Кордоба

Ако може с една дума да се опише Андалуската смесица от култури и архитектурни стилове, това е с името на този град – Кордоба. Градините и замъците на Алхамбра са върховно постижение в светската ислямска архитектура, а  в Кордоба можете да видите религиозен комплекс, спиращ  дъха с красотата си – Джамията на Кордоба.

Някога най- големият град в света днес е дом на 300 хиляди жители и по наше впечатление не прелива от туристи по начина, по който това се случва в Севиля.

Казвайки това, все пак красотите и забележителности на града са много и ние, както ни е станало вече лош навик, не успяхме да видим дори и половината от тях за времето, което си бяхме оставили – 1 ден. 

Но това е може би хубавата страна на нещата – един ден, когато вече сме видели всичко и били навсякъде и няма да ни остане нищо ново за откриване, тогава ще настане такава скука, че не мога да си я представя:)

Подобно на Севиля, Кордоба е един от най- горещите градове на нашия континент и това е хубаво да се има впредвид при планувано посещение.

Ние пристигнахме с един от влаковете, които ми направиха такова впечатление и лекичко се поомотахме, докато стигнем до изходната точка на нашата обиколка. (ако искате да се подготвите по- добре от нас, това е линк към страницата на градския автобусен транспорт).

Но, все пак стигнахме до реката Гуадалкивир и разхождайки се по брега, стигнахме до Римския мост. Тук срещнахме пръвия по-сериозен десант на туристически групи, транспортиращи се с автобуси. Изчакахме ги малко да поотминат и се включихме в атаката и ние.

Мостът е строен през 1. век от н.е.  като част от път Виа Аугуста, водещ до тогавашната столица на римската провинция Хиспания ултериор.

Още оттук започва да се открива изглед към външните стени на Джамията-Катедрала на Кордоба.

Джамията е строена от Абд ар-Рахман I, първият Емир на Кордоба, дошъл през 8. век от Сирия. 

Емирът е бил наследник на династията на Омаядите, които по това време са владеели мюсулманския свят. През 750 г. те са прогонени от Дамаск и центърът на исляхмския свят се мести в Багдад.

Преминал през северна Африка,  Абд ар-Рахман I се установява в Андалусия и полага основите на един цветущ културен и могъщ военен ислямски център в Европа. 

Въпреки това у него си остава сантимента по старата родина и много от сградите в Испания, строени в ислямския период на историята и, си имат свой първобраз или инспирация в Близкия Изток.

Джамията на Кордоба често бива сравнявана с Купола на скалата в Йерусалим  и Голямата джамия на Дамаск.  (когато отидем да ги разгледаме, ще си кажем и нашето мнение:) )

За построяване на джамията са ползвани материали от визиготски и римски храмове и тя е разположена върху 14 000 м². Влиза се само през една порта – Пуерта дел Пердон, другите входове са зазидани. 

Минавайки през портата, ще се озовете в двора на комплекса, на така нареченото Патио де лос Наранхес, покрит с мозайка от камъни и в средата с шадраван. Целият комплекс символизира оазис, с портокалови дръвчета, извор на вода, а вътре ще видите над 800 шарени колони (броят им в миналото е бил над 1200), които представляват палмови дървета.

Някогашното минаре е било високо 48м, днес достига само 22м и визията му е променена. Но затова ще пиша малко по-надолу.

Естествено Абд ал-Рахман не е бил единственият владетел, искал да увековечи славата си с грандиозна постройка и така всеки следващ емир е разширявал и разкрасявал джамията, желаейки да остави траен и великолепен отпечатък от властването си.

В тази вързка най- често е споменаван Ал Хаким II, разширил отново площта на храма и украсил интериора. 

Историята разказва, че е пратил хора до византийския император Никифор II Фока с искане да ползва византийските майстори на мозайки. Освен майсторите императорът пратил и 1600 кг златни кубчета, които са използвани в интериора на джамията за изработка на златни надписи, цитиращи Корана.

