Къде са най-красивите плажове в Малта?

Това е въпрос, който непряко засегнах в предишните постове и днес ще се опитам да предложа нашия конкретен отговор по темата. Въпреки че се намираме на остров в средата на Средиземното море, плажовете тук никак не са в изобилие. Имам впредвид  пясъчни плажове. Но все пак, който търси – намира.

Едно такова райско кътче е Анкър бей (Anchor Bay) в северозападната част на острова. За да стигнете дотам е най-добре да следвате пътя за ферибота до Гозо, тоест пътя за Чиркева (Cirkewwa) и в Мелиха да отклоните към западното крайбрежие на острова.

Пяъсък предлага и Сан Паулс бей, но тъй като е считан за сърцето на плажния пакетен туризъм на Малта, решихме да не ходим там. 

Понеже островът е малък, а интересът към него- голям, дори и в Анкър бей не може да се говори за абсолютна усамотеност и липса на цивилизация. Но освен един голям хотел на Радисън, други не видяхме, а малко по на югоизток започва природният резерват Għadira natural reserve.

Така че шансовете ви извън главния туристически сезон да сте сами тук са добри. (Нашия гид не пропуска да каже, че през лятото местата тук са много ограничени – така че имайте предвид в какъв сезон посещавате Малта).

От Анкър бей не е далече до Чиркева – пристанището, от което тръгват фериботите за втория по големина Малтийски остров – Гозо. Разписанието можете да погледнете тук. Билетът отиване и връщане за 1 възрастен е 4.65€.

Пътят е кратък (около 30 минути) и по време на плаването ще видите и третия най-голям остров тук – Комино.

На Комино ще намерите и Синята лагуна (Blue lagoon), чиято снимка ще ви намига от всеки магазин за сувенири по цяла Малта. Комино през зимата е обезлюден, но през лятото има хотели, които ще се радват да сте техни гости. А Синята лагуна е много посещавана. 

Самият ферибот за Гозо минава покрай Комино, но не прави спирка, затова, ако искате да го посетите, трябва да наемете лодка от Чиркева (смятам, че е възможно – малтийците са отворени към туристите) или във високия сезон да се възползвате от някое от многобройните предложения за излет до Синята лагуна.

Ние видяхме морското и небесното синьо от палубата на фериботчето и преди да му се насладим кораба вече акостираше в Мчар (Mġarr).

Гозо е като миниатуризирана версия на Малта. Същите малки улички в градовете, същите гледки извън тях и въпреки че, нашият гид казва че, Гозо е по-тих, по-зелен с по-приветливи хора, ние не направихме разлика.

Дойдохме преди всичко от любопитство и заради Синия прозорец (Azure window) и храмовете в Чгантия (Ġgantija temples). В последствие нещата се развиха по по-различен начин от плануваното, но за това след малко.

От пристанището в Мчар взехме автобус за Виктория, столицата на Гозо. Тук разбрахме, че седмичният билет за автобусите в Малта не важи за Гозо и трябваше да си купим еднодневен само за острова.

По пътя за Виктория видяхме внушителната църква в Шевкия (Xewkija) строена между 1951 и 1971г. с доброволен труд и дарения.  Куполът на църквата е 75м висок, а вътре се побират 4000 души. Пътуващите с нас малтийци ни препоръчваха да я посетим, но ние си правихме други сметки.

Слязохме на автогарата във Виктория и видяхме, че града се издига нагоре над нас и логично тръгнахме на там.

Градът се състои от две основни части – укрепената цитадела и градската част. Разходихме се из уличките, някои от тях толко тесни, че можете да докоснете къщите от двете страни на улициата, ако разперите ръцете.

Усещането в тази част на града е подобно като в Мдина на Малта с тази разлика, че тук историята като че ли не е спряла в средновековието, а има продължение и хората наистина живеят тук. 

Пред входовете на къщите в тези тесни улички има паркирани мотоциклети, на прозорците има саксии с цветя, чува се музика или телевизор от някой отворен прозорец. 

Разхождайики се из тесните улички, излязохме на Площада на независимостта (Independence square) и от там пътят ни водеше пак нагоре към цитаделата. Разгледахме и нея като най- високото място наоколо, което предлага добър изглед де факто по целия остров.

След това се върнахме на автогарата, за да видим кога има автобус за Дуейра (Dwejra), като идеята беше да видим първо Азурният прозорец и после мегалитните храмове в Чгантия.

Решихме да си хванем автобуса в 14,30 а преди това да хапнем нещо за обяд. Отидохме в едно бистро, където поръчахме пица (малтийците претендират, че си имат собствена версия на този световнопризнат деликатес) и пастици, които са на практика ... банички. 

След обяд се върнахме на автогарата. Автобусът дойде на време, на таблото над шофьора пишеше Дуейра и ние се качихме  с нашите целодневни карти без да кажем нищо, освен добър ден на шофьора. 

Автобусът се повъртя малко из Виктория и за наша изненада търгна обратно към Мчар, но не след дълго зави към северното крайбрежие, а ние се чудехме къде ли по дяволите отива.

Не попитахме в началото, защото вече бяхме достатъчно дълго на Малта и знаехме, че автобусите никога не избират най-прекия път от точка А до точка Б. Винаги криволичат, обикалят, събират пътници, но все пак стигат там, където са обявили, че отиват.

Най-накрая автобусът спря и ние отидохме да питаме къде сме и защо не сме там,  където мислехме, че ще сме. Шофьорът ни даде обяснение. Звучеше логично, но дори и след като го получихме, пак не можахме да разберем как на практика е възможно.

