Привет на всички читатели на нашия блог.
В последно време не успяваме да качваме нови публикации и причината е само една:
просто няма кога. Очертават ни се още най-малко два много натоварени месеца, през които едва ли ще намерим време да пишем за блога.
Но през това време, ако някоi от маршрутит, които сме описали, ви е хванал окото и решите да го проследите, напишете ни какви са впечатленията ви и също споделете всякаква актуална информация с нас и останалите читатели.
Хубаво лято ви желаем и останете верни на блога ни.
вторник, 19 юли 2011 г.
Александровската гробница и Микри Доксипара в Гърция
Източните Родопи отново и още нещо
Излишно е да се повтаря често, че Източните Родопи са много интересна и привлекателена територия за любителите на девствената флора, дивата фауна и историческите паметници и че всяко ходене там е свързано с намeрението за ново такова, защото винаги остава по нещо неизследвано и достатъчно предизвикателно, за да ви накара да планувате следващите свободни 48 часа именно по тази дестинация.
Излишно е да се повтаря често, че Източните Родопи са много интересна и привлекателена територия за любителите на девствената флора, дивата фауна и историческите паметници и че всяко ходене там е свързано с намeрението за ново такова, защото винаги остава по нещо неизследвано и достатъчно предизвикателно, за да ви накара да планувате следващите свободни 48 часа именно по тази дестинация.
Отново се отправяме натам по следите на останките от тракийската култура в района, доколтото времевите рамки на един уикенд позволяват.
Първата спирка е местността Палеокастро- местността на стоте слънца, намираща се във вилната зона на Тополовград . За факта, че това не е единственото светлилище, показващо култа към Бога-Слънце в околността, вече сме писали, както и подробности как сте стига до Палекастро ще намерите на: http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post_11.html
Сега само ще добавим, че сините маркировки, водещи към слънцата, които в края на зимата ни се струваха прекалено много, сега се оказаха дори недостатъчни. Пътеките са обрасли във висока трева и е нужно да се огледате добре, за да ги откриете по камъните. Но все пак слънцата, символизиращи вероятно свещения брак между Богинята-майка (представена от скалата) и Бога-Слънце (изсечените слънца) са там, където са били от векове.
Друго място, към което с удоволствие се връщаме, е гробницата в Мезек (4. в. пр. Хр.). На територията на България са открити около 10 000 тракийски могили, гробищни ями и гробинци, но рядко се предлага посещение в оригиналите, особено що се отнася до гробниците. В Мезешката куполна гробница фрески няма, но за компенсация обещава една неподправена среща с оригиналния тракийски строителен гений, една нереставрирана атмосфера на докосване със съкралното и света на траките. За инфо вижте: http://patuvaj.blogspot.com/2011/02/blog-post_5212.html
Различно усещане и информация дава Александровската гробница близо до Хасково (20-тина км). Оригиналът на тази гробница, открита от Китов, е запечатан и не е позволен за посещения. Копието е изградено вътре в самия Музеен център за Тракийското изкуство в Източните Родопи, организиран с финансовата помощна Япония като негова основна атракция. Древна колкото и гробницата в Мезек, Александровксата могила пази фресковите декорации с основни мотиви пир (както тази в Казанлък) и ловни сцени. Тези повтарящи се сюжети клонят към предположението, че именно така траките си представят рая: вечен пир и лов, свързващ се с доказването на съзряването на аристократа и преминаването му към по-висок социален статус.
Ако се намирате наблизо и имате повечко време непременно отскочете до съседна Гърция.
За тракийските погребения при гръцките села Зони и Микри Доксипара близо до граничния пункт Ивайловград-Кипринос разбрахме случайно. При едно от ходенията във вила Армира екскурзоводите там ни препоръчаха този обект- свързан с късната тракийска ера от развитието на региона и уникален преди всичко с колесниците, намерени там.
