понеделник, 14 февруари 2011 г.

Психоанализа и кисело мляко

В нашето до вчера село, днес градче през зимата е много спокойно. Всички са си починали от изтощителния и хектичен летен сезон и по някое време вече им личи как се чудят какво да правят. За някой това е болезнен процес, други се справят много по-добре. Но общо взето мъченията привършват с идването на късната пролет и началото на новия туристически сезон, който превръща населеното място в град поне по брой жители.
И така след като преброих птиците, прелитащи  над плажа, участвах в последното пиене в последната отворена кръчма, оставам сам със себе си. Както и всеки останал от местните. Не така стоят нещата с хората, които имат целогодишна работа. Най-често това са продавачите и персоналът  в магазините за хранителни стоки, които гледат нас, останалите и нашите метаморфози през годината. От изтупани, прилежни, спретнати служители на голями фирми, бързащи с изморени лица през целия сезон от сутрин до вечер до бавно ходещи, небрежно облечени, непукисти, наслаждаващи се на слънчевите лъчи на хубав късно януарски ден.
Те знаят че промяната е комплексно нещо, с видими елементи и скрити елементи. Те знаят, че до вчера нормалният  клиент на магазинчето или заведението им днес вече може да е пияница или изперко, може да е станал заядлив или пък, ако е свършил парите от лятото, може да свие по нещичко полезно или просто така, за спорта. Това естествено налага мерки. Един магазин например е взел цели 2 охранителя  да пазат ред и стоката в магазина. За разлика от друг, кадето продажната площ е прблизително 3-4 пъти по голяма, но пък по правило има една касиерка и един складов-помощник консултант-общ работник за всичко. Охраната сякаш е усетила разпускането на дрес кода извън сезона и имат доста непран-небръснат вид, който единят от тях подчертава с  тояга. Дървена, около метър и двайсет висока, някъде три- четири сантиметра дебела тояга, за която съм абсолютно сигурен, че би всяла ред във всяко едно стадо овце, кози, дори и за крави става. 
Ето за какво ни имат в магазина. Идваме с портмонетата си-напращяли вимета с пари и те са там, за да ни подоят, обаче всичко става при строг европейски режим, непозволяващ никакви нередности или недисциплина, почти като в Германия.

Дошъл съм за нещо млечно.

На щанда за млечни продукти получих халюцинация. Илюзия. Отрицание. Прозрение. Примирение. Добре, че половинката ми беше с мене и ме увери, че нещата са, както се казва, в англоезичната среда на ИТ технологиите „WYSIWYG”.  Да, миличък, повярвай на очите си.
Изборът е между няколко вида кисело мляко, за които се уверихме, че става въпрос за кисело мляко, а не за „хранителен продукт” с подобие на кисело мляко, както ни обучи едно нещо, което изглеждаше като кашкавал, но в същност беше кашкавалена фата моргана, която изчезна веднага след разопаковането на продукта. Но защо, каква е идеята, кой ли е отговорен за имиджа на кисело мляко, произведено по новия БДС, с любопитното име Табу? (?????). Да асоциираме малко.


Опаковка с преобладаващ син фон и златни звездички ... това е Брукселска Европа. Българският  трикольор, изрисуван с три небрежни движения на имагинерната четка сигурно внушаващ оптимизъм, лекота на битието и необремененост на българина. И за капак името. Табу. Сега кое от всичкото е Табу? Европа за българите вече не е табу, България за европейците-  също. Киселото мляко да е табу за потребителите? Не мисля. БДС за производителите може би? Ами съпротивляваха се, но все пак... произвеждат по стандарта, а никой не ги принуждава. Тогава какво е забраненото в киселото мляко или производството и продажбата му?  Може би брандт мениджърът  довчера е работил в някой стрип клуб, коката и силикона са изяли мозъка му и той от собствен опит знае, че забраненият  плод е най-сладък. А може би брандт мениджърът  е човек, който много добре знае, че хората още не са се наситили на гръмки имена, на лъскавото, голямото, и най-вече непознатото. Защото, честно казано, табу е дума, която не се среща много често, за това тя звучи като нещо ново, чуждо, модно, нов внос не рециклиран още  на родна почва. А за такива неща клиентите се редят на опашка. ... Не знам. Но до кисело мляко Табу се намира още един щедьовър на съвремения промишлен дизайн.


Кисело мляко Хипноза. Имам чуството, че от К2 на аванттардния маркетинг  току-що се качих на Монт Еверест. Две хипнотични очи ме гледат, разстоянието им едно от друго е малко по-голямо от колкото при човек с нормални пропорции на лицето и всичкото това е леко завоалирано с вълнички, предаващи натежалата атмосфера и хипнотизъм на очите, гледащи от капачката на кисело мляко.
Тук въпроси вече нямам. Разбирам, че всичко е излишно. Конспирацията ми се разкрива пред очите, но това не значи, че по някакъв начин ме изпуска от мрежите си.

Табу.  ... Да не си посмял да попиташ!!!!
Хипноза. ... Държи те в омаяно състояние на конзумент.

Човекът с тоягата мина около мене, като че ли без да иска ме блъсна лекичко и когато го погледнах  ме изгледа с поглед, който казваше „аз държа тоягата, ти какво имаш?”

5 коментара:

  1. OOO. mnogo hubava statiq. bravoo. mnogo me izkefi. prodalzavaite samo taka. bravo. :}}}}

    ОтговорИзтриване
  2. на това хипнотизиращото мляко и аз съм се чудила :D

    ОтговорИзтриване
  3. Името е най-малкият проблем.Не знам кой какви стандарти определя,но ви гарантирам,че "Табу" е далеч от истинското българско кисело мляко.Сгъстяващият продукт се усеща непредубедено.Ако не вярвате,че го има-направете анализ в лаборатория.Или някой е объркал рецептата,или някой ни мисли за ...

    ОтговорИзтриване
  4. За нас името беше първият импулс да купим млякото. Заедно с Хипнозата, произвеждана от същата фирма, са доста странна двойка.
    А за вкуса ... оригиналния не го помним вече, така че той лесно може да си остане най-добър, недостижим, забравен връх на вкусотиите. :)

    А, че ни мислят за ..., май си е така. Иначе най-малко щяха да им измислят по- нормални имена на тези млека.

    ОтговорИзтриване
  5. Това хипнозата е внос от Япония. На кофичката му пише с японски йероглифи Йогурт Хипноза. За превод аможе да ми вярвате, защото уча японски.

    ОтговорИзтриване