Кордоба

Ако може с една дума да се опише Андалуската смесица от култури и архитектурни стилове, това е с името на този град – Кордоба. Градините и замъците на Алхамбра са върховно постижение в светската ислямска архитектура, а  в Кордоба можете да видите религиозен комплекс, спиращ  дъха с красотата си – Джамията на Кордоба.

Някога най- големият град в света днес е дом на 300 хиляди жители и по наше впечатление не прелива от туристи по начина, по който това се случва в Севиля.

Казвайки това, все пак красотите и забележителности на града са много и ние, както ни е станало вече лош навик, не успяхме да видим дори и половината от тях за времето, което си бяхме оставили – 1 ден. 

Но това е може би хубавата страна на нещата – един ден, когато вече сме видели всичко и били навсякъде и няма да ни остане нищо ново за откриване, тогава ще настане такава скука, че не мога да си я представя:)

Подобно на Севиля, Кордоба е един от най- горещите градове на нашия континент и това е хубаво да се има впредвид при планувано посещение.

Ние пристигнахме с един от влаковете, които ми направиха такова впечатление и лекичко се поомотахме, докато стигнем до изходната точка на нашата обиколка. (ако искате да се подготвите по- добре от нас, това е линк към страницата на градския автобусен транспорт).

Но, все пак стигнахме до реката Гуадалкивир и разхождайки се по брега, стигнахме до Римския мост. Тук срещнахме пръвия по-сериозен десант на туристически групи, транспортиращи се с автобуси. Изчакахме ги малко да поотминат и се включихме в атаката и ние.

Мостът е строен през 1. век от н.е.  като част от път Виа Аугуста, водещ до тогавашната столица на римската провинция Хиспания ултериор.

Още оттук започва да се открива изглед към външните стени на Джамията-Катедрала на Кордоба.

Джамията е строена от Абд ар-Рахман I, първият Емир на Кордоба, дошъл през 8. век от Сирия. 

Емирът е бил наследник на династията на Омаядите, които по това време са владеели мюсулманския свят. През 750 г. те са прогонени от Дамаск и центърът на исляхмския свят се мести в Багдад.

Преминал през северна Африка,  Абд ар-Рахман I се установява в Андалусия и полага основите на един цветущ културен и могъщ военен ислямски център в Европа. 

Въпреки това у него си остава сантимента по старата родина и много от сградите в Испания, строени в ислямския период на историята и, си имат свой първобраз или инспирация в Близкия Изток.

Джамията на Кордоба често бива сравнявана с Купола на скалата в Йерусалим  и Голямата джамия на Дамаск.  (когато отидем да ги разгледаме, ще си кажем и нашето мнение:) )

За построяване на джамията са ползвани материали от визиготски и римски храмове и тя е разположена върху 14 000 м². Влиза се само през една порта – Пуерта дел Пердон, другите входове са зазидани. 

Минавайки през портата, ще се озовете в двора на комплекса, на така нареченото Патио де лос Наранхес, покрит с мозайка от камъни и в средата с шадраван. Целият комплекс символизира оазис, с портокалови дръвчета, извор на вода, а вътре ще видите над 800 шарени колони (броят им в миналото е бил над 1200), които представляват палмови дървета.

Някогашното минаре е било високо 48м, днес достига само 22м и визията му е променена. Но затова ще пиша малко по-надолу.

Естествено Абд ал-Рахман не е бил единственият владетел, искал да увековечи славата си с грандиозна постройка и така всеки следващ емир е разширявал и разкрасявал джамията, желаейки да остави траен и великолепен отпечатък от властването си.

В тази вързка най- често е споменаван Ал Хаким II, разширил отново площта на храма и украсил интериора. 

Историята разказва, че е пратил хора до византийския император Никифор II Фока с искане да ползва византийските майстори на мозайки. Освен майсторите императорът пратил и 1600 кг златни кубчета, които са използвани в интериора на джамията за изработка на златни надписи, цитиращи Корана.

