понеделник, 19 ноември 2012 г.

Малага – от тук започва Андалусия


Вторият най-голям град в провинцията (558 000 жители) стана отправна точка за повечето от пътуванията ни и също така бе мястото, от където започнахме опознаването. 



В пътеводителите често пише, не пренебрегвайте Малага и ние се чудихме защо. Може би хората в очакване на невиждани атракции не и отделят достатъчно внимание, или може би стои в сянката на по-известните градове, но според нас незаслужено. Ако наистина някой смята града за втора категория атракция, надявам се да променим това възприятие.



В града има летище и е дефакто център на Коста дел Сол. Когато става въпрос за презастрояване на бреговата ивица в България, точно Коста дел Сол бива даван за лош пример.  За това ще си позволя да направя някои сравнения. 


Преди 50-60 години това е бил един 350 км дълъг пояс от плажове и някое друго рибарско селце. Общо взето беден район. С развиването на туризма постепено цялата тази ивица се превърнала в една огромна конурбация, застроена с хотели и апартаментски комплекси, израсли около някогашните селца. Това са приликите с нашето Черноморие. 


Различно е това, че някъде в процеса на застрояването са се усетили накъде вървят нещата и във вече бетонната градска среда са оставени места, където човек може да си поеме малко въздух. 

Примерно дълги крайбрежни алеи с велопътеки, които се вият копирайки плажната ивица от едната страна и улицата от другата страна. Всички сгради са винаги отвъд пътя, а по крайбрежната алея няма нищо, освен по едно ресторантче на всеки може би 1 километър разстояние. 


Ресторантите изглеждат като еднотипни ниски дървени постройки, боядисани в бяло и предлагат риба, бира, вино и различни ястия на общо взето нормални цени. 

От време на време има спортни площадки с уреди за фитнес и прочее възможности за спорт. А местните се възползват от факта. И сутрин, и привечер имаше достатъчно спортуващи. (Подобни спортни площадки имаше и в другите градове във вътрешността на страната – изглежда испанците обичат не само да гледат спорта по телевизията). 


Така че въпреки по-голямото застрояване на бреговата ивица отколкото при нас – всичко е някак си по-добре организирано и човек няма чувство, че се е загубил в някой огромен квартал на анонимен социалистически град. 


Но честно казано, след като видяхме колко може да е застроено едно място, било то в Испания или в Малта, мисля, че строителството по родното Черноморие още се намира в детските си години. ... Да тук се отплеснах малко. 

Та, в средата на всичко това се намира Малага, от която до всяка една точка по крайбрежието има транспорт а в посока вътрешността на страната не е по-различно. 


Централната гара Мариа Замбрано се намира на линията на междуградското влакче “cercanias”, което свързва центъра на града с влаковата гара, летището и линията свършва в градчето Фуенхирола на около 30 км от Малага. 

(разписание на “cercanias” тук, картата на жп мрежата тук). 

Влакчето е нещо като междуградски трамвай,  пътува на всеки 20 минути и мисля, че е най-евтиният и удобен начин за да стигнете на пример от летището до Малага или някои от крайбрежните градове. 

В непосредствена близост до влаковата гара се намира и „естацион де аутобусес”, от където можете да си хванете автобус за повечето дестинации. 

Предимиствата и минусите на различните видове транспорт споменах на кратко в предишният пост, тук.


А от пристанището пък може да си хванете ферибот до Африка, а именно до испанския! град Мелила намиращ се на северноафриканският бряг.

За да се ориентирате добре в Малага трябва да намерите улица Аламеда принсипал. Това е главен булевард, минаващ през реката Гуадалмедина и преминаващ в булевард Пасео дел парке. От едната страна на улицата се намира морето, а от другата- историческият център.

Малага е основана от финикийци, след което подобно на остатъка от Андалусия е била последователно картагенска, римска, визиготска, за кратко византийска и дълги столетия арабско – мавърска, а от края на 15. век- кастилска, тоест- на католическа Испания.

Историческият център на града е доминиран от сгради от точно този 7 столетия дълъг период на Мавърската държава, дала име и на региона Ал Андалус. На хълм над пристанището се издига крепостта Gibralfaro и под него се намира двореца Аlcazaba.


За по-информирана разходка из града избрахме безплатната туристическа обиколка с Панчо турс (страницата им: тук). 

