Михалич и Маточина: скални църкви и средновековна крепост на края на България

Продължаваме да наваксваме с непубликуваните пътешествия и днешното ни отвежда в югизточната част на родината ни в околието на Свиленград. 

Регионът изобилства с паметници на културата и въпреки че няма да е тема от днешния пост, не мога да не спомена Свиленградския мост от 16. век или тракийската гробница и крепостта в Мезек от най- близките.

Скалната църква в Михалич е уникална с това, че е единствената триконхална скална църква в България. (wikipedia). Информационното табло пред църквата казва, че е строена около 10. век и вероятно е била ползвана от монаси отшелници, последователи на различни ереси.

Обрънете внимание, че и в статията в Уикипедия, освен различни блогове, се споменава за змии в околността, така че внимавайте!

Селцето и църквата не са съвсем лесни за намиране. Тръгвайки от Свиленград, трябва да пътувате посока Маточина (в центъра на града има табела, но после вече не), тоест през селата Райкова Могила – Щит – Михалич.

Малко преди да стигнете до самото село Михалич има табела на пътя, сочеща наляво към черен път, виещ се по един хълм. Ако оставите колата до пътя, имате около 5 минути пеша, докато изкачите хълма.

От дясната страна ще ви се покаже Михалич, но църквата остава скрита. Ниско до земята (ако не е скрита в тревата) можете да видите стрелка, последвайте я.

И след около 20м ще видите входа към църквата. Мястото е мистериозно. Може би, защото не се знае много за строителите и, нито пък има точна датировка и не е лесна за намиране. Сякаш не е за всеки. 

Усещането е допълнено и от факта, че се намираме в региона, които до преди 20 години е бил недосътпен за нормалните хора, понеже е бил строго пазена гранична зона и се получава вълнуваща смес от отдалечено място, забравен храм и забранена територия. 

Потегляме нататък към Маточина. Връщаме се обратно на главния път и продължаваме през село Сладун, за да стигнем до края на пътя в  Маточина.

В областта има гнезда на защитения царски орел и ние имахме късмета да видим един екземпляр точно преди да влезем в Сладун.

В Маточина може да посетите две забележителности. Скална църква и най-добре запазената средновековна крепост в България.

Кулата нa крепостта се вижда от далече още преди да влезете в селото, затова решаваме да я оставим за после и първо да намерим скалната църква. 

За да намерите скалната църква, трябва да отбиете по полския път на кръстовището му с асфалтовия път, преди Маточина. Мястото е на завоя преди последната права, водеща към селото, а черният път води нагоре. (снимката е направена на връщане от църквата в посока към селото).

След като изкачите хълма, завийте наляво успоредно с гребена на хълма, продължете около 5 минути и ще се озовете на мястото.

Другият вариант за намиране е да направите като нас.  Продължете по полския път и след като насред поляните ви превземе чувство, че тука нещо не е наред се огледайте. Зад вас в посока към селото на възвишението има едни скали и църквата е точно там.

Тук, подобно като в Михалич, няма много инфо табели, така че, ако нямате GPS, разчитайте на усета си и информация от интернет. ;)

Разглеждането заедно с пътя пеша от асфалта до църквата и обратно ни отнеха около 30 минути и вече с очакване търгнахме към крепостта.

една от многото изоставени къщи в Маточина

В селото има изграден нов посетителски център, който беше затворен, когато ние бяхме там, но тогава все пак беше зима, сега може да е по-различно.

До крепостта води сравнително хубав черен път, но ние пак оставихме колата на асфалта, до посетителския център и се разходихме последните 500 метра.

На място не намерихме много информация за историята на крепостта, така че ще си позволя да цитирам някои колеги блогъри и други източници в интернет.

Всички споменават, че в Маточина е най-запазената късносредновековна крепост на територията на България. Името и е Букелон, датира първоначално от IV. век и след разрушаването си през X.в отново е издигната през XII. век. 

След това често се споменават две исторически събития, но различните автори спорят за тяхната достоверност. 

Първо става върпос за 378 г., когато воините на Фритигерн готски побеждават римските легиони и убиват императора Валент, а мястото трябва да е Букелон в Маточина.

Второто спорно събитие се е случило през 1205 г., когато се твърди, че тук цар Калоян е победил кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход и е пленил Балдуин Фландърски. (умерено скептичен източник тук, много скептична и критична гледна точка тук, а тук пък няма съмнения за достоверността на твърденията).

