Шумен – градът на любимата ми бира. А също и място, за което не бях чувал нищо запомнящо се и бях склонен да го махнем от списъка при плануването на излета, поради притеснения дали ще ни стигне времето.
Щеше да се окаже голям пропуск!
Първа изненада са интересните и реставрирани къщи в центъра в градско-европейски стил от началото на ХХ век. Вярно, че за местната икономика достатъчно красноречиво говорят всичките магазини за дрехи втора употреба, помещаващи се в тях, но това е временно явление. Като цяло центърът на Шумен е микс от красиви ремонтирани сгради и сгради, на които предстои ремонт и още нещо.
Извън всякакви сравнения стои един архитектурен Троянски кон, подарък от соца.
Местните хора казаха, че най-вероятно е трябвало да служи на администрацията на пощата. Близостта до сегашната поща в самия център на града говори за тази теория. Но огромната бетонна сграда никога не е завръшена и сега се вижда почти от всяка точка на града. Толкова е отвратителна и така не се синхронизира с атмосферата на Шумен, че не пожелахме да я снимаме.
Размерите и, местонахождението и, и цената на евентуалните действия по решаване на проблема с този колос са може би въпрос, който 20 години остава без отговор в града.
Размерите и, местонахождението и, и цената на евентуалните действия по решаване на проблема с този колос са може би въпрос, който 20 години остава без отговор в града.
Не знам. Грозно е, впечатляващо грозно.
Сега за хубавите неща в Шумен. На върха на Шуменското плато отдалеч се вижда паметникът на Създателите на българската държава. Въпреки, че малко му личи любовта на социалистическия архитект към бетона като материал, отблизо паметникът е внушителен. Величествен.
На 4 км от паметника на Създателите на България се намира Шуменската крепост или Стария град, както е известен паркът с крепостта. Пътят минава през гориста местност, която предлага различни туристически маршрути и явно често посещавана от жителите на града. Дори им завидяхме благородно.
Крепостта има трихилядигодишна история, започваща с траките от племето гети. Последват ги римляните, българите, византийците, пак българите а през 1388 е превзета от османските войски. Около 100 години по-късно след жестока съпротива крепостта е превзета от кръстоносците на Владислав III. Ягело (Варненчик) и разрушена.
После историята малко я е позабравила и според думите на екскурзовода, хората са ползвали мястото за пикник и спорт, а археологическите разкопки се провеждат на място чак след 2. Световна война. От тогава крепостта се превръща в една от най-добре проучените и запазени крепости в България.
В момента текат реставраторски работи, които би трябвало да са готови до 31. Април 2011г.
Крепостта е интересна и с възстановки на историческите битки с участващи клубове за бойни възстановки от България и Европа.
Битките по принцип се провеждат всяка нечетна година и информация за тях се намира в сайта на община Шумен (http://www.shumen.bg/index.html), тази година най-вероятно събитието ще се случи през месец юни (http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=361051).
От Шумен тръгваме за Велики Преслав. Градът на Симеон I и Златнич век. Втората българска столица след Плиска.
Във Велики Преслав имате две места за посещение. Едното е Историческият музей на края на града, а второто- Археологическия резерват (с руините) на 2-3 км от музея.
Околноста се различава от равното поле на Плиска. Тук някогашният град се намира в подножие на планина, за разлика от Плиска, разположена в равнина, но по другите характеристики си приличат. И тук има голямо външно укрепление, пазещо града и второ, вътрешно укрепление, пазещо резиденцията на самия владетел.
За съжаление като в Плиска няма запазени сгради, по-скоро открити основи и реставрирани порти и крепостни зидове. А представа за архитектурата и дворците на Преслав можете да придобиете от техните макетите и украсителни елементи, изложени в музея във Велики Преслав.
На място в Археологическия резерват също можете да видите така наречената Златна или Кръгла църква. Частично реставрирана, тя също е свидетел за красотата и мощта на Втората българска столица.
От практична гледна точка е по-хубаво да посетите първо музея, билетите, закупени там, важат и за Археологическия резерват, а и ще имате възможност да си вземете екскурзовод. (Ако искате да сте сигурни за екскурзовода, по-добре е да се обадите по телефона предварително.)
Освен това музеят помещава и Преславското златно съкровище.
А на края след разходката из останките на Преслав, мисля че няма да ви разочароват в близкия ресторант Омуртагов мост.
След вкусен обяд и необходимото кафенце отново вдигаме гълъбите и заминаваме за Мадара.
Пътят за Мадара минава по маршрута за Шумен – Варна, преди да стигнете до магистралата А2, има отбивка за Каспичан, това е и вашата отбивка. Следователно ако идвате от Варна, слезте от магистралата за Каспичан и продължавайте по пътя за Шумен.
Трябва да призная и за Мадара ни бяха изкривени представите. Знаех за Мадарския конник, но не знаех, че на място има и много повече.
