На Лазаровден в Еркеч

Ако попитате какаво интересно се случва на Лазаровден в село Козичино, отговорът ще е- нищо особено. Интересното тук става на Цветница, неделята преди Великден или ден по-късно от традиционното лазаруване.

Малкото балканско селце се оживява, готви се за празник. И то какъв! Неподправен, пролетен и млад.

Местните всъщност нямат обяснение защо са изключение и защо на всички други родни места, където все още отбелязват лазаруването, това става винаги в събота, а козичинци са възприели неделята.

Етнографите внасят яснота донякъде- става ли въпрос за Козичино или както е старото име на селото Еркеч, странностите и специфичностите са много- в диалекта, на който говорят тук, в носиите, в изключителните местни особености на иначе традиционните български обичаи, във външността на хората и дори в начина, по който до днес живеят.

Толкова много етнокултурни своеобразни черти, че дават основание да се говори за обособяването на еркечка етнографска област, …..представена само от село Еркеч.

Лазаровден тук е празник, по-голям от събора на селото (празнува се на Св. Петка). Рано сутринта се събират лазарките- неомъжените девойки в селото.

Подготвят се, обличат носиите, слагат плитките и украшенията, не пропускат и типичните за лазаруването две пера от петел.

От всички момичета се откроява едно, облечено различно- с бяла препаска през гърдите. Това е лазарската водачка, наречена боенец.

Разпяват се и тръгват да обикалят къщите из селото. Представят се във всеки дом, където им отворят.

Навсъкъде (където живеят хора) са добре дошли, домакините се радват, че са били уважени от тях, включват се в хората им. Та нали, играят местните Кългамачко и Еркечко хоро, душата мирна стои ли?
Пеят за здраве, танцуват със ситни стъпки и усмивките им показват, че това им доставя удоволствие. 

В миналото обичаят лазаруване се е свързвал с представянето на необвързаните девойки в обществото- ето, това са свободните моми, гледайте, момци и майки, и избирайте. В средна Европа това е ставало на балове, тук- на Лазаровден. Която мома не иска да отиде лазарка, вярвали са, че в нея ще се влюби змей и ще я отвлече.

Не бързайте да кажете, че това е унизително…Замислете се какъв е скритият подтекст на коледарството. Хм, май- гледайте, моми, и избирайте.

Всъщност ергените също имат важна роля на еркечкия Лазаровден. Те чакат момите да обиколят с песни селото и ги срещат при реката късния следобед. Там се включват в лазарските хора, танцуват и пеят заедно.

Изведнъж кроткото хоро спира и започва тегленето и бутането- символични еротични движения. Кръгът се люшка към центъра и рязко се разгръща обратно.

 

Лазарките и момците се разделят на две групи в успоредни редици и се втурват, теглейки се напред. Смисълът на тегленето и бутането е в лекото допиране, в почти докосването, в деликатното усещане за близост.

Тук еречките баби се винаги близо зад лазарките и ги теглят обратно от ергените, не ги пускат.

С теглене и бутане лазарското хоро се връща отново на центъра на селото, където след още малко танци Лазаровден завършва. Такова уникално лазаруване можете да видите само тук.

Дори да пропуснете да посетите Еркеч на Лазаровден, селето само по себе си е интересно. Намира се на 20-30 км от Слънчев бряг в посока Тънково- Оризаре- Козичино. Хората тук са ненатрапчиво дружелюбни.

Ако се обърнете към тях с въпрос, ще ви упътят без много излишни обяснения. Веднага ще познаят, че не сте тамошни, ще ви огеледат и… ще заключат входната врата след себе си. Не го приемайте лично- по природа са подозрителни и мнителни, трудно допускат другоселци.

Вървейки из селото, не може да не направят впечатление пръснатите из поляните на различните махали няколко надгробни плочи. Това са не само плочите, но и гробовете на хора, загинали точно на местата, където са погребани. Според местните разбирания това е в реда на нещата и всеки гроб си има история, която трябва да се помни.

Гробът при кметството например е на господин, отказал да се примири с това, че младеж е откраднал дъщеря му, опитали да се разберат с въпросния младеж цивилизовано в кметството, но не се получило и е нежеланият зет го пробол фатално с нож.

Гробът на Еленка на горната поляна разказва дори с графика за нещастния инцидент, случил се с младата мома,  повлечена и убита от кон. Нещастието и е също възпято и в песен от местния фолклор. Странни хора, странни обичаи…

Само преди век Еркеч е център на цяла община. Тъй като е разположен на едно от последните възвишения на източна Стара планина, хората се занимават преди всичко със скотовъдство.

Добре се е развива и добивът на лавандула. И лимонададжийството. Да, автентичната малка лимонададжийница, обслужвала някога черноморските селца в района, все още разполага с работеща немска машина за газиране на вода и все още прави отлична лимонада. Е, сега това е само атракция за любопитните, но е и една от гордостите на селото.

Лимонададжийницата на Панура (собственичката) се намира при кметството и библиотеката- първото дворче срещу старото училище.

Лимото се помещава в кипра едноетажна къщичка и приема гости през летния сезон.

Продължите ли по улицата на лимонададжийницата надолу в посока към реката, ще стигнете до селската църква Св. Петка. Голямата сграда на храма, построен 30-те години на 19 век, едва ли ще пропуснете.

Хм, не може всичко в селото да е странно, а църквата да е обикновенна. И тук има странности.

Св. Богородица и младенеца са изобразени в доста необичайна поза, а иконата на Христос при олтара е разпукана точно на челото.

Друга забележителност е дейстащата вятърна мелница, в днеши дни реконструирана и част от частен комплекс, предлагащ настаняване в селото.

Ако сте наблизо на Цветница, отидете в Еркеч (на картата е отбелязано като Козичино). Лазарките можете да видите из улиците на селото, около 14.00 слизат при кметството, оттам на реката и целият празник продължава до 17.00.

А ако сте наблизо и скоро няма да е Цветница, не пропускайте да се разходите до тук- няма да ви разочарова.