сряда, 18 януари 2012 г.

Мerħba lill Мalta – Добре дошли в Малта


От самолета слизаме доволни. Доволни, че вече сме на земята и ни чака само пътуването до хотела, бира на терасата и приятни сънища. Малта не е чак толкова далеч, но от София до Валета пряко лети само AirMalta и по пътя правят междинно кацане в Атина, така че задните части наистина виждат път :). 

нашият най-добър приятел в Малта

От доста време следяхме температурите на островите и те си оставаха стабилно около 20°С, което е нормално за края на ноември/началото на декември. След нулевите градуси в София, направо си беше за къс ръкав.

Климатът на Малта има два сезона: сухо и горещо лято и мека и дъждовна зима. Като най- приятни месеци за пътуване се препоръчват април/май и септември/октомври.  Ние позакъсняхме малко, но времето в последстиве се оказа приветливо.

Първата сутрин беше леко мрачна, но нашето настроение си остана слънчево. Веднага след закуска решихме да се запознаем с острова като започнем от столицата Валета. 

В автобуса си купихме седмичен билет, важащ за всички линии на Малта, така че срещу 12€ си осигурихме превоз от всички точки на острова и общо взето спокойствие относно транспорта. Друг вариант е дневен билет (2,60€). 

За наше голямо съжаление пристигнахме няколко месеца след като Малта се беше простила със старите си английски автобуси  Лейланд от 50-те  и 60-те години на 20.век, а вместо тях е въведна нова система- ново разписание, нови линии, нови цени и нови автобуси. Удобни, лъскави – но безлични...

(Разбирам жителите на островите, че удобстовото,  а може би и безопасността, са им по-мили от романтиката на старите автобуси  и че за туристите все пак има движещи се „туристически линии”,  обслужвани от тези мохикани на пътищата – но все пак, като чужденец и турист, съжалявам малко. :(  

За колите и автобусите на острова ще има отделен пост- толкова ни впечатлиха, че си го заслужават.

След около 40 минути пристигнахме на автогарата във Валета. Въпреки че разстоянията тук не са големи, пътуването отнема време, защото областта около столицата, дори и разделена на отделни градове, де факто е една гъсто населена конурбация и градовете са по-скоро квартали на едно общо цяло.

Поради тази причина задръстванията  в тесните улици не са нищо необичайно. Ако сте в района на Слима и целта ви е Валета, можете да се качите на морско такси. Цената е 1,50€ в едната посока и бързи моторни лодки тргват на всеки десетина минути. Освен че стигате по- бързо, представям си, че в летните месеци е и много по-приятно от претъпкания автобус.

с морско такси от Слима до Валета

по пътя може да разгледате Manoel Island

Валета, както и други градове в Малта, е крепост. Укрепленията на централния вход на крепостта се оказаха в реконструкция по проект, приключващ 2013 и от него вияхме само скелeта и платна, закриващи ремонтните работи. 

За това нека да чуеме нашия хартиен гид: построена след края на „Голямата обсада”  (неуспешен опит на турския султан Сулейман Великолепни да превземе острова през 1565), основите ѝ са положени през 1566. Съвременните размери на самият град са 1000м на дължина и 700 м на широчина, а валетиянците са 7000 на брой.


Градът се намира над „Голямото пристанище” срещу Трите града:  Виториоса, Сенглеа и Коспикуа. Хубава гледка към тях има от Upper Barrakka gardens, към които се запътихме.


Преди да стигнем до тях обаче се натъкнахме на туристически център. Ако сте в Малта, посетете такъв – има много материали, карти, брошурки- безплатно. ( това го казвам, за да послужи като инспирация на туристическите центрове у нас ;).

Upper Barrakka gardens е приятно местенце с прекрасна гледка и ако ви се случи да сте там в 12.00 на обяд, можете да присъствате на всекидневния ритуал на стреляне с топ, който едно време е приветствал флотилиите в пристанището.

Трите града и Голямото пристанище




След кратка разходка обаче  дъждът ни убеди да влезем в катедралата на Св. Йоан.