От Ивайловград до пропускателния пункт с Гърция при с. Славеево (открит през октомври 2010) са някакви си 3 км. Там действат бързо, показваме личните карти и непосредствено вдясно от граничната будка поемаме по табелата за с. Зони (Ζώνη, около 5 км). Този път още не е отбелязан в Гугъл мапс и не е чудно- явно е нов- още мирише на асфалт.
След края на селото пътят се разделя в две посоки надясно и наляво. Правилната посока е надясно за Александруполис.Пътят води до с. Хелидона (мисля, че означава лястовичка, Χελιδόνα около 10 км).
На около 1-2 км след селото има голяма синя табела за отклонение вляво с надпис към гробницата Taфikoy Tymboy, разбира се само на гръци. В дясно остава малко параклисче на Козма Етолийски и след около още 1-2 км пътят свършва точно при могилата с разкопките. От граничния пункт до там ни отне 20-30 мин. като цялата отсечка е асфалтирана и се кара удобно.
Могилата e относително ново откритие- от 2002 г. Въпреки че практически там няма внушителни сградеви конструкции или фрески, няма гробница, погребалните ями и тризните, засипани с голяма могила, представят изключително интересен погребален комплекс.
Четирите ями, датирани към 2. в., пазят кремираните останки на знатен земеделски род- трима мъже и жена, 5 колесници, 5 скелета на коне, бижутерия и съдове.
Предполага се, че колесниците и конете са обслужили предвижването на погребалното шествие до могилата. Това практично приложение обаче не е единствената им роля.
Съхранили се с добре запазени детайли, колесниците на 4 колела маркират високия социален статус на починалите и са уникални с детайлната си декорация, различни орнаменти и технически показатели: в погребалната могила от с. Микри Доксипара и Зони няма две напълно идентични колесници.
Конете също имат важно място в погребалните ритуали на траките: смята се, че конят е този, който знае пътя към отвъдното и ще отведе душата там. Защото за душата е неизвестно как да стигне до Рая и конят се погребва с мъртвия, именно за да го пренесе в следващото ниво на екзистенция.
А защо са по 5 след като погребаните са четирима? Вероятно едната колесница с коня са били резервни в случай, че някои от действащите возила се повредят.
Намерените при различните кремации предмети, бронзови монети, стъкленици, бронзови съдове за вино, обеци, пръстен, са даровере към мъртвите, които да направят задгробния им живот удобен и луксозен. Особено място заемат дарените лампи и фенери, за които се смята, че осветяват пътя към Рая. Може би поради тази причина те са изяшно оформени и украсени с фантазия: с конска глава, с поставка с крака.
Важно откритие са и тризните- огнищата, в които се е извършвала кремацията на телата. Те се намират в непосредствена близост до погребалните ями. Празнуващото шествие явно е придружавало колесниците с телата до мястото, избрано за могилата, където телата са поставяни в тризните и предавани на огъня. След това прахът им се събира в специални урни и полага в погребални ями заедно с любимите вещи на покойните и други скъпи дарове.
Консервацията на целия комплекс при с. Зони и Микри Доксипара е в начален стадий и все още няма статут на музей. Над намерените артефакти има дървени ниски скелета (пречат малко на снимките) и са приютени от найлонови къщички, където температурата е като в сауна особено по обяд.
Хубавото е обаче, че могилата все пак приема посетители и то всеки ден 9.00-15.00, и то безпалтно. Освен конете, колесниците и части от съдовете има и снимки на намерените предмети с кратки обяснения на английски, а хората, отговарящи за мястото (не разбрахме пазачи или строители), ви посрещат с безплатна брошура на български и ви развеждат из къщичките. Това, че не говорите гръцки, а те не говорят на никакъв друг език, освен на гръцки, не се оказа проблем. И посещението там си заслужава- представете си колесницата от с. Караново, Новозагорско (за нея сме писали на: http://patuvaj.blogspot.com/2011/03/blog-post_08.html ), умножена по пет...
