В търсене на най-добрата бира, част II.

Преди време направихме един малък обзор на бирата в Бавария и Чехия  и с намек, че ще има продължение, оставихме скъпите ни читатели в очакване - дълго толкова, че чак граничи с неизпълнено обещание. Днес сядам пред компютъра, за да си удържа на думата и сложа край на това дълго, жадно, чакане.

По същата схема, както в Германия, така и тук, искахме да разгледаме, където е възможно как се прави бира и естествено, да опитаме, колкото се може повече различни видове. 

Предварителният план беше Стара Загора – пивоварната Загорка, Трявна – бирарията Трявна и Велико Търново – пивоварната Болярка.

В Стара Загора беше първата ни спирка и началото на тура. – Тук малко ще се отклоня, само да кажа, че не случихме на коректни хора при резервиране на апартамент под наем и след пристигане на място разбрахме, че нямаме уредена нощувка. За да не губим време, пробвахме директно най-големия, най-високия хотел в центъра на града, строен още по време на социализма. 

Тук изненадата беше приятна. Въобще такива хотели може би не са за пренебрегване, защото а) когато са строени, са мислени да излъчват престиж- свойство, което до днес не са загубили съвсем, б) често са празни, в) цените не са никак високи. И така, ако се престрашите да попитате за цена, може и да се озовете в идеалния център на някой по-малък град, да имате супер изглед и да не ви обръснат много. 

Но обратно към бирата.

Загорка е водещ производител на бира в България и от завода в Стара Загора излизат няколко марки пенлива напитка. И въпреки че днес бъдещето на завода изглежда сигурно, в миналото не винаги  е било така. 

Впрочем бъдеще или по-точно „Бъдащност” е било името на фабриката, започнала производството на бира в Стара Загора през 1902г. Основателят ѝ  др. Кожухаров завършил медицина в Чехия, където се влюбил в бъдещата си жена и модерната за времето си в България напитка. 

За съжаление бирата се окавза твърде модерна и производството среща различни проблеми, довели до прекратяването му през 1918г.

По-късно има желание за възобновяване на производството на бира в Стара Загора, но пак не продължава повече от няколко години. След Втората световна война правителството на Н.Р. България отново съживява пивоварната и вече с днешното си име Загорка започва производство на бира, което де факто непрекъснато върви до ден днешен.

В пивоварната подхождат с уважение към посетителите си, защото много добре разбират, че те са и техни клиенти и едно успешно посещение е причина, за да разкажете на приятелите си (или в блога си :–)) за преживяното и да станете безплатно рекламно лице на марката.

Поради тази причина е добре да разгледате първо сайта на обиколката из пивоварната или да се обадите на телефона,  даден за резервации на турове ( 0800 11 330), за да се уговорите точно кога ще има възможност за посещение.

Пивоварната се намира лесно. Адресът е ул. Хан Аспарух 41, което е по пътя за Казанлък. След като се срещнете с екскурзовода ви, обиколката започва с кратък инструктаж за безопасност и чак след това отивате в производството. Снимането за съжаление обаче не е позволено по време на обиколката, така че ще се опитам да ви заинтригувам поне с разказа си.   

Любопитен факт е, че дори и фабрика като Загорка – производител на Загорка, Ариана, Столично, Хайнекен и Амстел- не работи на три смени, целогидишно, както си мислех аз. И така, малко тъжно за нас, през зимните месеци (ходехме малко по- отдавна) производството си почива повечко, докато не дойдат горещите летни месеци и зажаднелите любителите на пивото не вдигнат търсенето, а с него- и производството.

Разгледахме казаните за бира (медни, както във всички други фабрики), покрити с неръждавеещо покритие – изолация. После минахме през отделението, където става ферментацията и подължихме към поточната линия за пакетиране.

Ето как изглежда една пластмасова бутилка преди да придобие познатия ни вид.   

Опаковката е също от голямо значение и има влияние върху вкуса на бирата. По принцип най- малко променя вкуса алуминия – тоест вкусът на бирата в кег е най-близък до вкуса на бирата във фабриката,  където я правят. След това се нарежда стъклената бутилка. Не, защото бирата може да си смени вкуса след допир със стъклото, но все пак – стъклото е прозрачно и светлината реагира с бирата. А на трето място са пластмасовите опаковки. Където хем влиза светлина, хем пластмасата не се слави с изявени еко-качества. 

Естествено  че всички опаковки отговарят на изискваните здравни норми. Но опитайте сами да направите разлика като си купите една и съща бира в кен, бутилка и пластмасово шише. Охладете ги на една приятна температура от 7°С, вземете и малко чипс и си направете един експеримент. :)

От залата за пакетиране пътят ни доведе обратно до началото на обиколката и влезнахме в барчето на пивоварната.

Тук имаше малко мезенце и избор от бира за дегустация. Бутилирана или наливна и всеки можеше да се изпробва като барман как му се отдава наливане на бирата. Наливната бира беше нефилтрирана Загорка, която никъде не се предлага, така че нашият избор бе ясен.

