неделя, 21 октомври 2012 г.

Глухите камъни


В последните години много от списанията и блоговете, занимващи се с пътувания и културни забележителности на местна почва, са включили Глухите камъни в обзора си. Макар и след първата вълна от ентусиазъм, днес и ние ще добавим малко към общата картинка.

Глухите камъни се намират в Източните Родопи, след село Малко Градище, по пътя Любимец – Ивайловград (този път не си взех телефона и не мога да дам GPS координати, но се надявам да не са ви нужни). Както в много случаи, мястото, където трябва да отбиете, не е обозначено, но това не бива да ви обезкуражава.

На следващата снимка е снимана отбивката – черен път, отклоняващ се надясно, когато пътувате от Малко Градище в посока Ивайловград. Отбивката се намира на върха след продължително изкачване.


Колата е най-добре да оставите в самото начало на черния път и така да си доставите удоволствието от около 50 минутна разходка до камъните. Теренът никак не е труден и се върви доста приятно.





Мястото е малко специфично с това, че доста време държи влага и ако в предишните няколко дни е валял дъжд, бъдете готови да се изцапате с малко кал. Затова е по-добре поне една седмица времето да е било сухо, за да останете сухи и вие.

По пътя до камъните са направени няколко беседки със зидани камини, дървени пейки и навеси, така че, ако искате пикник – нищо не ви пречи да си направите такъв. Ще си позволим само да ви помолим да си приготвите торбичка или чувалче за боклук и след визитата си да не оставяте абсолютно никакви улики, свързващи ви с мястото.

Нищо, че други хора смятат за нормално да се изкопае дупка в гората и да се пълни с празни кенчета от бира, пластмасови торбички, цигарени кутии и прочее. Мястото е доста отдалечено и редовно посещение от някакъв общински служител, който да събере отпадъците и прибере наоколо, не е приоритет на местната власт.

Сега малко и за самите Глухи камъни. Информационното табло на място ни информира, че се намираме пред един от най-големите култово-погребални комплекси на траките, възникнал XII – VI в. пр. Хр. и е бил използван до Средновековието. След приемането на християнството  от V. в тук е имало християнски храм.




Също като други тракийски култови комплекси мястото е подбрано така, че околната природа да засилва величието на храма и е в хармония с околността. От върха, на който е разположена главната част на комплекса, има прекрасна гледка към язовир Ивайловград, върх Шейновец и в посока Любимец.





Самият комплекс се състои от няколко скали, стърчащи от иначе хълмистия терен, покрит с широколистна гора. Скалите формират нещо като каменни кули, в които са изсечени трапецовидни ниши, чието предназначение не е на пълно обяснено.



Една от теориите гласи, че са ползвани за съхранение на урни с прахта на по-обикновенните траки. Според друга тук са слагани свещи и са ползвани за ниши, служещи за осветление. 

Въпреки че няма следи от опушване по нито една от тях, втората теория ми харесва повече.
Представете си само тишината на гората, скалите осветени от свещи, поставени в нишите и по пътечката между тях се вие мистериозно шествие на траки, приготвящи се за жертвоприношение в чест на туко-що починалия владетел.

Шествието преминава покрай скалите, изкачва пътечката, виеща се нагоре към главната част на храма. Там на най-горната част, на малка площадка гори силен огън и главният жрец се изкачва към него по стълбите, изсечени в скалата.




Горе, приближил се до боговете си, той се прекланя пред тях и отдава нужната почит. Долу под него в малка камера издълбана в скалата почиват тленните останки на местния владетел, който и след смъртта си бди над земите, принадлежали му някога.

Сега... знам че такава представа противоречи на множество проучени тракийски погребални и религиозни обичаи, но това все пак е само една представа, една визия, подхранена от фантазията, развхиряща се на места като това. :)

Истината е, че реално няма еднозначно обяснение за какво са служили каменните ниши в скалите. Камерата издълбана в центъра на комплекса е доста малка за да стане място на вечен покой на знатен трак – в не толко отдалечената гробница в Мезек или Александрово покойниците имат къде къде повече място за тях, за конете си, и множеството различни накити и ежедневни предмети, осигуряващи им комфорт в задгробния живот.

Също така в горната част на скалата над камерата има изсечена правоъгълна дупка, най- вероятно за съхранение на вода. Така че ясното тук е само това, че много остава неясно, но това е и привлекателното в случая.


На края ще сложа малко линкове към предишни наши постове за тракийски култови комплекси в околността:


.... есента е хубава, дано да се задържи така и вие намерите време да посетите някои от местата. Ще се радваме да споделите впечатления!


1 коментар:

  1. Моля да ми кажете петроглифът къде точно се намира?

    ОтговорИзтриване