Най-характерни за джамията са обаче двустепенните шарени червено-бели арки. Идеята е таванът, поддържан от арки, да бъде възможно най-високо,  като, за да се постигне по- голямата  височина и стабилност на конструкцията, строителите са използвали тези „двуетажни” арки.

Арката има форма на конска подкова и е един от най- характерните архитектурни елементи на ислямското строителство в Андалусия, произлязъл именно от тук.

През 1236 г Фердинанд III Кастилски връща града на християните и джамията е превърната в църква. Постепено през вековете християнските крале също като мюсулманксите владетели преди тях оставят своя отпечатък върху комплекса.

Но техните усилия най- добре се илюстрират с думите на крал Карлос I, който през 16. век е наредил построяването на олтарна ниша по средата на някогашната джамия. 

След като си свършили работата, кралят казал на строителите: „Построихте това, което вие или който и да е друг, би могъл да построи навсякъде. Но успяхте да унищожите нещо, което няма подобие в целия свят.”

От практична гледна точка за посещението на джамията-катедрала е добре да имате впредвид и факта, че днес действащ храм е катедралната част на сградата и там има редовни литургии. 

Което означава, че по време на неделната литургия част от джамията няма да е много осветена и ще има хора, дошли точно заради литургията.

Като туристи ще платите вход 8€ за да влезете вътре, работното време ще намерите на страницата на джамията-катедрала, а за разглеждане си оставете около час и половина.

После можете да се разходите из уличките на еврейския квартал, където не е проблем да си харесате някой сувенир или да седнете да хапнете нещо. Кварталът е тих и много китен.

Типични са цветята в саксиите и спретнатите дворове на къщите, към които са отворени входните врати така, че да ви позволят да надникнете с наслада от декоративността им и малко притеснение, че нахлувате в нечие лично пространство.

Помислихме си, че го правят нарочно. Сигурно не само туристите гледат с любопитство как изглеждат дворовете. Може би и местните се надпреварват чий двор е най- спретнат и после междусъседските клюки оценят резултатите. 

Само една тебелка “образцов дом” (Ла каса модела? :) липсваше.

  

Разхождайки се в близост до еврейския квартал, видяхме и тази стенна декорация. Не знам дали е дело (копие) на Жоан Миро, но много ми напомни за неговите творби.

Гладът вече започна да превзема съзнанието ни и така отделихме само няколко минути на римските колони, поредният свидетел за историята и някогашното значение на града и се гмурнахме в един тапас бар...

Като цяло впечатленията от Кордоба са: умерено количество туристи, по-ненатоварено градско движение, леко по-ниски цени в баровете, прекрасна джамия-катедрала, хубав еврейски квартал и много изпуснати забележителности, ако сте тук само за един ден като нас. :)

В следващият пост ще се посетим планинското градче Ронда и ще напуснем Испания.

Гранада – славният град на Маврите

Пристигаме на автобусната гара в Гранада. По целия път се утешавахме, че дъждът ще спре скоро, но не спря. Докато вадим дъждобраните в залата забелязваме една кофа на пода по средата на чакалнята. Поглеждаме нагоре ... да, капе от покрива.

Обмисляме какъв ще е планът за действие. За да ни се мисли по-добре, взимаме си  кафе от бара. На бара има както купуващи, които си чакат реда за обслужване, така и хора, които си пийват кафенцето или водата, седнали на ниски столчета или на щъркели при бара, но всички си хвърлят хартийките, касови бонове и опаковки, остатъци от храна на земята.

След това явно минава някой и ги прибутва към барчето, където вече се е заформила солидна купчинка. Явно в края на деня пускат един маркуч и всичко излиза в едния край на залата. ? Не знам. Но заедно с кофата на средата на  чакалнята ни действа объркващо. Хм.

По-късно разбрахаме, че особено в близкото минало, а явно и днес по количестовото боклук пред бара се  съди за това колко е посещаван, следователно добър ресторанта по формулата:
много боклук = много клиенти = добър ресторант.

