Източните Родопи отново и още нещо
Излишно е да се повтаря често, че Източните Родопи са много интересна и привлекателена територия за любителите на девствената флора, дивата фауна и историческите паметници и че всяко ходене там е свързано с намeрението за ново такова, защото винаги остава по нещо неизследвано и достатъчно предизвикателно, за да ви накара да планувате следващите свободни 48 часа именно по тази дестинация.
Излишно е да се повтаря често, че Източните Родопи са много интересна и привлекателена територия за любителите на девствената флора, дивата фауна и историческите паметници и че всяко ходене там е свързано с намeрението за ново такова, защото винаги остава по нещо неизследвано и достатъчно предизвикателно, за да ви накара да планувате следващите свободни 48 часа именно по тази дестинация.
Отново се отправяме натам по следите на останките от тракийската култура в района, доколтото времевите рамки на един уикенд позволяват.
Първата спирка е местността Палеокастро- местността на стоте слънца, намираща се във вилната зона на Тополовград . За факта, че това не е единственото светлилище, показващо култа към Бога-Слънце в околността, вече сме писали, както и подробности как сте стига до Палекастро ще намерите на: http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post_11.html
Сега само ще добавим, че сините маркировки, водещи към слънцата, които в края на зимата ни се струваха прекалено много, сега се оказаха дори недостатъчни. Пътеките са обрасли във висока трева и е нужно да се огледате добре, за да ги откриете по камъните. Но все пак слънцата, символизиращи вероятно свещения брак между Богинята-майка (представена от скалата) и Бога-Слънце (изсечените слънца) са там, където са били от векове.
Друго място, към което с удоволствие се връщаме, е гробницата в Мезек (4. в. пр. Хр.). На територията на България са открити около 10 000 тракийски могили, гробищни ями и гробинци, но рядко се предлага посещение в оригиналите, особено що се отнася до гробниците. В Мезешката куполна гробница фрески няма, но за компенсация обещава една неподправена среща с оригиналния тракийски строителен гений, една нереставрирана атмосфера на докосване със съкралното и света на траките. За инфо вижте: http://patuvaj.blogspot.com/2011/02/blog-post_5212.html
Различно усещане и информация дава Александровската гробница близо до Хасково (20-тина км). Оригиналът на тази гробница, открита от Китов, е запечатан и не е позволен за посещения. Копието е изградено вътре в самия Музеен център за Тракийското изкуство в Източните Родопи, организиран с финансовата помощна Япония като негова основна атракция. Древна колкото и гробницата в Мезек, Александровксата могила пази фресковите декорации с основни мотиви пир (както тази в Казанлък) и ловни сцени. Тези повтарящи се сюжети клонят към предположението, че именно така траките си представят рая: вечен пир и лов, свързващ се с доказването на съзряването на аристократа и преминаването му към по-висок социален статус.
Ако се намирате наблизо и имате повечко време непременно отскочете до съседна Гърция.
За тракийските погребения при гръцките села Зони и Микри Доксипара близо до граничния пункт Ивайловград-Кипринос разбрахме случайно. При едно от ходенията във вила Армира екскурзоводите там ни препоръчаха този обект- свързан с късната тракийска ера от развитието на региона и уникален преди всичко с колесниците, намерени там.
От Ивайловград до пропускателния пункт с Гърция при с. Славеево (открит през октомври 2010) са някакви си 3 км. Там действат бързо, показваме личните карти и непосредствено вдясно от граничната будка поемаме по табелата за с. Зони (Ζώνη, около 5 км). Този път още не е отбелязан в Гугъл мапс и не е чудно- явно е нов- още мирише на асфалт.
След края на селото пътят се разделя в две посоки надясно и наляво. Правилната посока е надясно за Александруполис.Пътят води до с. Хелидона (мисля, че означава лястовичка, Χελιδόνα около 10 км).
На около 1-2 км след селото има голяма синя табела за отклонение вляво с надпис към гробницата Taфikoy Tymboy, разбира се само на гръци. В дясно остава малко параклисче на Козма Етолийски и след около още 1-2 км пътят свършва точно при могилата с разкопките. От граничния пункт до там ни отне 20-30 мин. като цялата отсечка е асфалтирана и се кара удобно.
Могилата e относително ново откритие- от 2002 г. Въпреки че практически там няма внушителни сградеви конструкции или фрески, няма гробница, погребалните ями и тризните, засипани с голяма могила, представят изключително интересен погребален комплекс.
Четирите ями, датирани към 2. в., пазят кремираните останки на знатен земеделски род- трима мъже и жена, 5 колесници, 5 скелета на коне, бижутерия и съдове.
Предполага се, че колесниците и конете са обслужили предвижването на погребалното шествие до могилата. Това практично приложение обаче не е единствената им роля.
