петък, 23 ноември 2012 г.

Гранада – славният град на Маврите


Пристигаме на автобусната гара в Гранада. По целия път се утешавахме, че дъждът ще спре скоро, но не спря. Докато вадим дъждобраните в залата забелязваме една кофа на пода по средата на чакалнята. Поглеждаме нагоре ... да, капе от покрива.

Обмисляме какъв ще е планът за действие. За да ни се мисли по-добре, взимаме си  кафе от бара. На бара има както купуващи, които си чакат реда за обслужване, така и хора, които си пийват кафенцето или водата, седнали на ниски столчета или на щъркели при бара, но всички си хвърлят хартийките, касови бонове и опаковки, остатъци от храна на земята.

След това явно минава някой и ги прибутва към барчето, където вече се е заформила солидна купчинка. Явно в края на деня пускат един маркуч и всичко излиза в едния край на залата. ? Не знам. Но заедно с кофата на средата на  чакалнята ни действа объркващо. Хм.

По-късно разбрахаме, че особено в близкото минало, а явно и днес по количестовото боклук пред бара се  съди за това колко е посещаван, следователно добър ресторанта по формулата:
много боклук = много клиенти = добър ресторант.

Пием кафето и мислим какво да видим първо. Естествено, че без Алхамбра не може, но ще имаме и малко време преди това. Така че, нека да е катедралата първо, центъра на града и после заветната цел на стотици хиляди посетители на Гранада и Испания.

В залата има и едно щандче с карти и туристическа информация. Отиваме там, симпатични млади момичета ни обясняват на английски кой автобус да си хванем за центъра, кой за Алхамбра, кой за Сакромонте или Албаязин (циганският и мюсулманският квартал).

Обясненията са много бързи. Так, так, тука автобуса, тука катедралата, едно две кръгчета с химикала по картата ... и друго интересува ли ви? Ахм, да, добре, мерси. Искаме да си вземем картата а момите пък ни искат 1€.

Учудени, че не всички туристически офиси раздават карти безплатно, плащаме дребната сума и излизаме навън. Сигурно има нещо общо с икономическата криза. :)

След малко пристига автобусът ни и се качваме (автогарата е на около 5км от центъра и е много ходене из не дотам красиви квартали на Гранада, така че някакъв превоз е желателен) на автобус №3.

Опитвам се да купя от шофьора карта за няколкократно пътуване, която се зарежда с примерно 5€ и после пътуванията излизат със сериозно намаление, но не се получава. На въпроса дали може да си вземем две такива карти ми отговори :„WHAT??” и ме изгледа все едно съм обидил някой от семейството му, повторих, но той пак не показа с нищо, че ме е разбрал, тогава казах ОК, само два билета – а, о чудо, разбра ме от първия път.

Не знам, можеби акцентът нещо не го докарвам :).

Автобусната мрежа на Гранада тук 

Страницата, където ще намерите повече инфо за транспорта в града тук 

Повозихме се малко на автобуса, обаче спирките не се съобщават, вали един хубав дъжд, а прозорците в градският транспорт са замъглени. Шегуваме се, така някак си се чувстват чужденците в България, когато пътуват с градския транспорт. Изтрих си малко кръгче в оросения прозорец и се надявам, че катедралата ще се види от автобуса и ще слезем на място.



Почти така и стана,  защото точно, когато я видяхме, автобусът пак потегли, но слязохме на следващата. Безгрешният ни инстинкт на пътешественик ни поведе по едни тесни улички и докато отказвах на уличните продавачи да си купя чадър, изведнъж се озовахме на площад Plaza Bib Rambla.


Отвореното пространство ни подейства някак си освежаващо и успокояващо наведнъж. Започнахме внимателно да вадим пътеводителя, фотоапарата и си казахме, че, ако не валеше, сигурно постоянно щеше да ми се навира някой пред обектива и щеше да е по- трудно да се правят снимки.




Тук интересното е, че катедралата е преправена от някогашна джамия и че вътре може да се видят творби на Ел Греко. А на нас ни ce ходеше в Албаязин или може би Сакромонте.

В един туристически инфоцентър се консултирахме за вярният път. Жената вътре ни показа къде се намираме на картата и ние разбрахме, че въобще не знаем как сме стигнали дотам, а и имаме много слаба представа как да продължим към кварталa на маврите.


Едно обаче стана ясно. Пътят трябва да води нагоре, понеже кварталът е на хълм. Поехме малко въздух и отново излязохме на улицата. Имахме около час и половина свободно време преди да сме на касата на Алхамбра.

В един момент, когато малко се поспря дъждът и аха да излезе слънце, поглеждайки нагоре към небето видяхме табела Ел монументо 20 минути. Хм. Айде да го видим този монументо.

