Овчарово – Каснаково – Воден ...

или Менхир – Нимфеум – манастир :)

Краят на февруари може и да не е времето, когато се очакват най-много посетители на културните забележителности на България, но това не може да ни спре да ги посещаваме :)

Първата ни спирка трябваше да е Палеокастро, тракийското култово място известно със стоте си каменни слънца, намиращо се в непосредствена близост до Тополовград. Но въпреки (средно) голямите усилия, които положихме, за да разберем как точно се стига до там, не намерихме отбивката, а и времето не беше наистина никак подканващо и накрая се отказахме. 

Една от причините, за да се откажеме може би също беше и фактът, че в региона има повече тракийски светилища като менхир, долмени и други, така че просто го оставихме за друг път.

По пътя за Харманли има още няколко табелки, показващи посоката към някои от тези места и на около 15км преди Харманли решихме да отбиеме за село Овчарово, кадето се намира единственият менхир в България. (Някой източници говорят за втори менхир, но във всеки случай, менхирите  на местна почва са малко.) 

Както за голяма част от историята, така и за менхирите се знае много малко. Най-сигурната информация, която имаме е, че се намират в много държави. От Британските острови, през средна Европа, Сърбия, България до Израел. Като дете си мислех, че са свързани само с келтите (инфо: Астерикс :) ) Но келти в Израел? Днешните теории за предназначението на тези камъни включват използването им като жертвеници  за човешки жертви, гранични камъни, части от по-сложен иделогочески комплекс или примитивен календар.

Пътят до Овчарово не е лош и разстоянието се минава бързо. Камъкът е в дясно на малко възвишение в началото на селото.

с.Овчарово инфо

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  не, най-близко място- Харманли

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да

Ресторант (отворен целогодишно):  не, най-близко място- Харманли

Менхирът е в началото на селото в дясно от асфалтирания път- достъпен с автомобил целогодишно, билет за вход- няма

Нимфеум в Каснаково

Каснаково е малко селце, намиращо се в дясно от пътя Хасково – Пловдив, на около 10 км от Хасково. Отбивката за селото е в края на село Клокотница. В самото Каснаково от време на време има табелки, но общо взето в този случай и интуицията ще ви доведе до правилното място. Ако случайно ви изневери, питайте някой местен.

Нимефум е храм на водата, каквито са строени до извори, а википедията казва, че в раннохристиянските времена са били използвани и като баптистериум.

Нимфеумът в Каснаково е бил част от вила на ромеизираният тракиец Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос, чието име е изписано в камъка над изворчето. Мястото датира от II. век след Христа и също като менхира в Овчарово е уникално за България.

Малкият инфорамиционен център преди самия нимфеум беше затворен. Единствената информация, оставена на врата беше, че понеделник и вторник са неработни дни за центърчето. Явно и петъците поне през февруари не се падат много работни. ;)

с.Каснаково инфо

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  не, най-близко място Хасково

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да

Ресторант (отворен целогодишно):  не, най-близко място Хасково

Нимфеумът е достъпен с автомобил целогодишно, билет за вход- няма

В непосредствена близост до него има закрити беседки и скамейки- подходящо за пикник място, носете си храна и вода

Информационен център при нимфеума- няма информация за работно време

Манастирът в село Воден

Малко разочоравани от факта, че се разминахме с Палеокастро, решаваме да посетим село Воден на 16 км югоизточно от Болярово. На главния път Болярово – Елхово в посока Елхово има голяма информационна табела за „култовия комплекс” във Воден. Отбивката за Воден е на разклона за село Мамарчево. От разклона до Воден има около 12 км. И така навлизаме отново в Странджа,  която малко по малко се превръща в любимия ни край на България. По пътя минаваме през село Малко Шарково, кадето има красива църква, но не се спираме там.

Воден ни впечатлява с изчистената си архитектура и асфалтирани улици, но за съжаление, цялостният му вид говори за економически спад в последните десетилетия. Караме все по главния път и стигаме до черква, построена в същия стил като в съседното М. Шарково.

В селото се срещат и упътващи табелки, но пред църквата има разклон и се налага да попитаме за правилната посока, която е на дясно. След около 2 км стигаме до един мост. Малко преди моста има отбивка на ляво и табелка, потвръждаваща думите на местните хора за местонахождението на „разкопките”,  както  наричат целта на нашето посещение.

Пътят, водещ до комплекса, е от едър чакъл и е дълъг около 3 – 4км. Подминаваме дървена постройка с български флаг, за която имаме съмнения, че е информационният център, към който ни насочваха тебелките по пътя, но работно време или нещо подобно не виждаме никаде. Продължаваме с колата по чакъла и правим втора навигационна грешка този уикенд.

Чакълът свършва някак си насред нищото и по-нататъчният път е просто един черен горски път. Не виждаме никакви табелки или знаци, спираме колата и продължаваме пеша. След около 30-минутна разходка в хубавата гора и след смс от М-тел, който ни информира за цените на изходящите повиквания в Турция, ни се налага да признаем втори неуспех в търсенето на културни паметници през последните 3 дни.

Обвзема ни малко скептично настроение. Съжалявме за недостига на време, никаквата ни екипировка и слабата информационна подготовка и се връщаме към колата. Ако имахме повече време, храна, екипировка, сигурно щяхме да продължим разходката и да намерим култовия комплекс...

Стигаме до колата и преди да потърся ключовете, поглеждам нагоре по нанагорното. И какво да видя?? Останки от крепостни стени. Щрак. Лампичката вече запали.

Отново ни залива ентусиазъм и изкачваме връхчето, за да видим останки от манастир от XIV век.

В последствие от интернет разбираме, че мястото е сочено за првоначален източник на исихазъма в България. Тезата подкрепя и фактът, че центърът на явно християнски храм (виждат се останките на трите апсиди) се намира под земята, в пещера. 

Задавеме си въпросът защо на някои места се говори за манастир, на други- за култов комплекс. Едниственото обяснение, до което стигаме е, че исихазъмът,  който се смята за еретично отклонение от православната църква, е може би причината за избора на по-неутралното „култов комплекс” пред манастир.

 До дъното на  пещерата има 34 стъпала и е разположена на 3 нива. Опитвам се да си светна малко със светкавицата на фотоапарата, но без фенерче не се вижда особено много.

Мястото диша с тайнственост и мистика. Тясното каменно стълбище постепенно изчезва в тъмнината. От страни има издялани ниши в скалата, които приличат на погребални ниши. Но това са наши догадки. Интернет твърди, че от страни на стълбището е имало пейки за почивка или медитация и молитва на монасите исихасти.  Излизам пак на повръхноста и се чуствам като Индиана Джоунс :)

Във Воден има наистина много красиви къщи. За втори път си го казвам и ми се иска да снимам и някой от тях. Но деня почти е свършил вече, не е достатъчно светло за снимките. Отиваме си с уговорката, че ще се върнем отново, за да снимаме къщите.

News update! : през април се върнахме и снимахме къщите. :)
http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post.html

P.S. До предполагаемия информационен център има и уптъваща табела за велопътека, за която съм сигурен, че минава през много красива местност, все пак от тук започва Странджа. Но докъде е маркирана ... Ако някой я е проучвал, да пише.

с. Воден инфо

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  не, най-близко място с. Шарково, Болярово или Елхово

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да

Ресторант (отворен целогодишно):  не, най-близко място Болярово

Култовият комплекс е достъпен с автомобил целогодишно, билет за вход- няма

Намира се вляво на хълмчето, където свършва чакълираният път.

Носете си фенерче, ако искате да слезете в по-долните нива на пещерата под олтара!