Обяснението е следното. Автобусната линия тръгва от Виктория, отива в Дуейра, връща се пак във Виктория (понеже градът е почти в центъра на острова), отива в Рамла бей (примерно), връща се във Виктория, пак отива някъде и се връща и после отива в Дуейра, колелото се завърта и така по цял ден.

Единственото, което не разбрахме, е, ако не питаме шофьора накъде пътува, как да разберем ние. Надписът на електронното табло не е в никакъв случай достатъчно достоверен. Сега, няколко месеца по-късно, си давам сметка, че може би шофьорите ги мързи да сменят надписа и той си стои един и същ? 

Не знам, но това би бил единственият случай на мързелив шофьор, защото повече не ни се случи надписът на автобуса да не отговаря на направлението. 

Така или иначе, неочакваната разходка изяде част от времето ни и ние трябваше да решим дали да видим Синия прозорец или да тръгнем към мегалитните храмове.

Решихме да е Синия прозорец все пак. И не съжалявахме накрая.

Дуейра е последна спирка в това направление и другите туристи, които бяха с нас, си тръгнаха след около 20 минути със същия автобус, след като му свърши почивката.

Ние останахме до следващия рейс и мястото си беше за около час само наше. За Синия прозорец пише в гида че, да сте сами тук през зимата е почти невъзможно – а през лятото немислимо, толко е популярен.

Освен самия прозорец тук е и така нареченото вътрешно море – малка лагуна, до която от откритото море се стига през тунел в скалата. Това я прави перфектна за пристанище и малкото рибарски лодки тук се възползват от това.

Разделихме се със Синия прозорец, правейки една снимка на църквичката тук, която ми напомняше  за пейзаж от някой спагети уестърн.

Нашите малтийски приключения клониха към края си. Оставаше само едно нещо да направим – да посетим Сицилия, която е на около час и половина с ферибот от Малта.

Ако искате да разберете какво интересно има на остров Сицилия, продължавайте да четете нашия блог :) . До скоро.

Между Ст. Джулианс и Флориана

През целия си престой в Малта бяхме на хотел в Сейнт Джулианс (St. Julian`s) -  град, който най-добре бихме описали, като го сравним с нашия Слънчев бряг. Да, пълен е с хотели, барове, заведения, ресторанти, магазини и разни атракции за туристите.

Всичко това всъщност никак не е лошо, когато човек точно заради това е дошъл. А извън главния сезон също означава и доста приемливи цени в хотелите, което привлече нас.

Освен това от Сейнт Джулианс никак не е трудно да се хване автобус и да отидете където ви се ходи. Това често включва ходене до Валета и там от главната автогара вече наистина има връзка с всяка една точка на острова.

Днес ще разкажа малко за С. Джулианс, Слима и Флориана, градове, през които минава пътят до Валета.

Както споменах, Сейнт Джулианс и в частност Пачевил (Paceville) е центърът на нощния живот  на острова. Ако има концерт, парти, някой известен DJ (например Chemical brothers), то мястото на събитието е с 99% правдоподобност Сейнт Джулианс.

Освен меломани тук идват и хората, ценящи изтънчената кухня, защото това е районът на едни от най-добрите малтийски ресторанти.

Който търси плаж, няма да се зарадва, тъй като пясъкът по бреговете на Малта е оскъден и Сейнт Джулианс не прави изключение. Ние видяхме една малка плажна ивичка до нашия хотел, но не ни впечатли с нищо. Мисля, че хората по-често ползват каменните плажове, изсечени в крайбрежните скали и пригодени за лежене на слънцето.

Но хубавото все пак е, че, когато човек иска да хапне или да се позабавлява, има заведения за всеки вкус и  джоб и понеже не беше висок сезон, не забелязахме да е прекалено шумно или опасно по улиците.

Решихме да си направим разходка по брега в посока Валета, за да разгледаме и всичко, което всеки ден виждахме от автобуса. Впечатление прави, че навсякъде е застроено. Абсолютно навсякъде около Валета е така. 

Въпреки това има части, за които малтийците са се погрижили да служат за разходка, за почивка, за детско игрище. И така се е оформила една зона над брега с малки градинки, детски площадки, тротоар за джогинг или ролери. До нея минава пътя за автомобили, после пак има тротоар и след това вече са сградите.

От Сейнт Джулианс неусетно се влиза в Слима.  Това е следващият град. Тук вече няма хотели (или поне не толкова), средата изглежда като градски, жилищен квартал. Но разходката над брега продължава да е приятна. В заливите има закотвени множество лодки, платноходки и моторни яхти. 

Малта е почти в средата на Средиземно море и за това e и често предпочитана за презимуване на яхтите на чуждестранни собственици.

След дълга разходка, през която се нагледах на най- различни плавателни съдове, стигаме до Флориана.

Още един не-туристически град. Флориана е на практика предградие на Валета. Още първия ден ми хвана окото интересната църква на Св. Публиус от дясно на пътя, малко преди терминуса пред портите на Валета. 

Флориана има едно приятно, зелено излъчване и е като оазис между застроените пространства, които я заобикалят.

Малко след началото на града се простира градинита на Св. Филип (St. Phillip`s garden), а пред входа на градината видяхме единствената църква, построена в стил, различен от барок. Това е неоготическата методистска църква, днес ползвана от правителството на Малта и позната ката Робърт Самут Хол.

В градината на Св. Филип видяхме „Cat caffé” – официално обозначено място за хранене на бездомни котки. Интерсна идея, малко инфо на английски тук.

Завършихме деня с разходка в градината, наслаждавайки се на тишината и спокойствието, което предлага, чудейки се дали вече сме видяли най-хубавото от Малта.

Предстоеше ни да посетим Гозо, втория по големина остров от Малтийския архипелаг, но за него ще разкажа следващия път. :)