Долината на Тракийските царе / историческия музей Казанлък

картата я взехме на заем от http://www.kazanlaktour.com/index.php?s=88

След посещенията ни в различни тракийски гробници, споделяни дотук в блога, дойде време да се отправим и към мястото, съхранило най-концентрирано тракийското наследство на България, а именно околието на Казанлък – Долината на Тракийските царе.

Регионът е изключително богат с различните видове могили, било то надгробни или селищни. Но това не е учудващо, защото в цяла България броят на могилите (според различни източници) е между 5 000 и 25 000. Тук в подножието на Балкана, в равнините около Казанлък, Стара и Нова Загора те може би по-лесно се отличават в терена като изкуствено създадени хълмчета, привличащи погледа.

Нашето посещение започна в Казанлък и то първо в историческия музей на града. Това ни беше първото посещение на града и тъй като целта ни беше музея и колкото се може повече гробници, изцяло пренебрегнахме другите исторически и културни обекти, които изобилстват в красивия Казанлък.

С малко питане намерихме музея сравнително лесно и влязохме да разгледаме тракийската експозиция. Музеят предлага няколко ексопозиции от праисторически времена до най-новата история на региона. (вижте страницата на музея: http://muzei-kazanlak.org/ )

И тук ще си позволя още един коментар за достъпността на българските културни паметници за хора с увреждания. Историческия музей Искра в Казанлък има направена рампа за достъп с инвалидна количка, която води от тротоара... до входа на музея. Вътре, въпреки че има стъпала навсякъде и музеят е на няколко етажа, няма никакви възможности за предвижване с инвалидна количка. Това нещо меко казано буди недоумение.

Траките са били много добри в работа с металите

едно антично огледало

Понеже не разгледах другите експозиции на музея, ще кажа малко само за тракийската. В няколко по-малки зали са представени находките от различните проучени гробници в района и имате възможност да получите обща представа за траките и ареала. Никъде не е казано къде се намират оригиналните артефакти – дали в този музей, дали в НИМ, дали някъде другаде, а и доста от изложеното тук можете да видите в по-автентична среда на гробниците, ако решите да ги посетите. Но все пак, ако искате да видите малко злато и да се ориентирате в района – музейната сбирка няма да ви разочарова.

Освен това тук можете да видите и модела на тракийската столица град Севтополис, който лежи на дъното на днешния язовир Копринка отново недалече от Казанлък.

След посещението на музея търгваме към първата и най-рано открита от могилите в района- Казанлъшката гробница. Тук, както и на някои други места, нямате възможност да влезете в оригинала– посещава се копието, но мисля, едно хубаво копие, създаващо достатъчна илюзия за автентичност.

тук се крие оригиналната гробница :)

 Казах вече, че всяка от гробниците, където сме били, е с нещо уникална. Казанлъшката е с фреските си. Наистина са красиви. Неслучайно Казанлъшката гробница е един от българските културни обекти под защитата на Юнеско.

 

 

След това тръгваме по пътя за Шипка, който след недълго пътуване ни довежда до подножието на Стара планина. Гледката наистина е впечатляваща. В гората се виждат куполите на църквата Рождество Христово, на върха на планината се вижда Паметника на свободата, а равнината е осеяна с могили. Усещането е много вълнуващо. Така някак си  представям усещането при влизането в Долината на царете в Египет. :)

Гробниците са толкова много, че трябваше да избираме кои да посетим в рамките на деня и решихме първата да е Голямата косматка – гробницата на Севт III.  Гробницата е от 5. век пр. Хр., открита през 2004 от покойния Г. Китов. Тук не очаквайте фрески като в Казанлък, но все пак гробницата си струва, тук е бил погребан царят на могъща тракийска държава, за което говорят надписите върху предметите, открити положени в гроба на владетеля. (за работно време, контакт и повече инфо вижте пак страницата на музея в Казанлък http://muzei-kazanlak.org/gol.htm ).

Денят клонеше към тъмната си част, пък и ни чакаше много път и затова се отбихме в само в още една гробница – в Оструша.

Въпреки че пак се намира под могила, формата на тази гробница е много различна от Казанлъшката или гробницата на Севт III. Тази гробница е може би най-близка до днешното понятие на гробница. Изглежда като малка квадратна постройка, приютила тялото на покойника. Археологическата работа не е напълно приключила тук и се е наложило гробницата да се покрие като с похлупак с още една постройка, приличаща на нещо като трафопост, погледната отвън.

Вътре в погребалната камера има остатъци от фрески, за съжаление унищожени в по-голямата си степен. По-добре е запазена само една от тях, изобразяваща лицето на жена.

Екскурзоводът ни разказа за съдбата на фреските- според неговите думи в близката Шипка е имало раннохристиянски манастир и по време на иконоборството монасите са унищожили фреските, изобразяващи човешки лица.

Оставили са само женското лице, защото не са били сигурни дали това не е Богородицата и все пак са се уплашили. Истина или не – портретът на тракийката от гробница Оструша е още един от символите на тракийското изкуство, оцелял до наши дни.

Полезното инфо за Оструша и също така и за другите гробници в района ще намерите тук http://www.kazanlaktour.com/index.php?s=88 .

С това свърши първото ни посещение в Долината на тракийските царе. Пак нямаше достатъчно време да видим всичко, а и както винаги на място изникват още други интересни места и единственото разумно решение ще е ... да се върнем отново. ;) .