Мезек

Мезек: крепост, тракийска гробница, връх Шейновец

Времето пак е хубаво и ние се намираме в югозападна България, между Сакар и източните Родопи. Земята на траките и българите, езичниците и християните, с една дума ... любителите на виното :) Мотивирани сме предимно от хубавото време и ни се иска малко история и синьо небе. Регионът предлага всичко това и традиции във винопроизводството, както и едно негово многообещаващо бъдеще. 

И така нашите цели са главно тракийската гробница и средновековната крепост в село Мезек. Пътя е сравнително лесен. От Свиленград се завива по посока за гръцката граница и точно, когато вече ни обзема чувството, че няма как да не стигнем до минтицата ... има отбивка за Мезек, завиваме надясно и след няколко стотин метра минаваме покрай винарната Катаржина, която не е отворена, но все пак, ако сте любители на виното и се намирате наблизо, опитайте да я посетите. На тяхната страница намерих телефон за връзка, сигурен съм, че ще ви кажат как стоят нещата и няма да отидете напразно. ( http://www.katarzyna.bg/pub/article/13 ). Ние обаче продължаваме за Мезек. Пътят от Свиленград е хубав и бих го препоръчал и за колело, в същност целият маршрут на излета става за колело, въпреки че ако решите да стигнете чак до Шейново, сигурно ще изгорите някой друга килокалория вповече. Малко след влизането в селото има кръстовище, където има табелка, но честно казано... колко време наистина ще остане там, не бих посмял да гадая. Видът ѝ не дава много оптимизъм за дълголетие. Във всеки случай на нас все пак успява да ни послужи. Има изписан и телефон за вързка с туристическия център в Мезек, което приятно ни изненада, но на който никой не отговаря, което пък не ни изненада толко. Все пак, табелката сочи наляво за тракийската гробница и направо за крепостта. Решаваме първо да посетим гробницата.

Пред гробницата срещаме човек, който я пази и същевременно е и ексурзовод, а също така и предполагаме единственият служител на туристическия център, който трябваше да се обади на телефона, на който звъняхме преди малко. Срещу скромна сума ни прави хубава беседа за гробницата, датираща от IV. век преди Христа.

Гробницата има доста запазен вид и е една от най-големите в тази част на България. После ни обяснява и пътя до крепостта, също така и къде се намира туристическият център и защо не седи в него. Причината е проста, главната атракиция на Мезек, а също и атракцията, за която някой трябва да ви отключи ... гробницата се намира в началото на селото, а туристическият център на изхода от селото, в баира на около 4-5 км. Разговорът е забавен и човекът ми напомня за друг оригинален ексурзовод в тракийска гробница- Фоти Калчев от Поморийската гробница. Взимаме си довиждане и продължаваме зе крепоста. Денят е хубав, но все пак зимен, което означава кратък и затова решаваме да продължим по пътя на горе, водещ до връх Шейновец (704 м), от където има хубав изглед към Родопите и по думите на екскурзовода от гробницата, при добра видимост се вижда и Одрин в Турция. Разстоянието между крепостта и върха е около 10 км (по спомен, нямам точна информация). Пътят е тесен, но на няколко места има къде да отбие човек и да продължи пеша до върха, теренът не е никак труден, а гората наоколо е чудесна. Ние все пак продължаваме с колата до крайата точка.

На върха има телевизионна кула и паметник на войници, загинали за България. Освен паметника се виждат и няколко бункера, мястото наистина е стратегическо. Вижда се Турция и Гърция ... само не и днес.

Видимостта е малко ограничена, така че за нас гледката е планини и облаци, но пак сме доволни. След кратка разходка наоколо виждаме, че има и маркиран маршрут до Мезек, което би била една прекрасна разходка. По някога съжалявам малко, че колата е навсякаде с нас. Какво да се прави. Слизаме към колата и се връщаме към крепостта.

Запазените (или реставрирани) крепостни стени дават представа за размерите на някогашната крепост, която днес е най-голямата запазена средновековна крепост на територията на България.

Мястото за съжаление е реставрирано донякаде и оставено на съдбата си, някак си няма индикации за някакви по-нататъчни намерения за неговото развитие. Жалко. Виждат се примерно прожектори за осветление на стените. Ръждясали, някои със скъсан кабел или счупено стъкло. Тревата вътре явно никой не я коси, но може би това е доказателство, че поне добитъкът не влиза там на паша. Не знам.

Смрачава се. Връщаме се към колата и заминаваме за Свиленград със ясната мисъл че ще се върнем отново някой път. Наоколо остават доста интересни неща за посещение (крепостта в Маточина, вила Армира в Ивайловград и др.)

Мезек инфо:

Места за настаняване (целогодишно): къщи за гости-  да, след предварителна резервация       

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да

Ресторант (отворен целогодишно):  не, най-близо в Свиленград (10км)

Гробницата в Мезек: работно време всеки ден от 10 – 17ч, вход 2 лв, беседа 6 лв.

Крепостта в Мезек: вход свободен, целогодишно.

Туристически център в Мезек: тел 0889004016, на телефона отговаря и екскурзоводът за тракийската гробница