събота, 21 януари 2012 г.

Малта – Blue grotto, храмовете Ħ-agar Qim и Mnajdra


Освен с историята си Малта е привлекателна и с небесно синьото си море и скалните формирования на бреговете си. Най- фотогеничната скала на острова се намира на югоизточния му бряг- Blue grotto.



За да ѝ се насладите изцяло е добре да стигнете до пристанището Wied iż-Żurrieq (там има автобусна спирка), от където през няколко минути тръгват лодките, които ще ви закарат до природния феномен.






Водата тук е много синя, а усещането да сте в малка рибарска лодка, която се скрива в поредната морска пещеричка, да ви духа вятърът, със задължителната спасителна жилетка около врата, от време на време да ви плиснат капки от поредната преодоляна вълна - е морска магия.




След вълнуващата част с лодката е време да направите добри снимки. Хубаво е да се качите обратно до главния път и да стигнете до площадката с изглед към гротото. Именно от тук се правят рекламните снимки на дестинацията. :)




Ако искате да похапнете прясна риба, ресторантчетата над пристанището няма да ви разочароват. Тук рибата излиза от морето и веднага влиза в тигана без излишен престой.

Денят беше хубав, трафикът много слаб, а до следващия автобус имаше един час, който ние решихме да оползотворим, разхождайки се до следващото интересно място – мегалитните храмове Ħ-agar Qim и Mnajdra. 


След около час морски гледки, лек бриз и кактуси пристигнахме.

Ħ-agar Qim и Mnajdra са два мегалитни храмови комплекса, намиращи се един до друг и тяхната възраст се определя между 3600 и 3000г. Именно тук са намерине статуетките на „дебелите жени” и тази на Малтийската Венера, които днес се намират в Националният исторически музейвъв Валета.


Обиколката започва с музея на мегалитните храмове. Тук можете да видите и модели на храмовете със схематично обозначените слънчеви лъчи и ъгълите, под които влизат в храмовете на определени дати през годината.


За древните хора, построили храмовете, най-важни  дати през годината са зимното и лятното слънцестоене (както и за траките всъщност). 





Значението на храмовете не е ясно, има различни тълкувания- били са календар или храм на божеството на плодородието. Но понеже от културата, оставила тези постройки, няма писмени сведения, загадката едва ли ще бъде разрешена.









И все пак е любопитно как хора, които не са имали азбука, са построили сгради, стоящи 3600 години, а за строителен материал са ползвали каменни блокове с тегло 20 тона.

петък, 20 януари 2012 г.

Градът на тишината, портокаловата гора и печен заек в необичайна обстановка


Преди Валета да стане столица на островите Мдина е изпълнявала тази фукнция. Мдина се намира в централната част на Малта, името ѝ означава „укрепен град” и идва от арабски.

Основите на града са положили финикийците преди 3000 години, но през 16. век рицарите, които са станали мореплаватели, местят столицата на брега на морето.

В непосредствена близост до Мдина буквално пред крепостните стени се разпростира градът Рабат. Името му също идва от арабски и означава „предградие”. 

Ако пристигате с автобус, спирките на всички линии са точно между двата града. 



Първо тръгнахме да разгледаме Мдина. Има два входа: Главната порта и Гръцката порта. Веднага след Главната порта се намира Националният природонаучен музей, от който се стига до място, където се налага да вземете решение: на ляво или на дясно?




Ние тргънахме на ляво и след малко се озовахме на площад Pjazza San Pawl, където се намира храма Св. Павел. Точно срещу църквата е Palazzo Santa Sofia, най-старата сграда в Мдина, датирана към 1233г. 



Подът на църквата Св. Павел подбно на катедралата на Св. Йоан във Валета е от надгробни плочи, но погребаните тук са членове на клира, не рицари.



Продължавайки по улицита, по която дойдохме, стигнахме след малко до Palazzo Falson, бивше аристократско имение, достъпно днес за посетители. 

И тук сме вече почти на края на града. Качихме се на крепостните стени и пред нас се откри гледка към Моста.


Град на 5 км от Мдина, известен със своята катедрала, наричана Ротонда, или Моста дом.  Размерите на купола ѝ осигуряват място на всяка снимка, правена от крепостните стени на Мдина. Висок е 61м и диаметърът е 39,6м. 

С нея се свързва и интересна история, случила се през Втората световна война. По време на бомбардировките  църквата е улучена с три бомби. Две от тях се отразяват от стените без да избухнат, третата минава през покрива и пада върху пода – но също не избувха и никой от 300-те присъстващи за литургия не е наранен. Днес може да се види реплика на бомбата до алтара в църквата.



Ако планувате посещение там, имайте предвид, че вратите ѝ са отворени за посетители от 9.00 – 11.45 и 15.00 – 17.00. Ние разбрахме това от пътеводителя, когато се намирахме пред вратата на храма, а часовниците ни показваха 12.44. :( Това е и причината да няма снимки от интериора. 

Както и да е. Тука малко се отклонихме. След кратък приятелски разговор с един местен дядо, който не се опитваше да ни продаде нищо, нито да ни вкара в някой ресторант, а просто искаше да си поприказва с чужденците, явно горд с града и държавата си, продлъжихме обиколката на Мдина.

Пътя ни водеше около Fontanela Tea gardens, приятно заведение на върха на крепостните стени, с изглед към Моста и северната част на острова.




Тук вече свършиха забележителностите, опоменати във всички гидове и си останахме само с атмосферата на този средновековен град. Тесните улички, засенчени от високите сгради наоколо и тишината, нарушавана само минимално от някой жител на града, излизащ от къщи.