След обиколката се върнахме в града за да се пошляем още малко, ... докато не стане време да проверим как са заведенията в Стара Загора. Присъствието на бирена фабрика наблизо се усеща осезаемо. Всяка кръчма предлага наливна бира. Не е проблем дори и наливно Столично. За средата на зимния сезон в България това си е малко чудо. И ние, след като свикнахме с този факт, му се наслаждавахме с пълна сила.

На другия ден предстоеше пивоварна Трявна.  

За съществуването ѝ разбрахме от страницата на Съюза на пивоварите в България. За посещението тук не ви трябва специална резервация (ако не сте някаква голяма група), защото пивоварната Трявна е микропивоварна и ресторант, за какъвто може и да я объркате, ако сте леко по-разсеяни.

Бирарията се намира на улица Ангел Кънчев 7,  близо до площада с часовниковата кула, в старата част на града.

Тук прозивеждат и на място предлагат 4 вида жива нефилтрирана бира, варена по белгийска рецепта. Най- лесният начин да се ориентирате в предлагания асортимент е да си поръчате дегустационното меню, което представлява четирте вида бира, поднесени на характерна бирена поставка с малко ядки за мезе. След като изпробвате коя от бирите ще ви допадне, вече можете да направите информиран избор и да продължите с тази, която най-много ви харесва.

Производствената част на бирарията е плътно долепена до ресторанта, но за съжаление на посетителите не се предлага повече от поглед през големия прозорец зад бара, който гледа към казаните.

Това не го знаехме предварително и малко се разочаровахме, но бирата и добрата кухня в ресторанта ни сложи усмивка на лицето.

Третата спирка в биреният тур трябваше да е пивоварната Болярка. Болярка е една от пивоварните, които не са част от международен концерн. Марките на пивоварната включват Швейк, Калтенберг, Болярка, Варщайнер, Балканско и Диана. И тук ви предлагат посещение на „Дома на бирата”, което според инфото в сайта на пивоварната е 60 минутна презентация и дегустация на продуктите ѝ.

 
За наше съжаление обаче не успяхме да посетим Болярка, защото така се бяхме разпразнували и развихрили по време на бирената обиколка, че ни свършиха почивните дни и нямаше кога да отидем и в тази пивоварна. Нищо. Ще я оставим за друг път. 

Велико Търново без друго ни очарова до такава степен, че ще отидем пак. А може и да използваме случая за посещение на втората пивоварна в града, започналата от скоро производство „Бритос”.

Сега вече сигурно ви се пие бира. Затова ще завърша с: Наздраве! и един върпос – къде е най- добрата бира според вас? Споделете в коментарите.

Велико Търново,

или може ли да се вярва на англичаните?

Историческа столица на България, университетски град, център на Възраждането и дом на голяма част от британската диаспора у нас.  Всичко това описва Велико Търново. Но не съвсем. Има нещо витаещо в местния въздух, което не се помества в  просто описание с думи.

Приемете днешния пост като покана да посетите един от най- красивите български градове. Надяваме се по-надолу в текста да откриете повече от една причина.

Днешното име на града е от 1965г., когато към Търново е добавено Велико. Но Търново е било велико много преди това. 

Златната ера на града безспорно е периода между 12. и 14. век, когато тук е  седалището на българските царе Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II. За някогашната слава на града свидетелства крепостта Царевец - една от най- добре защитените крепости в средновековна България. 

Тук се намира и Балдуиновата кула, но историята и легендите имат противоположни мнения за истината в случая. Ние знаем само това, че днешната „Балдуинова кула” е от 1930г и е копие на кула от крепостта Червен.

  

На върха на Царевец се намира възстановената сграда на патриаршеската църква Възнесение Господне. При посещението и имайте в предвид, че не става въпрос за действаща църква, а именно за възстановка на някогашната църква, която заедно с цялата крепост е била унищожена през 1393г., когато войската на Баязид I превзема града и разрушава всичко.

Вътре в църквата има стенописи, но те не са канонични и са повече в духа на паметника Асеновци, намиращ се на полуостров на брега на река Янтра в центъра на града, отколкото в унисон със стенописи в действащите църкви. 

Целият въпрос със стенописите е често разисквана тема, деляща хората на два непримирими лагера.  Ако някой от читателите ни е ходил и би искал да си каже мнението, ще се радваме да пишете в коментарите.

Цялата крепост от време на време може да ви предостави едно великолепно изживяване – спектакъл звук и светлина. (този спектакъл е споменаван почти във всички описания на хотелите и квартирите във В. Тръново, така че можете да си организирате посещението тогава, когато ще има светлинно шоу. А кога има можете да проверите тук ).

За разглеждане на Царевец е добре да отделите поне 2 часа и да имате в предвид, че сенчести места на хълма почти няма и лятото през най-топлите часове може да е малко горещо.

Царевец не е единствената крепост във Велико Търново- на отсрещния хълм се намира крепостта Трапезица, която в момента се реконструира. 

