Ардино- Дяволския мост- Златоград

Опознаваме отново Родопите и този път сме решили да се отправим към „граничната зона”, където източният родопски дял  се среща със западния. Линията на условните граници следва течението на реките Боровица и Горна Арда, а що се отнася до населените места- от Тополово на юг към Ардино, Неделино, Мадан и Златоград.

Малки китни селца и горички се редуват по хълмистия добре поддържан път, който заформя забавен слалом от една страна, но от друга- забравете за високите скорости- просто няма как.

Минавайки през Ардино се отбиваме, за да видим прословутия Дявосли мост. Бяхме разгледали доста снимки на това място и си мислехме, че едва ли е толкова красиво в действителност, но, повярвайте, чудесно е  и си струва усилията!

В центъра на Ардино има указателни табели за моста- трябва да се кара в посока село Дядовци (5 км) и след като напуснете селото, чакълестият път продължава само направо. Малка чешмичка по пътя указва, че мостът е на още 5 км. Чудим се да оставим ли автомибила там или още може с него. Е, може, но не за дълго. Много скоро (след километър)  пътят преминава в пътечка и оттам продължаваме пеш. (С малко повече инат и внимание всъщност бихте стигнали до моста и с автомобил.)

 Есента в Родопите е приказка в златни цветове- спокойно е, чак леко призрачно. Това усещане е подсилено и от изоставената махала, която подминаваме.

Маршрутът до Дяволския мост не е тежък и след около 1 час вече го виждаме да се издига над Арда. Мислех си какво го прави толкова уникален. Каменните мостове не са изключение за България, още по-малко за Източните Родопи.  

  
Подобни мостове от 16 век тук има много- в Свиленград творението на Синан е още по-величествено, в Харманли- Гърбавият мост не отстъпва на Дяволския. Но именно този, Дяволския мост, е най-привлекателният. За себе си намирам отговора- това е заради природата наоколо- обагрено според сезона, живописно, тихо, само ромолът на реката се чува и те кара да забравиш за суетата и забързания ритъм на цивилизацията...

Почиваме и тръгваме обратно, защото ни чака Златоград. Цялият излет ни отне около 3-3.30 часа и ако имате толкова свободно време и се намирате наокло, непременно се отбийте.

Дяволския мост инфо:

 Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости- в Ардино- да, след предварителна резервация       

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): в с. Дядовци, в Ардино- да

Ресторант (отворен целогодишно):  в Ардино- да

Дяволския мост: достъпен целогодишно, билет за вход- няма, 

подходящо за пикник място (при моста има закрита беседка)- носете си храна и вода

Когато тръгваме към Златоград, от който ни делят 40 км (през Неделино) за него знаем, че е най-южният град в България, това е мястото, откъдето тръгва  песента Излял е Дельо хайдутин на път за Космоса и е средище на най-старите традиции на българската култура и бит.

Летвата е поставена високо от репутацията на града и той в никакъв случай не разочарова. Цялата идея за автентичния възрожденски дух на мястото е вградена в Етнографския ареал на Златоград.

Стари къщи, калдаръмени улички, кафененца, дюкянчета, където демонстрират стари родни занаяти, музеи- всичко, събрано на едно неголямо място.

Тук биха могли да сминат филм за българското Възраждане- не липсва нищо. Изглежда поддържано и ново, а в същото време- неподправено и концентрирано.

За съжаление в Златоград сме в делничен ден и не всички от музеите (Музей на пощите, Водните съоражения) днес работят, но все пак оставаме очаровани от атмосферата и се задоволяваме с експозициите на Етнографския музей.

Според една брошура в района има и доста интересни природни забележитолности и туристически пътеки, на което, съдейки по природата наоколо, сме склонни да вярваме.

Обиколкта на Етнографския ареал отнема околко 2-3 часа Обещаваме да ги изследваме при друго наше посещение и на сутринта тръгваме към Перперикон.

Чудесните снимки са дело на Мише, която видя Златото на Златоград по този начин! Благодарим, Мише, и за това, че споделихте тази разходка с нас!

Златоград инфо:

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости- да (В ареала на Етнографския комплекс има няколко къщи за гости, но през есенно-зимния сезон се изисква предварителна резервация. Целогодишно, без резервация ще ви приемат в хотел Александровите къщи- препоръчваме)       

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно):  да

Ресторант (отворен целогодишно):  да

Билет за вход в целия Етнографски музей няма, различните обекти имат малки такси:

--занаятчийските магазинчета имат такса за снимки и  демонстрация 1-2 лв на обект

--музеите в ареала, вход по 3 лв. на обект

Айтос - Маркели

Днес сме в настроение за лек трекинг и се спираме на една по-малко позната туристическа дестинация. Ще разузнаваме кътче от източна Стара планина- парка Славеева река край Айтос. Избираме маршрут през селцата вместо по магистралата: Свети Влас - Тънково (10 км.) - Каблешково (9 км.) - Айтос (33 км.) и след около час сме в Айтос. Въпреки че паркът е любимото място на местните за разходки, табелка към него няма. Ориентирахме се обаче по указанието за етнографски комплекс Генгер, който е в началото на Славеева река. Е, не го открихме лесно - объркахме се и се наложи да попитаме за посоката. Оставяме колата на паркинга в началото на парка и нататък продължаваме пеш. Първа спирка е етнографският комплекс Генгер.

