четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Айтос - Маркели

Днес сме в настроение за лек трекинг и се спираме на една по-малко позната туристическа дестинация. Ще разузнаваме кътче от източна Стара планина- парка Славеева река край Айтос. Избираме маршрут през селцата вместо по магистралата: Свети Влас - Тънково (10 км.) - Каблешково (9 км.) - Айтос (33 км.) и след около час сме в Айтос. Въпреки че паркът е любимото място на местните за разходки, табелка към него няма. Ориентирахме се обаче по указанието за етнографски комплекс Генгер, който е в началото на Славеева река. Е, не го открихме лесно - объркахме се и се наложи да попитаме за посоката. Оставяме колата на паркинга в началото на парка и нататък продължаваме пеш. Първа спирка е етнографският комплекс Генгер.


Опитахме да съберем някаква информация преди тръгването, но комплексът няма интернет страница и се доверихме на блоговете. Това, което трябва да добавим- мъничък комплекс, състоящ се от няколко къщи (хотелска част), 4-5 майсторки ателиета (само плетачницата беше отворена, за другите няма информация за работно време), едно кафе и механа (отворена от 11.00).  Самата идея за създаване на етнографска част е добра, проблем е, че подобни местенца (има ги вече много) си остават недоразвити, някак  скучновати и определението етнографски комплекс за тях е преувеличено.  Малко разочаровани от Айтоския малък Етър (както е известно мястото), тръгваме из алеите на парка - хубава природа, много дървета, скамейки, катерички, птички, маркировки и табели няма. След около 2 километра  по алеите стигаме до заведението Шатрата (зимата е затворено) и при чешмичкаката в дясно поемеаме по малка пътечка нагоре към близкия хълм. Търсим статуята на козела, която се вижда отдолу от парка. След изкачване по склона сме горе - намерихме я лесно и панорамата към целия парк си заслужава. 


От Козела отклоняваме надясно и по широк чакълест път, минавайки по вилна зона (през лозята) се оказваме при Трите братя - скален ансанбъл, сред който изпъкват 3 по- големи скали-според легендата това са тримата вкаменени братя. Братята са на хълмчето ляво от пътя (в посока от вилна зона към града) при последните къщи преди асфалтираният път да започне. Въпреки че това е един от символите на града (такъв паметник има в началото на Айтос) и може би най-голямата природна местна атракция, табели няма, налага се отново да питаме това ли са Братята, а местните хора са малко изненадани, че се интересуваме... Катерим се по хълмчето към скалите и отнова се радваме на гледката. 


Следащото място за откриване е статуята на орела - вижда се от главния път на влизане в Айтос. От Братята не е трудно- от билото на върха отбиваме на дясно и през иглолистната горичка виждаме Орела. Напътствията звучат малко объркващо, но  друг ориентир наистина няма. (Съвет- преди да планувате подобен излет отворете Айтос в Google maps и вижте тези места по снимките - ще помогне.) Цялата разходка от портата на Генгера до Орела през Козела и Трите братя не отнема повече от 2 – 2.30 часа.

За да не пропуснем нищо от парка се връщаме по същия път към заведението Шатрата, където има табела за зоопарка (150-200 м ). Кътът с животните е част от Славеева река и безспорно е най-подходящото място за  зоопарк, но като че ли щеше да е по-добре да запазят там само дребните животни като патиците, токачките, маймунките, защото на мечките, пумата и щраусите им беше тясно, а и явно всички там бяха на диета хляб и вода :( .







Спираме за кратка почивка в центъра на Айтос, където се намира и джамията на султан Баязид от 1435 г. 



Отбиваме се  за вкусен обяд в ресторант Булевард също в центъра и тръгваме през Карнобат (30 км.) за крепост Маркели (6 км.). На излизане от Карнобат в посока Бургас похвално има указателна табела за крепостта. Завива се при отбивката за село Крумово градище и внимание- завива се  по чакълестия път дясно от пътя за селото в непосредствена близост до отбивката от главния път. Тръгнете ли за селото, ще трябва да се връщате. Табела при отбивката няма, но в далечината се вижда вишката на старо военно поделение - караме към него.
На самото военно поделение (изоставено е) с черна  боя е написано МАРКЕЛИ и стрелка с посоката. Добре, че е това указание. Оставяме колата на паркинга на поделението и нататък продължаваме пеш - излезли сме все пак да се раздвижим. Пътят минава покрай телената ограда на поделението, не е стръмен, широк е, води само направо около 3 км. и стига да бариера на 200-300 м от хълма с останките от крепостта.



На хълма се вижда и част от заслона, който археолозите са изградили за по-удачното консервиране на Маркели. До бариерата би могло да се стигне и с кола, но по-приятно е да се разходиш особенно, ако денят е слънчев като днешния. Изкачваме се по малки стълби към руините. От средновековната византийска крепост не е останало много- табели с обяснения на разкопките няма.


Това, което ясно се отличава, са основите на църква- изглежда петкорабен храм, но кой от откритите там:  средновековна базилика от VI век, старобългарска църква от X век, византийска църква от XI век не е ясно.




Разкопките, започнали през далечната 1986 г., са възстановени през 2004 г. и следите от тях са доста ярки - купчини нахвърлени камъни, изкопи на различни помещения, „запечатани” с наилони. Всичко изглежда някак започнато и оставено по средата и отнема от преживяването, че си стъпил на някогашната най-голяма българска крепост на юг от Стара планина (такава я прави хан Крум през 812 г.). Преди да започна да звуча като журналист от Скат, спирам с недостатъците на съхранението на тази родна забележителност. Мястото все пак е спокойно, подходящо за двучасов излет (ако оставите колата при вишката) и пикник, справедливо е включено в Топ 50 на чудесата на България и отново справедливо е на една от по-задните позиции в тази класация...



Актуално, от 20 юли 2011, колко значимо място е Маркели можете да прочетете тук:
http://calendar.dir.bg/inner.php?d=20&month=7&year=2011&cid=0&sid=&eid=38003

Айтос инфо:
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, след предварителна резервация       
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да
Ресторант (отворен целогодишно):  да, в центъра на града (р-т Шатрата в Славеева река не работи зимата, механата в комплекс Генгер отваря след 11.00 часа)

Етнографски комплекс Генгер- отворен целогодишно, билет за вход- няма
Зоопарк Айтос- отворен целогодишно всеки ден 10.00-20.00, билет за вход 1.00 лв. (деца под 7 год. са безплатно)

Трите братя, Козела,  Орела, крепост Маркели са подходящи за пикник места- носете си храна и вода, билет за вход- няма

2 коментара:

  1. Jiveya v aytos tozo malak grad e mnogo dobro mqsto za jiveeneee. no trqbva ciganite da se izklu4at i tozi grad 6te e super imame mnogo mesta za razhodka i tova e mnogo dobre . OBI4AM SI GRADA

    ОтговорИзтриване
  2. И аз си го обичам.А за Маркели- какво да кажа втора година съм на разкопки там и наистина си заслужава да се посети, въпреки трудното достигане до желаната цел :)Очакваме скорошно подобрение на нещата!

    ОтговорИзтриване