Между двете крепости е разположена Асенова махала. Тук се намират църкви-паметници на културата: Св. Димитър Солунски, Св. Четиридесет мъченици, Св. Георги и Св. Св. Петър и Павел и всичко това е по пътя към архитектурния резерват Арбанаси. 

Ще си признаем без мъчение, че не ни остана време да разгледаме и тези места. Все пак в града прекарахме само два дни! :).

Както Царевец е символ на средновековното развитие на Велико Търново, така и Самоводската чаршия е символ за богатството и успеха на града през 19. век. По това време,  градът е бил център на производство и търговия и това си личи от централната му градска част. 

Тук са били съсредоточени работилниците и дюкяните на местните предприемачи. В наши дни дюкяните продължават да съществуват и предлагат различни ръчно изработени стоки на местните майстори, подобно на занаятчийските ателиета в Трявна, отсъства евтиния брак от Азия. 

На времето е имало няколко хана. Днес е запазен ханът на Хаджи Никола. Реставрираната сграда, строена от Кольо Фичето в годините 1858 – 1862, се намира срещу също така интересната, но неизползвана и леко пустееща сграда на пощата.

Днес в хана се помещава ресторант, винен бар, картинна галерия и музей. Вижте и страницата на хана тук. След разходка по чаршията може да продължите на изток по улицата Г.С. Раковски и след няколко стотин метра ще стигнете до „къщата с маймунката”, още една сграда от майстор Кольо Фичето. Отдалече ще я познаете по шарената червено-бяла фасада и сравнително тясната ѝ лицева страна.

 

 

Ако продължите още малко надолу ще стигнете до сградата на новата поща, където имате избор от няколко приятни маршрута за разходка. Ако тръгнете надолу и завиете по втората улица наляво ще се разходите по ул. Гурко (нищо, че в началото пише ул. Хаджи Димитър :), тук се намират старите къщи на града и в много от тях се предлагат стаи за посетители.

Разхождайки се по ул. Гурко, имате изглед към полуостров над река Янтра, където се намира паметникът Асеновци и Държавната художествена галерия. Ако искате да стигнете до полуострова, хванете улицата Александър Стамболийски и след малко сте там.

От паметника Асеновци и в близост до Художествената галерия има красиви гледки към терасовидно разположените къщи в старата част на града. Точно тази гледка е толко типична за Велико Търново и присъства често на снимките и картичките от града.

Ако оставите полуострова за по-късно и си продължите по Гурко, ще видите и други интересни неща. Например улица Пролет. Тук обаче трябва да внимавате, защото не е трудно да минете покрай нея без да я забележите. Не знам дали има класация на най-късите улички в България, но улица Пролет сигурно би се класирала в челото ѝ. 

От Гурко има няколко пътечки, водещи нагоре, стълбички, тераски, пак стълбички и въобще много стълбички и всички те ви довеждат първо на главната улица, а след още малко стълбички сте вече в близост до чаршията. Защо го казвам, ще обясня след малко.

Нека първо да довършим имагинерната разходка по Гурко. Малко след края на улицата на площад Съединение се намира Археологическия музей, а до него – музей Възраждане и Учредително събрание – първото българско народно събрание. Работното време на този и други музеи във Велико Търново можете да видите на тази страница.

Ще си помислите – ами, то градът е един голям музей. Да, но не само. Фактът, че тук се намират два университета, сигурно е помогнал за съществуването на множество барове и клубове, които приятно изненадват с атмосферата си и облика на заведения, каквито трудно се намират и в по-големи български градове.

Ние си прекарахме екстра в клуб Мелон, но съм сигурен, че има и други приятни заведения.

При малко по-внимателна разходка точно по различните стълбички, водещи нагоре-надолу по склоновете на града, по тесните улички и забутани кътчета винаги можете да се изненадате къде всякъде може да има заведение. 

Кафенета и заведения има естествено на места с гледка към реката и много от тях имат магическата сила да ви прекъснат разходката за кафе, малка чашка коняк и тиха медитация при залязващото слънце.

Но не са само кафенетата и баровете. Има и малки арт ателиенца в страни от историческите дюкяни, сгушени между два съседни офиса за недвижимости, предлагащи оригинална керамика или ръчно изработени бижута. 

Нищо необичайно- ако е затворено, на вратата да има бележка, призоваваща ви да се обадите на посочен телефон, щом ви е харесало нещо от витрината и мислите да зарадвате себе или близък човек с малък подарък.

Известна част от бизнеса в града е движена от многото британци, купили имот във Велико Търново или околноста му. Затова често се виждат коли с британска регистрация, реклами на малки хотелчета на английски език или пък офиси за недвижими имоти, където все още агнлийското описание е преди руското.

Не съм сигурен кой на кого влияе повече- дали българите на англичаните или обратно. Но може би няма значение. Факт е, че като посетител на Велико Търново, човек се чувства добре, разбира, че няма нужда да бърза за никъде и също знае, че ако не успее да види  нещо- няма проблем, защото ще се върне пак.

:–)