сряда, 23 март 2011 г.

Чудните скали – Провадия – Плиска



Последния зимен уикенд посветихме на областта около Шумен. В обиколката включихме Провадия, Плиска, Шумен, Велики Преслав и Мадара.

Пътувайки от Айтос за Провадия, след пресичането на Стара планина пътя минава покрай язовир Цонево и това е и мястото, кадето се намира природният феномен Чудните скали.



Скалите се виждат от пътя, похвално-поставена е и табелка. Кратката разходка около и към скалите едва ли отнема повече от 30 мин, а е красиво.





Наоколо винаги има рибари, но и желаещите за друг тип отдих сред природата имат възможост да намерят тук своето. Балкана между Айтос и Провадия предлага различни типове терен, гориста местност, околие на реките Луда Камчия, Камчия и други, все подходящи местенца за туризъм и отдих.

Към плюсовете на региона бих зачел и факта, че като туристическа дестинация има голяма конкуренция в съседното Черноморие, което го прави спокойно, неоткрито място. Въпреки това, местните хора развиват потенциала на родния си край и се намират достатъчно хотели, къщи за гости, бунгала и тн.

От Чудните скали до Провадия е около 30 минути с кола. Нашата цел в градчето е крепостта Овеч, намираща се на платото над града.



От главния път има табелка, посочваща отбивката за крепостта, но на нас ни се стори много малка уличката и я подминахме. Липсата на втора табела обаче ни убеди, че пропуснахме отбивката и се върнахме.

След малко каране намираме паркинга и табелката за крепостта. Оставяме колата и след 500 м стигаме до касата за продажба на билети, която е затворена. Сезонът явно още не е започнал.

Изкачваме каменните стълби (140), сечени в скалата и се озовоаваме на платото, кадето е била средновековната крепост Овеч. До наши дни са се запазили основите на няколко сгради, виждат се основите на църква, килиите за затворниците на крепостта, скални ниши и реставрираната порта.





На мястото на днешните руини най-вероятно е съществувало тракийско селище. Повечето скални ниши в района се обясняват като използвани именно за тракийски погребения. Не е учудващо, че следвайки логиката на историческото развитие и приемственост, на това място се заселват и византийци, славяни и българи, а разгромът на Овеч се свърза с името на Али паша и 14 век.

Сигурен съм, че от платото има прекрасен изглед, но намалената видимост днес не ни позволява да му се порадваме. Затова пък виждаме ято щъркели, които оглеждат терена.




След обиколка на останките на крепостта, минаваме по дървения мост и следваме пътечката, която се оказа маркирана с червена маркировка и която води до скалния манастир в местността Шашкъните.




Скалните манастири в региона са повечко и представляват интерес за нас. За съжаление доста от тях са разрушени, забравени, изгубени или недостъпни. Добра информация за българските манастири като цяло може да се получи от книгата „Фотоалбум на православни храмове, скални църкви, манастири и стенописи от България” на Светлозар Стоянов. Местата там са снимани, има и GPS координати и общо взето, върши добра работа като източник на инспирация за пътувания.




Намираме скалния манастир сравнително без проблеми, но за съжаление достъпа до него е забранен. В интернет разбрахме, че е поради гнездящите там големи грабливи птици, но все пак се надявахме в края на зимата да е отворен...Е, не е. Но, ако сте наблизо, разходката до Шашкъните е приятна и отнема около 20-тина минути.

Оглеждаме още Провадия от високо и се обръщаме към колата.


Следващата спирка е Плиска, първата българска столица. Най-атрактивни за снимане са реставрираните крепостни стени и порти, а по-късно и базиликата. Но мястото е с внушителни размери и е жалко, че малко видимо материално е останало.



Все пак в музея се виждат някои интересни находки от живота и епохата на пръвия български царски двор (681- 893 г.). Като например над хилядагодишната игра дама.


Естествено е пълно с монети, разни оръжия, домашна посуда, има и въздушни снимки, на които се виждат очертанията на някогашната Плиска.



По изложените макети на двореца и църковните сгради все пак можем да придобием представа за облика на Крумовата столица. Излизаме да я обиколим и пеша.



Пред музея се намира гроба на един чужденец в последствие станал българин, чието име често срещаме във връзка с историческите паметници на България – чеха Карел Шкорпил- откривателя на Плиска.


Оградената от крепостната стена площ, която е заемал градът, е 20 км2. Имало е четири порти, множество църкви. Цялото място е било протъкано с подземни тайни ходници, най-големите от които достатъчно широки за конски каруци, но днес се виждат само малки части, повечето са затрупани.






След обиколката на ареала, излизайки през източната порта, тръгваме на ляво по пътя към Голямата базилика. В ляво от асфалта още си личи стария каменен път, свързващ Плиска с базиликата.



