Ронда

Борба с бикове, неповторими планински гледки и тесни бели улички на един от най- старите испански градове, привлякли Орсон Уелс, Хемингуей и Александър Дюма – това освен прохладният въздух и легендите за някогашните бандити са само част от атмосферата на Ронда.

В страни от шума на Коста дел Сол, високо в планината се намира градчето Ронда (30 000 жители). Името му е синоним на така нарачените „пуеблос бланкос” – тоест бели градове, каквито можете да видите в планинската част на Андалусия. 

Както сочи името им, става въпрос за градове и села с изцяло бели къщи  и червени покривчета, криволичещи тесни улички, напомнящи за близостта на северна Африка и католически църкви, разсейващи съмненията за местонахождението ви.

До градчето можете да стигнете с автобус или с влак. Разписанието на автобусите е тук , разписанието на влаковете търсте на страницата на Renfe  и разгледайте и страницата на градчето .

Независимо от формата на транспорт, която ще изберете, очаква ви сериозно изкачване по билата на планините, скрили града. Ние пътувахме с автобус, но Испанските железници рекламираха с билбордове „новата панорамна линия” Малага – Ронда, така че, ако ви се вписва добре в маршрута (за разлика от нас), помислете и върху вариант с влака.

Самото градче е разделено на нова част (където ще ви стовари вашият обществен транспорт) и стар град, до който се стига през моста Пуенте Нуево, извисяващт се 100 м над реката Рио Гуадалевин.

Преди да стигнете до моста обаче, улицата Calle Virgen da la Paz ще ви води около симпатично паркче с хубави гледки.

Следващата спирка може да направите на Плаца де Торос – едно от емблематичните места за испанския национален спорт – борбата с бикове. Не че в други испански градове няма стадион за борбите, но тук в Ронда мястото е по- специално.

Градът е една от основните Корида- дестинации, характерна със своята школа, където матадорът стои лице в лице с животното и използва шапката си и артистични движения, разработена от Педро Ромеро в края на 18.век., източник

Местният стадион за корида е един от най- големите в света и то не заради вместимостта си на зрители (събира 5000 души), а по площ, отделена за борбите, диаметърът е 66 м. Ако ви интересуват борбите, трябва да планирате посещението си в месеците от февруари/март до октомври и да сте готови да се разделите с няколко стотин евро за билет. 

Една от тънкостите при закупуване на билета е мястото на седалката ви. Тъй като стадионът е кръгъл и отвсякъде ще имате една и съща гледка, от значение е от къде ще грее слънцето. И съответно дали седалката ви е на слънце (sol) или на сянка (sombre) влияе върху цялостното впечатление на зрителите. Подробна информация за корида, билетите и т.н. на английски е тук   а сайт, посветен изцяло на боевете с бикове, е тук , но е само на испански.

Освен самия стадион, тук имате възможност да разгледате и музей на коридата, събрал костюми на известни тореадори, разни исторически артефакти, свързани с коридата и също плакати за събитията, някои от тях рисувани от най- именитите испански художници.

Втора, несвързана изложба, поместена пак тук, е изложба на разни исторически оръжия, сама по себе си интересна, но не можахме да видим връзката с биковете.

След като разгледахме стадиона се отправихме към моста Пуенте Нуево. Както Париж е символизиран от Кулата на Айфел, така Пуенте Нуево е символ на Ронда.

Мостът е един от трите свързващи старата и новата част на града. Този е най- високият и ако имате достатъчно време и ентусиазъм, слезте долу в дефилето, за да имате възможност да си направите хубаша снимка на моста. (отнема около 1 час :))

Историята обяснява защо градът е така разкрачен върху две скали. Причината са високите данъци, наложени върху града (La Ciudad), след 1485, тоест  Реконкистата, довели до основаване на новата му част (El Mercadillo) – Пазара.

Малко след като преминахме моста, свихме наляво по надолу вървящата уличка Calle Cuesta de Santo Domingo, за да се откъснем от главния туристически поток. Скоро след това стигнахме до Casa del Rey Moro – Имение на Мавърски крал от 18. век. 

Срещу вход от 4€ имате възможност да разгледате малката градина с красивите гледки към моста Понте Нуево и новия град. 

Градинката се оказа приятно място за малко отдих след посещението ни на La Mina. Стълбище и кладенец, захранващ имението, дълбани в скалата. Входът към тях е от градината, а стълбите са над 300. Когато слизате надолу ви се виждат малко. 

Но когато се качвате, сериозно се съмнявате в здравия си разум. По стълбището е сериозно тъмно, а на места и доста мокро и поне когато ние посетихме мястото, имаше нужда от безопасяване. (Може би затова входът беше само 4€?). 

Така че, имайте го впредвид и ако случайно ви притиска времето или капацитетът на белите ви дробове, може и да пропуснете слизането до нивото на реката по тъмното стълбище.

Под градините се намира арката на Фелипе V. от 18. век и моста Пуенте Виехо, откъдето се виждат и останките от арабските бани. 

Ние се върнахме малко назад и хванахме стръмната (как иначе) пътечка, водеща към крепостните стени и влязохме през една от портите. Подминахме едно място, където се правеше шоу с грабливи птици. 

Шоуто е естествено платено и затова мястото е толко добре заградено, че да се вижда нещо, само след като си платите входа. Как се казваше уличката не си спомням, а и гугъл не ми помага, така че моля да ме извините. Ако ви се гледа подобно нещо, сигурен съм че ще намерите мястото като се разтърсите около  уличката Calle Goleta.

Това е съвсем близо до площада Pаlza Duquesa de Parcent, където е сградата на общината и църквата (бивша джамия) на Св. Мария от 15. век. 

Оттам хванахме малките и доста тихи и обезлюдени вече улички и се движехме в посока към края на платото, на което е разположен градът (на запад). От Plaza Maria Auxiliadora продължихме по една пътечка и накрая стигнахме и до заветната фотоплощадка, откадето се прават най- хубавите снимки на моста Понте Нуево.

Походихме и поснимахме малко и тук и за последен път се изкачихме от нивото на реката до върха на скалното плато. Доволни, че видяхме всичко, което ни се искаше да видим. Доволни и от факта, че не ни е валял дъжд, седнахме да си подредим мислите в едно барче и пихме една студена Манзаниля с тапас. Няколко пъти.

...

Това е краят на Испанската ни разходка. Надяваме се, че ви хареса и вдъхнови. Ще се радваме, ако сме били полезни с информация, която да ви помогне да планувате и вашето пътуване в Андалусия.

Предишните части ще намерите тук:

Подготовка и обща информация http://patuvaj.blogspot.com/2012/11/blog-post.html

Малага http://patuvaj.blogspot.com/2012/11/blog-post_19.html

Гранада http://patuvaj.blogspot.com/2012/11/blog-post_23.html

Севиля http://patuvaj.blogspot.com/2012/12/blog-post.html

Кордоба http://patuvaj.blogspot.com/2013/01/blog-post_25.html

Гибралтар http://patuvaj.blogspot.com/2013/01/blog-post_17.html