сряда, 9 февруари 2011 г.

Кошарица - Плазовец



Тази събота се очертава мистично мъглива - време е значи за мистично място. Да се натъкеш на мистично място в района на комерсиалното Черноморие не е лесно, но не е невъзможно.
Едно от тези местенца наоколо е Плазовец. Инспирирани от статия за това това място в местния вестник Фактор, днес тръгваме на кратък излет към него, пък дано го открием. От въпросната статия знаем, че някогашното село Плазовец сега е със стаут на вилно селище, тук ток няма, но живеят хора.... (Няма да преразказваме статията, можете да я прочете на
http://www.factor-bs.com/news-12561.html ).
Ако потърсите селището в Google maps, няма да го намерите, не е отбелязано и по новите родни пътни карти, а се намира само на 15-тина километра от Слънчев бряг...
Движейки се по главния път Бургас - Варна при полицейския пункт на Слънчев бряг, завиваме по указанието на табелата към Кошараица (6 км.).
Първите километри малко трудно се ориентираме къде точно сме - от двете страни на пътя има големи нови хотелски комплекси и всякаш още не сме напуснали Слънчев бряг. Ето го и село Кошарица - на прав път сме. Караме по главната улица, която води към центъра. Селото е сравнително голямо, с нови големи къщи и вили - новото строителство издава факта, че сме близо до туристическа зона. От друга страна не липсват животинки наоколо - прасета, магарета, кокошки...(Общо взето за родината важи, че, ако не видиш някоя козица, агне, магаре или поне пилета да се разхождат по улиците, то това в никакъв случай не е БЪЛГАРСКО село .) 
Асфалтовият път продължава нагоре след последния комплекс от апартаменти, после завива нагоре и следва изкачване. Пътят става по-тесен и гъсто осеян с дупки. След около 5 км. виждаме табелка Плазовец - това е нашето място. Пътят обаче не свършва тук. Тъй като на картата той не е отбелязан сме любопитни да видим на къде води и продължаваме. Е, пътят наистина свършва след около 1 км. при телевизионната кула. Тази кула се забеляза отдалече, но освен, че е построена през 1968 г. и е най-високата в най-голямата българска област - Бургас - друга информация не се намира. Ще добавим само името на въхра, където е кулата- Гьортепе (н.в. 520 м).
Оставяме колата при кулата и тръгваме на разходка. От ляво на кулата има маркирана пътека (червена маркировка) към Плазовец. Пътеката е част от международния маршрут Карпати - Стара планина - нос Емине. Спускаме се надолу по нея и след около 20 мин. сме в „селото”. Няколко порутени къщурки, едно димящо коминче, което показва, че и тук живеят хора, но никой наоколо. О, пардон, не съвсем никой - едно дружелюбно настроено куче (явно скучае и затова се радва от нашето посещение), няколко коне и магаре. И хубава гледка - е, до колкото позволява мъглата. Разхождаме се наоколо - пусто, леко загадъчно, няма хотели, магазини, няма и кафене или кръчма, където да се стоплим на по чай. Времето не позволява да се разположим на някоя от поляните - започва леко да ръми - и затова се връщаме към кулата обратно по асфалтирания път.
Кратък излет - отне около час и половина включително тура до и към кулата. Маршрутът ни се видя много подходящ за колоездачна разходка: наградата след изкачването до селището би била красива панорана към Несебърския залив. Жалко е само, че е самото Плазовец е толкова запуснато, но като имаме впредвид условията за живот тук- не е учудващо...
Парадоксално е, че това девствено местенце е токлова близо и същевременно толкова далече от суетата на Слънчев бряг.
Парадоксално е също, че скоро ще се окаже, че на въпрса „ Къде е Плазовец и какво има там?” най-добър отговор ще дават руските и английски собственици на апартаменти в края на Кошарица, в подножието на Гьортепе и Плазовец...

