Мокри в Андалусия

снимка: Уикипедия

Този и няколко следващи поста ще ни отведат в южна Испания, където наскоро прекарахме няколко дни. Тук, в самото начало ще призная, че очаквах късно октомврийска жега, много слънце, да си прекарвам времето по къси гащи, но с наближаващата дата на заминаване в прогнозите се появяваха все повече и повече дъждовни дни. И взеха, че се сбъднаха да му се невиди.  Като за края на октомври никак не беше студено, но все пак  добре ни поля ( .... ).

Лесно проверимите факти казват,  че: Кралство Испания е държава с площ 505 992 км² и 47 милиона жители. Намира се в югозападна Европа, столицата е Мадрид.  Андалусия е на второ място по територия и на първо по брой жители между 17 независими региона, които съставят Испания. Столицата се казва Севиля.

За мене Испания винаги е била свързана най-вече с големи личности от културата на 20. век – Дали, Пикасо, Бунюел, Алмодовар и географските открития, направени от испанските флотилии през средновековието.

Коридата, фламенкото, шерито,  дори и Gipsy Kings :) също са типично испански, но някак си не съм се сещал за тях, а има и още много от „истинската” Испания, която не съм познавал въобще.

Без претенции да сме видели, разбрали и научили всичко за тази интересна държава ще споделим нашия опит и впечатления.

Част от практичната подготовка за пътуването започнахме с четенето на форумите на трип адвайзър. От начало ми се видя лесно, но, колкото повече информация търсехме и колкото по- подробно планирахме нещата, толко по-сложно и хаотично ми се виждаше всичко.

Черешката на тортата беше постът на една англичанка, определила ползването на страницата на испанското БДЖ като: „сюрреалистично преживяване” (това, след като вече съм търсил значение на думи като – salida, desde, horario и други в гугъл преводача, защото някои страници с разписания  просто нямат  английска версия).

Сега след като мина всичко и се справихме, мисля, че не беше чак толко сложно, само съжалявм, че не разполагам с машина на времето, която бих използвал,  за да прескоча в близкото минало и да споделя това прозрение със себе си.

Ако ви потрябва да търсите информация на подобни теми, вижте на следващите места:

Трип адвайзър тема за обществения транспорт от Малага тук

Страницата на дръжавната железница Renfe тук

Изчерпателна информация за закупуване на билети от страницата на Renfe тук

С автобусния транспорт е малко по-трудно, понеже има много различни малки/средно големи компании, които обслужват различни линии и техните страници, ако ги намерите, са обикновено само на испански. Ориентацията е малко по-трудна, но пак е добре да прочетете форумите на трип адвайзъра, блогове и т.н. интернет източници, в крайна сметка ще се ориентирате.

По нашите наблюдения цените са горе-долу следните: около 150 км пътуване ще ви излязат някъде 10€ с автобус, 20€ с „пътнически” влак и 40€ с бръз влак /на човек/ в една посока.

Испанските влакове ми направиха голямо впечатление и след придобития опит бих избрал средната опция, тоест „пътническия” влак. Комфортът е много висок, влакът се движи със 150км в час, всичко е чисто, всеки билет е с място, във вагона е тихо, просторно ... така някак си представям пътуване в 21. век.

При пътуване с влак на по-голямо разстояние имайте предвид , че може да има опашка при входа на перона, тъй като има секюрити проверка като на летище. С рентген, магнитна порта, кучета и т.н., интернетът преупреждаваше да си оставяме  поне 30 минути аванс, за да не изпуснем влака заради проверката, но се оказа, че минавахме доста бързо. Все пак, може би в разгара на туристическия сезон  е по-различно.

Ако мислите да пътувате с кола, ще ви интерусава дали се плащат магистралите в Испания и въобще каква е културата на карането.

Таблица с цените на платените участъци от пътната мрежа на страната тук

Карта на пътната мрежа с отблеязани платени участъци тук

Като на пешеходци ни направи впечатление сравнително доста спокойният  трафик (натоварен, но не и изнервен) и възможността да се порадваме на предимството ни на пешеходните пътеки. Освен това пътната мрежа е доста гъста, градовете са големи и често се преливат един в друг, поради което няма да съжалявате, ако си вземете GPS навигация.

Ако след всичката подготовка все пак се нуждаете от помощ има туристически-информационни  бюра с безплатни карти и брошури, където ще ви посъветват и упътят. Същото ще го сторат и хората на улицата.

Тук обаче трябва да сте подготвени за любезен отговор, съпроводен с искрено желание да ви помогнат,  обяснявайки ви - на испански :) , също като в ресторанта, на гарата и всякъде другаде, където не е туристическа информация. Така де. Нали сме в Испания.

Това е симпатично, защото, ако внимавате какво ви говорят /горе-долу имате представа какъв би могъл да е отговорът/,  носите си речник и сте направили усилия да научите няколко думи предварително, ще се разберете, а пък местните така си запазват културната идентичност.

Но от друга страна ме подсеща за вица за полицаите, разкарали чужденец, който ги питал кой знае какво и единят казал на другия: „Абе, ние да вземем да научим някой чужд език, а?” а другият му отвърнал: „Че за какво ни е, тоя като знаеше 4 езика да не би да се оправи.”

И така английският може и да e Lingua franca, но някак си „французите” са малко.

Така или иначе испанците са готини и усмихнати хора, а и още нещо – испанската бира става за пиене. ... Което пък ми припомня за испанската кухня.

Ние опитахме: Гаспачо, студена доматена супа, рецепта тук, тортиля – омлет с картофи, рецепта тук, хамон – известната испанска шунка растяща от таваните на кръчми  и тапас.

Тапас = мезе. Това е краткото обяснение. А дългото?

Най-често в баровете, където сервират храна, сравнително скромното меню разделя порциите  на три категории.

Тапас – най малката порция, сервира ви се в чинии с размер на по-голяма чинийка за кафе, медия – средно голяма порция и расион – пълна порция за възрастни в нормален размер чиния.

Предимството на тапас е обаче това, че на едно ядене можете да опитате няколко различни вида ястия и/или мезета, става за лек обяд, пиене на вино или бира и е идеален начин да опознаете чужда и непозната кухня.

Вегетарианците ще имат проблем да се разберат с келнерите в ресторантите какво точно искат, защото думите „син карне” (без месо) някак си остават неразбрани, но това не е по-различно от други южни държави, в които сме били.

От вината опитахме манзаниля и олоросо, които са типични за региона и представляват бяло и червено вино, подсилени с малко бренди, така че алкохолното им съдържание е около 15-16 процента. Влюбихме се толкова, че някак не остана време да опитаме нещо друго.

...

Подготвени теоретично, дъждобраните приготвени, речникът  под ръка- започваме пътуването си по Андалусия. Чака ни: Малага, Севиля, Гранада, Кордоба, Ронда и Гибралтар.

Следва продължение.