петък, 15 април 2011 г.

Кромлех – вила Армира – Атеренски мост


Преди да се изникне идеята да видим кромлеха в село Долни Главанак  не бях чувал такава дума - кромлех.  Въпреки че бях посетил един-два подобни каменни комплекса досега по келтските земи на Великобритания,  там  за тях ползват описателни изрази като standing stone (менхир) и stone circle (кромлех).


И така, накратко кромлехът при Долни Главанак е българския Стоунхендж, ако мога да използвам терминологията на туроператорите, предлагащи посещение на мястото, т.е. представете си правилен кръг, оформен с неголеми каменни блокове.


Както в Англия, така и в България никой не знае какво е било точното му предназначение, може да се съди само за възрастта му. В нашия случай има данни за ползването на кромлеха от VI. до I. век пр. н. ера.


Каменният кръг се намира на възвишение с изглед към селото и планината. Какви точно обреди са били извръшвани на това място, вероятно ще се разбере чак с изобретяването на машината на времето, но и без нея днес можем да почустваме леко потръпване по гърба, когато се разхождаме във светилището на преисторическите хора.

С. Долни Главанак се намира на северо-запад от Маджарово, разстоянието е около 10км. Кромлехът е малко преди самото село. Има отбивка вляво, паркинг, информационен център,табели, обозначен маршрут ... всичко. От паркинга до кромлеха е около 15 минути пеша.


Нашият маршрут беше малко по-сложен, а и бяхме включили някои други забележителности,  които в хода на пътуването отпаднаха, но във всеки случай, след кромлеха се запътихме към Ивайловград, като  минахме по поречието на река Арда.


Мястото е много характерно с високите си скали, възникнали благодарение на вулкан, действащ в палеогена, през които си е проправяла път  Арда. Днес в скалите има множество дупки, ползвани като гнезда от лешоядите.

Лешоядите са една от местните атракции. Организира се наблюдение на птиците по време на хранене и разни пешеходни и други обиколки. (http://vulturecenter.com/index.php).

Направихме си снимки на скалите и речния каньон от площадките за фотопауза по пътя, успяхме да видим и няколко лешояда високо в небето и продължихме за Ивайловград.


Пътят  до Ивайловград  е  осеян с красиви гледки, а също и със завои, завойчета, извивки на пътя, кривини и въобще пада голямо въртене на волана. Но, малко след като преминете по стената на едноименния язовир, влизате в Ивайловград. 

Нашата цел тук е античната вила Армира. След влизане в Ивайловград има табелка, упътваща към вилата, която се намира на няколко километра извън града, след като минете през квартал  Лъджа.


В продължение на 4 века, от I. до IV. век сл. Х., вилата е била дом на крупни търговци с мрамор. От тук мраморът е пътувал за цялата римска империя.


Днес вилата е уникален пример за богат дом от римска провинция. Всички помещения на сградата са  били богато украсени с мозайки,сравнително добре запазени до днес. За съжаление централната част на може би най-известната украса във вилата- мозайката с главата на медуза Горгона- е открадната. 





Интересно откритие от Армира е и отлично запазеното хипокаустово (подподово) отопление.

Вилата е открита случайно при строителните работи за язовира през 1964 година, свидетел на което е и никога неизползваната язовирна кула пред музея. 


Интересно е, че музеят участва в съвместен проект със съседна Гръция, улеснен от отварянето на граничния пункт при Ивайловград. Така че, ако имате време, можете да посетите и близката тракийската гробница от края на II. век сл. Хр.  в гръцкия град Малка Доксипара (Mikri Doxipara), където се гордеят с откритите 5 колесници на тракийски аристократи.

След вила Армира по план трябваше да посетим средновековния  Атеренски мост и крепостта Лютица, наричана още Мраморен град, заради мрамора, добиван от близките находища и използван при строителството и.  

За да стигнете до крепостта, трябва да се върнете по обратния път към Ивайловград. В квартал  Лъджа има табелка, посочваща ви пътя между къщите. Улицата, по която се минава, се казва Дружба, ако не ме лъже паметта.

Малко след последните къщи свръшва асфалта, но с малко внимание можете да продължите около 1 км и да оставите автомобила при манастира Св. Константин и Елена.

Обаче времето пак се оказа пречка и крепостта отпадна от плана. Най-вече заради думите на местните хора, според които има около 2 часа път пеш до крепостта. Нашата информация беше за около половин час, но се доверихме на местните.


Решихме поне да видим Атеренския мост. Мостът,  служил за пресичане на река Армира,  е бил част от пътя към крепостта Лютица. На пръв поглед напомня малко за Дяволския мост при Ардино (http://patuvaj.blogspot.com/2011/03/blog-post.html).


Най-вече със стила, в който е построен и факта, че се намира насред природата. Сякаш цял град е изчезнал в гората и е останал само един мост. Усещането да се види нещо толкова прецизно построено от човешка ръка сред гора е доста необичайно.


Приятната разходка от манастира Св. Константин и Елена, където оставихме колата, до моста и обратно ни отне около 1 час.


Жалко, че в манастирската обител няма монаси и е затворено, но доколкото разбрахме, шанс да надникнете вътре има: всяка година на 8.09. тук се отслужва литургия с нощно бдение. Ако някой е бил там на този празник, ще оценим, ако разкаже.



Облаците обещаваха хубав дъжд и ние бяхме доволни, че се върнахме в колата сухи.

Тук сигурно ще се върнем- остават доста интересни места в околността, които заслужават туристическо внимание.

Още малко по темата за Източните Родопи и някои интересни добавки ще намерите на
http://patuvaj.blogspot.com/2011/07/blog-post.html

4 коментара:

  1. Атеренски мост, не Артенски! Провери пак!

    ОтговорИзтриване
  2. Прав си. Атеренски мост, грешката е моя. От днес даже и поправена. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Добре,че не сте продължили за Лютица, доста път е, но си заслужава.

    ОтговорИзтриване
  4. "Интересно е, че музеят участва в съвместен проект със съседна Гръция, улеснен от отварянето на граничния пункт при Ивайловград. Така че, ако имате време, можете да посетите и близката тракийската гробница от края на II. век сл. Хр. в гръцкия град Малка Доксипара (Mikri Doxipara), където се гордеят с откритите 5 колесници на тракийски аристократи."
    Отидохме до там.Беше 16.30ч. и не ни пуснаха.Един мъж се държа ужасно грубо и дори ни заплаши с полиция.

    ОтговорИзтриване