Михалич и Маточина: скални църкви и средновековна крепост на края на България

Продължаваме да наваксваме с непубликуваните пътешествия и днешното ни отвежда в югизточната част на родината ни в околието на Свиленград. 

Регионът изобилства с паметници на културата и въпреки че няма да е тема от днешния пост, не мога да не спомена Свиленградския мост от 16. век или тракийската гробница и крепостта в Мезек от най- близките.

Скалната църква в Михалич е уникална с това, че е единствената триконхална скална църква в България. (wikipedia). Информационното табло пред църквата казва, че е строена около 10. век и вероятно е била ползвана от монаси отшелници, последователи на различни ереси.

Обрънете внимание, че и в статията в Уикипедия, освен различни блогове, се споменава за змии в околността, така че внимавайте!

Селцето и църквата не са съвсем лесни за намиране. Тръгвайки от Свиленград, трябва да пътувате посока Маточина (в центъра на града има табела, но после вече не), тоест през селата Райкова Могила – Щит – Михалич.

Малко преди да стигнете до самото село Михалич има табела на пътя, сочеща наляво към черен път, виещ се по един хълм. Ако оставите колата до пътя, имате около 5 минути пеша, докато изкачите хълма.

От дясната страна ще ви се покаже Михалич, но църквата остава скрита. Ниско до земята (ако не е скрита в тревата) можете да видите стрелка, последвайте я.

И след около 20м ще видите входа към църквата. Мястото е мистериозно. Може би, защото не се знае много за строителите и, нито пък има точна датировка и не е лесна за намиране. Сякаш не е за всеки. 

Усещането е допълнено и от факта, че се намираме в региона, които до преди 20 години е бил недосътпен за нормалните хора, понеже е бил строго пазена гранична зона и се получава вълнуваща смес от отдалечено място, забравен храм и забранена територия. 

Потегляме нататък към Маточина. Връщаме се обратно на главния път и продължаваме през село Сладун, за да стигнем до края на пътя в  Маточина.

В областта има гнезда на защитения царски орел и ние имахме късмета да видим един екземпляр точно преди да влезем в Сладун.

В Маточина може да посетите две забележителности. Скална църква и най-добре запазената средновековна крепост в България.

Кулата нa крепостта се вижда от далече още преди да влезете в селото, затова решаваме да я оставим за после и първо да намерим скалната църква. 

За да намерите скалната църква, трябва да отбиете по полския път на кръстовището му с асфалтовия път, преди Маточина. Мястото е на завоя преди последната права, водеща към селото, а черният път води нагоре. (снимката е направена на връщане от църквата в посока към селото).

След като изкачите хълма, завийте наляво успоредно с гребена на хълма, продължете около 5 минути и ще се озовете на мястото.

Другият вариант за намиране е да направите като нас.  Продължете по полския път и след като насред поляните ви превземе чувство, че тука нещо не е наред се огледайте. Зад вас в посока към селото на възвишението има едни скали и църквата е точно там.

Тук, подобно като в Михалич, няма много инфо табели, така че, ако нямате GPS, разчитайте на усета си и информация от интернет. ;)

Разглеждането заедно с пътя пеша от асфалта до църквата и обратно ни отнеха около 30 минути и вече с очакване търгнахме към крепостта.

една от многото изоставени къщи в Маточина

В селото има изграден нов посетителски център, който беше затворен, когато ние бяхме там, но тогава все пак беше зима, сега може да е по-различно.

До крепостта води сравнително хубав черен път, но ние пак оставихме колата на асфалта, до посетителския център и се разходихме последните 500 метра.

На място не намерихме много информация за историята на крепостта, така че ще си позволя да цитирам някои колеги блогъри и други източници в интернет.

Всички споменават, че в Маточина е най-запазената късносредновековна крепост на територията на България. Името и е Букелон, датира първоначално от IV. век и след разрушаването си през X.в отново е издигната през XII. век. 

След това често се споменават две исторически събития, но различните автори спорят за тяхната достоверност. 

Първо става върпос за 378 г., когато воините на Фритигерн готски побеждават римските легиони и убиват императора Валент, а мястото трябва да е Букелон в Маточина.

Второто спорно събитие се е случило през 1205 г., когато се твърди, че тук цар Калоян е победил кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход и е пленил Балдуин Фландърски. (умерено скептичен източник тук, много скептична и критична гледна точка тук, а тук пък няма съмнения за достоверността на твърденията).

Днес кулата стои полуразрушена, издигаща се над село, в което къщите са строени с камъни от крепостта и в последствие са изкупувани, за да се ползва оригиналният строителен материал за възстановяване на кулата. 

Село, в което свършва пътят, а автобус има сутрин и вечер 3 пъти седмично. Нищо чудно, че от лозята, насадени в района, се прави вино с име „Ничия земя”.  

Тук е точно така. Една напусната и забравена територия, оставена в безвремието. Земя, пазеща тайни и история, пораждаща повече въпроси, отколкото отговори.

Преди да си тръгнем от Маточина решихме да посетим и местната църква. Тук времето също е преминало от невидимата си форма в едно замръзнало състояние, като картини от сън.

Денят свърши.

...

Инфо Скална църква Михалич

GPS: N 41°51.002`, E 26°25.4879`

Без работно време, без входна такса

Колко време да отделим: 30 минути

Достъп за хора с увреждания: НЕ

Инфо Скална църква Маточина

GPS: N 41°50.6191`, E 26°31.918`

Без работно време, без входна такса

Колко време да отделим: 30 минути

Достъп за хора с увреждания: НЕ

Инфо Букелон Маточина

Без работно време, без входна такса

Места за настаняване: Свиленград

Магазин за хранителни стоки: в центъра на Маточина, отворено според нуждите на местните хора :)

Достъп за хора с увреждания: НЕ

Колко време да отделим: 30 минути за крепостта, час и половина за селото, крепостта и църквата

Разстоянието от Свиленград до Маточина е около 40км по ненатоварен път, заедно с приятните пейзажи това го прави добър и сравнително лесен маршрут за колело.