четвъртък, 31 май 2012 г.

Мюнхен – милионното село


Мюнхен е столицата на Бавария, най-голямата и най-богатата провинция на Германия. Мюнхен е дом на БМВ, автомобилната мечта на много хора. В Мюнхен се провежда известният Октоберфест и се прави най-добрата бира.

Това са най-добре познатите  факти  за този град. В следващите няколко поста ще разкажем за известните и не толко известни забележителности на Мюнхен, така както ги видяхме в началото на април, съпровождани от любезните ни домакини Mische и Duko.

Въпросът как да стигнем до Германия бе решен от най-голямата немска авиокомпания,  от която намерихме билети за 100€ отиване и връщане от София до Мюнхен.

Летището в Мюнхен се намира извън града, но връзката с влак (S-bahn) е удобна. За повече от един пътник се предлагат намаления и понеже летището е в най-отдалечената транспортна зона, трябваше да си купим билет за цялата мрежа (Gesamtnetz Partner-Tageskarte), което в този случай представлява 20€ и билетът важи до другата сутрин до 06 часа.

Иначе според територията, в която ще се движите, има и по-евтини варианти, но Partner картата е по-изгодна от индивидуални билети и важи за групи до 5 възрастни, а две деца на възраст между 6-14 години се броят за един възрастен. (повече информация само на немски тук, карта на транспортната мрежа на града тук или тук)

Първия си ден тук започнахме с лека разходка из центъра на града, за да навлезем постепенно в обстановката, преди да се впуснем в по-дълбоките води на нашата немска експедиция. 


Метрото (U-bahn) ни докара до Зендлингер Тор, една от трите запазени порти на някогашната крепост. Мюнхен е сравнително млад град, основан едва през 12. век и тези порти са едни от най-старите запазени постройки тук. 

Името на града идва от старогерманската дума Munichen – място на монасите, заради Бенедиктинския орден, установил се тук. Днес градът влиза в челната тройка на най-голямите градове в Германия, като тук живеят около 1,5 милиона жители.

и в Мюнхен има Малтийски рицари :)

Поради спокойната си атмосфера, отлична градска среда, ниски нива на престъпност и възможности за професионално и социално развитие градът често заема високи позиции в класациите на най-добри за живеене градове. 

Точно този спокоен ритъм на живот е повод понякога да го наричат Millionendorf – село с милион жители.


От Зенглингер Тор продължихме по Зендлигер щрасе, оживена търговска улица с множество магазини, от нея свихме надясно и минахме покрай градският музей (Münchner Stadtmuseum), за да завием наляво по Прелат-Цистл-щрасе.

Тук минахме покрай първата бир гартен, каквито ще видим още много и не винаги ще успяваме да ги подминем, като този път.

Пътят ни доведе до Виктуалиенмаркт, голям пазар с различни, предимно хранителни стоки, обособил се като един голям гурме магазин на открито. Пазарът е всекидневен, работи целогодишно от понеделник до събота между 8 и 18ч.




В долният край на пазара подминахме църквата на Св. Петър, завихме наляво и излязохме на площада Мариенплац.



Тук е винаги пълно с хора, дошли да пазаруват в магазините, да пийнат по кафе с приятели или като  туристи, оглеждащи неоготическата сграда на градската управа (Neues Rathaus).




Ако минавате наоколо към 11, 12 или 17 часа (от март до октомври), поспрете за малко, да видите танца на фигурките, излизащи от часовниковият механизъм на цял час.




Ако искате да разгледате града от високо, качете се на кулата в кметството. Ние продължихме нагоре по Вайнщрасе и после в дясно по Перусащрасе, която ни доведе до сградата на Резиденцтеатъра, намираща се в съседство на замъка Резиденц, дома на баварските кайзери.


познайте коя част от сградата е в ремонт

Замъка може да посетите всеки ден от 9 до 18 часа (1.4. – 15.10) или от 10 до 16 (16.10 – 31.3.).

Нашата разходка продължи по Резиденцщрасе и когато стигнахме до Одеонсплац вече бяхме готови за първата ни баварска бира. 

Разглеждането на забележителностите продължи на другия ден с Тумблингерщрасе. Това е една от новите дестинации на картата на Мюнхен.

