петък, 25 януари 2013 г.

Кордоба



Ако може с една дума да се опише Андалуската смесица от култури и архитектурни стилове, това е с името на този град – Кордоба. Градините и замъците на Алхамбра са върховно постижение в светската ислямска архитектура, а  в Кордоба можете да видите религиозен комплекс, спиращ  дъха с красотата си – Джамията на Кордоба.

Някога най- големият град в света днес е дом на 300 хиляди жители и по наше впечатление не прелива от туристи по начина, по който това се случва в Севиля.


Казвайки това, все пак красотите и забележителности на града са много и ние, както ни е станало вече лош навик, не успяхме да видим дори и половината от тях за времето, което си бяхме оставили – 1 ден. 

Но това е може би хубавата страна на нещата – един ден, когато вече сме видели всичко и били навсякъде и няма да ни остане нищо ново за откриване, тогава ще настане такава скука, че не мога да си я представя:)

Подобно на Севиля, Кордоба е един от най- горещите градове на нашия континент и това е хубаво да се има впредвид при планувано посещение.

Ние пристигнахме с един от влаковете, които ми направиха такова впечатление и лекичко се поомотахме, докато стигнем до изходната точка на нашата обиколка. (ако искате да се подготвите по- добре от нас, това е линк към страницата на градския автобусен транспорт).

Но, все пак стигнахме до реката Гуадалкивир и разхождайки се по брега, стигнахме до Римския мост. Тук срещнахме пръвия по-сериозен десант на туристически групи, транспортиращи се с автобуси. Изчакахме ги малко да поотминат и се включихме в атаката и ние.


Мостът е строен през 1. век от н.е.  като част от път Виа Аугуста, водещ до тогавашната столица на римската провинция Хиспания ултериор.



Още оттук започва да се открива изглед към външните стени на Джамията-Катедрала на Кордоба.




Джамията е строена от Абд ар-Рахман I, първият Емир на Кордоба, дошъл през 8. век от Сирия. 

Емирът е бил наследник на династията на Омаядите, които по това време са владеели мюсулманския свят. През 750 г. те са прогонени от Дамаск и центърът на исляхмския свят се мести в Багдад.




Преминал през северна Африка,  Абд ар-Рахман I се установява в Андалусия и полага основите на един цветущ културен и могъщ военен ислямски център в Европа. 

Въпреки това у него си остава сантимента по старата родина и много от сградите в Испания, строени в ислямския период на историята и, си имат свой първобраз или инспирация в Близкия Изток.

Джамията на Кордоба често бива сравнявана с Купола на скалата в Йерусалим  и Голямата джамия на Дамаск.  (когато отидем да ги разгледаме, ще си кажем и нашето мнение:) )

За построяване на джамията са ползвани материали от визиготски и римски храмове и тя е разположена върху 14 000 м². Влиза се само през една порта – Пуерта дел Пердон, другите входове са зазидани. 

Минавайки през портата, ще се озовете в двора на комплекса, на така нареченото Патио де лос Наранхес, покрит с мозайка от камъни и в средата с шадраван. Целият комплекс символизира оазис, с портокалови дръвчета, извор на вода, а вътре ще видите над 800 шарени колони (броят им в миналото е бил над 1200), които представляват палмови дървета.






Някогашното минаре е било високо 48м, днес достига само 22м и визията му е променена. Но затова ще пиша малко по-надолу.

Естествено Абд ал-Рахман не е бил единственият владетел, искал да увековечи славата си с грандиозна постройка и така всеки следващ емир е разширявал и разкрасявал джамията, желаейки да остави траен и великолепен отпечатък от властването си.




В тази вързка най- често е споменаван Ал Хаким II, разширил отново площта на храма и украсил интериора. 

Историята разказва, че е пратил хора до византийския император Никифор II Фока с искане да ползва византийските майстори на мозайки. Освен майсторите императорът пратил и 1600 кг златни кубчета, които са използвани в интериора на джамията за изработка на златни надписи, цитиращи Корана.





Най-характерни за джамията са обаче двустепенните шарени червено-бели арки. Идеята е таванът, поддържан от арки, да бъде възможно най-високо,  като, за да се постигне по- голямата  височина и стабилност на конструкцията, строителите са използвали тези „двуетажни” арки.






Арката има форма на конска подкова и е един от най- характерните архитектурни елементи на ислямското строителство в Андалусия, произлязъл именно от тук.

През 1236 г Фердинанд III Кастилски връща града на християните и джамията е превърната в църква. Постепено през вековете християнските крале също като мюсулманксите владетели преди тях оставят своя отпечатък върху комплекса.





Но техните усилия най- добре се илюстрират с думите на крал Карлос I, който през 16. век е наредил построяването на олтарна ниша по средата на някогашната джамия. 

След като си свършили работата, кралят казал на строителите: „Построихте това, което вие или който и да е друг, би могъл да построи навсякъде. Но успяхте да унищожите нещо, което няма подобие в целия свят.”



От практична гледна точка за посещението на джамията-катедрала е добре да имате впредвид и факта, че днес действащ храм е катедралната част на сградата и там има редовни литургии. 

Което означава, че по време на неделната литургия част от джамията няма да е много осветена и ще има хора, дошли точно заради литургията.


Като туристи ще платите вход 8€ за да влезете вътре, работното време ще намерите на страницата на джамията-катедрала, а за разглеждане си оставете около час и половина.

После можете да се разходите из уличките на еврейския квартал, където не е проблем да си харесате някой сувенир или да седнете да хапнете нещо. Кварталът е тих и много китен.





Типични са цветята в саксиите и спретнатите дворове на къщите, към които са отворени входните врати така, че да ви позволят да надникнете с наслада от декоративността им и малко притеснение, че нахлувате в нечие лично пространство.





Помислихме си, че го правят нарочно. Сигурно не само туристите гледат с любопитство как изглеждат дворовете. Може би и местните се надпреварват чий двор е най- спретнат и после междусъседските клюки оценят резултатите. 

Само една тебелка “образцов дом” (Ла каса модела? :) липсваше.



  
Разхождайки се в близост до еврейския квартал, видяхме и тази стенна декорация. Не знам дали е дело (копие) на Жоан Миро, но много ми напомни за неговите творби.


Гладът вече започна да превзема съзнанието ни и така отделихме само няколко минути на римските колони, поредният свидетел за историята и някогашното значение на града и се гмурнахме в един тапас бар...


Като цяло впечатленията от Кордоба са: умерено количество туристи, по-ненатоварено градско движение, леко по-ниски цени в баровете, прекрасна джамия-катедрала, хубав еврейски квартал и много изпуснати забележителности, ако сте тук само за един ден като нас. :)


В следващият пост ще се посетим планинското градче Ронда и ще напуснем Испания.




Няма коментари:

Публикуване на коментар