В търсене на най-добрата бира, част I.

Като изявени привърженици на пенливата напитка винаги сме били силно заинтересовани от това да разберем къде точно се произвежда/продава/налива най- добрата бира. (да, това наистина са три различни понятия :))

Пробвали сме японска, мексиканска, белгийска, английска, шотландска (бле :( ), полска, унгарска, турска, малтийска, испанска, немска, българска (по няколко пъти седмично) и чешка бира.

При последното ни ходене в Бавария и Чехия направихме няколко научни изследвания и понеже ни предстои  експедиция и на местна почва, ще използвам днешния пост да обобщя дотук събраната информация.

Спомням си една статия, която много отдавна четох на тема добра-лоша бира. Заключението беше, че в наши дни няма лоша бира. 

 

Тоест – всеки производител до такава степен е компетентен по въпросите, свързани с производството на пивото, че от технологична гледна точка няма къде да сбърка. А това, дали на нас ни харесва съответната бира, зависи от  вкусовите ни предпочитания, но няма нищо общо с качеството на напитката.

Придържам се към тази златна максима и оценявам бирите стриктно субективно по мои си критерии, които може и да не се споделят от други. Въпреки това мога да кажа, че при наливните бири освен от самото качество, зависещо от пивоварната, много зависи и от начина,  по които е сипана бирата и на каква температура се поднася. Също от това дали тръбите, водещи от кеговете, са чисти, дали ви сипват първата или последната бира от кега и т.н.

Аз харесвам бира, сипана наведнъж, охладена до 7°С, с хубава пяна, която не спада в рамките на 20-25 минути и оставя кръгчета по чашата, когато се пие. От всичко това може би става ясно, че имам мнение по въпроса за бирата и в Бавария не бяхме съвсем неподготвени. Или така си мислех.

Едно от първите неща, които се втурнахме да си организираме в Мюнхен, беше посещение на пивоварна. Оказа се, че много от пивоварните организират турове с техен гид няколко пъти седмично и то даже на различни езици. 

Впрочем интересът към тези турове е толко голям, че едва успяхме да се уредим с посещение в пивоварна Paulaner и даже се съгласихме на тур на немски език, само и само да разгледаме пивоварната.

Трябва да кажа, че обиколката никак не беше скъпа - 8€, с включено вурстче на края на тура и една наливна бира по избор (това, за разлика от бирата по кръчмите, където не е проблем да платите 4 €/халба).  Страницата с  детайли за резервация тук.

Първо ни заведоха в старата част на пивоварната и ни пуснаха едно филмче за бирата и производството ѝ въобще.  

После разгледахме артезианския кладенец на пивоварната. Тогава чак ми светна лампичката, че пивоварна може да се построи абсолютно навсякъде – ако има добра вода в достатъчно количество. И че най-важната съставка на бирата е добрата вода. Без нея няма да се получи.

После видяхме големите медни казани, в които се вари бирата, след което минахме покрай мястото, където се опитва прясната бира преди да я сложат да отлежи в големите танкове.

Видяхме и бутилиращата линия, командвана от център, в който работниците изглеждаха леко отекчени или може би им е писнало да ги зяпат разни туристи през стъклото и да ги снимат.

Последната спирка бе в бирарията на пивоварната на по чаша биричка и заветното бяло баварско вурстче и прецел. Още сега се облизвам.

снимка от Wikipedia

След въведението в света на баварската бира по подобаващ начин не изпускахме и многото Мюнхенкси пивници. Интересно ни беше да видим как постоянните клиенти държат на тежките си декоративни халби, които си държат заключени в пивницата само за тяхно ползване, когато дойдат да ударят по някоя друга халба.

В следващите дни опитахме: dunkel, helles, weissbier, hellesweissbier, doppelbockbier и всички много ни харесаха. Бирата често беше с по-висок алкохолен градус, от порядъка на 6-7 процента.  Разбрахме, че пшеничната (weissbier) бира се пие от специални високи чаши с тънко тяло, където по средата се слага едно резенче лимон и през него  бирата се прелива всеки път, когато отпиваме.

Опитахме и баварската закуска. Now that`s something else – както би се изразил един англичанин. Прецели, сладка горчица, бели вурстчета и пшенична бира. Мисля, че от всичките закуски, които съм опитвал до тук, тази най-много ми допадна. (Сори мамо, сори континетална, сори английска закуско. Нямате шансове.) След такава закуска може и да не ви се ходи на работа, сигурно няма да можете да се закарате до там, но пък светът и животът добиват друго измерение.

Интересно беше да видим немците как пият. Кръчмите бяха пълни навсякъде. На всяко подходящо или не място имаше външни бирарии – Biergarten и хората пиеха много, ама много бира. 

