четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Узунджовския храм


Няколо пъти сме минавали през хасковското село Узунджово (най-често, пътувайки за Александровската гробица) и така от колата впечатление ни правят две неща: местана кръчма, наречена „Иманярска среща” :) и бялата необичайно голяма за размерите на българско селце църква.


Кръчмата още не сме я проверили, но при последното пътуване спряхме да видим църквата „Успение Богородично”. Погледната от шосето, тя прилича на новопостроена дори до известен смисъл модернистична църква от края на 20 в.. Висока, бяла.


Оказа се, че историята ѝ далеч не е толкова нова, въпреки че „Успение Богородично” има официално статута на православен действащ храм от 1908 г. Това е по-скоро интересен музей, където срещу дарение в кутията при олтара екскурзовод ще ви запознае с особеностите на храма.


Най-голямата селска църква в страната е и един от малкото примери в родната история за джамия, преобразувана в православна църква. Само няколко изречения за историята на храма, а, за да научите подробностите, препоръчваме беседата в църквата.

Построена вероятно през 16 в. за да обслужва религиозните нужди на местното население, пътниците, нощуващи в импозантния за времето си крайпътен хан и хората, събиращи се на прочутия узунджовски панаир (най-големия в балканската част на Османската имеперия), джамията е сочена за дело на класика Синан.




Друга теория пък свързва построяването ѝ с български майстор, който, строейки джамията, умишлено се придържа към традициите за изграждане на православна църква.

Слуховете твърдят, че при реконструкцията на църквата е открито зазидано тайно помещение, вероятно предвидено за олтар- сега е наистина олтар.

Сред типичната ориенталска украса на джамията са вплетени и християнски символи като каменната гравюра на лале с вплетен кръст- все още част от интериора на храма.


Може би заради това в миналото джамията става известа като Гяурджамиси или Джамията на неверниците.


След Освобождението, когато турското население се изселва, кервансараят е разрушен, панаирът губи стопанското си значение, а селската църква се срутва и след тригодишни дебати местните хора се съгласяват джамията да бъде преобразувана в църква. Оказва се, че архитектурно тази трансформация изисква минимални интервенции и така от джамията се получава църквата „Успение Богородично”.


Още от вратата усещането е наистина особено- влизаш в храм, но какъв?


Първото впечатление е за нещо леко мистично, леко объркващо, леко смущаващо дори.



Звучи православна църковна музика, но се отразява в белия камък, изграждащ изцяло сградата, няма тухли, няма мазилка, фрески има само по тавана.

Типична ориентаска форма на прозорците, но с витражи на християнски светци.

В четирите ъгъла на сградата- колони и капители с орнаменти, характерни за ислямските храмове, но над тях Четиримата Апостоли.


По главния купол- арабски плетеници и надписи се редуват с фрески на ангели и пророци.

Дървен красив иконостас с нови икони, изображение на глаголицата, а отстрани на стената- лалета.

Близко е до изживяването в Света София в Истамбул. На подобни места някакси инстинктивно получаваш усещането, че си на сакрално място, че си в храм.

И тогава въпросът какъв точно храм просто не е важен.


Храм Успение Богородично, Узунджово (Хасковско) инфо:
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, в Хасково, Харманли
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да
Ресторант (отворен целогодишно):  да
Места за пикник- извън селото
Достъпност (целогодишно): да
Билет за вход: не, беседа от екскурзовод- срещу дарение
Работно време: всеки ден 9.00-17.00, почивен ден: понеделник
Колко време да отделим: около 30 мин.

3 коментара:

  1. Благодарим за хубавите думи. Смятаме за важно да споделяме впечатленията си от хубавите места в България и се радваме всеки път когато успеем да събудим толко интерес у някого че да отиде сам на място.

    ОтговорИзтриване
  2. Не смятам че може да се опише с думи посещението в тази църква.
    Преди 2 години съвсем случайно преминавайки през Узунджово на път за гробницата в Александрово се загледахме в наистина внушителната и отвън сграда на църквата. А вътре усещането е за сакрално място. Освен споменатото в статията ще допълня че стените са около 80 см дебели, а няма нито една подпорна колона за покрива и купола.
    Всъщност посетете мястото, разказите за историята на храма и за Узунджовския панаир които непременно ще чуете от любезните домакини не може да ви остави безразлични към това късче история.

    ОтговорИзтриване
  3. Стените са над метър дебели- от 1.40 до 1.80 м. на места ;)И уредниците на църквата не са екскурзоводи, не всичко, което твърдят е доказано...

    ОтговорИзтриване