Музей на социалистическото изкуство в София

За този музей за първи път разбрахме от един от сутрешните блокове на телевизиите и още тогава (през Септември, рязането на лентата беше на 22.) решихме да го посетим.

След малко търсене установихме кога е почивният ден на музея и какво му е работното време и тръгнахме към жк. Изгрев.

По пътя си спомняхме за музея на бригадирското движение в Димитровград (http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post_07.html), който някак страда от недофинансиране и би могъл да допълва естествения архитектурен резерват на града. Всичко това бяхме много любопитни да сравним в новооткрития музей в София.

След кратка разходка в хладното утро стигнахме на мястото (намира се точно до КАТ, на улица Лъчезар Станчев 7) и ни приветства една чисто нова сграда, обградена със здрава ограда, бариера и охрана зад стъклото на „КПП-то“.

Още на от паркинга се вижда първият експонат – червената петолъчка от бившия партиен дом.

Приближавайки се до нея, започнаха да ни се откриват и другите инсталации. Сбирката е разделена на две (три) части. Отвън са скулптури а във вътрешната част са поместени картините. До вътрешната част с картините има достъп и за хора с инвалидна количка чрез асансьор. Третата, доста по-скромна част, е място, където можете да погледате малко пропагандни филмчета от миналото, понякога допълнени и с по-актуални кадри, документиращи събитията след 1989г. и след това да си закупите сувенирчета за спомен.

Първо се разходихме между скулптурите. Те са няколко десетки и са събрани от цяла България - има много бюстове, цели фигури, и групи от фигури. Преобладават партийни вождове (Ленин), но има и работници, отиващи на работа, незнайния воин и тн. В тази си част експозицията показва най-вече портрети.

После влязохме вътре, за да разгледаме картините. За разлика от външната част тук има повече „сцени от живота”, като приветстване на съветската армия освободителка, основаване на местно звено на комунистическата партия, бомбардировки над София, но има и натюрморд, природни пейзажи.

Тук като че ли са намерили място и по-фините изображения на изкуството от ерата на комунистическата партия. Но редом с тях има няколко картини тип разстрел, разпит, отрязани глави на членовете на ком. партиятата – дело на фашистите и тн.

Третата част – видео прожекцията съдържа около 20 минути филмови материяли, избрани еклектично от филмовите бюлетини прожектирани едно време по киносалоните. Тук може да се видят разни манифестации, бригадирски строежи, партийни вождове, а от по-новата история – момента на взривяване на мавзолея на Г. Димитров.

На нас ни отне малко повече от 1 час да разгледаме всичко и разхождайки се отново по софийските улици, да си споделим впечтленията.

А впечатленията бяха смесени. Не от качеството на изложбата или организацията. Те са на ниво, позволяващо спокойно разглеждане на експозицията, която е подредена, прегледна и приютена в подходяща обстановка.

Но някак си липсва въвдение в историческия контекст на авторите и творбите. Също така се е получила сбирка, в която свързващият елемент е по-скоро възрастта и националността на творбите, отколкото нещо друго.

За това, както за студено време в планината и тук е добре посетителят да е подготвен предварително, за да може да се наслади на преживяването.

За подготовка може да се ползва:

добра статия по темата, от vagabond.bg, на английски в края на текста има видео

и класиката в жанъра: Фермата на животните с БГ субтитри

Инфо:

Музей на социалистическото изкуство – София, ул. Лъчезар Станчев 7

GPS - Longitude: 23.35768461 Latitude: 42.66615448 (http://poseti.guide-bulgaria.com/SW/Sofia-city/Stolichna/Sofia/_id=861)

Работно време – 10.00 – 17.30, почивен ден понеделник Вход – 6 лв

ЧНГ 2012!

Новогодишна разходка

„Да тръгнем напред, по най-краткия път, където късметът и желанието за безсмъртни приключения ни заведат. Да не мислим за завръщане и да сме готови да изпратим обратно в изоставеното царство като балсамирани реликви само сърцата си.

Ако сте съгласни да напуснетe баща си и майка си, брат си и сестра си, жената и децата и никога повече да не ги видите – ако сте платили всичките си задължения и сте свободен човек – значи сте готови да излезете на разходка!” (Henry David Thoreau)



Старата година си отиде, да ни е честита новата 2012 година!

