Соколски манастир, Трявна, Дряновски манастир

Манастири, китни селца, много сняг в зимната Стара планина, Шипка, тракийски могили и полеви тест за шофьорски умения бяха съставките на коктейла от дестинации, които си забъркахме преди няколко седмици.  И така, да се стягаме за път.

Избраното от нас трасе минаваше през Казанлък, където искахме да видим някои от намиращите се в района тракийски могили. 

За съжаление зимната обстановка означаваше не толкова мраз и сняг в подножието на Стара планина, колкото кал. И това ни попречи да отидем до някои от могилите, където няма асфалтов път. 

Асфалтов път общо взето има до Оструша и Голямата косматка. От последното ни идване   Оструша малко се е променила, но, ако искате да разгледата и други освен тези две могили, потърсете информация от Историческият музей в Казанлък , касаеща актуалната обстановка за достъп до съораженията и възможност за екскурзовод. 

Беседите не са скъпи и са доста интересни,  понеже достъпната информация на място е скромна, а екскурзоводите са местни хора, които освен историческа информация ще ви разкажат и някои интересни факти от ежедневието на могилите. 

Но като цяло за посещение на „Долината на Тракийските владетели” е по-подходящо времето от май до октомври. През другото време рискувате труден/невъзможен достъп до местата и липса на екскурзовод/затворени съоражения.

От Голямата косматка пътят ни водеше през прохода Шипка в посока Габрово. След много завои се озовахме на разклон за Габрово и квартал Етъра. 

Соколският манастир е в посока Етъра. След малко подминахме етнографския комплекс, който не влизаше в сметките и продължихме напред. По пътя виждахме много реклами на малки хотелчета и къщи за гости и се разминавахме с повече пешеходци отколкото автомобили. 

Пътят към манастира не е дълът, но пък си е тесен и особено зимата трябва да се внимава много. Времето позволяваше на разхождащите се хора да се полюбуват на зимната гора и те се възползваха безрезервно – разстоянието от Етъра до Соколския манастир е около 6км и наклонът не е много стръмен.

В района има няколко маркирани екопътеки и когато се стопи снегът  възможностите за разходка се увеличават. Пътеките можете да видите тук .

Оставихме колата пред манастира и влязохме да го разгледаме. Соколски манастир е строен през първата половина на 19. век и е бил използван за убежище на революционерите от времето на Възрождението. Днес манастирът е тихо място на сред горите в балкана над Габрово.

Интересно е, че манастирът е на две нива. Църквата Успение Богородично е на долното ниво и едва се вижда от двора на манастира.  Отворите, издълбани в скалата около църквата, дават повод за теория, че на мястото е имало скална църква.

На горното ниво е разположена обитаемата част на манастира. Дворът се състои от подържана градина и чешма с осем чучура, която е приписвана на майстор Колю Фичето. 

За да разгледате манастира са ви достатъчни около 40 минути. 

Ако искате, може  да останете и по-дълго, вижте какво казва гугъл за нощувка в Соколски манастир. Аз ще си позволя да предположа, че в летните месеци тук е по-натоварено от към посетители и може и да не е толкова спокойно (пред манастира има игрище за футбол и детски пързалки), колкото през зимата.  Но все пак едва ли е като на карнавала в Рио. :)

Следващата ни спирка бе Трявна. По пътя минахме през село с веселото име Торбалъжи, за което Уикипедията казва, че си е получило името, когато местните хора са лъгали магаретата, теглещи товар по стръмните баири с торба със зоб, за да изкачат склоновете.

В старата част на Трявна ни изненадаха тълпите от хора. Направо нямаше къде да паркираме от автомобили. Това беше шок за нас, въпреки че подозирахме подобно нещо, още когато си търсихме място за нощувка. Вярно е, че беше в празнични дни, но все пак не очаквахме Трявна да се окаже така пълна с туристи, че да е проблем да намерим места за спане. Но оказа се, че е възможно.

Направи ни впечатление, че табелите на магазините за сувенири, на различните галерии и ателиета, но и магазинчета за хранителни стоки – всичките бяха в един стил – дърворезба. 

Много хубав детайл, допринасящ за възрожденската атмосфера на града. Също така и фактът, че не видяхме  да се продават разни „китайски” стоки, а напротив-  магазините бяха предимно малки ателиета, продаващи ръчно изработени изделия на местни майстори. Не знам до колко е било трудно изграждането на такъв облик на историческата Трявна, но на нас тези усилия ни се видяха овенчани с успех.

В старата част на Трявна е запазен типичен възрожденски площад – „Дядо Никола”, където се намира и символичната за града часовникова кула от 1814г. 

До кулата е каменен мост през река Дряновска, свързващ чаршията с площада. 

Можете да посетите църквата Св. Архангел Михаил, датираща от 1192г.  или пък Даскаловата къща – музей на дърворезбата.

Където и да отидете в Трявна навсякъде ще видите дърво. В горите наоколо, в къщите, в рестораните и естествено в музеите.  В града е възникнала така наречената Тревненска школа,  развила иконопис, дърворезба и строителство от 17.-18. век.   

Характерните черти на местните дърворезби са природните растителни мотиви, както и симетрия и пластичност на орнаментите.

Творби обособили създаването на тревненската школа може да разгледате в споменатата вече Даскалова къща. 

Освен икони тук можете да видите различни дърворезби и прекрасните дърворезбовани тавани – майското слънце и юлското слънце.

Имаше още едно интересно нещо, заради което дойдохме в Трявна, но този път ще го премълча, за да има какво да разказвам и следващия път. :)

На другата сутрин потеглихме за Дряново. Избрахме път през Царева ливада. 

Отново завойчета, букова гора, снежен път и живописни гледки. По-близко е отколкото да се върнете до Габрово и оттам да карате за Дряново, но мисля, че при по-тежка пътна обстановка (примерно силен снеговалеж или заледяване) е по-добре да се върнете до Габрово и да си спестите емоциите.

Дряновският манастир е основан през 12. век, по времето на Османската империя е бил разрушаван два пъти и подобно на Соколския манастир е приютявал възрожденски будители и революционери.

Тук по време на Априлското възстание са се сражавали четници водени от поп Харитон, Петър Пармаков и Бачо Киро с многократно по-силната османска армия. След  9 дена губят неравната битка, а турската войска изгаря манастира. 

Тези събития ни припомня  малкият паметник в двора на манастира.

Наблизо се намира и пещерата  „Бачо Киро”, до която можете да се разходите пеша от паркинга пред манастира. 

Нас ни чакаше бившата столица Велико Търново и затова разгледахме манастира за има-няма 40 минути и продължихме по план.