Днес кулата стои полуразрушена, издигаща се над село, в което къщите са строени с камъни от крепостта и в последствие са изкупувани, за да се ползва оригиналният строителен материал за възстановяване на кулата. 

Село, в което свършва пътят, а автобус има сутрин и вечер 3 пъти седмично. Нищо чудно, че от лозята, насадени в района, се прави вино с име „Ничия земя”.  

Тук е точно така. Една напусната и забравена територия, оставена в безвремието. Земя, пазеща тайни и история, пораждаща повече въпроси, отколкото отговори.

Преди да си тръгнем от Маточина решихме да посетим и местната църква. Тук времето също е преминало от невидимата си форма в едно замръзнало състояние, като картини от сън.

Денят свърши.

...

Инфо Скална църква Михалич

GPS: N 41°51.002`, E 26°25.4879`

Без работно време, без входна такса

Колко време да отделим: 30 минути

Достъп за хора с увреждания: НЕ

Инфо Скална църква Маточина

GPS: N 41°50.6191`, E 26°31.918`

Без работно време, без входна такса

Колко време да отделим: 30 минути

Достъп за хора с увреждания: НЕ

Инфо Букелон Маточина

Без работно време, без входна такса

Места за настаняване: Свиленград

Магазин за хранителни стоки: в центъра на Маточина, отворено според нуждите на местните хора :)

Достъп за хора с увреждания: НЕ

Колко време да отделим: 30 минути за крепостта, час и половина за селото, крепостта и църквата

Разстоянието от Свиленград до Маточина е около 40км по ненатоварен път, заедно с приятните пейзажи това го прави добър и сравнително лесен маршрут за колело.

Чудните скали – Провадия – Плиска

Последния зимен уикенд посветихме на областта около Шумен. В обиколката включихме Провадия, Плиска, Шумен, Велики Преслав и Мадара.

Пътувайки от Айтос за Провадия, след пресичането на Стара планина пътя минава покрай язовир Цонево и това е и мястото, кадето се намира природният феномен Чудните скали.

Скалите се виждат от пътя, похвално-поставена е и табелка. Кратката разходка около и към скалите едва ли отнема повече от 30 мин, а е красиво.

Наоколо винаги има рибари, но и желаещите за друг тип отдих сред природата имат възможост да намерят тук своето. Балкана между Айтос и Провадия предлага различни типове терен, гориста местност, околие на реките Луда Камчия, Камчия и други, все подходящи местенца за туризъм и отдих.

Към плюсовете на региона бих зачел и факта, че като туристическа дестинация има голяма конкуренция в съседното Черноморие, което го прави спокойно, неоткрито място. Въпреки това, местните хора развиват потенциала на родния си край и се намират достатъчно хотели, къщи за гости, бунгала и тн.

От Чудните скали до Провадия е около 30 минути с кола. Нашата цел в градчето е крепостта Овеч, намираща се на платото над града.

От главния път има табелка, посочваща отбивката за крепостта, но на нас ни се стори много малка уличката и я подминахме. Липсата на втора табела обаче ни убеди, че пропуснахме отбивката и се върнахме.

След малко каране намираме паркинга и табелката за крепостта. Оставяме колата и след 500 м стигаме до касата за продажба на билети, която е затворена. Сезонът явно още не е започнал.

Изкачваме каменните стълби (140), сечени в скалата и се озовоаваме на платото, кадето е била средновековната крепост Овеч. До наши дни са се запазили основите на няколко сгради, виждат се основите на църква, килиите за затворниците на крепостта, скални ниши и реставрираната порта.

На мястото на днешните руини най-вероятно е съществувало тракийско селище. Повечето скални ниши в района се обясняват като използвани именно за тракийски погребения. Не е учудващо, че следвайки логиката на историческото развитие и приемственост, на това място се заселват и византийци, славяни и българи, а разгромът на Овеч се свърза с името на Али паша и 14 век.

Сигурен съм, че от платото има прекрасен изглед, но намалената видимост днес не ни позволява да му се порадваме. Затова пък виждаме ято щъркели, които оглеждат терена.

След обиколка на останките на крепостта, минаваме по дървения мост и следваме пътечката, която се оказа маркирана с червена маркировка и която води до скалния манастир в местността Шашкъните.

Скалните манастири в региона са повечко и представляват интерес за нас. За съжаление доста от тях са разрушени, забравени, изгубени или недостъпни. Добра информация за българските манастири като цяло може да се получи от книгата „Фотоалбум на православни храмове, скални църкви, манастири и стенописи от България” на Светлозар Стоянов. Местата там са снимани, има и GPS координати и общо взето, върши добра работа като източник на инспирация за пътувания.

