В търсене на най-добрата бира, част II.

Преди време направихме един малък обзор на бирата в Бавария и Чехия  и с намек, че ще има продължение, оставихме скъпите ни читатели в очакване - дълго толкова, че чак граничи с неизпълнено обещание. Днес сядам пред компютъра, за да си удържа на думата и сложа край на това дълго, жадно, чакане.

По същата схема, както в Германия, така и тук, искахме да разгледаме, където е възможно как се прави бира и естествено, да опитаме, колкото се може повече различни видове. 

Предварителният план беше Стара Загора – пивоварната Загорка, Трявна – бирарията Трявна и Велико Търново – пивоварната Болярка.

В Стара Загора беше първата ни спирка и началото на тура. – Тук малко ще се отклоня, само да кажа, че не случихме на коректни хора при резервиране на апартамент под наем и след пристигане на място разбрахме, че нямаме уредена нощувка. За да не губим време, пробвахме директно най-големия, най-високия хотел в центъра на града, строен още по време на социализма. 

Тук изненадата беше приятна. Въобще такива хотели може би не са за пренебрегване, защото а) когато са строени, са мислени да излъчват престиж- свойство, което до днес не са загубили съвсем, б) често са празни, в) цените не са никак високи. И така, ако се престрашите да попитате за цена, може и да се озовете в идеалния център на някой по-малък град, да имате супер изглед и да не ви обръснат много. 

Но обратно към бирата.

Загорка е водещ производител на бира в България и от завода в Стара Загора излизат няколко марки пенлива напитка. И въпреки че днес бъдещето на завода изглежда сигурно, в миналото не винаги  е било така. 

Впрочем бъдеще или по-точно „Бъдащност” е било името на фабриката, започнала производството на бира в Стара Загора през 1902г. Основателят ѝ  др. Кожухаров завършил медицина в Чехия, където се влюбил в бъдещата си жена и модерната за времето си в България напитка. 

За съжаление бирата се окавза твърде модерна и производството среща различни проблеми, довели до прекратяването му през 1918г.

По-късно има желание за възобновяване на производството на бира в Стара Загора, но пак не продължава повече от няколко години. След Втората световна война правителството на Н.Р. България отново съживява пивоварната и вече с днешното си име Загорка започва производство на бира, което де факто непрекъснато върви до ден днешен.

В пивоварната подхождат с уважение към посетителите си, защото много добре разбират, че те са и техни клиенти и едно успешно посещение е причина, за да разкажете на приятелите си (или в блога си :–)) за преживяното и да станете безплатно рекламно лице на марката.

Поради тази причина е добре да разгледате първо сайта на обиколката из пивоварната или да се обадите на телефона,  даден за резервации на турове ( 0800 11 330), за да се уговорите точно кога ще има възможност за посещение.

Пивоварната се намира лесно. Адресът е ул. Хан Аспарух 41, което е по пътя за Казанлък. След като се срещнете с екскурзовода ви, обиколката започва с кратък инструктаж за безопасност и чак след това отивате в производството. Снимането за съжаление обаче не е позволено по време на обиколката, така че ще се опитам да ви заинтригувам поне с разказа си.   

Любопитен факт е, че дори и фабрика като Загорка – производител на Загорка, Ариана, Столично, Хайнекен и Амстел- не работи на три смени, целогидишно, както си мислех аз. И така, малко тъжно за нас, през зимните месеци (ходехме малко по- отдавна) производството си почива повечко, докато не дойдат горещите летни месеци и зажаднелите любителите на пивото не вдигнат търсенето, а с него- и производството.

Разгледахме казаните за бира (медни, както във всички други фабрики), покрити с неръждавеещо покритие – изолация. После минахме през отделението, където става ферментацията и подължихме към поточната линия за пакетиране.

Ето как изглежда една пластмасова бутилка преди да придобие познатия ни вид.   

Опаковката е също от голямо значение и има влияние върху вкуса на бирата. По принцип най- малко променя вкуса алуминия – тоест вкусът на бирата в кег е най-близък до вкуса на бирата във фабриката,  където я правят. След това се нарежда стъклената бутилка. Не, защото бирата може да си смени вкуса след допир със стъклото, но все пак – стъклото е прозрачно и светлината реагира с бирата. А на трето място са пластмасовите опаковки. Където хем влиза светлина, хем пластмасата не се слави с изявени еко-качества. 

Естествено  че всички опаковки отговарят на изискваните здравни норми. Но опитайте сами да направите разлика като си купите една и съща бира в кен, бутилка и пластмасово шише. Охладете ги на една приятна температура от 7°С, вземете и малко чипс и си направете един експеримент. :)

От залата за пакетиране пътят ни доведе обратно до началото на обиколката и влезнахме в барчето на пивоварната.

Тук имаше малко мезенце и избор от бира за дегустация. Бутилирана или наливна и всеки можеше да се изпробва като барман как му се отдава наливане на бирата. Наливната бира беше нефилтрирана Загорка, която никъде не се предлага, така че нашият избор бе ясен.

След обиколката се върнахме в града за да се пошляем още малко, ... докато не стане време да проверим как са заведенията в Стара Загора. Присъствието на бирена фабрика наблизо се усеща осезаемо. Всяка кръчма предлага наливна бира. Не е проблем дори и наливно Столично. За средата на зимния сезон в България това си е малко чудо. И ние, след като свикнахме с този факт, му се наслаждавахме с пълна сила.

На другия ден предстоеше пивоварна Трявна.  

За съществуването ѝ разбрахме от страницата на Съюза на пивоварите в България. За посещението тук не ви трябва специална резервация (ако не сте някаква голяма група), защото пивоварната Трявна е микропивоварна и ресторант, за какъвто може и да я объркате, ако сте леко по-разсеяни.

Бирарията се намира на улица Ангел Кънчев 7,  близо до площада с часовниковата кула, в старата част на града.

Тук прозивеждат и на място предлагат 4 вида жива нефилтрирана бира, варена по белгийска рецепта. Най- лесният начин да се ориентирате в предлагания асортимент е да си поръчате дегустационното меню, което представлява четирте вида бира, поднесени на характерна бирена поставка с малко ядки за мезе. След като изпробвате коя от бирите ще ви допадне, вече можете да направите информиран избор и да продължите с тази, която най-много ви харесва.

Производствената част на бирарията е плътно долепена до ресторанта, но за съжаление на посетителите не се предлага повече от поглед през големия прозорец зад бара, който гледа към казаните.

Това не го знаехме предварително и малко се разочаровахме, но бирата и добрата кухня в ресторанта ни сложи усмивка на лицето.

Третата спирка в биреният тур трябваше да е пивоварната Болярка. Болярка е една от пивоварните, които не са част от международен концерн. Марките на пивоварната включват Швейк, Калтенберг, Болярка, Варщайнер, Балканско и Диана. И тук ви предлагат посещение на „Дома на бирата”, което според инфото в сайта на пивоварната е 60 минутна презентация и дегустация на продуктите ѝ.

 
За наше съжаление обаче не успяхме да посетим Болярка, защото така се бяхме разпразнували и развихрили по време на бирената обиколка, че ни свършиха почивните дни и нямаше кога да отидем и в тази пивоварна. Нищо. Ще я оставим за друг път. 

Велико Търново без друго ни очарова до такава степен, че ще отидем пак. А може и да използваме случая за посещение на втората пивоварна в града, започналата от скоро производство „Бритос”.

Сега вече сигурно ви се пие бира. Затова ще завърша с: Наздраве! и един върпос – къде е най- добрата бира според вас? Споделете в коментарите.