Пътят изведнъж стана много нанагорен и ни доведе до една порта, зад която се разпростираше хубав парк, с високи стари дървета и много остро изкачващ се път. Настилката беше от утъпкан чакъл и от страни течаха солидни потоци вода...

Спряхме се пред инфотабелата и разбрахме че се намираме на 2 км от двореца Алхамбра.


Тръгнахме по пътеката и към 13.30 се озовахме пред главната каса, където имаше малко хора и не беше лудницата, която очаквахме.

За да влезете вътре, най-добре е да си купите билети от страницата на Алхамбра (тук страницата, откъдето се купува билетът за целия комплекс )

Иначе трябва да разгледате подробно тази страница


Цялата работа е там, че комплексът е разделен на три основни части:

Алказаба – мавръска крепост
Паласиос Назариес – есенцията на Алхамбра, най-красивият мавърски дворцов комплекс в Испания
Хенералифе – градини

В Алказаба и Хенералифе можете да влезете с един билет, струващ около 7€ на човек, като си купите или сутрешен от 8.30 или следобеден от 14.00. Ако искате да видите и Паласиос Назариес, билетът ще ви струва около 14€ на човек, но трябва да си изберете в колко точно часа искате да започнете разглеждането на този дворец.


Навсякъде пише, че охраната е много стриктна и ако си изпуснете 30-минутния прозорец няма да ви пуснат вътре. Ние бяхме там навреме.

Друг проблем е че, билетите свършват бързо и трябва да планирате от рано. Ние си мислехме, че една седмица предварително е достатъчно, но уви. Всички билети за дни напред  бяха продадени и ние си нямахме представа дали ще успеем да влезем в Паласиос Назариес.

Надявахме се, че на място може би ще има свободни билети, някой отказал се или нещо подобно. Оказа се, че схемата е следна: част от билетите се продава през страницата, част- на касата на индивидуални туристи и част за организирани турове или на оторизирани пунктове в града. Тоест достатъчно предпоставки за хаос и неорганизираност.

А,  да. Да не забравя, ако си купите билет от интернет страницата, носете си картата, с която сте направили покупката, защото това, което ще си принтирате вкъщи, не е билет, а само потвръждение, че сте си платили входа.

С това потвърждение и банковата карта на касата ще ви дадат билета. Или – за по-лесно, може да си принтирате билета на място от машини, които са пред главния вход на двореца.

Ориентирате се, нали?

За да внеса допълнителна яснота в нещата, нека да кажа, че се предлагат и вечерни визити на комплекса и че, след като влезете вътре е забранено ядене, пиене и сядане на всички освен специално определените за това места.

Това не беше проблем в края на октомври, когато температурата е около 20°C, но през лятото на двойно по-високи температури мога да си представя, че ще ви се допие вода или ще искате да поседнете някъде на сянка.

Е, не може. Или така поне казва интернет. :)





Ние извадихме късмет с дъждовното време, което явно беше спряло много хора от визитата на Алхамбра и на място успяхме да си купим билет и за емирския дворец. Уфф. Следващият път като пише някъде, че билети за определено нещо свършват бързо и че трябва да се купуват достатъчно в аванс, ще послушаме съветите. Обещавам.

И, докато се бутахме  с туристите от цял свят на опашката, през която непрекъснато някой се опитва да си проправи път към гишето с информация и после пак обратно, за да стигне до касата за билет, остана малко време за разучаване на фактите за Гранада.





Градът е основан през 11. век, когато много от територията на Ал Андалус вече е обратно в ръцете на християните.

Първоначалното малко селце е избрано за столица на Емирата Гранада и много бързо се разраства, като през 14. век градът вече е един от най-богатите в средновековна Европа с население 350 000 хиляди жители (днес жителите на града са официално 240 000).






Гранада става олицетворение на религиозна толерантност като под мюсулманска власт тук живеят и евреи, и християни. Най-голям развцет градът преживява при династията Насрид, които доизграждат днешната Алхамбра, но за съжаление през 1492 губят властта и територията си в битката с кралица Изабела и крал Фердинанд.

Това е краят на реконкистата, на мюсулманска власт в Испания, а и краят на религиозният толеранс. Въпреки обещанията за религиозна свобода, дадени при приемането на капитулацията на последния емир Боабдил, нещата скоро се обръщат и голяма част от евреите и мюсулманите си тръгва от Испания.





Друга част, която остава, приема християнството или е избита. За тези, които приемат християнството само за да спасят живота (и бизнеса си), но продължават тайно да практикуват оригиналната си религия, е измислена инквизицията и започва най-срамната история на християнството.

Постепено запада значението на града, най-вече с откриването на Америка и изместването на центъра на бизнеса в морския град Кадиз, който става връзка с  новият свят.