Въпреки това не видяхме пияни. Дори и в петък вечер при обиколка из кръчмите. Весели, пеещи, поклащащи се баварци, с червени бузки, контрастиращи със зелените им сака имаше навсякъде. Пияници, както казах- не, а се прибирахме към 4 сутринта. Как е възможно, не знам.

Та при тази наша обиколка се натъкнахме и на бира Kloster Andechs. Вече малко се бяхме разглезили и пиехме от всяка марка само по една бира, за да опитаме възможно най-много различни пивоварни, но тази някак си ни хвана вниманието.

Когато видя, че ни харесва тази бира, нашата домакиня Мише ни предложи да отидем до Бенедиктинския манастир, където се произвежда бирата.

Не е проблем да стигнете до там с Мюнхенският S-Bahn, като на главната гара се качите на влакчето до Herrsching и от там може да се върви или пеша (около час и половина) или да си хванете автобус (№951 или 956 - долу на страницата, в раздел: The details for Kloster Andechs), който ще ви закара до самия манастир.

Ние избрахме разходката, за да ни подготви предварително за бирата, която се готвихме да изпием.

Самият манастир е хубав пример за барокова архитектура и дълга традиция в пивоваренето. Има голяма пивница и биргартен с няколко хиляди места за сядане. Сигурен съм, че само оборота от бирата, която продават  там, е достатъчна на монасите да се издържат.

След като влезе човек вътре, разбира колко много бира се налива тук, всеки ден. Въпреки че надписът над бара казва: Помни, че трябва и да се връщаш в къщи! Нещата са организирани по следния начин – на едното гише си плащате и получавате сметка с поръчката, която предавате на бармана на второто гише, където само се сипва бирата.  

И работата върви като добре промазана машина. Так-так, няма време за чудене или размисли. Застанеш ли на опашката, трябва да знаеш какво искаш и веднага го получаваш. Без забавяне. 

Има и още две гишета, но те са по-малко популярни, там се предлага храна – и това е, защото човек не може да изяде примерно 5 порции вурстчета. Но пет бири? Kein problem. ;)

Ядохме, пихме и се веселихме и, ако не ни бяха изгонили, сигурно още щяхме да сме там. (и то въпреки забранителните надписи около биргартена, че е забранено:  да се пее, да се вика и въобще да се вдига шум. В биргартен? Добре, че не държаха много да се спазва тази забрана).

Това в кръга на майтапа. Но какво мислим за баварската бира?  През цялото време не опитахме Бекс (даже и не я видяхме никъде), вместо това имаше толко много различни марки бира, че просто загубихме представа. 

Бирите имаха много различни, силни и характерни вкусове. Изобщо нямах чувство че си приличат по вкус и въпреки че, както казах, често бяха доста силнички и ние не успяхме да се напием сериозно.

Това бе за нас баварската бира – с висок алкохолен градус, много вкусна, плътна и различни марки със собствен оригинален вкус.

Опитахме: Paulaner, Hofbrau, Augustiner, Hacker-Pschorr, Urbanus, Maxlrainer, Kloster Andechs, и други незапомнени :)

След това се преместихме в Чехия. Местната бира я познавам малко по-добре и съм останал с най-добри впечатления от нея, затова ми беше интересно да ги сравня.

Статистиката казва, че в Чехия годишно се изпива най- много бира на глава от населението – 160л, на второ място не са германците, а ирландците с 130л, а немците са чак на трето място с 110л.

Освен това бира се вари в Чехия от 1000 години и честно казано друг свестен алкохол (с малкото изключение на домашните сливови ракии) тук не се произвежда.

Първата бира на чешка територия бе един тъмен Kozel в Прага. Хубава, да. Но не и като немските бири. После пробвахме задължителния Staropramen и пак не се получи. 

Pilsner Urquell, Krušovice, Gambrinus, Radegast, Starobrno, Litovel, Budvar, да, всичките са хубави. Но някак си не се отличават особено много една от друга. (освен Радегаста, който наистина горчи).  

Въпреки, че в кръчмите не се чака за бира,  даже и не ви питат какво искате - носят ви бирата директно, щом седнете на масата,  а вие трябва да я откажете своевременно,  ако искате нещо друго :)  и бирата е сипана точно, както описах в началото на текста – остава си един проблем.

В Чехия проблемът си има име – Еurolager.   

Така се нарича мощната епидемия, тръганала да унищожава бирата по Стария континент.  Става въпрос за обединяването/приватизирането на по-малките пивоварни под шапката на големите международни корпорации. 