Ако не искате да чакате още година-две, докато довършат обекта, сте наистина добре дошли. А ако настоявате да бъдете разведени от екскурзовод, можете да пишете на английски на Домна Терзополу (Domna Terzopoulou), на която благодарим за полезната информация: dterzopoulou2002@yahoo.gr Domna Terzopoulou
А докато планувате посещението си там, можете да погледнете и на:
http://www.mikridoxipara-zoni.gr/mainMenu_bulgarian.html
Първата спирка е местността Палеокастро- местността на стоте слънца, намираща се във вилната зона на Тополовград . За факта, че това не е единственото светлилище, показващо култа към Бога-Слънце в околността, вече сме писали, както и подробности как сте стига до Палекастро ще намерите на: http://patuvaj.blogspot.com/2011/04/blog-post_11.html
Сега само ще добавим, че сините маркировки, водещи към слънцата, които в края на зимата ни се струваха прекалено много, сега се оказаха дори недостатъчни. Пътеките са обрасли във висока трева и е нужно да се огледате добре, за да ги откриете по камъните. Но все пак слънцата, символизиращи вероятно свещения брак между Богинята-майка (представена от скалата) и Бога-Слънце (изсечените слънца) са там, където са били от векове.
Друго място, към което с удоволствие се връщаме, е гробницата в Мезек (4. в. пр. Хр.). На територията на България са открити около 10 000 тракийски могили, гробищни ями и гробинци, но рядко се предлага посещение в оригиналите, особено що се отнася до гробниците. В Мезешката куполна гробница фрески няма, но за компенсация обещава една неподправена среща с оригиналния тракийски строителен гений, една нереставрирана атмосфера на докосване със съкралното и света на траките. За инфо вижте: http://patuvaj.blogspot.com/2011/02/blog-post_5212.html
Различно усещане и информация дава Александровската гробница близо до Хасково (20-тина км). Оригиналът на тази гробница, открита от Китов, е запечатан и не е позволен за посещения. Копието е изградено вътре в самия Музеен център за Тракийското изкуство в Източните Родопи, организиран с финансовата помощна Япония като негова основна атракция. Древна колкото и гробницата в Мезек, Александровксата могила пази фресковите декорации с основни мотиви пир (както тази в Казанлък) и ловни сцени. Тези повтарящи се сюжети клонят към предположението, че именно така траките си представят рая: вечен пир и лов, свързващ се с доказването на съзряването на аристократа и преминаването му към по-висок социален статус.
Ако се намирате наблизо и имате повечко време непременно отскочете до съседна Гърция.
За тракийските погребения при гръцките села Зони и Микри Доксипара близо до граничния пункт Ивайловград-Кипринос разбрахме случайно. При едно от ходенията във вила Армира екскурзоводите там ни препоръчаха този обект- свързан с късната тракийска ера от развитието на региона и уникален преди всичко с колесниците, намерени там.
От Ивайловград до пропускателния пункт с Гърция при с. Славеево (открит през октомври 2010) са някакви си 3 км. Там действат бързо, показваме личните карти и непосредствено вдясно от граничната будка поемаме по табелата за с. Зони (Ζώνη, около 5 км). Този път още не е отбелязан в Гугъл мапс и не е чудно- явно е нов- още мирише на асфалт.
След края на селото пътят се разделя в две посоки надясно и наляво. Правилната посока е надясно за Александруполис.Пътят води до с. Хелидона (мисля, че означава лястовичка, Χελιδόνα около 10 км).
На около 1-2 км след селото има голяма синя табела за отклонение вляво с надпис към гробницата Taфikoy Tymboy, разбира се само на гръци. В дясно остава малко параклисче на Козма Етолийски и след около още 1-2 км пътят свършва точно при могилата с разкопките. От граничния пункт до там ни отне 20-30 мин. като цялата отсечка е асфалтирана и се кара удобно.
Могилата e относително ново откритие- от 2002 г. Въпреки че практически там няма внушителни сградеви конструкции или фрески, няма гробница, погребалните ями и тризните, засипани с голяма могила, представят изключително интересен погребален комплекс.
Четирите ями, датирани към 2. в., пазят кремираните останки на знатен земеделски род- трима мъже и жена, 5 колесници, 5 скелета на коне, бижутерия и съдове.