Преди това обаче успяхме да разгледаме палеонтологическият музей намиращ се на Рихарад Вагнер щрасе 10. Отворено е от понеделник до четвъртък от 8 до 16, в петък от 10-16. Вход не се плаща. (за още безплатни атракции в цяла Европа може да прочетете в блога на Ласка)




Музеят е семпъл, подреден на три етажа и можете да видите скелети на няколко преисторически животни а на по високите етажи са изложени фосилиите.




Следващатата ни спирка бе Тумблингерщрасе.

Става въпрос за улица, предназначена за поле за изява на улични художници и като такава е цялата покрита с графити. 




За да я намерите, най-добре вземете метрото до Поцищрасе и слезте по Рупрътщрасе до Тумблингер.


Тук художниците творят съвсем необезпокоявано и разполагат с достатъчно поле за изява. Как точно стои ситуацията с графити в Мюнхен не мога да кажа, но единственото друго място, където видяхме нещо подобно, бе на една от влаковите гари на излизане от града. Никъде другаде.


Сигурно поради липса на друга престъпност, мюнхенската полиция има ресурс за борба срещу явлението. 


След този авантгард, дойде ред да разгледаме нещо много по-типично за Мюнхен. Отидохме в Олимпиа парк, кадето се намира Олимпиа щадиум – мястото на Олимпийските игри от 1972 г.

Отдалече се вижда кулата Олимпиатурм висока 291м. Ако искате, може да се качите с асансьор на височина 190м и от площадката на кулата, да разгледате целия олимпийски парк. 


Отгоре наблизо се вижда олимпийският стадион,  фабриката и административната централа на БМВ и студентският кампус.


Малко по-отдалечена стои Алианц арената, стадионът на именития Байерн Мюнхен. В кулата предлагат и организирани турове с водач по покрива на Олимпиа щадиум, за нас обаче беше късно да се включим.

Музеят на БМВ е разделен на две части: нова експозиция на последните модели коли и мотори, която е всъщност голям шоурум с безплатен вход.


Втората част представя развитието на БМВ  от първото им изобретение до последния съвременен вариант на возилата от тази марка.

Ако ви е интересно да видите, а и да чуете, как изглеждат и звучат първите двигатели БМВ, тогава входът от 9€ ще е оправдан.

Районът на студентските общежития е също много колоритно място- малките вилички са украсени с рисунки, има ливадки за барбекю, а по терасите на студентските блокове има дървета...

След поредните добри впечателния и правопропорционално на отиващия си ден се увеличи нашето желание за поредната отлична бира...



четвъртък, 24 май 2012 г.

Михалич и Маточина: скални църкви и средновековна крепост на края на България


Продължаваме да наваксваме с непубликуваните пътешествия и днешното ни отвежда в югизточната част на родината ни в околието на Свиленград. 

Регионът изобилства с паметници на културата и въпреки че няма да е тема от днешния пост, не мога да не спомена Свиленградския мост от 16. век или тракийската гробница и крепостта в Мезек от най- близките.

Скалната църква в Михалич е уникална с това, че е единствената триконхална скална църква в България. (wikipedia). Информационното табло пред църквата казва, че е строена около 10. век и вероятно е била ползвана от монаси отшелници, последователи на различни ереси.


Обрънете внимание, че и в статията в Уикипедия, освен различни блогове, се споменава за змии в околността, така че внимавайте!

Селцето и църквата не са съвсем лесни за намиране. Тръгвайки от Свиленград, трябва да пътувате посока Маточина (в центъра на града има табела, но после вече не), тоест през селата Райкова Могила – Щит – Михалич.

Малко преди да стигнете до самото село Михалич има табела на пътя, сочеща наляво към черен път, виещ се по един хълм. Ако оставите колата до пътя, имате около 5 минути пеша, докато изкачите хълма.

От дясната страна ще ви се покаже Михалич, но църквата остава скрита. Ниско до земята (ако не е скрита в тревата) можете да видите стрелка, последвайте я.



И след около 20м ще видите входа към църквата. Мястото е мистериозно. Може би, защото не се знае много за строителите и, нито пък има точна датировка и не е лесна за намиране. Сякаш не е за всеки. 




Усещането е допълнено и от факта, че се намираме в региона, които до преди 20 години е бил недосътпен за нормалните хора, понеже е бил строго пазена гранична зона и се получава вълнуваща смес от отдалечено място, забравен храм и забранена територия. 



