четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Узунджовския храм


Няколо пъти сме минавали през хасковското село Узунджово (най-често, пътувайки за Александровската гробица) и така от колата впечатление ни правят две неща: местана кръчма, наречена „Иманярска среща” :) и бялата необичайно голяма за размерите на българско селце църква.


Кръчмата още не сме я проверили, но при последното пътуване спряхме да видим църквата „Успение Богородично”. Погледната от шосето, тя прилича на новопостроена дори до известен смисъл модернистична църква от края на 20 в.. Висока, бяла.


Оказа се, че историята ѝ далеч не е толкова нова, въпреки че „Успение Богородично” има официално статута на православен действащ храм от 1908 г. Това е по-скоро интересен музей, където срещу дарение в кутията при олтара екскурзовод ще ви запознае с особеностите на храма.


Най-голямата селска църква в страната е и един от малкото примери в родната история за джамия, преобразувана в православна църква. Само няколко изречения за историята на храма, а, за да научите подробностите, препоръчваме беседата в църквата.

Построена вероятно през 16 в. за да обслужва религиозните нужди на местното население, пътниците, нощуващи в импозантния за времето си крайпътен хан и хората, събиращи се на прочутия узунджовски панаир (най-големия в балканската част на Османската имеперия), джамията е сочена за дело на класика Синан.




Друга теория пък свързва построяването ѝ с български майстор, който, строейки джамията, умишлено се придържа към традициите за изграждане на православна църква.

Слуховете твърдят, че при реконструкцията на църквата е открито зазидано тайно помещение, вероятно предвидено за олтар- сега е наистина олтар.

Сред типичната ориенталска украса на джамията са вплетени и християнски символи като каменната гравюра на лале с вплетен кръст- все още част от интериора на храма.


Може би заради това в миналото джамията става известа като Гяурджамиси или Джамията на неверниците.


След Освобождението, когато турското население се изселва, кервансараят е разрушен, панаирът губи стопанското си значение, а селската църква се срутва и след тригодишни дебати местните хора се съгласяват джамията да бъде преобразувана в църква. Оказва се, че архитектурно тази трансформация изисква минимални интервенции и така от джамията се получава църквата „Успение Богородично”.


Още от вратата усещането е наистина особено- влизаш в храм, но какъв?


Първото впечатление е за нещо леко мистично, леко объркващо, леко смущаващо дори.



Звучи православна църковна музика, но се отразява в белия камък, изграждащ изцяло сградата, няма тухли, няма мазилка, фрески има само по тавана.

Типична ориентаска форма на прозорците, но с витражи на християнски светци.

В четирите ъгъла на сградата- колони и капители с орнаменти, характерни за ислямските храмове, но над тях Четиримата Апостоли.


По главния купол- арабски плетеници и надписи се редуват с фрески на ангели и пророци.

Дървен красив иконостас с нови икони, изображение на глаголицата, а отстрани на стената- лалета.

Близко е до изживяването в Света София в Истамбул. На подобни места някакси инстинктивно получаваш усещането, че си на сакрално място, че си в храм.

И тогава въпросът какъв точно храм просто не е важен.


Храм Успение Богородично, Узунджово (Хасковско) инфо:
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, в Хасково, Харманли
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да
Ресторант (отворен целогодишно):  да
Места за пикник- извън селото
Достъпност (целогодишно): да
Билет за вход: не, беседа от екскурзовод- срещу дарение
Работно време: всеки ден 9.00-17.00, почивен ден: понеделник
Колко време да отделим: около 30 мин.

сряда, 23 ноември 2011 г.

Каменните гъби до село Бели пласт


Изглежда са добре познати в интернет, поне гугъл изкарва няколко различни пътеписа още на първата страница с резултати от търсенето, затова няма да преписвам, нито да повтарям :).




Най-важното: село Бели пласт е на пътя между Хасково и Кърджали, достъпът до гъбите е много лесен, намират се на няколко метра от шосето и се виждат от него. И също- добре се комбинират с други регионални забележителности (Перперикон, Татул, Кърджали ... списъкът е дълг), разглеждането на това природно чудо няма да ви отнеме повече от 30 минути, а снимките се получават много добре. 





Гъбите са възникнали вследствие вулканична дейност в праисторията, когато тази част на света е била морско дъно. Днешния си вид гъбите дължат на влиянието на атмосферата и на факта, че съдържат минерали с различна твърдост: шапките са по-устойчиви на вятър, дъжд и слънце, а крачетата им еродират по-бързо.