Пием кафето и мислим какво да видим първо. Естествено, че без Алхамбра не може, но ще имаме и малко време преди това. Така че, нека да е катедралата първо, центъра на града и после заветната цел на стотици хиляди посетители на Гранада и Испания.

В залата има и едно щандче с карти и туристическа информация. Отиваме там, симпатични млади момичета ни обясняват на английски кой автобус да си хванем за центъра, кой за Алхамбра, кой за Сакромонте или Албаязин (циганският и мюсулманският квартал).

Обясненията са много бързи. Так, так, тука автобуса, тука катедралата, едно две кръгчета с химикала по картата ... и друго интересува ли ви? Ахм, да, добре, мерси. Искаме да си вземем картата а момите пък ни искат 1€.

Учудени, че не всички туристически офиси раздават карти безплатно, плащаме дребната сума и излизаме навън. Сигурно има нещо общо с икономическата криза. :)

След малко пристига автобусът ни и се качваме (автогарата е на около 5км от центъра и е много ходене из не дотам красиви квартали на Гранада, така че някакъв превоз е желателен) на автобус №3.

Опитвам се да купя от шофьора карта за няколкократно пътуване, която се зарежда с примерно 5€ и после пътуванията излизат със сериозно намаление, но не се получава. На въпроса дали може да си вземем две такива карти ми отговори :„WHAT??” и ме изгледа все едно съм обидил някой от семейството му, повторих, но той пак не показа с нищо, че ме е разбрал, тогава казах ОК, само два билета – а, о чудо, разбра ме от първия път.

Не знам, можеби акцентът нещо не го докарвам :).

Автобусната мрежа на Гранада тук 

Страницата, където ще намерите повече инфо за транспорта в града тук 

Повозихме се малко на автобуса, обаче спирките не се съобщават, вали един хубав дъжд, а прозорците в градският транспорт са замъглени. Шегуваме се, така някак си се чувстват чужденците в България, когато пътуват с градския транспорт. Изтрих си малко кръгче в оросения прозорец и се надявам, че катедралата ще се види от автобуса и ще слезем на място.

Почти така и стана,  защото точно, когато я видяхме, автобусът пак потегли, но слязохме на следващата. Безгрешният ни инстинкт на пътешественик ни поведе по едни тесни улички и докато отказвах на уличните продавачи да си купя чадър, изведнъж се озовахме на площад Plaza Bib Rambla.

Отвореното пространство ни подейства някак си освежаващо и успокояващо наведнъж. Започнахме внимателно да вадим пътеводителя, фотоапарата и си казахме, че, ако не валеше, сигурно постоянно щеше да ми се навира някой пред обектива и щеше да е по- трудно да се правят снимки.

Тук интересното е, че катедралата е преправена от някогашна джамия и че вътре може да се видят творби на Ел Греко. А на нас ни ce ходеше в Албаязин или може би Сакромонте.

В един туристически инфоцентър се консултирахме за вярният път. Жената вътре ни показа къде се намираме на картата и ние разбрахме, че въобще не знаем как сме стигнали дотам, а и имаме много слаба представа как да продължим към кварталa на маврите.

Едно обаче стана ясно. Пътят трябва да води нагоре, понеже кварталът е на хълм. Поехме малко въздух и отново излязохме на улицата. Имахме около час и половина свободно време преди да сме на касата на Алхамбра.

В един момент, когато малко се поспря дъждът и аха да излезе слънце, поглеждайки нагоре към небето видяхме табела Ел монументо 20 минути. Хм. Айде да го видим този монументо.

Пътят изведнъж стана много нанагорен и ни доведе до една порта, зад която се разпростираше хубав парк, с високи стари дървета и много остро изкачващ се път. Настилката беше от утъпкан чакъл и от страни течаха солидни потоци вода...

Спряхме се пред инфотабелата и разбрахме че се намираме на 2 км от двореца Алхамбра.