Плазовец инфо:
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости - не, най-близко място за настаняване - Кошарица, Слънчев бряг, Несебър, Свети Влас
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): не , най-близко място - Кошарица
Ресторант (отворен целогодишно): не, най-близко място - Кошарица, Слънчев бряг
Най-близка бензиностанция: в Слънчев бряг (11 км)

Снимки от излета:


карта на източна Стара Планина, с отбелязан маршрут Карпати-Ст.планина-нос Емине


няколко такива имота се продават в селото


един от малкото обитатели на селото, единствения който дойде да ни посрещне


източна Стара планина през зимата


на посрещане и изпращане една и съща табела :) .... довиждане Плазовец



Актуализация 2013г.

На скоро ми се отдаде възможност пак да ходя до Плазовец и този път до телевизионната кула ме закара кола, а пред мене беше пешеходен преход до село Козичино. (около 12 км).

Много усилено търсех  точния маршрут, намерих го в гугъл мапс, но така и не успях да разбера маркиран ли е, не е ли. Исках да си сваля картата, но и това неуспях  (това е друга тема) и накрая тръгнах с една туристическа карта и почти наизустен маршрут от упоритото му разглеждане точно в гугъл мапс.

Разходката е много приятна, почти през цялото време се върви надолу а пътя, въпреки че е черен полски – става дори и за по непретенциозни автомобили. (ако не вали или скоро не е валяло – важна подробност :))

Разстоянието се минава за около 4 часа с няколко кратки почивки, а освен чистия въздух има и прекрасни гледки към морето.

Малко неудобно е че, няма автобус нито до Плазовец, нито до Козичино (поне аз не знам за такъв), което го прави малко по-трудно достъпен маршрут – но за велоизлет с изходен пунтк Сл. Бряг/Несебър или при възможност да ви закара някой, се получава една супер разходка.

Слагам отбелязан маршрута в скрийн шот от гугъл мапс, сами вече в гугъла можете да увеличите мащаба и да проследите пътеката. На място е доста лесно да се ориентирате в терена, защото пътеките не са много, а и като пресечете шосето за Дюлинския проход – тук се завива на ляво и вървите около 200 м в посока Сл. Бряг – до черния път, отбиващ от шосето на дясно в първия завой по пътя, та там като изкачите баира, селото Козичино вече се вижда.


Приятна разходка.

Ако някой направи прехода, пишете в коментарите :)

За Козичино сме писали тук 


 

3 коментара:

  1. Здравейте!
    Благодаря за хубавата публикация. Селото преди години се казваше Кайряйка. Изключително място и много спокойно, с девствена природа както сте написали :-)
    Дядо ми има къща там с голямо дворно място, както той го наричаше - вилата. Имаше лозя и овощни дръвчета, а близо до къщата имаше огромен орех :-)
    Спомням си, че всяка година ходехме да берем гроздето от лозята, с което дядо ми правеше много хубаво вино. Но последният гроздобер, който си спомням беше 1995 година. Бях с дълга коса, носех ластици, кубинки и черпех въдхновение от природата там.
    По-рано през годините 1985-1988, с баба и дядо оставахме да спим в къщата в Кайряка. През деня дядо ни водеше през разни пътеки в гъстата тогава гора за да берем жълъди и лешници.
    Не знам дали тогава са живеели много хора, но ми беше направило впечатление, че повечето собственици ползваха местата си като вили за отдих и почивка. Хубави спомнени и незабравими.
    Не помня от кога не съм ходил там, защото отдавна дядо ми не се занимава с това място. Но знам със сигурност, че скоро ще го посетя за да видя какво е останало и да си припомня хубавите времена...

    ОтговорИзтриване
  2. Ето и една снимка от Плазовец преди повече от 30 години :-)

    http://prikachi.com/images.php?images/852/6530852z.jpg

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте С. Балев, благодарим Ви за коментара, който допълва написаното от нас по един много личен начин. Спомените скоро май ще останат единственото нещо свързващо Плазовец с настоящето.

    ОтговорИзтриване