Овчарово – Каснаково – Воден ...

или Менхир – Нимфеум – манастир :)

Краят на февруари може и да не е времето, когато се очакват най-много посетители на културните забележителности на България, но това не може да ни спре да ги посещаваме :)

Първата ни спирка трябваше да е Палеокастро, тракийското култово място известно със стоте си каменни слънца, намиращо се в непосредствена близост до Тополовград. Но въпреки (средно) голямите усилия, които положихме, за да разберем как точно се стига до там, не намерихме отбивката, а и времето не беше наистина никак подканващо и накрая се отказахме. 

Една от причините, за да се откажеме може би също беше и фактът, че в региона има повече тракийски светилища като менхир, долмени и други, така че просто го оставихме за друг път.

По пътя за Харманли има още няколко табелки, показващи посоката към някои от тези места и на около 15км преди Харманли решихме да отбиеме за село Овчарово, кадето се намира единственият менхир в България. (Някой източници говорят за втори менхир, но във всеки случай, менхирите  на местна почва са малко.) 

Както за голяма част от историята, така и за менхирите се знае много малко. Най-сигурната информация, която имаме е, че се намират в много държави. От Британските острови, през средна Европа, Сърбия, България до Израел. Като дете си мислех, че са свързани само с келтите (инфо: Астерикс :) ) Но келти в Израел? Днешните теории за предназначението на тези камъни включват използването им като жертвеници  за човешки жертви, гранични камъни, части от по-сложен иделогочески комплекс или примитивен календар.

Пътят до Овчарово не е лош и разстоянието се минава бързо. Камъкът е в дясно на малко възвишение в началото на селото.

с.Овчарово инфо

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  не, най-близко място- Харманли

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да

Ресторант (отворен целогодишно):  не, най-близко място- Харманли

Менхирът е в началото на селото в дясно от асфалтирания път- достъпен с автомобил целогодишно, билет за вход- няма

Нимфеум в Каснаково

Каснаково е малко селце, намиращо се в дясно от пътя Хасково – Пловдив, на около 10 км от Хасково. Отбивката за селото е в края на село Клокотница. В самото Каснаково от време на време има табелки, но общо взето в този случай и интуицията ще ви доведе до правилното място. Ако случайно ви изневери, питайте някой местен.

Нимефум е храм на водата, каквито са строени до извори, а википедията казва, че в раннохристиянските времена са били използвани и като баптистериум.

Нимфеумът в Каснаково е бил част от вила на ромеизираният тракиец Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос, чието име е изписано в камъка над изворчето. Мястото датира от II. век след Христа и също като менхира в Овчарово е уникално за България.

Малкият инфорамиционен център преди самия нимфеум беше затворен. Единствената информация, оставена на врата беше, че понеделник и вторник са неработни дни за центърчето. Явно и петъците поне през февруари не се падат много работни. ;)

с.Каснаково инфо

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  не, най-близко място Хасково

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да

Ресторант (отворен целогодишно):  не, най-близко място Хасково

Нимфеумът е достъпен с автомобил целогодишно, билет за вход- няма

В непосредствена близост до него има закрити беседки и скамейки- подходящо за пикник място, носете си храна и вода

Информационен център при нимфеума- няма информация за работно време

Манастирът в село Воден

Малко разочоравани от факта, че се разминахме с Палеокастро, решаваме да посетим село Воден на 16 км югоизточно от Болярово. На главния път Болярово – Елхово в посока Елхово има голяма информационна табела за „култовия комплекс” във Воден. Отбивката за Воден е на разклона за село Мамарчево. От разклона до Воден има около 12 км. И така навлизаме отново в Странджа,  която малко по малко се превръща в любимия ни край на България. По пътя минаваме през село Малко Шарково, кадето има красива църква, но не се спираме там.

Воден ни впечатлява с изчистената си архитектура и асфалтирани улици, но за съжаление, цялостният му вид говори за економически спад в последните десетилетия. Караме все по главния път и стигаме до черква, построена в същия стил като в съседното М. Шарково.

В селото се срещат и упътващи табелки, но пред църквата има разклон и се налага да попитаме за правилната посока, която е на дясно. След около 2 км стигаме до един мост. Малко преди моста има отбивка на ляво и табелка, потвръждаваща думите на местните хора за местонахождението на „разкопките”,  както  наричат целта на нашето посещение.