Тръгнахме по пътеката и към 13.30 се озовахме пред главната каса, където имаше малко хора и не беше лудницата, която очаквахме.

За да влезете вътре, най-добре е да си купите билети от страницата на Алхамбра (тук страницата, откъдето се купува билетът за целия комплекс )

Иначе трябва да разгледате подробно тази страница

Цялата работа е там, че комплексът е разделен на три основни части:

Алказаба – мавръска крепост

Паласиос Назариес – есенцията на Алхамбра, най-красивият мавърски дворцов комплекс в Испания

Хенералифе – градини

В Алказаба и Хенералифе можете да влезете с един билет, струващ около 7€ на човек, като си купите или сутрешен от 8.30 или следобеден от 14.00. Ако искате да видите и Паласиос Назариес, билетът ще ви струва около 14€ на човек, но трябва да си изберете в колко точно часа искате да започнете разглеждането на този дворец.

Навсякъде пише, че охраната е много стриктна и ако си изпуснете 30-минутния прозорец няма да ви пуснат вътре. Ние бяхме там навреме.

Друг проблем е че, билетите свършват бързо и трябва да планирате от рано. Ние си мислехме, че една седмица предварително е достатъчно, но уви. Всички билети за дни напред  бяха продадени и ние си нямахме представа дали ще успеем да влезем в Паласиос Назариес.

Надявахме се, че на място може би ще има свободни билети, някой отказал се или нещо подобно. Оказа се, че схемата е следна: част от билетите се продава през страницата, част- на касата на индивидуални туристи и част за организирани турове или на оторизирани пунктове в града. Тоест достатъчно предпоставки за хаос и неорганизираност.

А,  да. Да не забравя, ако си купите билет от интернет страницата, носете си картата, с която сте направили покупката, защото това, което ще си принтирате вкъщи, не е билет, а само потвръждение, че сте си платили входа.

С това потвърждение и банковата карта на касата ще ви дадат билета. Или – за по-лесно, може да си принтирате билета на място от машини, които са пред главния вход на двореца.

Ориентирате се, нали?

За да внеса допълнителна яснота в нещата, нека да кажа, че се предлагат и вечерни визити на комплекса и че, след като влезете вътре е забранено ядене, пиене и сядане на всички освен специално определените за това места.

Това не беше проблем в края на октомври, когато температурата е около 20°C, но през лятото на двойно по-високи температури мога да си представя, че ще ви се допие вода или ще искате да поседнете някъде на сянка.

Е, не може. Или така поне казва интернет. :)

Ние извадихме късмет с дъждовното време, което явно беше спряло много хора от визитата на Алхамбра и на място успяхме да си купим билет и за емирския дворец. Уфф. Следващият път като пише някъде, че билети за определено нещо свършват бързо и че трябва да се купуват достатъчно в аванс, ще послушаме съветите. Обещавам.

И, докато се бутахме  с туристите от цял свят на опашката, през която непрекъснато някой се опитва да си проправи път към гишето с информация и после пак обратно, за да стигне до касата за билет, остана малко време за разучаване на фактите за Гранада.

Градът е основан през 11. век, когато много от територията на Ал Андалус вече е обратно в ръцете на християните.

Първоначалното малко селце е избрано за столица на Емирата Гранада и много бързо се разраства, като през 14. век градът вече е един от най-богатите в средновековна Европа с население 350 000 хиляди жители (днес жителите на града са официално 240 000).

Гранада става олицетворение на религиозна толерантност като под мюсулманска власт тук живеят и евреи, и християни. Най-голям развцет градът преживява при династията Насрид, които доизграждат днешната Алхамбра, но за съжаление през 1492 губят властта и територията си в битката с кралица Изабела и крал Фердинанд.

Това е краят на реконкистата, на мюсулманска власт в Испания, а и краят на религиозният толеранс. Въпреки обещанията за религиозна свобода, дадени при приемането на капитулацията на последния емир Боабдил, нещата скоро се обръщат и голяма част от евреите и мюсулманите си тръгва от Испания.

