Бил ли си в ... ?: Между Ст. Джулианс и Флориана

През целия си престой в Малта бяхме на хотел в Сейнт Джулианс (St. Julian`s) - град, който най-добре бихме описали, като го сравним с нашия Слънчев бряг. Да, пълен е с хотели, барове, заведения, ресторанти, магазини и разни атракции за туристите.

Всичко това всъщност никак не е лошо, когато човек точно заради това е дошъл. А извън главния сезон също означава и доста приемливи цени в хотелите, което привлече нас.

Освен това от Сейнт Джулианс никак не е трудно да се хване автобус и да отидете където ви се ходи. Това често включва ходене до Валета и там от главната автогара вече наистина има връзка с всяка една точка на острова.

Днес ще разкажа малко за С. Джулианс, Слима и Флориана, градове, през които минава пътят до Валета.

Както споменах, Сейнт Джулианс и в частност Пачевил (Paceville) е центърът на нощния живот на острова. Ако има концерт, парти, някой известен DJ (например Chemical brothers), то мястото на събитието е с 99% правдоподобност Сейнт Джулианс.

Освен меломани тук идват и хората, ценящи изтънчената кухня, защото това е районът на едни от най-добрите малтийски ресторанти.

Който търси плаж, няма да се зарадва, тъй като пясъкът по бреговете на Малта е оскъден и Сейнт Джулианс не прави изключение. Ние видяхме една малка плажна ивичка до нашия хотел, но не ни впечатли с нищо. Мисля, че хората по-често ползват каменните плажове, изсечени в крайбрежните скали и пригодени за лежене на слънцето.

Но хубавото все пак е, че, когато човек иска да хапне или да се позабавлява, има заведения за всеки вкус и джоб и понеже не беше висок сезон, не забелязахме да е прекалено шумно или опасно по улиците.

Решихме да си направим разходка по брега в посока Валета, за да разгледаме и всичко, което всеки ден виждахме от автобуса. Впечатление прави, че навсякъде е застроено. Абсолютно навсякъде около Валета е така.

Въпреки това има части, за които малтийците са се погрижили да служат за разходка, за почивка, за детско игрище. И така се е оформила една зона над брега с малки градинки, детски площадки, тротоар за джогинг или ролери. До нея минава пътя за автомобили, после пак има тротоар и след това вече са сградите.

От Сейнт Джулианс неусетно се влиза в Слима. Това е следващият град. Тук вече няма хотели (или поне не толкова), средата изглежда като градски, жилищен квартал. Но разходката над брега продължава да е приятна. В заливите има закотвени множество лодки, платноходки и моторни яхти.

Малта е почти в средата на Средиземно море и за това e и често предпочитана за презимуване на яхтите на чуждестранни собственици.

След дълга разходка, през която се нагледах на най- различни плавателни съдове, стигаме до Флориана.

Още един не-туристически град. Флориана е на практика предградие на Валета. Още първия ден ми хвана окото интересната църква на Св. Публиус от дясно на пътя, малко преди терминуса пред портите на Валета.

Флориана има едно приятно, зелено излъчване и е като оазис между застроените пространства, които я заобикалят.

Малко след началото на града се простира градинита на Св. Филип (St. Phillip`s garden), а пред входа на градината видяхме единствената църква, построена в стил, различен от барок. Това е неоготическата методистска църква, днес ползвана от правителството на Малта и позната ката Робърт Самут Хол.

В градината на Св. Филип видяхме „Cat caffé” – официално обозначено място за хранене на бездомни котки. Интерсна идея, малко инфо на английски тук.

Завършихме деня с разходка в градината, наслаждавайки се на тишината и спокойствието, което предлага, чудейки се дали вече сме видяли най-хубавото от Малта.