Съхранили се с добре запазени детайли, колесниците на 4 колела маркират високия социален статус на починалите и са уникални с детайлната си декорация, различни орнаменти и технически показатели: в погребалната могила от с. Микри Доксипара и Зони няма две напълно идентични колесници.
Конете също имат важно място в погребалните ритуали на траките: смята се, че конят е този, който знае пътя към отвъдното и ще отведе душата там. Защото за душата е неизвестно как да стигне до Рая и конят се погребва с мъртвия, именно за да го пренесе в следващото ниво на екзистенция.
А защо са по 5 след като погребаните са четирима? Вероятно едната колесница с коня са били резервни в случай, че някои от действащите возила се повредят.
Намерените при различните кремации предмети, бронзови монети, стъкленици, бронзови съдове за вино, обеци, пръстен, са даровере към мъртвите, които да направят задгробния им живот удобен и луксозен. Особено място заемат дарените лампи и фенери, за които се смята, че осветяват пътя към Рая. Може би поради тази причина те са изяшно оформени и украсени с фантазия: с конска глава, с поставка с крака.
Важно откритие са и тризните- огнищата, в които се е извършвала кремацията на телата. Те се намират в непосредствена близост до погребалните ями. Празнуващото шествие явно е придружавало колесниците с телата до мястото, избрано за могилата, където телата са поставяни в тризните и предавани на огъня. След това прахът им се събира в специални урни и полага в погребални ями заедно с любимите вещи на покойните и други скъпи дарове.
Консервацията на целия комплекс при с. Зони и Микри Доксипара е в начален стадий и все още няма статут на музей. Над намерените артефакти има дървени ниски скелета (пречат малко на снимките) и са приютени от найлонови къщички, където температурата е като в сауна особено по обяд.
Хубавото е обаче, че могилата все пак приема посетители и то всеки ден 9.00-15.00, и то безпалтно. Освен конете, колесниците и части от съдовете има и снимки на намерените предмети с кратки обяснения на английски, а хората, отговарящи за мястото (не разбрахме пазачи или строители), ви посрещат с безплатна брошура на български и ви развеждат из къщичките. Това, че не говорите гръцки, а те не говорят на никакъв друг език, освен на гръцки, не се оказа проблем. И посещението там си заслужава- представете си колесницата от с. Караново, Новозагорско (за нея сме писали на: http://patuvaj.blogspot.com/2011/03/blog-post_08.html ), умножена по пет...
Ако не искате да чакате още година-две, докато довършат обекта, сте наистина добре дошли. А ако настоявате да бъдете разведени от екскурзовод, можете да пишете на английски на Домна Терзополу (Domna Terzopoulou), на която благодарим за полезната информация: dterzopoulou2002@yahoo.gr Domna Terzopoulou
А докато планувате посещението си там, можете да погледнете и на:
http://www.mikridoxipara-zoni.gr/mainMenu_bulgarian.html
Първата спирка е местността Палеокастро- местността на стоте слънца, намираща се във вилната зона на Тополовград . За факта, че това не е единственото светлилище, показващо култа към Бога-Слънце в околността, вече сме писали, както и подробности как сте стига до Палекастро ще намерите на: http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post_11.html
Сега само ще добавим, че сините маркировки, водещи към слънцата, които в края на зимата ни се струваха прекалено много, сега се оказаха дори недостатъчни. Пътеките са обрасли във висока трева и е нужно да се огледате добре, за да ги откриете по камъните. Но все пак слънцата, символизиращи вероятно свещения брак между Богинята-майка (представена от скалата) и Бога-Слънце (изсечените слънца) са там, където са били от векове.
Друго място, към което с удоволствие се връщаме, е гробницата в Мезек (4. в. пр. Хр.). На територията на България са открити около 10 000 тракийски могили, гробищни ями и гробинци, но рядко се предлага посещение в оригиналите, особено що се отнася до гробниците. В Мезешката куполна гробница фрески няма, но за компенсация обещава една неподправена среща с оригиналния тракийски строителен гений, една нереставрирана атмосфера на докосване със съкралното и света на траките. За инфо вижте: http://patuvaj.blogspot.com/2011/02/blog-post_5212.html
Различно усещане и информация дава Александровската гробница близо до Хасково (20-тина км). Оригиналът на тази гробница, открита от Китов, е запечатан и не е позволен за посещения. Копието е изградено вътре в самия Музеен център за Тракийското изкуство в Източните Родопи, организиран с финансовата помощна Япония като негова основна атракция. Древна колкото и гробницата в Мезек, Александровксата могила пази фресковите декорации с основни мотиви пир (както тази в Казанлък) и ловни сцени. Тези повтарящи се сюжети клонят към предположението, че именно така траките си представят рая: вечен пир и лов, свързващ се с доказването на съзряването на аристократа и преминаването му към по-висок социален статус.
