петък, 29 април 2011 г.

За цигарите в Турция




Най -забавното в Турция са малките разлики. Те си имат от всичко, както и при нас, само че при тях е малко-по различно. 

Например цигарите. И на турските цигари са сложили от познатите ни „некролози”, но освен надписа има и картинка. Така че да стане на всеки ясно, че  тютюнопушенето наистина е вредно.






Вие какво мислите? Надписът достатъчно предупреждение ли е или снимката засилва посланието?

Одрин и джамията Селимие


Последния  ден в Турция прекарахме в Одрин. Градът е доминириан от джамията Селимие по същия начин, като примерно Париж от Айфеловата кула, затова ще се спра на този архитектурен шедьовър малко по-подробно.


Храмът е дело на Мимар Синан (1490 – 1588), главен архитект по времето на няколко султана, оставил след себе си около 400 джамии, мостове, медреси, хамами, аквадукти, фонтани и т.н.


За произхода на Синан има доста различни теории и по-малко неоспорими факти. Според една от тях Синан е роден в  Широка Лъка, Смолян и в легендата за Майстор Манол става дума именно за него. Според  други теории корените му са гръцки или арменски, а той е роден в областа на град Кайсери, Мала Азия.


Всички теории обаче потвръждават християнския му произход, причина за постъпването на Синан в еничарския корпус.

Като еничар е бил част от османските военни походи в Германия, Ирак, Корфу, Молдова и други и навсякъде е имал възможност да разгледа и проучи различни архитектурни стилове и строителни похвати. Първоначално, за да намери слабото място на противниковите укрепления естествено, но в последствие това се  указа извор на неговото архитектурно образование.


Джамията Селимие от 1575 г.  е плод на третата, майсторска  епоха от творческия живот на Синан. Смята се за негово най-съвършено дело, търпящо сравнение с Микеланджело или да Винчи.



В тази сграда е намерил отговора на въпросите – как да надмине размерите на Св. София (дали наистина е успял, зависи от гледната точка) и как да сътвори максимален вътрешен простор под купола без да разделя вътрешното пространство.


Освен това интериорът е изпълнен със светлина, влизаща през 999  прозорци, а също има отлична акустика.


При строителството на джамии Синан през целия си живот е  търсил  внушителни вътрешни размери, съчетание на  сложни геометрически форми, насажадани една върху друга и една чистота на стил, изразена в липса на дребни украсяващи детайли.

Всичко това е постигнато в одринската Селимие.

В България също можете да видите сгради, строени или проектирани от Синан (Софийската джамия Баня Башъ и църквата Свети седмочисленици – първоначално джамия Коджа дервиш Мехмед паша или църквата Успение Богородично в Узунджово, Хасковско).


петък, 22 април 2011 г.

Истанбул

Истанбул е един необятен град. Някогашен център на християнкия свят, наследник на Римската империя, в последствие столица на Отоманската империя. Днес е огромен мегаполис с впечтяващи размери и един от най- красивите градове в света.

Ходили сме няколко пъти и никога времето не ни е стигало да разгледаме всичко. Така и този път. За съжаление валеше дъжд през цялото време и снимките са повече интериорни, отколкото екстериорни и много от популярните места ги пренебрегнахме. 
От това, което също си струва да се види, ще спомена само няколко места. Капалъ Чарши, където ще усетите ориенталската атмосфера на пазаруване. Синята джамия (Султан Ахмед) срещу храма Света София, българската желязна църква Свети Стефан, Галатската кула на венецианците, двореца Долмабахче, отоманския дворец Топ Капъ, Археологическия музей и .... още много.

При това посещение на Истанбул отидохме да видим пръво Вселенската партиаршия.





Тъмната колона, част от олтара, съдържа част от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос.




Храма Света София, до 1520 г. най- голямият християнски храм в света


След падането на Константинопол в османски ръце, храмът е превърнат в джамия и от 1935 г. е  музей, принадлежащ на мюсулманите, както и на християните.


Фреска на херувин







По думите на екскурзовода, след завладяването на града от османците, фреските и мозайките  са били замазани с хоросан, но в последствие е било възможно реставрирането им.






От Света София са няколко крачки до византийското подземно водохранилище Йеребатанските цистерни.


Атмосферата на водохранилището е много мистична, тъмното пространство е осветено с червени прожектори, хората се разхождат по дървени пътечки между колоните и човек някак си очаква зад някой колона да се покаже медузата Горгона и с един поглед да те превърне в част от инвентара.




А, ето я и медузата.


Ако следвате потока от хора, пътечката ще ви доведе и до двете колони в задната част на хранилището, където ще видите тези две глави на Горгона, служещи за основа на стълбовете подпиращи тавана.