Пътят, водещ до комплекса, е от едър чакъл и е дълъг около 3 – 4км. Подминаваме дървена постройка с български флаг, за която имаме съмнения, че е информационният център, към който ни насочваха тебелките по пътя, но работно време или нещо подобно не виждаме никаде. Продължаваме с колата по чакъла и правим втора навигационна грешка този уикенд.

Чакълът свършва някак си насред нищото и по-нататъчният път е просто един черен горски път. Не виждаме никакви табелки или знаци, спираме колата и продължаваме пеша. След около 30-минутна разходка в хубавата гора и след смс от М-тел, който ни информира за цените на изходящите повиквания в Турция, ни се налага да признаем втори неуспех в търсенето на културни паметници през последните 3 дни.

Обвзема ни малко скептично настроение. Съжалявме за недостига на време, никаквата ни екипировка и слабата информационна подготовка и се връщаме към колата. Ако имахме повече време, храна, екипировка, сигурно щяхме да продължим разходката и да намерим култовия комплекс...

Стигаме до колата и преди да потърся ключовете, поглеждам нагоре по нанагорното. И какво да видя?? Останки от крепостни стени. Щрак. Лампичката вече запали.

Отново ни залива ентусиазъм и изкачваме връхчето, за да видим останки от манастир от XIV век.

В последствие от интернет разбираме, че мястото е сочено за првоначален източник на исихазъма в България. Тезата подкрепя и фактът, че центърът на явно християнски храм (виждат се останките на трите апсиди) се намира под земята, в пещера. 

Задавеме си въпросът защо на някои места се говори за манастир, на други- за култов комплекс. Едниственото обяснение, до което стигаме е, че исихазъмът,  който се смята за еретично отклонение от православната църква, е може би причината за избора на по-неутралното „култов комплекс” пред манастир.

 До дъното на  пещерата има 34 стъпала и е разположена на 3 нива. Опитвам се да си светна малко със светкавицата на фотоапарата, но без фенерче не се вижда особено много.

Мястото диша с тайнственост и мистика. Тясното каменно стълбище постепенно изчезва в тъмнината. От страни има издялани ниши в скалата, които приличат на погребални ниши. Но това са наши догадки. Интернет твърди, че от страни на стълбището е имало пейки за почивка или медитация и молитва на монасите исихасти.  Излизам пак на повръхноста и се чуствам като Индиана Джоунс :)

Във Воден има наистина много красиви къщи. За втори път си го казвам и ми се иска да снимам и някой от тях. Но деня почти е свършил вече, не е достатъчно светло за снимките. Отиваме си с уговорката, че ще се върнем отново, за да снимаме къщите.

News update! : през април се върнахме и снимахме къщите. :)
http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post.html

P.S. До предполагаемия информационен център има и уптъваща табела за велопътека, за която съм сигурен, че минава през много красива местност, все пак от тук започва Странджа. Но докъде е маркирана ... Ако някой я е проучвал, да пише.

с. Воден инфо

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  не, най-близко място с. Шарково, Болярово или Елхово

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да

Ресторант (отворен целогодишно):  не, най-близко място Болярово

Култовият комплекс е достъпен с автомобил целогодишно, билет за вход- няма

Намира се вляво на хълмчето, където свършва чакълираният път.

Носете си фенерче, ако искате да слезете в по-долните нива на пещерата под олтара!

Резово - Силистар - Бегликташ

Ден 1. Бургас - с. Резово

Отново е ноември - гледката навън се променя с есенно-меланхолично темпо, но този уикенд прогнозират циганско лято.  Решаваме познатата дилема да се радваме на последното истинско слънце на море или на планина  като ги съчетаем и тръгваме към най-югоизточната точка на страната, където Странджа среща морето - село Резово.

Да стигнеш селото с кола по маршрута Бургас - Царево(66 км.) - Ахтопол (13 км.) -Синеморец (6 км.) - Резово (11 км.) не е трудно - това са общо 96 км. по първокласен  път, като само последната отсечка от пътя (от Синеморец до Резово) е малко проблемна: пътят е тесен и с доста дупки, но все пак е асфалт. Отне ни приблизително 2 часа.