Ако се намирате наблизо и имате повечко време непременно отскочете до съседна Гърция.
За тракийските погребения при гръцките села Зони и Микри Доксипара близо до граничния пункт Ивайловград-Кипринос разбрахме случайно. При едно от ходенията във вила Армира екскурзоводите там ни препоръчаха този обект- свързан с късната тракийска ера от развитието на региона и уникален преди всичко с колесниците, намерени там.
От Ивайловград до пропускателния пункт с Гърция при с. Славеево (открит през октомври 2010) са някакви си 3 км. Там действат бързо, показваме личните карти и непосредствено вдясно от граничната будка поемаме по табелата за с. Зони (Ζώνη, около 5 км). Този път още не е отбелязан в Гугъл мапс и не е чудно- явно е нов- още мирише на асфалт.
След края на селото пътят се разделя в две посоки надясно и наляво. Правилната посока е надясно за Александруполис.Пътят води до с. Хелидона (мисля, че означава лястовичка, Χελιδόνα около 10 км).
На около 1-2 км след селото има голяма синя табела за отклонение вляво с надпис към гробницата Taфikoy Tymboy, разбира се само на гръци. В дясно остава малко параклисче на Козма Етолийски и след около още 1-2 км пътят свършва точно при могилата с разкопките. От граничния пункт до там ни отне 20-30 мин. като цялата отсечка е асфалтирана и се кара удобно.
Могилата e относително ново откритие- от 2002 г. Въпреки че практически там няма внушителни сградеви конструкции или фрески, няма гробница, погребалните ями и тризните, засипани с голяма могила, представят изключително интересен погребален комплекс.
Четирите ями, датирани към 2. в., пазят кремираните останки на знатен земеделски род- трима мъже и жена, 5 колесници, 5 скелета на коне, бижутерия и съдове.
Предполага се, че колесниците и конете са обслужили предвижването на погребалното шествие до могилата. Това практично приложение обаче не е единствената им роля.
Съхранили се с добре запазени детайли, колесниците на 4 колела маркират високия социален статус на починалите и са уникални с детайлната си декорация, различни орнаменти и технически показатели: в погребалната могила от с. Микри Доксипара и Зони няма две напълно идентични колесници.
Конете също имат важно място в погребалните ритуали на траките: смята се, че конят е този, който знае пътя към отвъдното и ще отведе душата там. Защото за душата е неизвестно как да стигне до Рая и конят се погребва с мъртвия, именно за да го пренесе в следващото ниво на екзистенция.
А защо са по 5 след като погребаните са четирима? Вероятно едната колесница с коня са били резервни в случай, че някои от действащите возила се повредят.
Намерените при различните кремации предмети, бронзови монети, стъкленици, бронзови съдове за вино, обеци, пръстен, са даровере към мъртвите, които да направят задгробния им живот удобен и луксозен. Особено място заемат дарените лампи и фенери, за които се смята, че осветяват пътя към Рая. Може би поради тази причина те са изяшно оформени и украсени с фантазия: с конска глава, с поставка с крака.
Важно откритие са и тризните- огнищата, в които се е извършвала кремацията на телата. Те се намират в непосредствена близост до погребалните ями. Празнуващото шествие явно е придружавало колесниците с телата до мястото, избрано за могилата, където телата са поставяни в тризните и предавани на огъня. След това прахът им се събира в специални урни и полага в погребални ями заедно с любимите вещи на покойните и други скъпи дарове.
Консервацията на целия комплекс при с. Зони и Микри Доксипара е в начален стадий и все още няма статут на музей. Над намерените артефакти има дървени ниски скелета (пречат малко на снимките) и са приютени от найлонови къщички, където температурата е като в сауна особено по обяд.
Хубавото е обаче, че могилата все пак приема посетители и то всеки ден 9.00-15.00, и то безпалтно. Освен конете, колесниците и части от съдовете има и снимки на намерените предмети с кратки обяснения на английски, а хората, отговарящи за мястото (не разбрахме пазачи или строители), ви посрещат с безплатна брошура на български и ви развеждат из къщичките. Това, че не говорите гръцки, а те не говорят на никакъв друг език, освен на гръцки, не се оказа проблем. И посещението там си заслужава- представете си колесницата от с. Караново, Новозагорско (за нея сме писали на: http://patuvaj.blogspot.com/2011/03/blog-post_08.html ), умножена по пет...
Ако не искате да чакате още година-две, докато довършат обекта, сте наистина добре дошли. А ако настоявате да бъдете разведени от екскурзовод, можете да пишете на английски на Домна Терзополу (Domna Terzopoulou), на която благодарим за полезната информация: dterzopoulou2002@yahoo.gr Domna Terzopoulou
А докато планувате посещението си там, можете да погледнете и на:
http://www.mikridoxipara-zoni.gr/mainMenu_bulgarian.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар