Поморийските солници

Намиращите се между Поморие и Ахелой хилядолетни солници в наши дни рядко привличат вниманието на  минаващите край тях всяко лято десетки хиляди летовници, жадуващи за шезлонг и морска гледка на първа линия в Слънчев бряг. 

Но това вероятно не е толкова лошо. Това все пак означа, че в цялата лудница на летния морски туризъм остават и по-тихи места и то недалеч от цялата шумотевица и суета.

Мястото е известно с това, че заедно със солните езера между Сарафово и Бургас са единствените места в България, където се извлича морска сол и то по един много традиционен начин – ръчно събиране на солта, която остава на дъното на плитките езера, след като слънцето е изпарило всичката вода. Начин, по който се е добивала солта и преди хиляди години по времето на античните гръцки полиси Анхиало, Аполония Понтика и Месамбрия -  днешните Поморие, Созопол и Несебър. Повече за историята на добива на сол можете да разберете в музея на солта, намиращ се в Поморие - http://www.pomorie.org/site/index.php?category=10_59&lang=bg . 

Самите солници са част от Поморийското езеро и както казахме, са си действащи съоръжения, от които всяка година към края на лятото се събира поредната реколта морска сол. Освен солта солниците снабдяват и околните спа хотели с лековитата кал и луга, (http://news.ibox.bg/news/id_2085345250) до която можете да се доберете и безплатно, ако решите да посетите мястото и да се изкъпете в калната солена вода.

След това, достатъчно черни за някой политически некоректен виц, можете да се изкъпете в морето. Плажът е с малко по-тъмен пясък, поради високото ниво на желязо в него, а дългата пясъчна ивица и липсата на застрояване  гарантират уединение, спокойствие ... морска романтика. И то на едно доста неправдоподобно място – само на 10 км от  така популярния Слънчев бряг.

Солниците и Поморийското езеро са защитена територия с подобни характеристики като защитената местност Пода до Бургас – и двете част от птичи миграционен път „Виа Понтика”.

И  не на последно място- солниците притежават уникална атмосфера, съчетаваща всичките до тук изброени качества, плюс една много специфична светлина. Може би поради големите и плитки водни площи на солниците, може би поради особеностите на химическия състав на водата, но има моменти, когато солниците се явяват в една много необичайна светлина. 

Ровейки се в нета разбрах, че не съм първият, на когото това е направило впечатление. Има и много по-добри фотографи от нас, посетили езерата, привлечени от магическото им излъчване.

Като всяка една магия  и тази не е гарантирана, тоест може би нито първият, нито вторият път, когато минавате наоколо, ще можете да я усетите, но с малко търпеливост ще се случи. И когато наистина стане, ще разберете, че си е струвало.