Предполага се, че колесниците и конете са обслужили предвижването на погребалното шествие до могилата. Това практично приложение обаче не е единствената им роля.
Съхранили се с добре запазени детайли, колесниците на 4 колела маркират високия социален статус на починалите и са уникални с детайлната си декорация, различни орнаменти и технически показатели: в погребалната могила от с. Микри Доксипара и Зони няма две напълно идентични колесници.
Конете също имат важно място в погребалните ритуали на траките: смята се, че конят е този, който знае пътя към отвъдното и ще отведе душата там. Защото за душата е неизвестно как да стигне до Рая и конят се погребва с мъртвия, именно за да го пренесе в следващото ниво на екзистенция.
А защо са по 5 след като погребаните са четирима? Вероятно едната колесница с коня са били резервни в случай, че някои от действащите возила се повредят.
Намерените при различните кремации предмети, бронзови монети, стъкленици, бронзови съдове за вино, обеци, пръстен, са даровере към мъртвите, които да направят задгробния им живот удобен и луксозен. Особено място заемат дарените лампи и фенери, за които се смята, че осветяват пътя към Рая. Може би поради тази причина те са изяшно оформени и украсени с фантазия: с конска глава, с поставка с крака.
Важно откритие са и тризните- огнищата, в които се е извършвала кремацията на телата. Те се намират в непосредствена близост до погребалните ями. Празнуващото шествие явно е придружавало колесниците с телата до мястото, избрано за могилата, където телата са поставяни в тризните и предавани на огъня. След това прахът им се събира в специални урни и полага в погребални ями заедно с любимите вещи на покойните и други скъпи дарове.
Консервацията на целия комплекс при с. Зони и Микри Доксипара е в начален стадий и все още няма статут на музей. Над намерените артефакти има дървени ниски скелета (пречат малко на снимките) и са приютени от найлонови къщички, където температурата е като в сауна особено по обяд.
Хубавото е обаче, че могилата все пак приема посетители и то всеки ден 9.00-15.00, и то безпалтно. Освен конете, колесниците и части от съдовете има и снимки на намерените предмети с кратки обяснения на английски, а хората, отговарящи за мястото (не разбрахме пазачи или строители), ви посрещат с безплатна брошура на български и ви развеждат из къщичките. Това, че не говорите гръцки, а те не говорят на никакъв друг език, освен на гръцки, не се оказа проблем. И посещението там си заслужава- представете си колесницата от с. Караново, Новозагорско (за нея сме писали на: http://patuvaj.blogspot.com/2011/03/blog-post_08.html ), умножена по пет...
Ако не искате да чакате още година-две, докато довършат обекта, сте наистина добре дошли. А ако настоявате да бъдете разведени от екскурзовод, можете да пишете на английски на Домна Терзополу (Domna Terzopoulou), на която благодарим за полезната информация: dterzopoulou2002@yahoo.gr Domna Terzopoulou
А докато планувате посещението си там, можете да погледнете и на:
http://www.mikridoxipara-zoni.gr/mainMenu_bulgarian.html
сряда, 25 май 2011 г.
Защитена местност Камчийски пясъци
Това райско кътче се намира между село Шкорпиловци и устието на река Камчия в северната част на българското черноморие.
Камчийските пясъци е най-голямият пясъчен плаж в България и съчетава плажна ивица, пясъчни дюни и лонгозна гора, а в съседството се намира и резерватът Камчия.
Една от причините, спомогнали за запазването на непокътнатия природен характер на местността, е сигурно самата река Камчия. Често разливащата се река е оставила слепи ръкави, наричани азмаци, обрасли с буйна растителност, но островчета зеленина или мокри блатни петна се намират и доста надалеч от самата река. Почвата е доста влажна, нестабилна и в опасност от чести наводнения ... тоест трудно използваема за хората.
Това е и начинът, по който се е зародил лонгозът, буйният, див и непрестъпен български вариант на джунглата.
За кратка неделна разходка избрахме маршрут от курортната част на Шкорпиловци по плажната ивица до устието на реката и после обратно покрай оградата на резервата, през дюните.
