петък, 11 май 2012 г.

На югоизток от Валета – 3 града, мегалитна история и превъзходна морска кухня



Точно срещу столицата на Малта от другата страна на Голямото пристанище (Grand harbour) се намират Трите града: Коспикуа, Сенглеа и Виториоса. Намират се върху три полоострова, един до друг, разделени от заливи, ползвани за пристан на яхти и местните рибарски лодки.


Градовете са по-стари от Валета и са били първото укрепено място, изградено от рицарите след пристигането им тук. Трите града са също познати и със старите си имена: Биргу, Л-исла и Бормла, които са ползвани преди Голямата обсада на острова през 1565.

Тогава рицарите успяват да отблъснат отоманската флотилия, решила да уголеми империята на Сулейман Великолепни с още една държава и на практика спират отоманските амбиции за нови завоевания по море.




След победата градовете получават нови имена Vittoriosa – Победоносен, Коспикуа – Забележителен и Сенглеа на името на великият магистър Клод де ла Сенгле.

Днес трите града подобно на други градове и градски части около Валета са се слели в едно и през целия път от Валета до тях няма да напуснете градска среда. 

Преди да влезете в Коспикуа ще минете покрай високи кранове и докове- единствената силно индустриална зона на инак туристическия остров, но от цялата индустрия обикновено се виждат само споменатите кранове.

Трите града въпреки непосредствената си близост до столицата са доста по-рядко посещавани от туристи и това ги прави по-тихи и по-спокойни от най-натоварените туристически места тук.



Добър начин да разгледате градовете е “Harbour cruise” – круиз по Големото пристанище или да си хванете морско такси между градовете. Пешеходна обиколка на трите града е малко изморителна, тъй като не можете да преминете от един град в друг, а винаги трябва да се върнете от полуострова, за да достигнете до следващия ръкав. 

Но, ако това не ви пречи и обичате разходки със спирки за кафе, бира, нещо за хапване, тук ще си прекарате прекрасно.



Пред укрепленията на Трите града се намира Паола. Град, горд с мегалитната си история. Тук може да посетите Хипогеума (Hypogeum) и Таршинските мегалитни храмове (Tarxien Temples).

Хипогеумът е смятан за върховна историческа забележителност на острова. Става дума за подземен некропол на възраст около 5 500 години. Но достъпът не е никак лесен. 

Археолозите стриктно опазват много крехкия атмосферен баланс на некропола и допускат само групи от по 10 души по няколко пъти на ден. Така че, ако искате да го посетите, ви е нужна предварителна резервация. Препоръчва се най-малко 2 седмици в аванс. 

Резервацията можете да направите на www.heritagemalta.org и по-точно тук.

Другата историческа забележителност наблизо са  Таршинските храмове. Тук се влиза по- лесно и резервация не ви трябва. 


Храмовете датират от 3600 – 2500г пр. Хр. и отново са градени от огромни каменни блокове и напомнят за Ħ-agar Qim и Mnajdra.  Уникалното тук е, че върху блоковете има различни изображения, било то релефи или фигури.

Освен това тук е намерена голяма статуя на „жена с едри бедра” :),чийто стил прилича на статуетките на Спящата жена в Националния исторически музей във Валета


 Ареалът не е много голям и около 40 минути до един час са достатъчни, за да го разгледате на спокойствие.



Продължавайки на югоизток, не след  дълго се стига до малко рибарско селце Марсашлок (Marsaxlokk).

Заливът на селцето е втори природен малтийски пристан след Голямото пристанище и е дом за около 70% от малтийския рибарски флот. Това го прави пръвоизточник на най-добрата и прясна риба на острова.

Всяка неделя от рано сутрин се провежда рибен пазар с такава посещаемост, че е лесно да си помислим, че цяла Малта е дошла да пазарува тук.

Нас ни посрещна най-синята морска гледка, която бяхме виждали. Морето сякаш се сливаше с небето без видима граница между тях.


Пристанището е пълно с типични малтийски малки дръвени лодки, боядисани в пъстри цветове.


Пазарът е разделен на две части. Класическият битак, какъвто го познаваме, се намира в началото. Но после постепенно прераства в рибен пазар, където имах чувството, че се продават всички видове средиземноморски риби.


Имаше акули, змийорки, лаврак, скумрия, риба меч, октопод, скариди, каламари ... и още много други.


Втората линия от брега (първата са сергиите с риба) е от ресторанти. Естествено, че по-вкусна и прясна риба от тук едва ли има някъде в Малта, така че е разбираемо, че не издържахме на изкушението и хапнахме. И трябва да кажа, че не сбъркахме. Рибата беше превъзходна.


След обяд и бира/кафе се върнахме обратно в хотела и по пътя вече планирахме къде да отидем на другия ден. 



Решихме това да бъдат местата, около които всеки ден минавахме по път за някоя „забележителност” и оставаха пренебрегнати, въпреки красотата си.



Няма коментари:

Публикуване на коментар