Базиликата и комплексът около нея е мястото, приютило учениците на Кирил и Методи след прогонването им от Велика Моравия, а също и самия Борис I. Царят, избрал монашеския живот след покръстването, се оттегля в комплекса при базиликата, за да се върне отново малко по-късно. Намесата му се налага, за да отстрани Владимир Расате, наследника си, който клони отново към езичничеството и да направи Симеон цар.





С това завръшва пръвия ден от разходката ни. Ще спомена само на кратко хотела, в който се настанихме. Нека това да е още едно наше благодаря за приятния ни престой там.

Хотел Неон в Шумен. http://www.unona-bg.com/ . Намира се почти в центъра на града. Стаите са семпли, но личи, че всичко е ново. Освен обикновеното оборудване в стаите има и по един компютър с интернет, а хотелът освен сауна и други удобства, изброени на страницата в интернет, разполага и с зала за тенис на маса. Масите са превъзходни и след деня, прекаран по разкопки и паментници и след логичното Шуменско в Шумен, разпуснахме идеално :) .

Персоналът на рецепцията беше отзивчив и усмихнат, което също допринесе за добрите впечатления от мястото и града.

За това, ако търсите хотел в центъра на Шумен на прилична цена, ние препоръчваме Неон.


Чудните скали при язовир Цонево инфо:

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, ето някои: хотел-ресторант Чудните скали (тел. 517 30211) , къща за отдих Слава 2, комплекс Овчага
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): не , най-близко място- с. Добромир,
с. Аспарухово
Ресторант (отворен целогодишно):  да, хотел-ресторант Чудните скали
Места за пикник- да, в нишите на скалите или на брега на язовира
Достъпност (целогодишно): да
Билет за вход: не
Колко време да отделим: около 30 мин.


Овеч инфо:

Овеч-Провадия 2 км.
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, в Провадия
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): при крепостта не , най-близко място- в Провадия
Ресторант (отворен целогодишно):  при крепостта не , най-близко място- в Провадия
Места за пикник- да, в района има скамейки
Достъпност (целогодишно): да
Билет за вход: няма информация
Колко време да отделим: за разходката от паркинга до Шашкъните през крепостта и обратно- около 2.00-2.30 мин.

Плиска инфо:

НИАР Плиска- град Плиска 3 км.
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, в град Плиска
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да, в град Плиска
Ресторант (отворен целогодишно):  да, в град Плиска
Достъпност (целогодишно): да
Работно време:  http://museum-shumen.com/k5.html
Билет за вход: 4 лв. за възрастни, беседа с екскурзовод- 5 лв. (препоръчваме)
Колко време да отделим: за посещението в музея, обиколка на ареала и Голямата базилика-
2.00 часа

8 коментара:

  1. Много хубаво пътешествие сте си направили.

    ОтговорИзтриване
  2. Това е само половината, другата половина преди малко я качих. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Съвсем приятелски съвет !Четете по-внимателно или слушайте екскурзоводите,за да бъдете полезни.Например за Плиска!Крепостта не е 20 декара,както сте писали,а 20.5 квадратни километра-най-голямата през 8 и 9 век в Европа и е първият каменен град на Стария континент.Същата по качество е и информацията ви за Мадара.Голямата пещера там е най-мащабното и старо светилище на Балканите,много по-старо от Додона и Делфи.Бъдете здрави !Ваш доброжелател-Станислав.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ти за уточнението, Станислав. Поправихме неточната цифра :–). Ще съм ти благодарен ако доизяасниш и твърдението си:„същата по качество е и информацията ви за Мадара."
    Ще кажа само, че не сме БАН или официална трибуна на траколозите в България, или каквато и да е друга научна институция претендираща за сериозност и 100 процента истина. Напротив. Ние си прекарваме добре пътувайки и пишем за места, които са ни харесели. Радваме се когато някой почерпи информация от нас или пък сподели нещо от своя опит.
    Описваме впечатленията си и евентуално споделяме информация която е трудна за намиране. Това е.
    :)

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен4 юли 2014 г., 0:11

    За съжалени,всички наши старини се ограбваха периодически.Като дете,след 1963г.сме ходили в Преслав,Плиска и патлейна.Тогава съм видяла на место в сградите експонирани оригиналните мозайки,които след години,вече липсваха.Къде потънаха,един Господ знае.Жалко,защото,действително бяха великолепни и имаше места,където беше запазена в цялата.

    ОтговорИзтриване
  6. една приятелка, която живее във Варна каза, че имало слухове за канибал в скалните манастири ... чудя се дали е вярно - прерових целия интернет и не намирам такива истории ...

    ОтговорИзтриване
  7. има има вярно е

    ОтговорИзтриване
  8. Ходете спокойно, вече не ям хора.

    ОтговорИзтриване