Отдалечавайки се от Царево картинката бавно се променя - става все по-уединено и по-малко застроено. Все по-рядко се виждат големи нови хотели, крайпътни табелки с реклами на къщи за гости и ресторанти, докато в Синеморец напълно изчезнат... Явно тук свършва интересът на масовия туризъм.

2-3 км. преди Резово има пункт на Гранична полиция, където очаквахме да бъдем спряни за проверка (винаги си носете докуметите в Странджата!), но нямаше никого. Така напълно безпрепятствано - ето ни в Резово. Оттук не можеш да продължиш, тук България свършва, можеш само да се вънеш обратно и е едно от малкото места с една табелка - само при входа на селото. Вече е късен следобед и имаме време за една обиколка на селото, докато е още светло. Не е голямо (постоянни жители - 77, което за странджанско село не е изненадващо) и повечето къщички и вили са пръснати от двете страни на централната улица. Тръгваме по нея, едва ли ще се загубим тук. Стигаме до малки стръмни стълбички с името Алея Европа :)  и се спускаме по тях към река Резовска.

В лявата страна остава църквичката Свети Константин и Елена. Отсреща е турския бряг - вижда се хубав пясъчен плаж и градинки с турското знаме. Разхождаме се по зеленото поречие от българската страна, но не стигаме много далеч - след около 500 м. ни спира гранична бариера, а от другата страна вече е Турция. Има голям надпис за забрана на снимките на небългарската територия - всъщност никой пряко не следи дали любопитни туристи като нас не нарушават предписанието.

Обикаляме още час из скалистите плажчета на Резовския залив северно от последните къщи, а по-дългия тур - до защитената местност Силистар - остава за утре.

Ден 2. Пешеходен тур с. Резово- плаж Силистар  (5 км., средно труден терен)

Слънцето днес  грее още от рано - време е за хубава разходка из местността Силистар до едноименния плаж.

От Резово до там можем да стигнем по две трасета - по асфалтовия път или по пътечката край морето. За съжаление пътечка край морето има, маркировка или табели няма. Избираме все пак на отиване да тръгнем по крайбрежието не без напътствията на местните, които всъщност се оказаха простички- покрай морето, все по пътечката, докато стигнем до плажа. 
  

Въпросната пътечка в началото на пътешествието е широка,  вижда се ясно, постепенно започва да лъкатуши от склон на склон, на моменти доста стръмно се изкачва и после спуска надолу, в някои отсечки дори се губи в гората, но спазвайки посоката на север и край морето, не е трудна за следване.

Има и малко препятствие - около 2 км. от Резово пътечката стига до граничната мрежа, между която трябва да се мине. При пътечката мрежата е доста разхлабена и има малка дупка- внимателно се провираме през нея. (Съвет - не се опитвайте да я заобиколите - това става чак при граничния пункт на шосето и ще ви отклони много). Препятствието е наистина минимално, остава по-скоро учудването защо мрежата още не е премахната след като от другата страна вече не се стреля без предупреждение...

Трасето, дълго 5 км., ни отне цели 2 часа, за да стигнем до Силистар, но всяка гледка по време на тура към живописните заливчета и скалички, скитането из горичките си струва! Последното спускане е вече към залива Силистар, оттам се ширва красива панорама към плажът, дълъг километър, морето и скалите.

Ноември е- няма никого - паркингът е празен, а на пясъка стърчат само сенниците и заведението, което функционира летния сезон (ако сте решили да обядвате там, носете си храна и вода).

Почиваме, хапваме  и се разхождаме до устието на малката рекичка със същото име Силистар. Опитах се да открия обяснение на етимологията на името на местността. Коренът на топонима би могъл да се свърже със Силистра ( от рим. Durostorum, Durostorus през старобълг. Дръстъръ - твърда земя край Истер (Дунав)), но оскъдните материали по темата по-скоро отричат езиковото родство между Силистар  и Силистра. Обещавам си да се поровя още.

Тръгваме обратно към Резово. От устието на рекичката има пътечка, която след около километър се свързва с шосето към селото (има табела). Оттам вече е лесно, радваме се на страндженската гора и след около 4 км. (1 час) сме отново в Резово. 

на снимката се вижда ограда и бариера ... но това приятели е някогашната Железна завеса  

Ден 3. Устието на Велека, Бегликташ, Ропотамо и Аркутино

Днес пътуваме обратно към Бургас, но по пътя спираме на любопитни места.