Храмът е от 1578 година и е служил като монашеска църква за нуждите на малтийските рицари.
Малта и до ден днешен е доста религиозна държава-  тук  има 359 църкви. Преобладава църковна архитектура в бароков стил, има много малко изключения, а катедралата Св. Йоан не е от тях. 

Това, което я прави гордост на столицата, се крие вътре. А именно- фреските на най-знаменития малтийски художник – Матия Прети, изобразяващи сцени от живота на Св. Йоан. Освен стенописите храмът съхранява и няколко творби на друг велик художник  - Караваджо. 




Вътрешността на храма се състои от просторен наос с богато изписан таван и от страни на наоса се намират ниши, където са параклиси на отделните нации, от които произлизат рицарите от ордена на свети Йоан. Ако сте забелязали, малтийският кръст има осем върха – колкото са и държавите, излъчвали рицари, присъединявали се към ордена. 


тук не се купуват свещи, а време - срещу дарение в касичката ви светва свещ

Подът на храма е много шарен и разделен на карета  като шахматна дъска. Като погледнете по-отблизо, се виждат най-различни леко морбидни изображения – черепи, скелети, кокали и т.н. и има защо. Това всъщност са надгробни плочи на рицари, погребани тук.

След като разгледате катедралата, обиколката продължава през катедралния музей. В музея, където важи билета за посещение на църквата и де факто е нейна част, се намират картините Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител и Св. Жером на Караваджо.

снимка: wikipedia

Освен това има и експозиция от църковни одежди, средновековни сборници с църковни химни и ноти, а ако обърнете внимание, ще видите и няколко творби на Албрехт Дюрер.

С надежда да е спрял дъждът излязохме отново из улиците на Валета. Уви, вали и явно днес не е денят за дълги разходки на открито, затова завиваме към следващия музей – този път Националния археологически. 

Музеят е скромен по размери и ние имахме късмета да го улучим точно по време на ремонт. Най-добре представена беше неолитната история на островите със снимки и модели на мегалитните храмове, които планувахме да посетим. 

Впечателние правят няколко глинени фигурки на много добре сложени мадами. Най-известната от тях  е „Спящата жена”- чест  мотив на пощенските картички и сигурно толкова популярна тук, колкото е и Мадарският конник в България




Тук ще си позволя да кажа, че въпреки малката си територия, Малта е благословена с най-различни музеи за най-различни неща и обикалянето на абсолютно всички  би било доста трудоемка задача. Тук е добре да прецените сами какво точно искате да видите и  с лека ръка да пренебрегнете останалото. (За да не ви е лесно – във всеки музей има нещо уникално, което, ако не видите, все едно не сте били в Малта :) )

Остатъка от времето си във Валета за деня решихме да прекараме в  разходка из улиците, за да усетим атмосферата на мястото и да го караме по-леко с музеите, защото това, което видяхме, доста ни насити визуално.





През 1942 г. населението на островите получава ордена George Cross, който е  най-високото звание за цивилна смелост.  Кралят на Великобритания удостоява с него тогавашните си подданици след 154-дневни непрекъснати бомбардировки над островите.

Малтийската градска архитектура се характеризира с тесни улици, сгради на няколко етажа с входове много близо един до друг. И още- с нещо, което леко ни припомни България – остъклените балкони, които тук са (както всичко друго) доста малки,но пък са цветно боядисани и придават характерен чар на улиците.









Магазините и витрините във Валета често изглеждат като от 30-те- 40-те години в Англия и съчетавайки бароковите сгради наоколо с изявен ретро дизайн, се постига интересна комбинация между старото и не до там новото в стиловете на градската архитектура на столицата. 



това е витрината - магазинът е 6 входа на ляво



Светлата част на деня свършваше и с уговорка да се върнем отново, тръгнахме към отправната ни точка за повечето ни пътувания из Малта – автогарата, местния Бус-Терминус, както започнахме да го наричаме :)

фонтанът на автогарата във Валета

Валета предлага прекрасни панорамни гледки, затова ще се разделим за днес с още една :)



Няма коментари:

Публикуване на коментар