Интересни са различните цветове на гъбите – розовеещи и зеленикави оттенаци, също резултат от съдържанието на различни минерали в скалите.

Долменът при село Черепово


Около селата Черепово, Хлябово и в Сакар планина като цяло се намират много мегалитни паметници, (писахме вече за някой от тях тук http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post_17.html, тук http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post_15.html, или тук http://patuvaj.blogspot.com/2011/02/blog-post_22.html) но има още много други.
Този път решихме да видим какво представлява долменът при село Черепово. По пътя Тополовград – Харманли, малко след Черепово, в посока Харманли от лявата страна на пътя има малка табелка, информираща за долмен на 3км разстояние от главния път.

Спряхме колата и излязохме на приятна есенна разходка в наистина идеален терен, който не изисква специална туристическа екипировка. По черен път, водещ по върха на баирчетата, няма стръмни изкачвания или спускания (мисля, че е много подходящ и за каране на колело).

Освен първата табелка други по пътя вече няма и на няколко места се наложи да се оставим да ни води вътрешното око на пътешественика.

да, и ние избрахме средната пътека 

Тук не се надявайте да срещенете някого, който да ви насочи към каменното съоръжение- единствените хора, които срещнахме, бяха берачи на дренки и шипки от Сливен, които подозрително и дълго ни изгледаха, докато подминем и естествено не знаеха къде са „камъните”.


В този пост между другото за пръви път ще сложа и GPS координати на място, което е по- трудно за намиране. И така, след като първо го подминахме и помислихме, че няма да намерим долмена, защото е невъзможно да вървим толко дълго и да не сме минали 3км, ни се усмихна късметът.

В далечината видяхме някаква табела, мислехме си „А, това трябва да е!”, но след това вървяхме, вървяхме, а табелата все не изникваше, ентусиазъмът ни спадна и накрая решихме да се върнем, преди да сме минали държавната граница :).

По пътя се оглеждахме къде ли е тази табела и в последствие я видяхме отново. Този път решихме да вървим право към нея, през храсти и дървета, само да не я изпускаме из очи. Стратегията се указа успешна.


Намерихме долмена, а табелката която се виждаше, е точно обозначителната табела, информираща за него, поставена до самия долмен в една нива. Въпрос е защо е обърната обратно в посоката, от която едва ли ще дойде някой, и защо на черния път, който минава на 5 м от долмена няма табелка къде да се отбием за него.

Но това са дреболии, правещи разходките интересни. Търсете го в лявата страна на черния път, по малката отбивка, водеща до нива. Ако вървейки по черния път видите стара порутена къща вляво, значи сте го подминали и трябва да се върнете 150 м назад. И така, ако искате да не подминете долмена и разполагате с навигация, координатите са следните :

N 41° 58' 8958" , E 26° 6' 8398", с точност 32м, карта и още измервания можете да намерите тук: http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/Dolmeni/Dsak/Dsak-024BG/Dsak-024BG.html, между другото този сайт е много добър източник за идеи за излет ;).




Както се вижда от снимките, долменът не е в много добро състояние, дали е виновно времето, иманярите или нещо друго, е трудно да се каже, но в момента това е положението.

дървения дракон, единственият пазач на долмена
И така след около 2-часова приятна разходка се върнахме при колата и продължихме по нашите си дела. Ако не съм споменавал, че пътят към долмена е много хубав и за колело, все пак да го кажа :)

Долината на Тракийските царе / историческия музей Казанлък

картата я взехме на заем от http://www.kazanlaktour.com/index.php?s=88

След посещенията ни в различни тракийски гробници, споделяни дотук в блога, дойде време да се отправим и към мястото, съхранило най-концентрирано тракийското наследство на България, а именно околието на Казанлък – Долината на Тракийските царе.

Регионът е изключително богат с различните видове могили, било то надгробни или селищни. Но това не е учудващо, защото в цяла България броят на могилите (според различни източници) е между 5 000 и 25 000. Тук в подножието на Балкана, в равнините около Казанлък, Стара и Нова Загора те може би по-лесно се отличават в терена като изкуствено създадени хълмчета, привличащи погледа.

Нашето посещение започна в Казанлък и то първо в историческия музей на града. Това ни беше първото посещение на града и тъй като целта ни беше музея и колкото се може повече гробници, изцяло пренебрегнахме другите исторически и културни обекти, които изобилстват в красивия Казанлък.

