За TILT, или малко офтопик :)

Още от древния Рим е известно, че народът се нуждае от panem et circenses (хляб и зрелища). Хапваме набързо пица в Бургас и тръгваме към киното. Естествено няма да подминем единственото целогодишно функциониращо кино в най-добрия град за живеене за 2010, че и в най-голямата по територия област в България, без коментар, но сега е дума за новия български филм TILT.

От известно време отделяме внимание и на родното кино, не за друго, а защото си струва :). Стискаме му палци и винаги с голямо любопитство очакваме появата на нов български филм в киносалона до нас.

Свикнали с лицата на главните герои от сериала Стъклен дом и лекичко поощрени от рекламата на TILT по телевизията се радваме на факта, че премиерата в нашето кино съвпада с премиерата в останалата част на България. Интересът от страна на зрителите е голям и за наша изненада не успяваме да си купим билети за първата прожекция на деня и се налага да тръпнеме в очакване в едно кафене на близо, докато не дойде време за следващата, за която има няколко свободни билета.  (Данните от родния Бокс офис показват че между 11.02. и 13.2. TILT води като най-касов филм по българските кина за уикенда).

Няма да издавам много за действието на филма, ще кажа може би това, което всички позаинтересували  се малко за филма вече знаят. Става въпрос за любовна история на фона на историческите промени около и след 1989г в България и цяла източна Европа.

Хареса ни играта на актьорите, хареса ни музиката, хареса ни камерата. С една дума филмът си е хубав, завръшен, направен по всички правила на киноиндустрията. Единственото според мене слабо място е разказваната история.

Защото това все пак е любовна история. Нищо против любовните истории. Има и силни любовни истории като Маргарит и Маргарита или класики като Ромео и Жулиета. Но изтъркани любовни истории не са точно любимият ми кино жанр. А и колкото по-изтъркана, толкова по-обиждаща интелекта на зрителя е една история. На края останах с впечатление, че нещата някак си не биха се развили по такъв начин, а и че подобно нещо сме го гледали вече много пъти.

Филмът имаше добър шанс да рефлектира по някакъв начин върху така наречения преход, но не го направи. Избра го просто за фон. Историята би могла да се развива в средновековна Германия или на някой лунна база в 24. век, без да се налагат изменения, освен на декора. Защото така, както много хора нямат мнение за случилото се тогава, така и филмът не търси да каже нещо по въпроса.

Явно още трябва да мине време, докато видим филмов разказ, кристализирал от независимо и аргументирано мнение за новата история на България. А, за да се разказва добре историята, сигурно ще има и любов, драматизъм, малко хумор, общочовешки теми и т.н., но филмът няма да е фокусиран изцяло върху  тях. Или пък ще гледаме филм за любов като най-хубавото и прекрасно човешко чувство, който ще се разиграва в някаква неотразявана досега в бълграски филм среда, или нещо друго? Каквото и да е. Но се нагледахме на  консерватизъм в бг киното и страх как ли би приела публиката един малко по-авантгарден филм.

Сега е моментът, когато българското ново кино е набрало скорост, хората отиват на кино не, за да се успокоят, че мисловно все още не сме стигнали до никъде. Отиват, защото искат да видят новия български филм. А това дава на авторите възможност за изява, за поставяне на най-различни теми. А тази възможност,  когато ентусиазмът се стопи, вече няма да я имат нито те, нито ние.

Жалко.