Какво е безплатна туристическа обиколка сме писали в един наш по-брадясал вече пост тук .

Запознахме се с две двойки от Холандия и Германия и английския ни гид и в тази шарена евро компания тръгнахме из улиците на Малага. 





Направихме си един тур по централните забележителности през Плаца Мерсед, после на горе по хълма покрай римския амфитеатър и Алказаба, в посока Гибралфаро, после надолу към катедралата и в малките улички, посетихме пазара Меркада Атаразанас, за да излезем отново на булеварда и привършихме тура на брега на морето близо до пристанището. 





Цялата обиколка бе за около 2 часа и половина и можем само да я препоръчаме. По-късно ползвахме услугите на Панчо турс и в Севиля и пак останахме доволни.

Един от най-известните жители на града е бил  Пабло Пикасо. В града има музей на художника – Museo Picasso с над 200 негови творби и също можете да посетите и родната къща на твореца – Casa natal de Picasso

Ние пренебрегнахме големият художник за сметка на по-късната ни визита в Центъра на модерното изкуство и се отдадохме на емоцията на момента и след като вече видяхме, че центърът на града лесно се обикаля пеш, тръгнахме към най- високата му точка – крепостта Гибралфаро. 

От горе се открива гледка към целия град, пристанището, арената за корида, а от другата страна и към планината.




Крепостта е била построена от емир Абд ар-Раман I. през 8. век, тоест малко след превземането на Андалусия от Маврите и после е била реконструирана през 14. век,  което пък е малко преди Маврите мусулмани да са прогонени от кралица Изабела и крал Фердинанд, завоювали тази територия за християнството. 


От цялата крепост са останали най-вече крепостните стени, но си струва заради гледките. (а и бирата на върха на хълма е много по-вкусна от тази в подножието :). 


Гледайки покривите на сградите, веднага ме впечатли факта, че покривите се ползват за нещо като място за сиеста, може би и като лятна всекидневна/спалня понеже вероятно са най-прохладното място в къщите. 


Пред мен се разкри един свят на стълбички, навесчета, масички, люлки дори и малки басейни и всичко това на покривите на жилищните сгради. В мисълта ми се появиха картините на М.Е. Ешер. 



След като проверих в интернет, не се изненадах да прочета, че е идвал точно тук, в Андалусия и че му е повлияло. Има гледки тук, които изглеждат все едно Ешер ги е рисувал и в последствие сградите са били построени според неговите картини.



Малко по-надолу под крепостта се намира замъка Алказаба от 11. век., който е нещо като намек за това какво ви очаква в Гранада. 




Тука пада доста ходене от едното място до другото, защото, въпреки че са в съседство и вероятно са били свързани, днес се разглеждат по отделно, като два обекта, с две каси и т.н. За крепостта входът е горе на върха на хълма, а за замъка пък точно в обратния край на комплекса – долу в близост до римският амфитеатър. 












За това може би ще си помислите за автобус, който да ви докара до върха – това можете да осъществите с автобус номер35 и после ще слезете пеша до Алказаба, което е една приятна разходка по нанадолното. 

Времето напредваше и ни оставаше още един от набелязаните за посещение обекти. Centro de arte contemporaneo – Център за съвременно изкуство. Входът тук е безплатен, а ние имахме късмета да разгледаме творбите на Вик Мюниц и Ервин Вурм. 


Вик Мюниц:




Ервин Вурм:





След разходка из галерията бяхме готови за деня. Поваля ни малко дъжд, походихме доста, започнахме да се ориентираме в испанската градска среда, аклиматизирахме се и въобще бяхме готови за следващите ни приключения.

Очакваше ни Гранада. ...

П.с.: ако решите да посетите Малага в средата на август, имайте предвид, че тогава се провежда традиционната Фериа де Малага – 9-дневна фиеста с музика, танци и много партита. :)

2 коментара:

  1. Страхотно! Май наистина времето не е било много благосклонно към вас..., но затова пък има прекрасни гледки! Не споменавате нищо за организацията на пътуването. С България ер ли летяхте?

    ОтговорИзтриване
  2. С България Ер беше, да. ... Организацията на пътуването бе много специфична, за това не я описвам. А времето продължи да си прави шегички с нас. :)

    ОтговорИзтриване