понеделник, 4 март 2013 г.

Велико Търново,

или може ли да се вярва на англичаните?


Историческа столица на България, университетски град, център на Възраждането и дом на голяма част от британската диаспора у нас.  Всичко това описва Велико Търново. Но не съвсем. Има нещо витаещо в местния въздух, което не се помества в  просто описание с думи.

Приемете днешния пост като покана да посетите един от най- красивите български градове. Надяваме се по-надолу в текста да откриете повече от една причина.

Днешното име на града е от 1965г., когато към Търново е добавено Велико. Но Търново е било велико много преди това. 


Златната ера на града безспорно е периода между 12. и 14. век, когато тук е  седалището на българските царе Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II. За някогашната слава на града свидетелства крепостта Царевец - една от най- добре защитените крепости в средновековна България. 




Тук се намира и Балдуиновата кула, но историята и легендите имат противоположни мнения за истината в случая. Ние знаем само това, че днешната „Балдуинова кула” е от 1930г и е копие на кула от крепостта Червен.

  
На върха на Царевец се намира възстановената сграда на патриаршеската църква Възнесение Господне. При посещението и имайте в предвид, че не става въпрос за действаща църква, а именно за възстановка на някогашната църква, която заедно с цялата крепост е била унищожена през 1393г., когато войската на Баязид I превзема града и разрушава всичко.

Вътре в църквата има стенописи, но те не са канонични и са повече в духа на паметника Асеновци, намиращ се на полуостров на брега на река Янтра в центъра на града, отколкото в унисон със стенописи в действащите църкви. 

Целият въпрос със стенописите е често разисквана тема, деляща хората на два непримирими лагера.  Ако някой от читателите ни е ходил и би искал да си каже мнението, ще се радваме да пишете в коментарите.

Цялата крепост от време на време може да ви предостави едно великолепно изживяване – спектакъл звук и светлина. (този спектакъл е споменаван почти във всички описания на хотелите и квартирите във В. Тръново, така че можете да си организирате посещението тогава, когато ще има светлинно шоу. А кога има можете да проверите тук ).

За разглеждане на Царевец е добре да отделите поне 2 часа и да имате в предвид, че сенчести места на хълма почти няма и лятото през най-топлите часове може да е малко горещо.

Царевец не е единствената крепост във Велико Търново- на отсрещния хълм се намира крепостта Трапезица, която в момента се реконструира. 


Между двете крепости е разположена Асенова махала. Тук се намират църкви-паметници на културата: Св. Димитър Солунски, Св. Четиридесет мъченици, Св. Георги и Св. Св. Петър и Павел и всичко това е по пътя към архитектурния резерват Арбанаси. 




Ще си признаем без мъчение, че не ни остана време да разгледаме и тези места. Все пак в града прекарахме само два дни! :).

Както Царевец е символ на средновековното развитие на Велико Търново, така и Самоводската чаршия е символ за богатството и успеха на града през 19. век. По това време,  градът е бил център на производство и търговия и това си личи от централната му градска част. 




Тук са били съсредоточени работилниците и дюкяните на местните предприемачи. В наши дни дюкяните продължават да съществуват и предлагат различни ръчно изработени стоки на местните майстори, подобно на занаятчийските ателиета в Трявна, отсъства евтиния брак от Азия. 



На времето е имало няколко хана. Днес е запазен ханът на Хаджи Никола. Реставрираната сграда, строена от Кольо Фичето в годините 1858 – 1862, се намира срещу също така интересната, но неизползвана и леко пустееща сграда на пощата.



Днес в хана се помещава ресторант, винен бар, картинна галерия и музей. Вижте и страницата на хана тук. След разходка по чаршията може да продължите на изток по улицата Г.С. Раковски и след няколко стотин метра ще стигнете до „къщата с маймунката”, още една сграда от майстор Кольо Фичето. Отдалече ще я познаете по шарената червено-бяла фасада и сравнително тясната ѝ лицева страна.

 
 




Ако продължите още малко надолу ще стигнете до сградата на новата поща, където имате избор от няколко приятни маршрута за разходка. Ако тръгнете надолу и завиете по втората улица наляво ще се разходите по ул. Гурко (нищо, че в началото пише ул. Хаджи Димитър :), тук се намират старите къщи на града и в много от тях се предлагат стаи за посетители.



Разхождайки се по ул. Гурко, имате изглед към полуостров над река Янтра, където се намира паметникът Асеновци и Държавната художествена галерия. Ако искате да стигнете до полуострова, хванете улицата Александър Стамболийски и след малко сте там.






От паметника Асеновци и в близост до Художествената галерия има красиви гледки към терасовидно разположените къщи в старата част на града. Точно тази гледка е толко типична за Велико Търново и присъства често на снимките и картичките от града.















Ако оставите полуострова за по-късно и си продължите по Гурко, ще видите и други интересни неща. Например улица Пролет. Тук обаче трябва да внимавате, защото не е трудно да минете покрай нея без да я забележите. Не знам дали има класация на най-късите улички в България, но улица Пролет сигурно би се класирала в челото ѝ. 




От Гурко има няколко пътечки, водещи нагоре, стълбички, тераски, пак стълбички и въобще много стълбички и всички те ви довеждат първо на главната улица, а след още малко стълбички сте вече в близост до чаршията. Защо го казвам, ще обясня след малко.


Нека първо да довършим имагинерната разходка по Гурко. Малко след края на улицата на площад Съединение се намира Археологическия музей, а до него – музей Възраждане и Учредително събрание – първото българско народно събрание. Работното време на този и други музеи във Велико Търново можете да видите на тази страница.






Ще си помислите – ами, то градът е един голям музей. Да, но не само. Фактът, че тук се намират два университета, сигурно е помогнал за съществуването на множество барове и клубове, които приятно изненадват с атмосферата си и облика на заведения, каквито трудно се намират и в по-големи български градове.




Ние си прекарахме екстра в клуб Мелон, но съм сигурен, че има и други приятни заведения.
При малко по-внимателна разходка точно по различните стълбички, водещи нагоре-надолу по склоновете на града, по тесните улички и забутани кътчета винаги можете да се изненадате къде всякъде може да има заведение. 


Кафенета и заведения има естествено на места с гледка към реката и много от тях имат магическата сила да ви прекъснат разходката за кафе, малка чашка коняк и тиха медитация при залязващото слънце.

Но не са само кафенетата и баровете. Има и малки арт ателиенца в страни от историческите дюкяни, сгушени между два съседни офиса за недвижимости, предлагащи оригинална керамика или ръчно изработени бижута. 


Нищо необичайно- ако е затворено, на вратата да има бележка, призоваваща ви да се обадите на посочен телефон, щом ви е харесало нещо от витрината и мислите да зарадвате себе или близък човек с малък подарък.


Известна част от бизнеса в града е движена от многото британци, купили имот във Велико Търново или околноста му. Затова често се виждат коли с британска регистрация, реклами на малки хотелчета на английски език или пък офиси за недвижими имоти, където все още агнлийското описание е преди руското.


Не съм сигурен кой на кого влияе повече- дали българите на англичаните или обратно. Но може би няма значение. Факт е, че като посетител на Велико Търново, човек се чувства добре, разбира, че няма нужда да бърза за никъде и също знае, че ако не успее да види  нещо- няма проблем, защото ще се върне пак.





:–)