картинката идва от: http://flagspot.net/flags/mt.html
Малта е малка държава, намираща се 100 км южно от Сицилия и около 300 км северно от Тунис. Състои се от три по-големи острова – Малта, Гозо и Комино, и още няколко мини островчета. Целият архипелаг е толкова малък, че обикнвено на картата на Европа почти не се забелязва. А всъщност площа му е 316км², върху които живеят 416 000 жители.
Малка по размер, но значителена исторически, Малта е една много красива морска държава с вълнуваща история и много топъл климат.
В следващите няколко поста ще ви покажем островите така, както ги видяхме ние.
Преди пътуването знаехме за Малта само нещата от обща култура, затова потърсихме по-подробна информация. За целта първо се обърнахме към интернет, но българските източници бяха наистина оскъдни, а някои даже твърдяха, че три дни са напълно достатъчни за Малта и повече няма какво да се прави или види там.
Останахме си с уикипедия и уикитравъл, малтийския държавен сайт за туризъм http://www.visitmalta.com и намерението да купим пътеводител от типа на Rough guide или Lonely planet. Проверихме на доста места, но никъде не ни зарадваха с какъвто и да е пътеводител нито на български, нито на английски. (Според търговците никога не е излизал такъв на български.)
Мислехме да поръчаме директно от Lonely planet или да свалим пътеводителя от тяхната страница (платена услуга), но накрая мързелът надделя и оставихме покупката за там. Но в последния момент все пак ни се усмихна късметът и купихме един на Lonely planet от книжарницата на летището в София точно преди полета.
Малта, като всяка малка държава, винаги е била привлекателна за по-големите сили: за някои поради това, че им е на път към други завоевания, за други- защото е наблизо.
Едни от първите, оставили следа в историята на островите, са финикийците (смята се, че именно от тях са усвоили корабоплаването), но това не са първите обитатели на Малта.
Името на първите обитатели не е запазено до днешни дни, но част от тяхното културно наследство- да. В Малта можете да видите едни от най-старите постройки в света. Мегалитните храмове, намиращи се тук, са между 5600 и 4500 години стари.
Освен това можете да се натъкнете и на загадка, която още не е намерила решението си. Става въпрос за „колесните коловози”- следи, оставени в скалите, приличащи на коловози, но необяснени до ден днешен.
След финкийците се появяват римялните, след тях в 9. век Малта става за малко арабска, след което през 11. век става държава на норманите. Известните рицари на ордена на св. Йоан, познати и като хоспиталиери или малтийски рицари, владеят острова от 1530 до 1798 и след кратко френско интермецо островите отиват в английски ръце. От 1964 островите са независими, от 2004- в ЕС.
Всичките тези различни култури са оставили по нещо, допълващо малтийската култура. Така от финикийците са останали типичните матлийски лодки luzzu и kajjik и навика лодките отпред да имат изрисувани очи, пазещи моряците.
Арабското влияние най-вече се усеща в езика на малтийците, който принадлежи към семитските езици, заедно например с иврит. Малтийският е единственият език от групата, който ползва латинската азбука.
Следващата култура, станала съществена част от малтийския манталитет, е християнската и в частност тази на рицарите хоспиталиери. Известни с високо оценяваните си бойни умения и дълбоките познания по медицина, от които са се възползвали в болниците, основавани от тях още от времето на кръстоносните походи.
И последни по присъствие, но не и по влияние тук са британците. Освен някой типично британски гледки по улиците (червени телефонни кабини, пощенски кутии, автомобили с волан от дясно ...) са оставили и езика си и английски е втори официален език във Малта.
След кратък увод вече можем да започнем разходката ни из средиземноморският остров :).
Малка по размер, но значителена исторически, Малта е една много красива морска държава с вълнуваща история и много топъл климат.
В следващите няколко поста ще ви покажем островите така, както ги видяхме ние.
Преди пътуването знаехме за Малта само нещата от обща култура, затова потърсихме по-подробна информация. За целта първо се обърнахме към интернет, но българските източници бяха наистина оскъдни, а някои даже твърдяха, че три дни са напълно достатъчни за Малта и повече няма какво да се прави или види там.
Останахме си с уикипедия и уикитравъл, малтийския държавен сайт за туризъм http://www.visitmalta.com и намерението да купим пътеводител от типа на Rough guide или Lonely planet. Проверихме на доста места, но никъде не ни зарадваха с какъвто и да е пътеводител нито на български, нито на английски. (Според търговците никога не е излизал такъв на български.)
Мислехме да поръчаме директно от Lonely planet или да свалим пътеводителя от тяхната страница (платена услуга), но накрая мързелът надделя и оставихме покупката за там. Но в последния момент все пак ни се усмихна късметът и купихме един на Lonely planet от книжарницата на летището в София точно преди полета.
Малта, като всяка малка държава, винаги е била привлекателна за по-големите сили: за някои поради това, че им е на път към други завоевания, за други- защото е наблизо.
Едни от първите, оставили следа в историята на островите, са финикийците (смята се, че именно от тях са усвоили корабоплаването), но това не са първите обитатели на Малта.
Името на първите обитатели не е запазено до днешни дни, но част от тяхното културно наследство- да. В Малта можете да видите едни от най-старите постройки в света. Мегалитните храмове, намиращи се тук, са между 5600 и 4500 години стари.
Освен това можете да се натъкнете и на загадка, която още не е намерила решението си. Става въпрос за „колесните коловози”- следи, оставени в скалите, приличащи на коловози, но необяснени до ден днешен.
След финкийците се появяват римялните, след тях в 9. век Малта става за малко арабска, след което през 11. век става държава на норманите. Известните рицари на ордена на св. Йоан, познати и като хоспиталиери или малтийски рицари, владеят острова от 1530 до 1798 и след кратко френско интермецо островите отиват в английски ръце. От 1964 островите са независими, от 2004- в ЕС.
Всичките тези различни култури са оставили по нещо, допълващо малтийската култура. Така от финикийците са останали типичните матлийски лодки luzzu и kajjik и навика лодките отпред да имат изрисувани очи, пазещи моряците.
Арабското влияние най-вече се усеща в езика на малтийците, който принадлежи към семитските езици, заедно например с иврит. Малтийският е единственият език от групата, който ползва латинската азбука.
Следващата култура, станала съществена част от малтийския манталитет, е християнската и в частност тази на рицарите хоспиталиери. Известни с високо оценяваните си бойни умения и дълбоките познания по медицина, от които са се възползвали в болниците, основавани от тях още от времето на кръстоносните походи.
И последни по присъствие, но не и по влияние тук са британците. Освен някой типично британски гледки по улиците (червени телефонни кабини, пощенски кутии, автомобили с волан от дясно ...) са оставили и езика си и английски е втори официален език във Малта.
След кратък увод вече можем да започнем разходката ни из средиземноморският остров :).
Няма коментари:
Публикуване на коментар