Тишината е другото име на Мдина и има  смисъл човек да я посети повторно след залез слънце. Вечерната Мдина действа почти като машина на времето. Разхождате се из пустите улички, пешеходци няма, автомобили също, а вие  неусетно се пренасяте във времето на рицари, алхимици и  големи мореплаватели. 




Бавно и неохотно се разделихме с Мдина и излизайки през Гръцката порта, се озовахме пред Домус Романа.


Домус Романа е построен през 1920 година като надстройка и музей на римска вила. Въпреки че Малта е толко близо до Италия, това е единствената добре запазена забележителност от римско време тук- вилата от 1. век  пр. Хр. Вътре можете да видите хубави мозайки и да сравните с Вила Армира до Ивайловградинтересен сайт за мозайки и историята на това изкуство тук



Продължихме към Рабат. Градът е несравнимо по-жив от Мдина, пълно е с магазинчета, малки заведения и някак си не изглежда много туристически. Ако се отклоните малко от главната улица, бързо се озовавате в чаровни и тесни задни улички, често без изход. 




Приятно е човек просто така да се разхожда, да затвори пътеводителя, да прибере фотоапарта (ако има достатъчно воля за това : ) и да диша спокойно.




В Рабат на няколко места можете да посетите катакомби. Изберете си между St. Paul`s grotto (пещерата, където Св. Павел е проповядвал при престоя си в Малта), Катакомбите на Св. Павел (тъмен лабиринт с множество възможности да си ударите главата) или Криптата на Св. Агата и катакомбите.


Ние избрахме Криптата на Св. Агата. Тук на едно място е събран музей с много широк диапазон на изложените експонати. Има разни минерали от цял свят, църковни одежди и църковни артефакти, препариран крокодил и други интересни експонати.

Всичко това имате възможност да разгледате, докато не дойде време да ви извикат за обиколката с екскурзовод, който ще ви проведе из лабиринта и ще ви каже няколко думи за фреските тук. Те датират от 12 до 15 век, по-ранните от тях са във византийски стил, по-късните-  в гръцки стил. 



Отново над земята премисляхме какво още да видим. Не далече от Рабат се намират скалите на Дингли (Dingli cliffs). Това се оказа първото ... и като се замисля, май единственото, разочарование в Малта за нас. Посещението им бих препоръчал само, ако сте планували маршрут, водещ покрай тях, с крайна цел ... каквото и да било друго място на острова.


по пътя към Дингли

църквата в селцето

Наистина, много е скучно и изобщо не търпи сравнение с другите природни забележителности, които можете да видите тук. 




За щастие, следващото интересно място не е далече от скалите. Казва се Buskett gardens и е любимо място на малтийците за пикник. 

(Забелязахме, че хората обичат да отидат със семейството си или приятели на някое хубаво местенце, като някой залив примерно, да извадят сгъваеми столове от багажника на колата и да си седят на открито, да си говорят, пият кафе и ядат сандвичи. Или пък да разхождат кучето си по най-мързеливия начин който съм виждал. Човекът да си седи в колата, някъде с хубав изглед към морето, слуша радио и кучето се разхожда наоколо. После стопанинът си вика кучето- хайде в колата и двамата си отиват в къщи. :)




Градините на Бускет се намират на около 3 км от брега на морето и главния път. Като ориентир може да ви послужи замъка Verdala Palace, лятната резиденция на Малтийският президент. 



Вървейки по пътя към нея, ще се разходите в единствената гора тук. Ще видите и единствената течаща рекичка в Малта и ако имате късмет да улучите сезона, може да си похапнете портокал от безбройните портокалови дървета, растящи на мястото. 



Ако сте изморени, починете си в сянката на стогодишните маслинови дървета преди да продължите по-нататък.


Излязохме от Бускет и тръгнахме в посока Рабат. От време на време се надявахме на автобус, но това направление не е от най- натоварените и така след около час се озовахме обратно в града.





Беше настъпил моментът да опитаме традиционна малтийска кухня. За тази цел избрахме един от рабатските ресторанти. Така изглеждаше отвън. Като обикновен ресторант, в сграда приличаща на околните.

Когато вязохме вътре, не се почуствахме съвсем на място. Изморени след цял ден обикаляне, с лекичко кални обувки, раница и фотоапарат, интериора ни се стори по-скоро за сако и вечерна рокля, но усмихнатата сервитьорка ни покани да си изберем маса и неудобното чувство се изпари. 

Поогледахме се  и разбрахме, че се намираме във вила, собственост на певческо сдружение, основано през 1860г., закупило сградата за нуждите си. Днес хорът все още съществува и е дал част от сградата под наем на ресторант за допълнителни доходи.

И така, мраморен под, кристални полилеи над главите ни, по стените снимки от 150-годишната история на хора, седяхме си на маса, докато в съседното помещение група дядовци коментираха футболен мач от Малтийската лига. (Тука има и футболна лига, нищо, че населението на държавата е колкото това на Пловдив :). 

Поръчахме си 2 пайнта бира. И ни донесоха – 4 бутилки по 250г. Попитах къде е станала грешка и сервитьорката любезно ми обясни, че мога да си поръчам една бира (една бутилка) или пайнт (две бутилки наведнъж) и грешка не е станала никаква. Е, и две бири ще изпием не е проблем ... просто очаквах нещо друго и останах изненадан.

Приятният ден завършихме с малтийски равиоли, пълнени с козе сирене, доматен сос и букет настъргани сирена и заек печен на фурна с картофи и гарнитура. Малтийската кухня няма славата на френската или италианската, но отделни ястия си струват да ги опита човек. 

Ние си изядохме всичко, облизахме си пръстите и след още малко Чиск напуснахме Рабат с прекрасни впечатления.