четвъртък, 7 април 2011 г.

Димитровград


Миналогодишният победител в категория Строежи в класацията на БНТ Българските събития на 20. век от известно време привилича нашето внимание.

Първо, защото кратката история на града е много интересна, второ- естествено поради изчистения тип на сградите и улиците в града, който дава предпоставки той да бъде своеобразен открит музей на социалистическата архитектура.




Преди да отидем се опитах да намеря малко информация за прословутия архитектурен стил на социалистическия град, но този път интернет не ме зарадва особено. Всъщност е доста трудно да се намери каквото и да било определение за соцархитектурата в конкретния случай.

Затова нека информацията, която успяхме да събереме за Димитровград, послужи и като описание на основните й характеристики в родното й проявление.




Интересното в Димитровград е именно това, че градът е построен изцяло нов от до. Налагало се е да се помисли за всичко и то предварително- от проекта на заводите, кварталите и блоковете до училищата, градинките в парковете и културните инситуции. Всичко е трябвало да се предвиди, начертае и архитектите са имали пълна свобода да планират. 

Сигурен съм, че така някак си изглеждат мечтите на всеки един архитект. Да разполагаш с достатъчно място, ресурси и финансиране за построяване на цял нов град .:)


Брошурката „Димитровград: История под знак: Първи социалистически!“ казва следното:

„Градът е замислен и построен по одобрени от правителството градоустройствени планове. Пръвият от 1948г. – дело на големия български архитект проф. Любен Тонев. По него са построени държавните жилища в кв. Вулкан,В. Коларов, Млада гвардия, жилища и обществени сгради в кв. Толбухин.


Вторият градоустройствен план, от 1951г. е изработен от колектив, начело с арх. П. Ташев. Именно той оформя облика на града през следващите 30 години.


Планът е нещо ново не само за Димитровград, но и за българското строителство изобщо – той предлага една нова, модерна градоустройствена концепция.“


А книгата Димитровград казва: „Градът е проектиран многофункционално с оптимален за времето си урбанистичен проект, неповторим със своята история и архитектура. Специфичните архитектурни ансамбли тук са своеобразен израз на неокласицизма от XIX. век , интерпретиран в духа на модерната европейска градоустройствена мисъл от 20-те и 30-те години на XX. век.“

И така за няколко стоителни сезона (лета) изниква една урбанистична супернова, обмислена и издържана в духа на следвоенна България и Европа.


От казаното прави впечатление, че първото строителство, при което се е мислило, се случва в България през 1947 година тук, в Димитровдград. Но майтапът настрана, след разходка из града, ако направим сравнение с един новопостроен квартал от така нареченто ново строителство – някак си излиза, че преди 60 години сме били по-напред отколкото сега.


Градът е проектиран така, че една трета от площта му да е зелена. Това означава 3 парка в града и множество зелени площадки между блоковете и разни алейки.


Ние се разходихме в парка Пеньо Пенев, намиращ се в централната част на града. Паркът е терасовиден с множество езерца, изкуствени пещери, разни усамотени кътчета и от време на време каменни блокове със стихове на П. Пенев.


Другата характерна черта на града е бригадирското движение и обвързаността на града с него.

Най-общо казано – градът е построен от доброволци – бригадири, дошли от цялата България. Бригадирите са били млади хора, включващи се към движението от различни подбуди: някои-от чист ентусиазъм и вяра в по-доброто бъдеще на родината, други- за да вдигнат шансовете си за приемане в университет, трети- за да се научат да четат и да пишат (част от след- работните занимания на бригадирите са ограмотяване, спорт, музика, театър, издаване на весници и т.н.) а четвърти- може би заради купона.


Във всеки случай акцентира се върху факта, че градът е построен с доброволен, безплатен или в последствие ниско платен труд от хора от цяла България, голяма част от които са станали бъдещите жители на града.

И така, бригадирите, освен жилищни блокове, фабриките, пътищата са построили и кино, театър (все още действащи), музеи, болница, училища, детски градини към всеки квартал. 


Въобще- всичко нужно (ново и модерно за времето си) за съществуването на един нормален европейски град от втората половина на 20. век. 

Не случайно споменаваме киното и театъра - и днес в Димитровдрад те функционират и явно тук са съумели да намерят вярната формула за това културният афиш да е актуален  сравнително богат за 40-хиляден град. 

Историята на бригадирското движение и еуфорията по създаването на Димитровдрад ще усетите най-добре, ако посетите музея на града на ул. Св. Кл. Охридски 7 (http://museum.dimitrovgrad.bg/). 

Препоръчваме и беседата, която предлагат там- касае деликатен момент от по-новата ни история и е винаги от полза да се чуе нечие безпристрастно мнение.

6 коментара:

  1. А този ръждясал слон пък къде го намерихте при толкова много пъстри и обновени детски площадки?:)) С тези дървета наоколо да не би да е някъде из парк "П.Пенев"?:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Идеята не е за обновените площадки, а за архитектурата от средата на 20-ти век. :)))

      Изтриване
  2. Името на парка вече не го помня, но за нас такава пързалка е един прекрасен спомен от детсвото. :))

    ОтговорИзтриване
  3. Слончето е в парк "Вапцаров" :)

    ОтговорИзтриване