От касата за билетчета тръгват две стълбища, изчезващи в буйната растителност. Стъпала направо и нагоре водят директно до конника. Ние препоръчваме стълбите вдясно.
Първо са по-плавни, и второ- първо ще ви отведат до скалното параклисче на Свети Пантелеймон.
Оттам са няколко крачки до Малката пещера, Голямата пещера със светилището на нимфите.
Оттам са няколко крачки до Малката пещера, Голямата пещера със светилището на нимфите.
За разлика от нимфеума край Каснаково (вижте поста от февруари: http://patuvaj.blogspot.com/2011/02/blog-post_22.html ) от мадарския тракийски храм на жриците на потоците и водата- нимфите не е запазена постройка, нито дори надпис.
Останали са само стълбичките на входа, усещането за сакралност, спокойствие и девственост, ромулът на водата и зеленината.
Останали са само стълбичките на входа, усещането за сакралност, спокойствие и девственост, ромулът на водата и зеленината.
После можете да продължите към Мадарския конник. А цялата пътека води в приятна сянка на дръвета и храсти в подножието на респектиращата скала. (надписите Винимание падащи камъни! също са много респектиращи :–).
Скалният релеф е един от символите на България и на място е по- красив и впечтляващ от всяка снимка или изображение. Около него има надписи от епохата на трима български владетели – Тервел, Комирсош и Омуртаг.
След малка пауза за снимки и поемане на дъх, можете да продължите по пътечката, която води към скалното стълбище, отвеждащо до върха на скалата, кадето се намират останки от средновековна крепост.
По време на изкачването ще ви се отвори невероятна панорама, на която можете да се наслаждавате на някоя от пейките, предвидливо инсталирани по трасето. В същото време можете да го използвате и за размисли за отказване на цигарите, подобно на нас :–)
След изкачването ви остават още 200 метра до крепостта, от която е запазена и реставрирана скромна част от крепостните стени и портата.
Крепостта е съществувала подобно на крепостта Овеч до нашествието на османците на Али Паша през 1388, когато е превзета и разрушена.
Оттам има изглед към село Мадара, вижда се и Шумен и скалните плата в околноста. Панорамата е един достоен завършек на пътуването ни.
Шумен инфо:
Шумен център- паметник Създателите на българската държава 4-5 км.
От паметника има директен път до Стария град- 5 км. Видя ни се идеално за колела.
От паметника има директен път до Стария град- 5 км. Видя ни се идеално за колела.
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости- да, в Шумен, препоръчваме хотел Неон
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): при крепостта не, при паметника не, най-близко място- в Шумен
Ресторант (отворен целогодишно): при крепостта не, при паметника да, най-близко друго място- в Шумен
Места за пикник- да, в района има скамейки
работно време на крепост Шумен: http://www.shumenfortress.com/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
Билет за вход паметник Създатели на българската държава: 3 лв, беседа 5 лв.
Ако закъснеете и отидете извън регламентираното работно време, можете да разгледате също всичко спокойно- обектът не се заключва.
Билет за вход Шуменска крепост: 4 лв, беседа- 5 лв. (препоръчваме)
Колко време да отделим: паметник- 30 мин.
крепост- 1ч. и 30 мин.
крепост- 1ч. и 30 мин.
Велики Преслав инфо:
гр. Велики Преслав център- музей 1 км
Музей-руини: 2 км
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости- да, при руините мотел-ресторант Омуртагов мост
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): при руините и музея не, , най-близко място- в гр. Велики Преслав
Ресторант (отворен целогодишно): при крепостта да- ресторант Омуртагов мост, при музея-не, най-близко друго място- в града
Места за пикник- да, в района има скамейки
Достъпност (целогодишно): да
работно време на музея: http://www.museum-preslav.com/greeting.html
Билетът за вход за музея и руините е един: 4 лв, беседа 5 лв.*през уикенда беседата трябва да се заяви предварително
Ако закъснеете и отидете извън регламентираното работно време, можете да разгледате поне руините и Златната църква спокойно- обектът не се заключва.
Ако закъснеете и отидете извън регламентираното работно време, можете да разгледате поне руините и Златната църква спокойно- обектът не се заключва.
Колко време да отделим: 1.00 час за музея и 1.00 час за руините
Мадара инфо:
С. Мадара център- Мадарския конник 1 км
Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости- да,
Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): при касите, друго най-близко място- в Мадара
Ресторант (отворен целогодишно): при конника да, най-близко друго място- в града
Места за пикник- да, в района има скамейки
Достъпност (целогодишно): да
работно време на резерват Мадарския конник с всички обекти на открито: http://www.100nto.org/bg/shumenska-oblast/583-97-arheologicheski-rezervat-madara.html
Билетът за вход: 4 лв
Ако закъснеете и отидете извън регламентираното работно време, можете да разгледате спокойно, стига да е още светло- обектът не се заключва.
а открихте България, макар, че тя започва именно от тук
ОтговорИзтриване