Опитахме да съберем някаква информация преди тръгването, но комплексът няма интернет страница и се доверихме на блоговете. Това, което трябва да добавим- мъничък комплекс, състоящ се от няколко къщи (хотелска част), 4-5 майсторки ателиета (само плетачницата беше отворена, за другите няма информация за работно време), едно кафе и механа (отворена от 11.00).  Самата идея за създаване на етнографска част е добра, проблем е, че подобни местенца (има ги вече много) си остават недоразвити, някак  скучновати и определението етнографски комплекс за тях е преувеличено.  Малко разочаровани от Айтоския малък Етър (както е известно мястото), тръгваме из алеите на парка - хубава природа, много дървета, скамейки, катерички, птички, маркировки и табели няма. След около 2 километра  по алеите стигаме до заведението Шатрата (зимата е затворено) и при чешмичкаката в дясно поемеаме по малка пътечка нагоре към близкия хълм. Търсим статуята на козела, която се вижда отдолу от парка. След изкачване по склона сме горе - намерихме я лесно и панорамата към целия парк си заслужава. 

От Козела отклоняваме надясно и по широк чакълест път, минавайки по вилна зона (през лозята) се оказваме при Трите братя - скален ансанбъл, сред който изпъкват 3 по- големи скали-според легендата това са тримата вкаменени братя. Братята са на хълмчето ляво от пътя (в посока от вилна зона към града) при последните къщи преди асфалтираният път да започне. Въпреки че това е един от символите на града (такъв паметник има в началото на Айтос) и може би най-голямата природна местна атракция, табели няма, налага се отново да питаме това ли са Братята, а местните хора са малко изненадани, че се интересуваме... Катерим се по хълмчето към скалите и отнова се радваме на гледката. 

Следащото място за откриване е статуята на орела - вижда се от главния път на влизане в Айтос. От Братята не е трудно- от билото на върха отбиваме на дясно и през иглолистната горичка виждаме Орела. Напътствията звучат малко объркващо, но  друг ориентир наистина няма. (Съвет- преди да планувате подобен излет отворете Айтос в Google maps и вижте тези места по снимките - ще помогне.) Цялата разходка от портата на Генгера до Орела през Козела и Трите братя не отнема повече от 2 – 2.30 часа.

За да не пропуснем нищо от парка се връщаме по същия път към заведението Шатрата, където има табела за зоопарка (150-200 м ). Кътът с животните е част от Славеева река и безспорно е най-подходящото място за  зоопарк, но като че ли щеше да е по-добре да запазят там само дребните животни като патиците, токачките, маймунките, защото на мечките, пумата и щраусите им беше тясно, а и явно всички там бяха на диета хляб и вода :( .

Спираме за кратка почивка в центъра на Айтос, където се намира и джамията на султан Баязид от 1435 г. 

Отбиваме се  за вкусен обяд в ресторант Булевард също в центъра и тръгваме през Карнобат (30 км.) за крепост Маркели (6 км.). На излизане от Карнобат в посока Бургас похвално има указателна табела за крепостта. Завива се при отбивката за село Крумово градище и внимание- завива се  по чакълестия път дясно от пътя за селото в непосредствена близост до отбивката от главния път. Тръгнете ли за селото, ще трябва да се връщате. Табела при отбивката няма, но в далечината се вижда вишката на старо военно поделение - караме към него.

На самото военно поделение (изоставено е) с черна  боя е написано МАРКЕЛИ и стрелка с посоката. Добре, че е това указание. Оставяме колата на паркинга на поделението и нататък продължаваме пеш - излезли сме все пак да се раздвижим. Пътят минава покрай телената ограда на поделението, не е стръмен, широк е, води само направо около 3 км. и стига да бариера на 200-300 м от хълма с останките от крепостта.

На хълма се вижда и част от заслона, който археолозите са изградили за по-удачното консервиране на Маркели. До бариерата би могло да се стигне и с кола, но по-приятно е да се разходиш особенно, ако денят е слънчев като днешния. Изкачваме се по малки стълби към руините. От средновековната византийска крепост не е останало много- табели с обяснения на разкопките няма.

Това, което ясно се отличава, са основите на църква- изглежда петкорабен храм, но кой от откритите там:  средновековна базилика от VI век, старобългарска църква от X век, византийска църква от XI век не е ясно.

Разкопките, започнали през далечната 1986 г., са възстановени през 2004 г. и следите от тях са доста ярки - купчини нахвърлени камъни, изкопи на различни помещения, „запечатани” с наилони. Всичко изглежда някак започнато и оставено по средата и отнема от преживяването, че си стъпил на някогашната най-голяма българска крепост на юг от Стара планина (такава я прави хан Крум през 812 г.). Преди да започна да звуча като журналист от Скат, спирам с недостатъците на съхранението на тази родна забележителност. Мястото все пак е спокойно, подходящо за двучасов излет (ако оставите колата при вишката) и пикник, справедливо е включено в Топ 50 на чудесата на България и отново справедливо е на една от по-задните позиции в тази класация...

( http://www.standartnews.com/inquiries/details/id/196/ )

Актуално, от 20 юли 2011, колко значимо място е Маркели можете да прочетете тук:
http://calendar.dir.bg/inner.php?d=20&month=7&year=2011&cid=0&sid=&eid=38003

Айтос инфо:

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, след предварителна резервация       

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да

Ресторант (отворен целогодишно):  да, в центъра на града (р-т Шатрата в Славеева река не работи зимата, механата в комплекс Генгер отваря след 11.00 часа)

Етнографски комплекс Генгер- отворен целогодишно, билет за вход- няма

Зоопарк Айтос- отворен целогодишно всеки ден 10.00-20.00, билет за вход 1.00 лв. (деца под 7 год. са безплатно)

Трите братя, Козела,  Орела, крепост Маркели са подходящи за пикник места- носете си храна и вода, билет за вход- няма