Прекрасният дворец Алхамбра малко по малко се руши и изпада в забрава, докато през 1828 година американският писател Уошингтън Ървинг,  вдъхновен от мястото, пише своите Разкази от Алхамбра. Това възражда голям интерес у западноевропейските читатели и градът започва да става туристическа атракция. Сега Алхамбра е най-посещаваният исторически монумент в Испания.

По-късно Гранада добива и статус на култово хипарско място. Несъмнено повлияно и от топлия климат, привличащ разни артисти, хипари, писатели и други свободни души, а и поради близостта си с Мароко, мястото се превръща в убежище за хора, имащи други приоритети освен ежедневното ходене на работа.

...

Стана 13.45 и охраната ни пусна вътре. С прясно закупените билети за Паласиос Назариес се запътихме точно натам. Нашият час за посещение бе 14.00.

С нормална крачка имате някъде 10-15 минути да стигнете до входа на двореца, а и нямате много къде да се загубите, така че- спокойно.

Помислихме си, че късметът все пак е с нас. Наистина си заслужава да види човек емирския дворец. Без него просто все едно не сте били в Алхамбра.

От прозорците на двореца се вижда отсрещният хълм – Албаязин, мусулманският квартал, а над него циганският квартал Сакромонте.



Видяхме ги най-накрая и тях. Но тово бе само малко отклонение от прелестите на Алхамбра.





Най-много съжалявах, че няма да стигнем до Албаязин, защото от там има прекрасна гледка към Алхамбра и човек може да си направи супер снимки оттам.

След като разгледахме двореца, върнахме се да видим и двореца на Карлос V. Интересна и красива сграда, отвън квадратна, а от вътре кръгла, прилича малко на колосеум или стадион за корида.




Стилът на двореца е обаче толко различен, че веднага поражда впечатление за неуместност.

Красив сам по себе си, мястото му е повече в Австрия, отколкото до арабски емирски доврец в Гранада. Въпреки това, в двора на двореца имате усещане, че изведнъж сте се озовали в някой исторически или фентъзи филм.

После беше на ред Алказаба. На кратко – крепост, с хубави гледки към града, от която се запътихме към градините на Хенералифе.





Това вече е в обратната посока отново към входа/изхода на комплекса. Градините са красиви, но сравнително бързо се минава през тях и се озовавате навън, пред сувенирният магазин.













Цялата обиколка ни отне малко над 3 часа, като не сме бързали, не сме се и бавили много.

Смятам, че по-бързо минаване на дворците, крепостта и градините е възможно само, ако сте решили да пропуснете нещо, така че имайте предвид  да си оставите достатъчно време и още веднъж ще спомена, че визитата в Алхамбра трябва да се планира предварително, иначе може да се превърне във фиаско.

Остана ни време, колкото да слезем до града. Този път с автобусче на градския транспорт.

Автобусите са всъщност микробусчета и това е, защото ви прокарват през тесни, еднопосочни улички, по каквито дори и някой шофьори на леки коли имат проблем да се промушат.

Стигнахме бързо. Разходихме се още малко безцелно и си хванахме буса за автобусната гара.

Тук нищо не се беше променило. Водата си капеше от тавана, кофата си стоеше на място, а хората си пиеха кафетата или дърпаха куфари насам-натам. Мокри и доста находени се настанихме в автобуса и заспахме.

Утре в Севиля дали ще имаме повече късмет с времето?

6 коментара:

  1. Страхотно място - прекрасни снимки и благодаря за подробните упътвания за закупуването на билетите! Със сигурност ще е полезно :-)!
    А за бара и боклука - направо ме разби :-)!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мучас грациас. Гранада е много красива да. Май се готвиш да ходиш в Испания? :)

      Изтриване
    2. О, дааа! Севиля и Гранада са ми определено в списъка с испанските градове, които трябва да се посетят и мисля да го съчетая с едно море на Коста дел Сол ;-)!

      Изтриване
  2. Снимките,които ни показвате са страхотни и се радвам, че ни пишете и дано и за на пред да пътувате още и да споделяте с нас.Така може и да не се усещате но ни карате макар и от екрана да се докоснем до страната .Сградите са изключително красиви, изпипани до детайли. Не напразно има и толкова катедрали, една от които продължава да се строи и до днес.Испания е държава в която и да отидем все ще ни хареса както и Италия.Дори и селата са толкова красиви с невероятна природа, да не говорим и за хранат аим.

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотно! И много полезна информация. Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  4. Здравейте,
    Супер блог!!! Уникален и много полезен. Предстои ми пътуване по същите места и исках да Ви попитам нещо - при посещението на Алхамбра, задължително ли е да се започне с двореца, за който има точен час или може да се остави и за по-късен час? И възможно ли е от едното място да се ходи на другото или са в някаква последователност и ако пропусна едното, впоследствие не мога да се върна?!? Много моля за отговор :)

    ОтговорИзтриване