Честита коледа !

Дойде зимата. Заваля сняг и всичко побеля. Изведнъж, като с бял грим се скриха всичките недостатъци по лицето на ежедневието ни. 

Пожелаваме Ви весела коледа и успешна нова година!

Предколедни филми в Бургас

 

От известно време в морския град има възможност за гледане на стойностно кино и заслугата за това е на хората от OHG - сдружение за съвременно изкуство (http://ourhousegroup.wordpress.com/)

Ако предколедното пазаруване, стрес, навалица по улиците и магазините ви идва в повече, има къде да се поспрете за малко, да отдъхнете и да видите един хубав филм. 

Приятно гледане :)

Узунджовския храм

Няколо пъти сме минавали през хасковското село Узунджово (най-често, пътувайки за Александровската гробица) и така от колата впечатление ни правят две неща: местана кръчма, наречена „Иманярска среща” :) и бялата необичайно голяма за размерите на българско селце църква.

Кръчмата още не сме я проверили, но при последното пътуване спряхме да видим църквата „Успение Богородично”. Погледната от шосето, тя прилича на новопостроена дори до известен смисъл модернистична църква от края на 20 в.. Висока, бяла.

Оказа се, че историята ѝ далеч не е толкова нова, въпреки че „Успение Богородично” има официално статута на православен действащ храм от 1908 г. Това е по-скоро интересен музей, където срещу дарение в кутията при олтара екскурзовод ще ви запознае с особеностите на храма.

Най-голямата селска църква в страната е и един от малкото примери в родната история за джамия, преобразувана в православна църква. Само няколко изречения за историята на храма, а, за да научите подробностите, препоръчваме беседата в църквата.

Построена вероятно през 16 в. за да обслужва религиозните нужди на местното население, пътниците, нощуващи в импозантния за времето си крайпътен хан и хората, събиращи се на прочутия узунджовски панаир (най-големия в балканската част на Османската имеперия), джамията е сочена за дело на класика Синан.

Друга теория пък свързва построяването ѝ с български майстор, който, строейки джамията, умишлено се придържа към традициите за изграждане на православна църква.

Слуховете твърдят, че при реконструкцията на църквата е открито зазидано тайно помещение, вероятно предвидено за олтар- сега е наистина олтар.

Сред типичната ориенталска украса на джамията са вплетени и християнски символи като каменната гравюра на лале с вплетен кръст- все още част от интериора на храма.

Може би заради това в миналото джамията става известа като Гяурджамиси или Джамията на неверниците.

След Освобождението, когато турското население се изселва, кервансараят е разрушен, панаирът губи стопанското си значение, а селската църква се срутва и след тригодишни дебати местните хора се съгласяват джамията да бъде преобразувана в църква. Оказва се, че архитектурно тази трансформация изисква минимални интервенции и така от джамията се получава църквата „Успение Богородично”.

Още от вратата усещането е наистина особено- влизаш в храм, но какъв?

Първото впечатление е за нещо леко мистично, леко объркващо, леко смущаващо дори.

Звучи православна църковна музика, но се отразява в белия камък, изграждащ изцяло сградата, няма тухли, няма мазилка, фрески има само по тавана.

Типична ориентаска форма на прозорците, но с витражи на християнски светци.

В четирите ъгъла на сградата- колони и капители с орнаменти, характерни за ислямските храмове, но над тях Четиримата Апостоли.

По главния купол- арабски плетеници и надписи се редуват с фрески на ангели и пророци.

Дървен красив иконостас с нови икони, изображение на глаголицата, а отстрани на стената- лалета.

Близко е до изживяването в Света София в Истамбул. На подобни места някакси инстинктивно получаваш усещането, че си на сакрално място, че си в храм.

И тогава въпросът какъв точно храм просто не е важен.

Храм Успение Богородично, Узунджово (Хасковско) инфо:

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости-  да, в Хасково, Харманли

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): да

Ресторант (отворен целогодишно):  да

Места за пикник- извън селото

Достъпност (целогодишно): да

Билет за вход: не, беседа от екскурзовод- срещу дарение

Работно време: всеки ден 9.00-17.00, почивен ден: понеделник
Колко време да отделим: около 30 мин.