С малко питане намерихме музея сравнително лесно и влязохме да разгледаме тракийската експозиция. Музеят предлага няколко ексопозиции от праисторически времена до най-новата история на региона. (вижте страницата на музея: http://muzei-kazanlak.org/ )

И тук ще си позволя още един коментар за достъпността на българските културни паметници за хора с увреждания. Историческия музей Искра в Казанлък има направена рампа за достъп с инвалидна количка, която води от тротоара... до входа на музея. Вътре, въпреки че има стъпала навсякъде и музеят е на няколко етажа, няма никакви възможности за предвижване с инвалидна количка. Това нещо меко казано буди недоумение.

Траките са били много добри в работа с металите


едно антично огледало



Понеже не разгледах другите експозиции на музея, ще кажа малко само за тракийската. В няколко по-малки зали са представени находките от различните проучени гробници в района и имате възможност да получите обща представа за траките и ареала. Никъде не е казано къде се намират оригиналните артефакти – дали в този музей, дали в НИМ, дали някъде другаде, а и доста от изложеното тук можете да видите в по-автентична среда на гробниците, ако решите да ги посетите. Но все пак, ако искате да видите малко злато и да се ориентирате в района – музейната сбирка няма да ви разочарова.





Освен това тук можете да видите и модела на тракийската столица град Севтополис, който лежи на дъното на днешния язовир Копринка отново недалече от Казанлък.

След посещението на музея търгваме към първата и най-рано открита от могилите в района- Казанлъшката гробница. Тук, както и на някои други места, нямате възможност да влезете в оригинала– посещава се копието, но мисля, едно хубаво копие, създаващо достатъчна илюзия за автентичност.

тук се крие оригиналната гробница :)
 Казах вече, че всяка от гробниците, където сме били, е с нещо уникална. Казанлъшката е с фреските си. Наистина са красиви. Неслучайно Казанлъшката гробница е един от българските културни обекти под защитата на Юнеско.


 
 





След това тръгваме по пътя за Шипка, който след недълго пътуване ни довежда до подножието на Стара планина. Гледката наистина е впечатляваща. В гората се виждат куполите на църквата Рождество Христово, на върха на планината се вижда Паметника на свободата, а равнината е осеяна с могили. Усещането е много вълнуващо. Така някак си  представям усещането при влизането в Долината на царете в Египет. :)







Гробниците са толкова много, че трябваше да избираме кои да посетим в рамките на деня и решихме първата да е Голямата косматка – гробницата на Севт III.  Гробницата е от 5. век пр. Хр., открита през 2004 от покойния Г. Китов. Тук не очаквайте фрески като в Казанлък, но все пак гробницата си струва, тук е бил погребан царят на могъща тракийска държава, за което говорят надписите върху предметите, открити положени в гроба на владетеля. (за работно време, контакт и повече инфо вижте пак страницата на музея в Казанлък http://muzei-kazanlak.org/gol.htm ).

Денят клонеше към тъмната си част, пък и ни чакаше много път и затова се отбихме в само в още една гробница – в Оструша.


Въпреки че пак се намира под могила, формата на тази гробница е много различна от Казанлъшката или гробницата на Севт III. Тази гробница е може би най-близка до днешното понятие на гробница. Изглежда като малка квадратна постройка, приютила тялото на покойника. Археологическата работа не е напълно приключила тук и се е наложило гробницата да се покрие като с похлупак с още една постройка, приличаща на нещо като трафопост, погледната отвън.




Вътре в погребалната камера има остатъци от фрески, за съжаление унищожени в по-голямата си степен. По-добре е запазена само една от тях, изобразяваща лицето на жена.

Екскурзоводът ни разказа за съдбата на фреските- според неговите думи в близката Шипка е имало раннохристиянски манастир и по време на иконоборството монасите са унищожили фреските, изобразяващи човешки лица.


Оставили са само женското лице, защото не са били сигурни дали това не е Богородицата и все пак са се уплашили. Истина или не – портретът на тракийката от гробница Оструша е още един от символите на тракийското изкуство, оцелял до наши дни.

Полезното инфо за Оструша и също така и за другите гробници в района ще намерите тук http://www.kazanlaktour.com/index.php?s=88 .

С това свърши първото ни посещение в Долината на тракийските царе. Пак нямаше достатъчно време да видим всичко, а и както винаги на място изникват още други интересни места и единственото разумно решение ще е ... да се върнем отново. ;) .