Последната ни спирка в Истанбул беше Египетския пазар. Също е пълно с туристи, както на Капалъ Чарши, но стоката е малко по-различна. В закритата част се продават подправки, ядки и малко сувенири. Но, ако излзете навън, вече се продават дрехи, посуда, булчински рокли, метли, ножове ... с една дума, има всичко.






С една карта на Истанбул лесно ще можете да съчетаете разходка от брега на Босфора, през Египтеския пазар до Капалъ Чарши, което не е проблем, ако обичате пазарската атмосфера като нас.

С това почти приключи нашата турска одисея и в дъжда, който не спираше, се отправихме обратно за България. По пътя направихме още една спирка в Одрин, за да видиме джамията Селимие, върховното творение на архитекта Мимар Синан, най-великият архитект на османците.

За джамията Селимие ще пишем в следващият пост :)

четвъртък, 21 април 2011 г.

Анкара, Музей на Анадолските цивилизации

Като столица на Турция Анкара предлага много по- малко туристически атракции в сравнение примерно с Истанбул. Ние посетихме:

Римските терми




Подобни, но по- запазени терми можете да видите и във Варна. А червените колонки, които се виждат на снимките, са остатъци от хипокаустово отопление (също може да се види и у нас, напр. във вила Армира, до Ивайловград http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post_15.html ).

Цитаделата




Зад крепостните стени си тече нормален живот в продължение на  хилядолетия.





Незаконното строителство не било проблем само в България. Е, тук в малко по-различен вариант- за разлика от родните незаконни строежи в Анкара незаконни са тези малки схлупени къщи по хълмовете на столицата.


И според мен най- интересното в Анкара, Музеят на Анадолските цивилизации. В музея е забранено снимане със светкавица и на места осветлението не е много обилно, но все пак се опитахме да направим снимки.

Музея помещава експозиции от праисторическа епоха, през ликийската, фригийската култура до хетите.
Няма да се разписвам много за отделните култури, само ще спомена с какво са се записали в историята на света.
Фригийците са основатели на Анкара, техния цар Мидас е известен от легендата за крал Мидас с магарешките уши. Царът на Ликия Сарпедон е бил син на Зевс и Европа. А хетите са били конкуренти на Египет и Вавилон, с империя простираща се от Анатолия, през северозападна Сирия до Ливан и Горна Месопотамия.



Праисторическо жилище с вход от покрива- влиза се, слизайки  по стълбата. 







Хетско погебение- златни пластини на очите, челото и устата.



Плочки с хетско клиновидно писмо- не е хетско изобретение, а превзето от акадяните с модификации. Надписите по плочките са с всевъзможно съдържание: от закони и договори до... какво можете да направите с нежната си половинка, ако е обвинена в изневяра и рецепта за правене на бира.

Плочките се изработват от глина, изписват се (известните днес йероглифи са около 240), изпичат се и им се прави облицовка или калъфче пак от глина, в която се поставят плочките. Същият текст от плочката се изписва още веднъж върху облицовката и се изпича отново. Застраховка в случай, че калъфчето се разбие- оригиналът се запазва на плочата вътре. Изглежда трудно за четене, но се свиква.



Освен писмото хетите адаптират и много от акадските богове към пантеона си, включващ около 100-ина богове на чело с върховните бог на бурята Тешуб и богинята на слънцето Хебат.
Най-добра представа за боговете на Хатуша дават релефите на божествената процесия в светилището Язълъкая близо до древната столица.


Славейки се като отлични войни, в битките хетите използвали масово колесниците. И до днес египтолозите спорят с хетитолозите кой етнос ги изобретява. Факт е, че оборудването на голяма част от хетската армия много помага за победата на Муватали II. над египтяните на Рамзес II. при Кадеш, завършила с подписването на първия в световната история мирен договор.




Реставрация на входа към Хатуша- хетската столица. Ако не ме лъже паметта, артефакти от това място има в Историческия музей в Истанбул и в музея Пергамон в Берлин. Не е чудно- откриватели на Хатуша са група немски археолози, а ученият, разчел писмото им, е чехът пан Хрозни.


Трябва да споменем и емблематичния за хетската митология герой с божествен произход Гилгамеш, изобразяван най-често в борба с лъв и бик и често в компанията на верния другар Енкиду.

Спряхме се малко повече на хетите, защото с тях сме запознати малко по-отблизо. Останалите древни анадолийски народи (фригийци, лидийци, карианци, киликийци)  не са за пренебрегване, но и в музея техните култури са представени по-оскъдно.