Намираме скалния манастир сравнително без проблеми, но за съжаление достъпа до него е забранен. В интернет разбрахме, че е поради гнездящите там големи грабливи птици, но все пак се надявахме в края на зимата да е отворен...Е, не е. Но, ако сте наблизо, разходката до Шашкъните е приятна и отнема около 20-тина минути.

Оглеждаме още Провадия от високо и се обръщаме към колата.

Следващата спирка е Плиска, първата българска столица. Най-атрактивни за снимане са реставрираните крепостни стени и порти, а по-късно и базиликата. Но мястото е с внушителни размери и е жалко, че малко видимо материално е останало.

Все пак в музея се виждат някои интересни находки от живота и епохата на пръвия български царски двор (681- 893 г.). Като например над хилядагодишната игра дама.

Естествено е пълно с монети, разни оръжия, домашна посуда, има и въздушни снимки, на които се виждат очертанията на някогашната Плиска.

По изложените макети на двореца и църковните сгради все пак можем да придобием представа за облика на Крумовата столица. Излизаме да я обиколим и пеша.

Пред музея се намира гроба на един чужденец в последствие станал българин, чието име често срещаме във връзка с историческите паметници на България – чеха Карел Шкорпил- откривателя на Плиска.


Оградената от крепостната стена площ, която е заемал градът, е 20 км2. Имало е четири порти, множество църкви. Цялото място е било протъкано с подземни тайни ходници, най-големите от които достатъчно широки за конски каруци, но днес се виждат само малки части, повечето са затрупани.

След обиколката на ареала, излизайки през източната порта, тръгваме на ляво по пътя към Голямата базилика. В ляво от асфалта още си личи стария каменен път, свързващ Плиска с базиликата.

Базиликата и комплексът около нея е мястото, приютило учениците на Кирил и Методи след прогонването им от Велика Моравия, а също и самия Борис I. Царят, избрал монашеския живот след покръстването, се оттегля в комплекса при базиликата, за да се върне отново малко по-късно. Намесата му се налага, за да отстрани Владимир Расате, наследника си, който клони отново към езичничеството и да направи Симеон цар.

С това завръшва пръвия ден от разходката ни. Ще спомена само на кратко хотела, в който се настанихме. Нека това да е още едно наше благодаря за приятния ни престой там.

Хотел Неон в Шумен. http://www.unona-bg.com/ . Намира се почти в центъра на града. Стаите са семпли, но личи, че всичко е ново. Освен обикновеното оборудване в стаите има и по един компютър с интернет, а хотелът освен сауна и други удобства, изброени на страницата в интернет, разполага и с зала за тенис на маса. Масите са превъзходни и след деня, прекаран по разкопки и паментници и след логичното Шуменско в Шумен, разпуснахме идеално :) .

Персоналът на рецепцията беше отзивчив и усмихнат, което също допринесе за добрите впечатления от мястото и града.

За това, ако търсите хотел в центъра на Шумен на прилична цена, ние препоръчваме Неон.

Чудните скали при язовир Цонево инфо:

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, ето някои: хотел-ресторант Чудните скали (тел. 517 30211) , къща за отдих Слава 2, комплекс Овчага

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): не , най-близко място- с. Добромир,
с. Аспарухово

Ресторант (отворен целогодишно):  да, хотел-ресторант Чудните скали

Места за пикник- да, в нишите на скалите или на брега на язовира

Достъпност (целогодишно): да

Билет за вход: не
Колко време да отделим: около 30 мин.

Овеч инфо:

Овеч-Провадия 2 км.

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, в Провадия

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): при крепостта не , най-близко място- в Провадия

Ресторант (отворен целогодишно):  при крепостта не , най-близко място- в Провадия

Места за пикник- да, в района има скамейки

Достъпност (целогодишно): да

Билет за вход: няма информация

Колко време да отделим: за разходката от паркинга до Шашкъните през крепостта и обратно- около 2.00-2.30 мин.

Плиска инфо:

НИАР Плиска- град Плиска 3 км.

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, в град Плиска

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да, в град Плиска

Ресторант (отворен целогодишно):  да, в град Плиска

Достъпност (целогодишно): да
Работно време:  http://museum-shumen.com/k5.html

Билет за вход: 4 лв. за възрастни, беседа с екскурзовод- 5 лв. (препоръчваме)

Колко време да отделим: за посещението в музея, обиколка на ареала и Голямата базилика-
2.00 часа