От изходната точка на моста на плажа в Шкорпиловци и обратно, ни отне около 5 часа ходене, с около 40 минути почивка.
Плажната ивица там е наистина невероятна, редка гледка по родното море. Километри наред е само пясък. А зад вас ... гората. Нищо чудно, че нудистите са го обикнали. Но те са дружелюбни хора и са за предпочитане пред разни продавачи, инкасатори на чадъри и шезлонги и т.н.
Плажът при Камчия предлага само три неща: море, слънце и пясък. Ако на човек му е нужно и нещо друго, трябва да си го носи със себе си (и ако наистина си носи нещо, хубаво е все пак след консумация да си прибере боклука ;).
За съжаление проблемите на Камчия не се изчерпват с няколко фаса или празна бирена бутилка, захвърлени на плажа.
Има планове това райско кътче да бъде превърнато в поредната перла в бетонната корона на БГ туризма.
Инфо за досегашното развитие има тук:
репортаж на BTV:
Най-малкото, което може да направи всеки е, да отиде на място, да се запознае с обстановката, да види. Сигурни сме, че всеки, посетил пясъците, ще се почуства горд и щастлив, че в България има такива места и като истински собственик, ще защити своето (нашето) право пред финансовия интерес на някои хора, решили да доят кравата, докато им умре под ръцете.
четвъртък, 19 май 2011 г.
За цигарите в Тайланд
Преди време ни бяха впечатлили картинките по цигарените кутии в Турция. (http://patuvaj.blogspot.com/2011_04_01_archive.html). Идеята ни се видя интересна, засилваща печатното съобщение, на което сме свикнали на нашите цигари.
Наскоро обаче се сдобихме с една кутийка Тайландски Camel. В Тайланд също са решили да сложат снимки на последиците от тютюнопушенето. Но за разлика от турците, тайландците са преценили, че истината за възможните последствия от пушенето на тютюн е толко брутална, че трябва да се покаже на пушачите такава, каквато е. Без намеци, недомлъвки, евфемизми.
(снимката е в края на статията и наистина не е хубава гледка)
Интересно е че, не само в Тайланд се продават цигари със съвсем еднозначни картинки по опаковките. Държавите в които картинките от цигарените кутии могат да ви докарат кошмари нощем са: Австралия, Нова Зеландия, Бразилия, вероятно има и други.
Впечатление прави че Европа и Америка някакси са „цивилизовани” в това отношение. Пише на цигарите, че убиват. Стига толко, няма нужда да погнусяваме хората. (?)
Във връзка с това е интересно пристигането на тютюна в Европа и неговото възприемане. Така например московският патриарх забранява пушенето още през 1634г., наказанието за прегрешилите е било разрязване на носа и бичуване. Турският султан Мурад IV, също е забранявал пушенето като заплаха за здравето и морала на поданиците си. Английският крал Джеймс I. пък се опита да ограничи пушенето с огромен данък от 4000%, още през 1604г. Но в крайна сметка финансовият интерес прегази всички добри намерения, а държавните каси и до ден днешен се пълнят с парите на пушачите.
И така след като държавата разбра, че от пушачите може да изкара много пари, от забрана се премина към активно насръчаване на потребителите. Цигарите се рекламираха по доста убедителен начин, въпреки многото противници на пушенето, свързвали ужасните последици и причината им.
(снимките ги намерих в този блог: http://hypesrus.com/blog/2011/04/27/werbung-bevor-das-gesetz-eingriff/)
Днес вече сме наясно, че навикът е вреден. Знаем че, трима от каубоите, играли Marlboro man в рекламите на компанията, са починали от рак на белите дробове. Знаем много работи, но май не се съобразявме с тях достатъчно. : (
Ето как изглеждат цигарите в Тайланд:
А ако искате да видите повече стряскащи изображения вижте това: http://www.quitnow.gov.au/internet/quitnow/publishing.nsf/Content/fact-sheet-health-warnings
Абонамент за:
Публикации (Atom)