Известната практика, че ако искаш да скриеш нещо, най-добре е да го сложиш на видно място е много добре демонстрирана в случая на античната тракийска куполна гробница в Поморие.
Скрита между овощните насаждения на експерименталната градина на входа на града, след редица завои, когато вниманието ви обикновено е концентрирано върху това, да не сгазите някой от „поморийските колоездачи” (особена класа участник в пътното движение, по- непредвидим от рулетка и по-безстрашен от нинджа), се намира уникалната тракийска гробница от IV. век н. е.
Човек наистина трябва да знае за съществуването ѝ и да е планирал посещението ѝ, защото тук случайни хора не влизат. Пътувайки от Бургас, единствената табела, която информира за гробницата, е тази на входа на овощната градина, около която обикновено минавате с най-малко 50 км/час и дори и да я забележите, вече сте подминали мястото и тепърва трябва да мислите дали и къде да обърнете колата, за да се върнете. Преживяването е нещо като 25 кадър.
Ако пътувате в обратната посока, табелите са повече, но на фона на запуснатото околие, няколкото (мисля 2) старички и малко ръждясали табели в стил носталгия по 1990 година също не подготвят достатъчно за архитектурен паметник, наистина заслужаващ внимание. ...
Обикновено се въздръжам от негативни коментари ... но по пътя старателно поставените табелки Ancient town Anhialo/Античен град Анхиало, които са добре видими и в добро състояние, сочат към един, меко казано, мираж. Защото за любителското ми око от антично Анхиало в Поморие не е останало нищо- нито руини, нито останки от крепостни стени, дори експозицията в местния исторически музей е оскъдна. Останала е обаче гробницата, а точно тя е най-зле означена, въпреки че точно тя заслужава внимание. ... Пардон. Все пак малко за гробницата.
Гробницата е куполна и отдалече изглежда просто като едно хълмче, обрасло с трева. Това хълмче обаче крие уникална постройка. Според различните източници мястото е имало различни предназначения, като главните теории са: А) гробница, Б) тракийско светилище.
Освен самата постройка за съжаление до нас не е достигнало никакво друго материално наследство, защото за първи път е била ограбена още в античността и после още много пъти. От някогашните фрески са останали само петна, а предполагаемата мозайка на пода пък е била разбита от иманяри, търсещи заровени богатства, така че днес остава да се възхищаваме само на архитектурния гений на строителите на Хероона (светилище на герой, включващо и гроба му ...wikipedia).
И наистина, в сравнение с други гробници, които сме посещавали, тази е значително по-голяма, а като строителен материал са използвани и тухли, за разлика от каменните блокове на другите места.
Стилът на постройката opus mixtum издава силно римско влияние и не е изненадващ- все пак гробницата е датирана към IV. век н. е., когато тази част на Балканите е в рамките на Римската империя.
Освен това дромосът (коридорът, водещ до погребалното място) ни извежда във високо и просторно (за тракийска гробница) помещение, в центъра на което има куха колона с изход на повърхността.
Колоната всъщност предствлява тавана на гробицата и оттам преминава и оформя и стените на сградата. За разлика от много други тракийски гробници, където след дромоса очаквате да видите още две помещения или поне последно ложе на знатния тракиец, тук колоната явно изпълнява ролята и на централно погребално помещение.
През лятото обикновено гробницата е отворена всеки ден без понеделник и вътре на сянка ви чака екскурзовод от местния исторически музей, който ще ви разкаже основните неща за мястото.
Хубаво е да сте малко подготвени за задаване на въпроси, така освен основната информация ще чуете много повече.
За работното време през зимната най-добре да се информирате на страницата на музея в Поморие http://www.pomorie.org/site/index.php?category=10_82&lang=bg, където ще намерите стационарен телефон за връзка (0596/ 2 20 08) и друга полезна информация.
А мобилният телефон на екскурзовода, когото не винаги ще намерите в гробницата, но който винаги с удоволствие ще ви я покаже и проведе беседа е: 0882 42 01 02.
На края искам да отбележа още нещо. Тази гробница съм я посещавал няколо пъти и никога не съм забелязвал следното: с малко усилия от страна на придружител гробницата е напълно достъпна и за хора с увреждания, движещи се в инвалидна количка.
Една инвестиция в порядъка на няколкостотин лева, би я направила абсолютно достъпна за хората в количка дори и без никаква асистенция от страна на придружител. Това го казвам, защото в следващите постове ще пиша за Долината на Тракийските царе. Мястото, от където би могъл да започне бленуваният български културен туризъм и също така мястото, където посещението, ако сте инвалид, е истинско изпитание за едни и жив срам за други.
Няма коментари:
Публикуване на коментар