Освен с историята си Малта е привлекателна и с небесно синьото си море и скалните формирования на бреговете си. Най- фотогеничната скала на острова се намира на югоизточния му бряг- Blue grotto.
За да ѝ се насладите изцяло е добре да стигнете до пристанището Wied iż-Żurrieq (там има автобусна спирка), от където през няколко минути тръгват лодките, които ще ви закарат до природния феномен.
Водата тук е много синя, а усещането да сте в малка рибарска лодка, която се скрива в поредната морска пещеричка, да ви духа вятърът, със задължителната спасителна жилетка около врата, от време на време да ви плиснат капки от поредната преодоляна вълна - е морска магия.
След вълнуващата част с лодката е време да направите добри снимки. Хубаво е да се качите обратно до главния път и да стигнете до площадката с изглед към гротото. Именно от тук се правят рекламните снимки на дестинацията. :)
Ако искате да похапнете прясна риба, ресторантчетата над пристанището няма да ви разочароват. Тук рибата излиза от морето и веднага влиза в тигана без излишен престой.
Денят беше хубав, трафикът много слаб, а до следващия автобус имаше един час, който ние решихме да оползотворим, разхождайки се до следващото интересно място – мегалитните храмове Ħ-agar Qim и Mnajdra.
След около час морски гледки, лек бриз и кактуси пристигнахме.
Ħ-agar Qim и Mnajdra са два мегалитни храмови комплекса, намиращи се един до друг и тяхната възраст се определя между 3600 и 3000г. Именно тук са намерине статуетките на „дебелите жени” и тази на Малтийската Венера, които днес се намират в Националният исторически музейвъв Валета.
Обиколката започва с музея на мегалитните храмове. Тук можете да видите и модели на храмовете със схематично обозначените слънчеви лъчи и ъгълите, под които влизат в храмовете на определени дати през годината.
За древните хора, построили храмовете, най-важни дати през годината са зимното и лятното слънцестоене (както и за траките всъщност).
Значението на храмовете не е ясно, има различни тълкувания- били са календар или храм на божеството на плодородието. Но понеже от културата, оставила тези постройки, няма писмени сведения, загадката едва ли ще бъде разрешена.
И все пак е любопитно как хора, които не са имали азбука, са построили сгради, стоящи 3600 години, а за строителен материал са ползвали каменни блокове с тегло 20 тона.
Няма коментари:
Публикуване на коментар