Най-характерни за джамията са обаче двустепенните шарени червено-бели арки. Идеята е таванът, поддържан от арки, да бъде възможно най-високо,  като, за да се постигне по- голямата  височина и стабилност на конструкцията, строителите са използвали тези „двуетажни” арки.

Арката има форма на конска подкова и е един от най- характерните архитектурни елементи на ислямското строителство в Андалусия, произлязъл именно от тук.

През 1236 г Фердинанд III Кастилски връща града на християните и джамията е превърната в църква. Постепено през вековете християнските крале също като мюсулманксите владетели преди тях оставят своя отпечатък върху комплекса.

Но техните усилия най- добре се илюстрират с думите на крал Карлос I, който през 16. век е наредил построяването на олтарна ниша по средата на някогашната джамия. 

След като си свършили работата, кралят казал на строителите: „Построихте това, което вие или който и да е друг, би могъл да построи навсякъде. Но успяхте да унищожите нещо, което няма подобие в целия свят.”

От практична гледна точка за посещението на джамията-катедрала е добре да имате впредвид и факта, че днес действащ храм е катедралната част на сградата и там има редовни литургии. 

Което означава, че по време на неделната литургия част от джамията няма да е много осветена и ще има хора, дошли точно заради литургията.

Като туристи ще платите вход 8€ за да влезете вътре, работното време ще намерите на страницата на джамията-катедрала, а за разглеждане си оставете около час и половина.

После можете да се разходите из уличките на еврейския квартал, където не е проблем да си харесате някой сувенир или да седнете да хапнете нещо. Кварталът е тих и много китен.

Типични са цветята в саксиите и спретнатите дворове на къщите, към които са отворени входните врати така, че да ви позволят да надникнете с наслада от декоративността им и малко притеснение, че нахлувате в нечие лично пространство.

Помислихме си, че го правят нарочно. Сигурно не само туристите гледат с любопитство как изглеждат дворовете. Може би и местните се надпреварват чий двор е най- спретнат и после междусъседските клюки оценят резултатите. 

Само една тебелка “образцов дом” (Ла каса модела? :) липсваше.

  

Разхождайки се в близост до еврейския квартал, видяхме и тази стенна декорация. Не знам дали е дело (копие) на Жоан Миро, но много ми напомни за неговите творби.

Гладът вече започна да превзема съзнанието ни и така отделихме само няколко минути на римските колони, поредният свидетел за историята и някогашното значение на града и се гмурнахме в един тапас бар...

Като цяло впечатленията от Кордоба са: умерено количество туристи, по-ненатоварено градско движение, леко по-ниски цени в баровете, прекрасна джамия-катедрала, хубав еврейски квартал и много изпуснати забележителности, ако сте тук само за един ден като нас. :)

В следващият пост ще се посетим планинското градче Ронда и ще напуснем Испания.

Севиля – разходка във времето

Потопени до уши в испанското ни приключение, седим във влака и четем за пореден път цялата информация, която събрахме за столицата на Андалусия. Очакванията ни са големи, подхранени от това, което видяхме в Гранада и Малага и искаме да видим колкото се може повече от града.

Поради тази причина решихме да останем  за една нощувка в Севиля преди да потеглим за следващия град. Освен това за вечерта сме планували да отидем на  фламенко шоу и се радваме като малки. :)

Севиля е четвъртият по големина град в Испания и е дом на 700 хиляди жители. Жегата не е нещо необичайно в Испания, но тук бъдете готови за посещение на втория най-топъл град в Европа със средна годишна температура от 25°С. (Не е изненада, че първенството се държи от стотина километра отдалечената Кордоба).

Историята на града е дълга над 2000 години, през които най-много се отличават годините на Мавърският халифат и златната ера след откриването на Америка, когато Севиля е била единственият град с право да търгува с Новият свят.

Това е било възможно благодарение на река Гуадалкивир, която съврзва континенталния град с морето.