Първата спирка е устието на река Велека при Сименорец. Малко след селото има табела, която насочва към реката. Тук са информационните табели, които описват разнообразието на местната флора и фауна и пункта за тръгване лодките за разходка. По това време на годината обаче тази атракция не се предлага, а мястото е заето от рибари.

 

Разхождаме се кратко по крайречието и продължаваме към Приморско (38 км.).

Какво открихме в есенно-зимно Приморско ли? Малко меланхолия и пустота, присъщи сигурно за всички морски градчета през зимата, много реклами за заведения и хотели (почти всички затворени сега), чудесни панорами към плажовете и една отворена пицария, където обядвахме преди да продължим към тракийското светилище Бегликташ.

За да се стигне до светилището, трябва да се влезе в Приморско. В началото на града след бензиностанцията има указателна табела към Бегликташ (на първия светофар в ляво), според която светилището се намира на 5 км. от града. Тръгваме по тесния асфалтов път и бързо стигаме до информационната табела за светилището, от където продължаваме пеш още километър. Пътчето води през типична страндженска горичка, не е стъмно, двадесетминутната разходка е релаксираща и извежда на слънчева поляна, на която е ‘организирано’  тракийското светилище.

Когато археологията не може да даде точен отговор за предназначението на останки от древна култура, обикновено му дава  определението светилище. Така и със случая Бегликташ. Откритите едва през 2003 обработени каменни блокове и плочи с причудливи форми, оформени в групи, се датират към 14 в. пр. н.е. се обясняват като тракийски храм (някои археолози ясно различават олтар и жертвеник), астрономически календар (малките дупки в камъните отразяват разделението на годината на месеци) или часовник (разделящ денонощието на 6 равни части) - най-общо, а може би все пак най-точно казано - светилище...

  

Разглеждаме композициите от камъни, катерим се по тях (от някои се вижда и морето), търсим Лабиринта, Трона, Процепа. За съжаление табели с обяснения на различните части на светилището липсват, не можете да си наемете и екскурзовод. Може би затова такса за вход все още не се плаща. Пътечката продължава още 4-5 км. към резервата Ропотамо. Ние обаче спираме дотук и обсъждайки впечатленията от  видяното, продължаваме с колата към Аркутино.

Актуализация (20.4.2011) : добавихме още снимки от Бегликташ, вижте тук: http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post_20.html

Блато Аркутино или Мечешкото блато

е част от резервата Ропотамо, известно с пясъчните си лилии. На около 15 км. от Приморско в посока Бургас виждаме табелката за резервата (ляво от пътя, в дясно остава ековаканционното селище със същото име). Затворено е - на вратичката виси катинар, но любопитството ни надделява и прескачаме парапета при входа. Малко дървено мостче води по-нататък към вътрешността на блатото. 

Спокойно и красиво - само постоянните обитатели на местността - птиците- ни посрещат. Оценяме идеята с мостчето като сполучлива, но недоразработена, защото то се оказва много кратко и скоро трябва да се връщаме. Ще дойдем пак лятото, когато главната атракция на Аркутино - лилиите ще са цъфнали (ако не е сух сезонът).

Това и е последната спирка от нашето ноемврийско скитане.

Ако търсите инспирация за уикенд, прекаран сред природа, която съчетава море и планина, природа и история - препоръчваме този маршрут.

Резово инфо:

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости -  да, след предварителна резервация        (препоръчваме семеен хотел Резово)

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да (на централната улица в началото на селото)

Ресторант (отворен целогодишно):  да, р-т Панорама (на централната улица при българската вишка; в блоговете има повече отрицателни, отколкото положителни коментари, които определят заведението като компромис ”между висока за качеството на храната цена и красотата на една наистина невероятна гледка”.)

Най-близка бензиностанция: в Синеморец (11 км)

Носете личните си документи- това е гранична зона и е възможно да ви спрат за проверка!

Силистар, устието на река Велека при Сименорец, Бегликташ, Аркутино – носете си храна и вода

Лодките при Ропотамо (по долното течение към морето; намират се 10 км. от Приморско в посока Бургас, в дясно от главния път) - работят целогодишно, ако се  събере групичка, можете да се повозите на лодка; заведението там работи целогодишно - става за хапване или просто за кафе