Друга част, която остава, приема християнството или е избита. За тези, които приемат християнството само за да спасят живота (и бизнеса си), но продължават тайно да практикуват оригиналната си религия, е измислена инквизицията и започва най-срамната история на християнството.

Постепено запада значението на града, най-вече с откриването на Америка и изместването на центъра на бизнеса в морския град Кадиз, който става връзка с  новият свят.

Прекрасният дворец Алхамбра малко по малко се руши и изпада в забрава, докато през 1828 година американският писател Уошингтън Ървинг,  вдъхновен от мястото, пише своите Разкази от Алхамбра. Това възражда голям интерес у западноевропейските читатели и градът започва да става туристическа атракция. Сега Алхамбра е най-посещаваният исторически монумент в Испания.

По-късно Гранада добива и статус на култово хипарско място. Несъмнено повлияно и от топлия климат, привличащ разни артисти, хипари, писатели и други свободни души, а и поради близостта си с Мароко, мястото се превръща в убежище за хора, имащи други приоритети освен ежедневното ходене на работа.

...

Стана 13.45 и охраната ни пусна вътре. С прясно закупените билети за Паласиос Назариес се запътихме точно натам. Нашият час за посещение бе 14.00.

С нормална крачка имате някъде 10-15 минути да стигнете до входа на двореца, а и нямате много къде да се загубите, така че- спокойно.

Помислихме си, че късметът все пак е с нас. Наистина си заслужава да види човек емирския дворец. Без него просто все едно не сте били в Алхамбра.

От прозорците на двореца се вижда отсрещният хълм – Албаязин, мусулманският квартал, а над него циганският квартал Сакромонте.

Видяхме ги най-накрая и тях. Но тово бе само малко отклонение от прелестите на Алхамбра.

Най-много съжалявах, че няма да стигнем до Албаязин, защото от там има прекрасна гледка към Алхамбра и човек може да си направи супер снимки оттам.

След като разгледахме двореца, върнахме се да видим и двореца на Карлос V. Интересна и красива сграда, отвън квадратна, а от вътре кръгла, прилича малко на колосеум или стадион за корида.

Стилът на двореца е обаче толко различен, че веднага поражда впечатление за неуместност.

Красив сам по себе си, мястото му е повече в Австрия, отколкото до арабски емирски доврец в Гранада. Въпреки това, в двора на двореца имате усещане, че изведнъж сте се озовали в някой исторически или фентъзи филм.

После беше на ред Алказаба. На кратко – крепост, с хубави гледки към града, от която се запътихме към градините на Хенералифе.

Това вече е в обратната посока отново към входа/изхода на комплекса. Градините са красиви, но сравнително бързо се минава през тях и се озовавате навън, пред сувенирният магазин.

Цялата обиколка ни отне малко над 3 часа, като не сме бързали, не сме се и бавили много.

Смятам, че по-бързо минаване на дворците, крепостта и градините е възможно само, ако сте решили да пропуснете нещо, така че имайте предвид  да си оставите достатъчно време и още веднъж ще спомена, че визитата в Алхамбра трябва да се планира предварително, иначе може да се превърне във фиаско.

Остана ни време, колкото да слезем до града. Този път с автобусче на градския транспорт.

Автобусите са всъщност микробусчета и това е, защото ви прокарват през тесни, еднопосочни улички, по каквито дори и някой шофьори на леки коли имат проблем да се промушат.

Стигнахме бързо. Разходихме се още малко безцелно и си хванахме буса за автобусната гара.

Тук нищо не се беше променило. Водата си капеше от тавана, кофата си стоеше на място, а хората си пиеха кафетата или дърпаха куфари насам-натам. Мокри и доста находени се настанихме в автобуса и заспахме.

Утре в Севиля дали ще имаме повече късмет с времето?