Днешната Севиля е модерен европейски град с добре уредена градска среда и фукнционираща мрежа на градският транспорт. Модерната архитектура добре се е вплела в контекста на историческите сгради и новото  добре се допълва със старото. (Това умение са го освоили и други западни държави и винаги радва окото на посетителя.)

Поглеждайки картата на града се вижда, че историческият център се намира на северния  бряг на реката, а като отправна точка може да ви послужи Катедралата и кулата Хиралда.

Ние се запътихме на там, защото хостелчето, което избрахме за преспиване, беше на 100м от  катедралата. Разглеждайки офертите в booking.com видяхме, че никак не е трудно да се намери преспиване в самия център на цени, започващи от 19€/човек.

Старият град е пълен с туристи и в края на октомври много по-жив от което и да било друго туристическо или не място, което посетихме. Голямата опашка пред входа за катедралата ни отказа от мисълта да я посетим.

Вместо това малко пообиколихме насам-натам, чакайки да стане време за нашият Free walking tour. Разгледахме катедралата от различни ъгли и пак се върнахме пред фонтана на Plaza Virgen de los Reyes от северната страна на храма.

Катедралата е била построена през 15.-16. век на мястото на тогавашната джамия а характерната кула Хиралда е бивше минаре. По- широчките му размери са позволявали на муезина да се качва с кон до върха на кулата. Днес цялата сграда е толко реконструирана, че някогашният мавърски дух съвсем е отстъпил на християнската готика.

След малка почивка се събира нашата групичка (около 30 души) и забавният италиански гид ни развежда из стария град.

Първа спирка е пред портата на Alcazares. Двореца на мюсулманските владетели, по-късно превърнал се в дворец на Фернандо III и наследниците му.

От там тръгваме по тясните улички на еврейският квартал Barrio Santa Cruz. 

Разходката по тесните, криволичещи улички диша атмосфера на средновековните алхимици, рицари и романтични истории с не винаги добър край.

Долните етажи от къщите, също като някога, се ползват като магазинчета, а тесните улички неочаквано ви извеждат на малки площадчета с портокалови дървета. 

Тук имате възможност да разгледате къщите с интерсни тежки, конопни завеси, събрани на роло от външната страна на вратите на балконите.

Фелипе ни разказва разни сантиментално-романтични истории от отминалите векове. Една от тях разказва за еврейска девойка, която се срещала с християнски войник. Когато разбрала за заговор, готвен от евреите срещу християните, казала на любимия си, който пък казал на надчинените си и готвеният заговор е удавен в кръв.

След като разбра че е причинила смъртта на семейството си, Сусана се самоубива. ... Да, леко сапунен сюжет, но тук в Санта Круз някак си добре си пасва, и човек лесно може да повярва.

После продължихме из Jardines del Alcazar – един от няколкото парка в града и пак се гмурнахме в еврейският квартал. Освен магазини тук се намират и много симпатични малки барчета и ресторантчета, някои от тях  толкова забутани, че може да ги намерите само случайно.

Обиколката отиваше към края си. Стигнахме Avenida de la Constitucion с интесната сграда на Adriatica и тук видяхме и най-актуалното лице на Испания – протест пред сградата на кметството. Но имаше достатъчно място за всички, така че ни остана само бегъл спомен и нищо повече.

Обиколката свърши, ние решихме, че след цял ден ходене е време за хапване. Избрахме си заведение на принцип – я да видим къде сядат местните и не сбъркахме.  Тапасите бяха чудесни. Поляхме ги с малко биричка и се прибрахме.

След като поотморихме леко и  след душ почуствахме прилив на нови сили тръгнахме и към черешката на севилската ни торта – вечерно фламенко шоу.

Тук ще вложа една размисъл за снимането. – Първо да кажа – от фламенко вечерта нямаме никакви снимки. Веднага ще обясня защо. Понеже трябваше да е бар, очаквах слабо осветление, а не съм от хората, които ще щракат със светкавица в лицата на други хора и ако някой ми направи забележка, да се правя на ритнат. То случайно, аз не знаех, уж беше изключена ... и после с гордост да си показвам снимките.