Потегляме нататък към Маточина. Връщаме се обратно на главния път и продължаваме през село Сладун, за да стигнем до края на пътя в  Маточина.




В областта има гнезда на защитения царски орел и ние имахме късмета да видим един екземпляр точно преди да влезем в Сладун.

В Маточина може да посетите две забележителности. Скална църква и най-добре запазената средновековна крепост в България.

Кулата нa крепостта се вижда от далече още преди да влезете в селото, затова решаваме да я оставим за после и първо да намерим скалната църква. 

За да намерите скалната църква, трябва да отбиете по полския път на кръстовището му с асфалтовия път, преди Маточина. Мястото е на завоя преди последната права, водеща към селото, а черният път води нагоре. (снимката е направена на връщане от църквата в посока към селото).


След като изкачите хълма, завийте наляво успоредно с гребена на хълма, продължете около 5 минути и ще се озовете на мястото.

Другият вариант за намиране е да направите като нас.  Продължете по полския път и след като насред поляните ви превземе чувство, че тука нещо не е наред се огледайте. Зад вас в посока към селото на възвишението има едни скали и църквата е точно там.

Тук, подобно като в Михалич, няма много инфо табели, така че, ако нямате GPS, разчитайте на усета си и информация от интернет. ;)



Разглеждането заедно с пътя пеша от асфалта до църквата и обратно ни отнеха около 30 минути и вече с очакване търгнахме към крепостта.


една от многото изоставени къщи в Маточина

В селото има изграден нов посетителски център, който беше затворен, когато ние бяхме там, но тогава все пак беше зима, сега може да е по-различно.

До крепостта води сравнително хубав черен път, но ние пак оставихме колата на асфалта, до посетителския център и се разходихме последните 500 метра.


На място не намерихме много информация за историята на крепостта, така че ще си позволя да цитирам някои колеги блогъри и други източници в интернет.

Всички споменават, че в Маточина е най-запазената късносредновековна крепост на територията на България. Името и е Букелон, датира първоначално от IV. век и след разрушаването си през X.в отново е издигната през XII. век. 


След това често се споменават две исторически събития, но различните автори спорят за тяхната достоверност. 

Първо става върпос за 378 г., когато воините на Фритигерн готски побеждават римските легиони и убиват императора Валент, а мястото трябва да е Букелон в Маточина.

Второто спорно събитие се е случило през 1205 г., когато се твърди, че тук цар Калоян е победил кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход и е пленил Балдуин Фландърски. (умерено скептичен източник тук, много скептична и критична гледна точка тук, а тук пък няма съмнения за достоверността на твърденията).


Днес кулата стои полуразрушена, издигаща се над село, в което къщите са строени с камъни от крепостта и в последствие са изкупувани, за да се ползва оригиналният строителен материал за възстановяване на кулата. 


Село, в което свършва пътят, а автобус има сутрин и вечер 3 пъти седмично. Нищо чудно, че от лозята, насадени в района, се прави вино с име „Ничия земя”.  


Тук е точно така. Една напусната и забравена територия, оставена в безвремието. Земя, пазеща тайни и история, пораждаща повече въпроси, отколкото отговори.

Преди да си тръгнем от Маточина решихме да посетим и местната църква. Тук времето също е преминало от невидимата си форма в едно замръзнало състояние, като картини от сън.





Денят свърши.


...

Инфо Скална църква Михалич
GPS: N 41°51.002`, E 26°25.4879`
Без работно време, без входна такса
Колко време да отделим: 30 минути
Достъп за хора с увреждания: НЕ

Инфо Скална църква Маточина
GPS: N 41°50.6191`, E 26°31.918`
Без работно време, без входна такса
Колко време да отделим: 30 минути
Достъп за хора с увреждания: НЕ

Инфо Букелон Маточина
Без работно време, без входна такса
Места за настаняване: Свиленград
Магазин за хранителни стоки: в центъра на Маточина, отворено според нуждите на местните хора :)
Достъп за хора с увреждания: НЕ
Колко време да отделим: 30 минути за крепостта, час и половина за селото, крепостта и църквата

Разстоянието от Свиленград до Маточина е около 40км по ненатоварен път, заедно с приятните пейзажи това го прави добър и сравнително лесен маршрут за колело.