сряда, 16 май 2012 г.

Къде са най-красивите плажове в Малта?


Това е въпрос, който непряко засегнах в предишните постове и днес ще се опитам да предложа нашия конкретен отговор по темата. Въпреки че се намираме на остров в средата на Средиземното море, плажовете тук никак не са в изобилие. Имам впредвид  пясъчни плажове. Но все пак, който търси – намира.

Едно такова райско кътче е Анкър бей (Anchor Bay) в северозападната част на острова. За да стигнете дотам е най-добре да следвате пътя за ферибота до Гозо, тоест пътя за Чиркева (Cirkewwa) и в Мелиха да отклоните към западното крайбрежие на острова.


Пяъсък предлага и Сан Паулс бей, но тъй като е считан за сърцето на плажния пакетен туризъм на Малта, решихме да не ходим там. 

Понеже островът е малък, а интересът към него- голям, дори и в Анкър бей не може да се говори за абсолютна усамотеност и липса на цивилизация. Но освен един голям хотел на Радисън, други не видяхме, а малко по на югоизток започва природният резерват Għadira natural reserve.





Така че шансовете ви извън главния туристически сезон да сте сами тук са добри. (Нашия гид не пропуска да каже, че през лятото местата тук са много ограничени – така че имайте предвид в какъв сезон посещавате Малта).

От Анкър бей не е далече до Чиркева – пристанището, от което тръгват фериботите за втория по големина Малтийски остров – Гозо. Разписанието можете да погледнете тук. Билетът отиване и връщане за 1 възрастен е 4.65€.

Пътят е кратък (около 30 минути) и по време на плаването ще видите и третия най-голям остров тук – Комино.

На Комино ще намерите и Синята лагуна (Blue lagoon), чиято снимка ще ви намига от всеки магазин за сувенири по цяла Малта. Комино през зимата е обезлюден, но през лятото има хотели, които ще се радват да сте техни гости. А Синята лагуна е много посещавана. 

Самият ферибот за Гозо минава покрай Комино, но не прави спирка, затова, ако искате да го посетите, трябва да наемете лодка от Чиркева (смятам, че е възможно – малтийците са отворени към туристите) или във високия сезон да се възползвате от някое от многобройните предложения за излет до Синята лагуна.

Ние видяхме морското и небесното синьо от палубата на фериботчето и преди да му се насладим кораба вече акостираше в Мчар (Mġarr).

Гозо е като миниатуризирана версия на Малта. Същите малки улички в градовете, същите гледки извън тях и въпреки че, нашият гид казва че, Гозо е по-тих, по-зелен с по-приветливи хора, ние не направихме разлика.

Дойдохме преди всичко от любопитство и заради Синия прозорец (Azure window) и храмовете в Чгантия (Ġgantija temples). В последствие нещата се развиха по по-различен начин от плануваното, но за това след малко.

От пристанището в Мчар взехме автобус за Виктория, столицата на Гозо. Тук разбрахме, че седмичният билет за автобусите в Малта не важи за Гозо и трябваше да си купим еднодневен само за острова.

По пътя за Виктория видяхме внушителната църква в Шевкия (Xewkija) строена между 1951 и 1971г. с доброволен труд и дарения.  Куполът на църквата е 75м висок, а вътре се побират 4000 души. Пътуващите с нас малтийци ни препоръчваха да я посетим, но ние си правихме други сметки.


Слязохме на автогарата във Виктория и видяхме, че града се издига нагоре над нас и логично тръгнахме на там.

Градът се състои от две основни части – укрепената цитадела и градската част. Разходихме се из уличките, някои от тях толко тесни, че можете да докоснете къщите от двете страни на улициата, ако разперите ръцете.



Усещането в тази част на града е подобно като в Мдина на Малта с тази разлика, че тук историята като че ли не е спряла в средновековието, а има продължение и хората наистина живеят тук. 

Пред входовете на къщите в тези тесни улички има паркирани мотоциклети, на прозорците има саксии с цветя, чува се музика или телевизор от някой отворен прозорец. 

Разхождайики се из тесните улички, излязохме на Площада на независимостта (Independence square) и от там пътят ни водеше пак нагоре към цитаделата. Разгледахме и нея като най- високото място наоколо, което предлага добър изглед де факто по целия остров.


След това се върнахме на автогарата, за да видим кога има автобус за Дуейра (Dwejra), като идеята беше да видим първо Азурният прозорец и после мегалитните храмове в Чгантия.

Решихме да си хванем автобуса в 14,30 а преди това да хапнем нещо за обяд. Отидохме в едно бистро, където поръчахме пица (малтийците претендират, че си имат собствена версия на този световнопризнат деликатес) и пастици, които са на практика ... банички. 

След обяд се върнахме на автогарата. Автобусът дойде на време, на таблото над шофьора пишеше Дуейра и ние се качихме  с нашите целодневни карти без да кажем нищо, освен добър ден на шофьора. 

Автобусът се повъртя малко из Виктория и за наша изненада търгна обратно към Мчар, но не след дълго зави към северното крайбрежие, а ние се чудехме къде ли по дяволите отива.

Не попитахме в началото, защото вече бяхме достатъчно дълго на Малта и знаехме, че автобусите никога не избират най-прекия път от точка А до точка Б. Винаги криволичат, обикалят, събират пътници, но все пак стигат там, където са обявили, че отиват.

Най-накрая автобусът спря и ние отидохме да питаме къде сме и защо не сме там,  където мислехме, че ще сме. Шофьорът ни даде обяснение. Звучеше логично, но дори и след като го получихме, пак не можахме да разберем как на практика е възможно.

Обяснението е следното. Автобусната линия тръгва от Виктория, отива в Дуейра, връща се пак във Виктория (понеже градът е почти в центъра на острова), отива в Рамла бей (примерно), връща се във Виктория, пак отива някъде и се връща и после отива в Дуейра, колелото се завърта и така по цял ден.

Единственото, което не разбрахме, е, ако не питаме шофьора накъде пътува, как да разберем ние. Надписът на електронното табло не е в никакъв случай достатъчно достоверен. Сега, няколко месеца по-късно, си давам сметка, че може би шофьорите ги мързи да сменят надписа и той си стои един и същ? 

Не знам, но това би бил единственият случай на мързелив шофьор, защото повече не ни се случи надписът на автобуса да не отговаря на направлението. 

Така или иначе, неочакваната разходка изяде част от времето ни и ние трябваше да решим дали да видим Синия прозорец или да тръгнем към мегалитните храмове.

Решихме да е Синия прозорец все пак. И не съжалявахме накрая.

Дуейра е последна спирка в това направление и другите туристи, които бяха с нас, си тръгнаха след около 20 минути със същия автобус, след като му свърши почивката.


Ние останахме до следващия рейс и мястото си беше за около час само наше. За Синия прозорец пише в гида че, да сте сами тук през зимата е почти невъзможно – а през лятото немислимо, толко е популярен.




Освен самия прозорец тук е и така нареченото вътрешно море – малка лагуна, до която от откритото море се стига през тунел в скалата. Това я прави перфектна за пристанище и малкото рибарски лодки тук се възползват от това.

Разделихме се със Синия прозорец, правейки една снимка на църквичката тук, която ми напомняше  за пейзаж от някой спагети уестърн.


Нашите малтийски приключения клониха към края си. Оставаше само едно нещо да направим – да посетим Сицилия, която е на около час и половина с ферибот от Малта.

Ако искате да разберете какво интересно има на остров Сицилия, продължавайте да четете нашия блог :) . До скоро.

Няма коментари:

Публикуване на коментар