Второ – обикновено, когато сме някъде и снимам като луд – пръви ден, втори ден, трети ден и ... малко по малко започва да ми писва. Вместо да се наслаждавам на атмосферата на места, на които може и да не се върна повече, аз мисля как да направя композицията, къде да застана, внимавам да не ми влезе някой в кадър и оставам с чувството, че нещо ми убягва и после го търся вкъщи, разглеждайки снимките.

Не, че имам нещо против снимането, напротив – обичам да правя снимки, но искам да имам достатъчно време и да се насладя на мига и да направя снимка, от която да остана доволен.

И така, за фламенкото ще трябва да се доверите само на разказът ми :)

...

Влизаме в една малка кръчмичка. До входа има наредени каси от бира и около 40 стола в квадрат. По средата е празно каре с големина 2x2 метра. По-назад се намира продълговатият бар плот, около който стоят няколко мъже и гледат  мач по телевизията. Малко телевизорче, закачено над хладилника с бирите. Взимаме си по една бира и се настаняваме на втория ред и чакаме да започне продукцията.

Постепено се запълват всички столове, остават само 4 празни, срещу нас. Появява се един тъмен иберийски субект, провиква се нещо към бара и бармана изключва звука на телевизора. После влизат трима мъже и една жена. Жената е облечена в червена рокля с панделки и голи рамене. Мъжете – в черно ;)  един от тях носи китара. Четиримата се покланят на аудиторията и сядат.

Момент тишина. Всички се наместват, чува се скърцане на столове и търкане на краката по дървеният под. Китариста гали струните и ни поднася мелодия, израсла под горещото слънце на Андалусия. Останалите трима пляскат ритмично с ръце. Мелодията разказва за красива циганка, която скита със семейството си.

Въздухът в бара става все по-тежък и горещ. Следващото парче вече е придружено от гласа на втория от музикантите. Освен китариста всичките пляскат ритмично с ръце и тропат с крака, обути в обувки с дебели токове. От ударите се тресе целият под. Изведнъж жената става и започва да танцува на мелодията на китарата, но продължава да подържа ритъм с крака, заедно с другите двама. Върти се в магическият ритъм, а крайчетата на роклята ѝ се удрят в коленете на хората, насядали около тесния подиум.

Циганската красавица е влюбена, но любимият ѝ го няма. Девойката е тъжна, но все пак с надежда чака любовта си. Последният от четиримата става на крака и се включва в танца.

Двамата танцуват като пламъци над огнището в циганският лагер. Ту се издигат високо, ту се обръщат, обикалят се, почти се докосват и се отдалечават. Публиката бурно аплодира след всеки танц, а от улицата напират още хора да влязат, но няма къде, барчето е пълно.

Струва ми се че въздухът в бара е на свършване, а музиката все още ни разказва всичко, което не сме си помислили да попитаме за Испания. Идва последната песен. Цялата сила на страстната любов, на вечния танц на мъжа и жената, преразказан с блясък в тъмните очи на разказващия,  всичко това минава през нас като горещ вятър.

Музикантите стават прави и се кланят на публиката. Викаме, ръкопляскаме, искаме още.

Музикантите и танцьорите пак се кланят и засвирват още една последна песен. Танцувайки, излизат от сцената  и съпровождани от музиката си се отправят към задната част на бара.

Музиката спира, музикантите изчезват. Рабирам ги напълно. Пред такава публика трябва да избяга човек, докато има сили, защото доброволно не бихме ги пуснали.

...

Следва дълбок сън, ранно ставане и ден в Кордоба :)

П.С.:  Севиля е толко красива и завладяваща, че един ден определено не е достатъчен за посещение. Идеалният престой би бил 3 дни за да имате време за всичко. ;)