понеделник, 11 април 2011 г.

Мочуловите камъни и Палеокастро


Каменните слънца в Палеокастро отдавна ни бяха привлякли вниманието, но първият път, когато бяхме намислили посещението им, просто не намерихме пътя. (Е, не сме се напъвали прекалено много,но все пак, ако беше по-лесно, щяхме и да успеем :).)

Този път мисията беше успешна.

Но нека да започнем от начало. За скалното светилище Палеокастро разбрахме от списание Осем (http://www.spisanie8.bg/), което бавно се превърща в източник за инспирация за много от нашите пътувания.



В брой 10 от 2010г. се развива теза за произхода на тези слънчеви орнаменти. Хипотезата е доста смела, а именно : орнаментите са наследство от египетска експедиция, предприета от фараон Неб Тауи Ре, или Монтухотеп IV. около 2000 години пр.Хр.

Това означава, че траките са имали контакт с египтяните!

В същата статия има и снимка на крилат слънчев диск, съхраняван в Тополовградския исторически музей, чийто облик е типично египетски.


Крилат слънчев диск не успяхме да видим, но все пак ясно си личат комплексите от кръгли форми, издялани в скалите, определяни като израз на култа към Бога- Слънце.Възприемана най-общо казано като преклонение, боязън и одухотворяване на най-яркото небесно тяло, почитта към слънцето заема централно място в много древни митологични системи от Египет, Месопотамия, Мала Азия. Тогава не е чудно, че изследователите на дисковете в Източните Родопи виждат в тях именно материализирането на този соларен култ.


Местата, където и вие можете да ги видите са местността Мочуловите камъни при село Мелница, Елховско и Палеокастро при Тополовград.

Мочуловите камъни се намират вдясно след края на село Мелница, по стария път за Лесово. Табелки или указатели няма, а което е още по-странно и местните не са много сигурни къде точно се намира мястото. За щастие не е толко трудно за намиране, а си струва посещението. Именно там е най-голямата концентрация на изсечени в скалите дискове. Броят им е впечатляващ- около 200-250.



След табелката за края на селото, продължавате около 2км по пътя и на едно място вдясно се вижда вишка за наблюдение, има и жълта информационна табела с обозначен маршрут към пещерата Дрънчи дупка. На същата табела е обозначено и тракийското светилище, а разстоянието се изминава за около 10 минути пеша.

Светилищата всъщност в тази местност са две, на няколко стотин метра разстояние едно от друго и понеже няма някакви по-обширни обяснения за тяхното предназначение или връзка, всички изводи можете да си правите сами. И така, според мене, местата са свързани. Най-вероятно е бил един комплекс. Това си помислихме, когато седнахме на скалния трон с изглед към първото светилище, което ни беше по пътя.


Между другото, това много ми харесва на тракийските паметници като Глухите камъни, Беликташ или Палеокастро. Всичките имат една такава атмосфера на неразгаданост, мистика. Обикновенно около тях няма никакви хора, така че човек се наслаждава на природата, а и има възможност сам да си гадае кое за какво ли е служило.




След малка пауза продължихме за Палеокастро. И тук не чакайте табелки, но ако имате нерви да питате, все ще срещнете някой, който да ви обясни, така че да намерите местността.

Ключът е да стигнете до вилната зона на Тополовград, оттам има лош път, (за всички, които не разполагат с офроуд автомобил, оттук по-добре пеша) който с приближаването на Палеокастро е все по-добре и обилно обозначен. Маркировката (синя) е наистина предостатъчна, почти като за малоумни :)


Единственият номер е да намерите правилната отбивка. Нашата рецепта е: тръгнете с колата от Тополовград в посока Хлябово. Към края на града пътя се вие и издига на горе. Черният път, по който трябва да тръгнете, е на върха на баира, вдясно от главния път, непосредствено между табелката, означаваща края на Тополовград и знака за задължителна винетка. А колата можете да оставите или в началото на черния път, или на отбивката вляво от шосето.


Малко след това има кръстовище и фургон с надпис полиция, стигнете ли до там, значи сте подминали.

Въпреки че разстоянието между Палеокастро и Мочуловите камъни при с. Мелница е около 50 км. двете местности, избрани за явно еднотипни светилища, доста си приличат по това, че представляват остри скални шипове, обърнати на юг и под тях зее пропаст.

И на двете места дори растителността е подобна и гледката е наистина красива, а на човек му минава мисълта, че дори и не толко добри строители, траките все пак с помощта на природата са имали величествени храмове.

2 коментара:

  1. Анонимен3 юли 2011 г., 18:09

    Всичко това е изключително интересно, и тъй като България не разполага със сайтове за тракийското ни наследство, трябва да сме благодарни на хората, които посещават тези места и не само ни информират, но и покзават прекрасните си снимки.
    Анна Георгиева

    ОтговорИзтриване
  2. Благодарим Ви Анна за хубавите думи. В най скоро време очаквайте и нов пост за тракийски погребален комплекс до Ивайловград - в с. Микри Доксипара в Гърция.

    ОтговорИзтриване