектурата и дворците на Преслав можете да придобиете от техните макетите и украсителни елементи, изложени в музея във Велики Преслав.




На място  в  Археологическия резерват също можете да видите така наречената Златна или Кръгла църква. Частично реставрирана, тя също е свидетел за красотата и мощта на Втората българска столица.




От практична гледна точка е по-хубаво да посетите първо музея, билетите, закупени там, важат и за Археологическия резерват, а и ще имате възможност да си вземете екскурзовод. (Ако искате да сте сигурни за екскурзовода, по-добре е да се обадите по телефона предварително.)




Освен това музеят помещава и  Преславското златно съкровище.

А на края след разходката из останките на Преслав, мисля че няма да ви разочароват в близкия ресторант Омуртагов мост.

След вкусен обяд и необходимото кафенце отново вдигаме гълъбите и заминаваме за Мадара.

Пътят за Мадара минава по маршрута за Шумен – Варна, преди да стигнете до магистралата А2, има отбивка за Каспичан, това е и вашата отбивка. Следователно ако идвате от Варна, слезте от магистралата за Каспичан и продължавайте по пътя за Шумен.

Трябва да призная и за Мадара ни бяха изкривени представите. Знаех за Мадарския конник, но не знаех, че на място има и много повече.

От касата за билетчета тръгват две стълбища, изчезващи в буйната растителност. Стъпала направо и нагоре водят директно до конника. Ние препоръчваме стълбите вдясно.


Първо са по-плавни, и второ- първо ще ви отведат до скалното параклисче на Свети Пантелеймон.



Оттам са няколко крачки до Малката пещера, Голямата пещера със светилището на нимфите.

За разлика от нимфеума край Каснаково (вижте поста от февруари: http://patuvaj.blogspot.com/2011/02/blog-post_22.html ) от  мадарския тракийски храм на жриците на потоците и водата- нимфите не е запазена постройка, нито дори надпис.


Останали са само стълбичките на входа, усещането за сакралност, спокойствие и девственост, ромулът на водата и зеленината. 



После можете да продължите към Мадарския конник. А цялата пътека води в приятна сянка на дръвета и храсти в подножието на респектиращата скала. (надписите Винимание падащи камъни! също са много респектиращи :–).


Скалният релеф е един от символите на България и на място е по- красив и впечтляващ от всяка снимка или изображение. Около него има надписи от епохата на трима български владетели – Тервел, Комирсош и Омуртаг.


След малка пауза за снимки и поемане на дъх, можете да продължите по пътечката, която води към скалното стълбище, отвеждащо до върха на скалата, кадето се намират останки от средновековна крепост.

По време на изкачването ще ви се отвори невероятна панорама, на която можете да се наслаждавате на някоя от пейките, предвидливо инсталирани по трасето. В същото време можете да го използвате и за размисли за отказване на цигарите, подобно на нас :–)


След изкачването ви остават още 200 метра до крепостта, от която е запазена и реставрирана скромна част от крепостните стени и портата.


Крепостта е съществувала подобно на крепостта Овеч до нашествието на османците на  Али Паша през 1388, когато е превзета и разрушена.

Оттам има изглед към село Мадара, вижда се и Шумен и скалните плата  в околноста. Панорамата е един достоен завършек на пътуването ни.



Шумен инфо:

Шумен център- паметник Създателите на българската държава 4-5 км.
От паметника има директен път до Стария град- 5 км. Видя ни се идеално за колела.
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, в Шумен, препоръчваме хотел Неон
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): при крепостта не, при паметника не, най-близко място- в Шумен
Ресторант (отворен целогодишно):  при крепостта не, при паметника да, най-близко друго място- в Шумен
Места за пикник- да, в района има скамейки
Достъпност (целогодишно): да

работно време на паметника:   http://www.ab-bg.com/bg1300

Билет за вход паметник Създатели на българската държава: 3 лв, беседа 5 лв.
Ако закъснеете и отидете извън регламентираното работно време, можете да разгледате също всичко спокойно- обектът не се заключва.
Билет за вход Шуменска крепост: 4 лв, беседа- 5 лв. (препоръчваме)

Колко време да отделим:    паметник- 30 мин.
                                                  крепост- 1ч. и 30 мин.

Велики Преслав инфо:

гр. Велики Преслав център- музей 1 км
Музей-руини: 2 км
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, при руините мотел-ресторант Омуртагов мост
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): при руините и музея не, , най-близко място- в гр. Велики Преслав
Ресторант (отворен целогодишно):  при крепостта да- ресторант Омуртагов мост, при музея-не, най-близко друго място- в града
Места за пикник- да, в района има скамейки
Достъпност (целогодишно): да

работно време на музея:  http://www.museum-preslav.com/greeting.html

Билетът за вход за музея и руините е един: 4 лв, беседа 5 лв.*през уикенда беседата трябва да се заяви предварително
 

Ако закъснеете и отидете извън регламентираното работно време, можете да разгледате поне руините и Златната църква спокойно- обектът не се заключва.

Колко време да отделим: 1.00 час за музея и 1.00 час за руините

Мадара инфо:

С. Мадара център- Мадарския конник 1 км
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да,
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): при касите, друго най-близко място- в Мадара
Ресторант (отворен целогодишно):  при конника да, най-близко друго място- в града
Места за пикник- да, в района има скамейки
Достъпност (целогодишно): да
работно време на резерват Мадарския конник с всички обекти на открито:  http://www.100nto.org/bg/shumenska-oblast/583-97-arheologicheski-rezervat-madara.html

Билетът за вход: 4 лв
 

Ако закъснеете и отидете извън регламентираното работно време, можете да разгледате спокойно, стига да е още светло- обектът не се заключва.

Колко време да отделим:  за обиколка на пещерите и конника и разходката до крепостта и обратно: около 2.00 – 2.30 часа

Чудните скали – Провадия – Плиска



Последния зимен уикенд посветихме на областта около Шумен. В обиколката включихме Провадия, Плиска, Шумен, Велики Преслав и Мадара.

Пътувайки от Айтос за Провадия, след пресичането на Стара планина пътя минава покрай язовир Цонево и това е и мястото, кадето се намира природният феномен Чудните скали.



Скалите се виждат от пътя, похвално-поставена е и табелка. Кратката разходка около и към скалите едва ли отнема повече от 30 мин, а е красиво.





Наоколо винаги има рибари, но и желаещите за друг тип отдих сред природата имат възможост да намерят тук своето. Балкана между Айтос и Провадия предлага различни типове терен, гориста местност, околие на реките Луда Камчия, Камчия и други, все подходящи местенца за туризъм и отдих.

Към плюсовете на региона бих зачел и факта, че като туристическа дестинация има голяма конкуренция в съседното Черноморие, което го прави спокойно, неоткрито място. Въпреки това, местните хора развиват потенциала на родния си край и се намират достатъчно хотели, къщи за гости, бунгала и тн.

От Чудните скали до Провадия е около 30 минути с кола. Нашата цел в градчето е крепостта Овеч, намираща се на платото над града.



От главния път има табелка, посочваща отбивката за крепостта, но на нас ни се стори много малка уличката и я подминахме. Липсата на втора табела обаче ни убеди, че пропуснахме отбивката и се върнахме.

След малко каране намираме паркинга и табелката за крепостта. Оставяме колата и след 500 м стигаме до касата за продажба на билети, която е затворена. Сезонът явно още не е започнал.

Изкачваме каменните стълби (140), сечени в скалата и се озовоаваме на платото, кадето е била средновековната крепост Овеч. До наши дни са се запазили основите на няколко сгради, виждат се основите на църква, килиите за затворниците на крепостта, скални ниши и реставрираната порта.





На мястото на днешните руини най-вероятно е съществувало тракийско селище. Повечето скални ниши в района се обясняват като използвани именно за тракийски погребения. Не е учудващо, че следвайки логиката на историческото развитие и приемственост, на това място се заселват и византийци, славяни и българи, а разгромът на Овеч се свърза с името на Али паша и 14 век.

Сигурен съм, че от платото има прекрасен изглед, но намалената видимост днес не ни позволява да му се порадваме. Затова пък виждаме ято щъркели, които оглеждат терена.




След обиколка на останките на крепостта, минаваме по дървения мост и следваме пътечката, която се оказа маркирана с червена маркировка и която води до скалния манастир в местността Шашкъните.




Скалните манастири в региона са повечко и представляват интерес за нас. За съжаление доста от тях са разрушени, забравени, изгубени или недостъпни. Добра информация за българските манастири като цяло може да се получи от книгата „Фотоалбум на православни храмове, скални църкви, манастири и стенописи от България” на Светлозар Стоянов. Местата там са снимани, има и GPS координати и общо взето, върши добра работа като източник на инспирация за пътувания.




Намираме скалния манастир сравнително без проблеми, но за съжаление достъпа до него е забранен. В интернет разбрахме, че е поради гнездящите там големи грабливи птици, но все пак се надявахме в края на зимата да е отворен...Е, не е. Но, ако сте наблизо, разходката до Шашкъните е приятна и отнема около 20-тина минути.

Оглеждаме още Провадия от високо и се обръщаме към колата.


Следващата спирка е Плиска, първата българска столица. Най-атрактивни за снимане са реставрираните крепостни стени и порти, а по-късно и базиликата. Но мястото е с внушителни размери и е жалко, че малко видимо материално е останало.



Все пак в музея се виждат някои интересни находки от живота и епохата на пръвия български царски двор (681- 893 г.). Като например над хилядагодишната игра дама.


Естествено е пълно с монети, разни оръжия, домашна посуда, има и въздушни снимки, на които се виждат очертанията на някогашната Плиска.



По изложените макети на двореца и църковните сгради все пак можем да придобием представа за облика на Крумовата столица. Излизаме да я обиколим и пеша.



Пред музея се намира гроба на един чужденец в последствие станал българин, чието име често срещаме във връзка с историческите паметници на България – чеха Карел Шкорпил- откривателя на Плиска.


Оградената от крепостната стена площ, която е заемал градът, е 20 км2. Имало е четири порти, множество църкви. Цялото място е било протъкано с подземни тайни ходници, най-големите от които достатъчно широки за конски каруци, но днес се виждат само малки части, повечето са затрупани.






След обиколката на ареала, излизайки през източната порта, тръгваме на ляво по пътя към Голямата базилика. В ляво от асфалта още си личи стария каменен път, свързващ Плиска с базиликата.



Базиликата и комплексът около нея е мястото, приютило учениците на Кирил и Методи след прогонването им от Велика Моравия, а също и самия Борис I. Царят, избрал монашеския живот след покръстването, се оттегля в комплекса при базиликата, за да се върне отново малко по-късно. Намесата му се налага, за да отстрани Владимир Расате, наследника си, който клони отново към езичничеството и да направи Симеон цар.





С това завръшва пръвия ден от разходката ни. Ще спомена само на кратко хотела, в който се настанихме. Нека това да е още едно наше благодаря за приятния ни престой там.

Хотел Неон в Шумен. http://www.unona-bg.com/ . Намира се почти в центъра на града. Стаите са семпли, но личи, че всичко е ново. Освен обикновеното оборудване в стаите има и по един компютър с интернет, а хотелът освен сауна и други удобства, изброени на страницата в интернет, разполага и с зала за тенис на маса. Масите са превъзходни и след деня, прекаран по разкопки и паментници и след логичното Шуменско в Шумен, разпуснахме идеално :) .

Персоналът на рецепцията беше отзивчив и усмихнат, което също допринесе за добрите впечатления от мястото и града.

За това, ако търсите хотел в центъра на Шумен на прилична цена, ние препоръчваме Неон.


Чудните скали при язовир Цонево инфо:

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, ето някои: хотел-ресторант Чудните скали (тел. 517 30211) , къща за отдих Слава 2, комплекс Овчага
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): не , най-близко място- с. Добромир,
с. Аспарухово
Ресторант (отворен целогодишно):  да, хотел-ресторант Чудните скали
Места за пикник- да, в нишите на скалите или на брега на язовира
Достъпност (целогодишно): да
Билет за вход: не
Колко време да отделим: около 30 мин.


Овеч инфо:

Овеч-Провадия 2 км.
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, в Провадия
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): при крепостта не , най-близко място- в Провадия
Ресторант (отворен целогодишно):  при крепостта не , най-близко място- в Провадия
Места за пикник- да, в района има скамейки
Достъпност (целогодишно): да
Билет за вход: няма информация
Колко време да отделим: за разходката от паркинга до Шашкъните през крепостта и обратно- около 2.00-2.30 мин.

Плиска инфо:

НИАР Плиска- град Плиска 3 км.
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, в град Плиска
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да, в град Плиска
Ресторант (отворен целогодишно):  да, в град Плиска
Достъпност (целогодишно): да
Работно време:  http://museum-shumen.com/k5.html
Билет за вход: 4 лв. за възрастни, беседа с екскурзовод- 5 лв. (препоръчваме)
Колко време да отделим: за посещението в музея, обиколка на ареала и Голямата базилика-
2.00 часа