Каменните гъби до село Бели пласт

Изглежда са добре познати в интернет, поне гугъл изкарва няколко различни пътеписа още на първата страница с резултати от търсенето, затова няма да преписвам, нито да повтарям :).

Най-важното: село Бели пласт е на пътя между Хасково и Кърджали, достъпът до гъбите е много лесен, намират се на няколко метра от шосето и се виждат от него. И също- добре се комбинират с други регионални забележителности (Перперикон, Татул, Кърджали ... списъкът е дълг), разглеждането на това природно чудо няма да ви отнеме повече от 30 минути, а снимките се получават много добре. 

Гъбите са възникнали вследствие вулканична дейност в праисторията, когато тази част на света е била морско дъно. Днешния си вид гъбите дължат на влиянието на атмосферата и на факта, че съдържат минерали с различна твърдост: шапките са по-устойчиви на вятър, дъжд и слънце, а крачетата им еродират по-бързо.

Интересни са различните цветове на гъбите – розовеещи и зеленикави оттенаци, също резултат от съдържанието на различни минерали в скалите.

Долменът при село Черепово

Около селата Черепово, Хлябово и в Сакар планина като цяло се намират много мегалитни паметници, (писахме вече за някой от тях тук http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post_17.html, тук http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post_15.html, или тук http://patuvaj.blogspot.com/2011/02/blog-post_22.html) но има още много други.

Този път решихме да видим какво представлява долменът при село Черепово. По пътя Тополовград – Харманли, малко след Черепово, в посока Харманли от лявата страна на пътя има малка табелка, информираща за долмен на 3км разстояние от главния път.

Спряхме колата и излязохме на приятна есенна разходка в наистина идеален терен, който не изисква специална туристическа екипировка. По черен път, водещ по върха на баирчетата, няма стръмни изкачвания или спускания (мисля, че е много подходящ и за каране на колело).

Освен първата табелка други по пътя вече няма и на няколко места се наложи да се оставим да ни води вътрешното око на пътешественика.

да, и ние избрахме средната пътека 

Тук не се надявайте да срещенете някого, който да ви насочи към каменното съоръжение- единствените хора, които срещнахме, бяха берачи на дренки и шипки от Сливен, които подозрително и дълго ни изгледаха, докато подминем и естествено не знаеха къде са „камъните”.

В този пост между другото за пръви път ще сложа и GPS координати на място, което е по- трудно за намиране. И така, след като първо го подминахме и помислихме, че няма да намерим долмена, защото е невъзможно да вървим толко дълго и да не сме минали 3км, ни се усмихна късметът.

В далечината видяхме някаква табела, мислехме си „А, това трябва да е!”, но след това вървяхме, вървяхме, а табелата все не изникваше, ентусиазъмът ни спадна и накрая решихме да се върнем, преди да сме минали държавната граница :).

По пътя се оглеждахме къде ли е тази табела и в последствие я видяхме отново. Този път решихме да вървим право към нея, през храсти и дървета, само да не я изпускаме из очи. Стратегията се указа успешна.

Намерихме долмена, а табелката която се виждаше, е точно обозначителната табела, информираща за него, поставена до самия долмен в една нива. Въпрос е защо е обърната обратно в посоката, от която едва ли ще дойде някой, и защо на черния път, който минава на 5 м от долмена няма табелка къде да се отбием за него.

Но това са дреболии, правещи разходките интересни. Търсете го в лявата страна на черния път, по малката отбивка, водеща до нива. Ако вървейки по черния път видите стара порутена къща вляво, значи сте го подминали и трябва да се върнете 150 м назад. И така, ако искате да не подминете долмена и разполагате с навигация, координатите са следните :

N 41° 58' 8958" , E 26° 6' 8398", с точност 32м, карта и още измервания можете да намерите тук: http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/Dolmeni/Dsak/Dsak-024BG/Dsak-024BG.html, между другото този сайт е много добър източник за идеи за излет ;).

Както се вижда от снимките, долменът не е в много добро състояние, дали е виновно времето, иманярите или нещо друго, е трудно да се каже, но в момента това е положението.

дървения дракон, единственият пазач на долмена

И така след около 2-часова приятна разходка се върнахме при колата и продължихме по нашите си дела. Ако не съм споменавал, че пътят към долмена е много хубав и за колело, все пак да го кажа :)