Има ред причини, които водят до изчезването на разликите между отделните пивоварни. И появата на бира, която нито ще ви разбие с вкуса си, нито пък ще наскърби вкусовите ви клетки, води до по-ниски разходи за производителите и по-лесно възприятие от по-широк кръг консументи. 

Но в крайна сметка оставаме с една горчива алкохолна лимонада, достатъчна за утоляване на жажда и нищо повече. Това е пътят, по който са минали повечето пивоварни в Чехия.   

До 1989г всички те са държавни, а след 90г постепенно са приватизирани. Единствената все още държавна пивоварна е Будейовицки Будвар, но не е изключено и нейният момент да дойде.

Новите собственици на пивоварните са от типа на SABMiller (Pilsner Urquell, Gambrinus, Velkopopovický Kozel, Radegast) , Molson Coors Brewing co (Staropramen, Braník)  и Heineken NV (Krušovice, Starobrno) и за съжаление новите собственици имат нови идеи за производството на традиционната за Чехия напитка.

Значи бирата в Чехия не струва, ще кажете. Е, не е съвсем така. 

Има надежда. Надеждата се подържа от малките пивоварни (малки, в сравнение с гигантите в световния бизнес), които се появиха след 2000г и постепенно си изграждат много добро име.

Това са производители, които не се притесняват да сварят бира с особен, силен, отличаващ се вкус, които може би не харесва на всеки, но на тези, на които им харесва, им харесва много. Ако имате възможност, пробвайте бири като Черна ракета, Пуркмистър, Черна Хора, Свияни, Бернард  или други.

Друг интересен феномен са малките (наистина малки) пивоварни, които никнат в последните няколко години. Обикновено става въпрос за комбинирана услуга: пивоварна + кръчма + ресторант + хотел/спа. 

Това са места, където си пиете бирата в съвсем кръчмарска обстановка, но през прозореца можете и да видите казаните, в които се вари бирата – на няколко метра от вас. 

Покрай производството на бира има и достатъчно мая за лечебни и спа процедури. В отделна част на пивовара има учредена хотелска част и освен нощувка се предлагат например – къпане в бира, компреси с бирена мая, ароматерапия и други, а ефектите са от отслабване, през отстраняване на целулит и бръчки до цялостно хармонизиране на организма.

Ако пък огладнеето, докато изследвате вкусовете на различните бири, може да се подсилите с някои от типичните за Чехия бирени мезета. (Обикновените кръчми – бирарии в Чехия  най-често не предлагат нищо готвено за ядене. За тази работа са ресторантите.) 

Предлагат се „утопенци” – мариновани вурстчета с лук и филийка хляб. Името им дословно значи – удавници – вурстчета, удавени в марината или другата кръчмарска класика – „накладани хермелин„ – което е сирене тип камембер, мариновано в олио с добавен лук и черен пипер.

След всяка бира, която ще ви донесе келнерът, той я маркира като направи чертичка с химикалка по листче хартия, което ще получите на масата още с първата бира. Това, че сте повечко хора, не го притеснява и чертичките на една компания се отбелязват на едно листче. 

хиксчето означава малка бира :)

А когато решите да плащате, казвате колко бири да ви задраска. (обикновено не е зле да плащате между първите от компанията, защото на последният му се пада честта да закрие сметката, а не винаги броят на чертичките съответства на биритие, които е изпил. Разликата може да е както положителна, така и отрицателна. :)

И какъв е крайният ни вердикт? Въпреки пристрастията ми, трябва да призная, че Баварската бира е много добра. Някак си не е трудно човек да намери добра бира, а да намерите своята супер бира изисква само малко повече усилие. 

С това не искам да кажа нищо лошо за чешката бира. И двете дестинации са фундаментални за всеки любител на бирата. Просто в Чехия като чи ли разликата от посредствената до изключителната бира е много по-изявена и понякога трябва да търсите, за да намерите.   

Има и разлика в цените. Докато в Мюнхен е нормално да платите 3-4€ за 0,5л халба, в Чехия – освен на най-кожодерските места в Прага – е нормално бирата да струва между 1 – 1,50€.

И в двете държави бирата е много залегнала в местната култура и икономика. И в двете държави се провеждат различни бирени фестивали. За Мюнхенския Октоберфест сигурно сте чували (www.aerohroniki.com предлагат малко инфо тук ), но за Дочесна в чешкия град Жатец може би не сте – страницата на ежегодното събитие тук  (отваря се малко бавничко)

И в двете държави ще намерите изключителна бира и където и да решите да отидете на бирена екскурзия – няма да сбъркате.

Изборът зависи само от вас. :)

А вие коя бира обичате най- много?

Наздраве!