Сицилия: Етна и Модика

Поглеждайки картата на Европа, обикновено не е лесно веднага да намерим Малта, а след като я локализириаме, надписът, обозначаващ името ѝ,  често е по- голям от самата отбелязана територия.

Близката ѝ съседка Сицилия има обратен проблем. Това е най- голямият остров в Средиземно море и се намира веднага. :)  Разстоянието между островите е около 100 км (по моя преценка) и може да бъде изминато с ферибот. Връзката осъществява компанията Virtu Ferries,  чиито катамарани патуват всеки ден,  а пътуването трае около час и половина.

На много места в Малта се предлага екскурзия до Сицилия, но  на практика всички само препродават билети на Вирту, които освен, че са собственици на фериботи, имат и собствени автобуси и екскурзоводи и провеждат екскурзиите.

В сравнение с Малта Сицилия е огромна, така че колко време ще ѝ отделите зависи само от вас :). Ние решихме да отидем за един ден като планът беше да видим Етна и Модика и мисля, че не издавам края на разказа, ако кажа, че много ни хареса в Сицилия и пак бихме отишли.

Денят започна с прекрасен изгрев на слънцето от вълните на морето, италианско кафе и малтийски вестник.

Вестникът се оказа доста забавно четиво. Особено криминалната хроника. Има секция, където се оповестява на провинилите се граждани кога и защо да се явят пред съда в Малта.

Типичните провинения: шофирал колата без закопчан предпазен колан и говорил по телефона, паркирал колата, без да отбележи времето на пристигане (островът е малък и на повечето места имате право да паркирате само два часа, като отбелязвате времето на паркирането на хартиен часовник, залепен на предното стъкло на  всеки автомобил), неправилно отбелязал време на паркиране на колата и .... шок най –голям – неподържа автомобила си чист и изправен!!! 

Може би съботното посещение на съда, за да си плати човек глобите, е неразделна част от идеалния малтийски уикенд? Не знам.  Но сигурно има ефект човек да си види името във вестника и да знае, че е там, за да се засрами.

Остана още малко време да разгледаме ферибота. Внушително нещо е. Вирту са собственици на няколко катамарана, ние пътувахме с Jean De La Valette ( и тук). Компанията залага на това, че са вързката между Малта и Европа и се представя като един вид приятелска фирма, целяща да е близка до сърцето на клиентите си и национална гордост за Малта.

По стените има снимки с кратка биография на капитана и някои от членовете на екипажа, също така разгледахме фото репортаж от първото плаване на кораба от Австралия до Малта и въобще  имаше какво да се прави и гледа.

Пътуването мина неусетно и след малко бяхме на Италианска територия. Акостирахме в Поцало и тръгнахме към Етна.  Вулканът е най- високият действащ в цяла Европа и се издига до 3 320м над морето, така че се вижда отдалече. 

Интересно е колко далече от вулкана е достигала лавата. По моя преценка това са десетки километри от самия вулкан. Това е любопитен факт за туристи като нас ... но как ли го приемат местните? (тоест ... какво е безопасното разстояние от димящата планина?

От нашия екскурзовод чухме различни истории за две съседни къщи по склоновете на Етна, едната- отнесена при поредното изригване, другата- непокътната или за много изгодни оферти за недвижими имоти в областта, но въпрос дали не се притесняват хората да живеят там така и не му зададохме).

Сега малко практични съвети:  Имайте впредвид надморската височина от 3300м, тоест пригответе си топли дрехи независимо колко топло е край морето.

Предвидете сумата от около 30€ (не си спомням точно колко беше) за лифт, защото нашата екскурзия ни доведе до местността в самото подножие на вулкана с планински хижи, а качването на лифта е по избор. (Предполагам, че повечето прават така, за да не изглежда цената на екскурзията толко висока, ако е включен и лифта в нея).

И трето, което го разбрахме чак на място – ако ви вълнува вулканът, а, предполагам, е така, помислете дали не ви се иска да отделите цял ден само за Етна. Само така ще имате възможност на спокойствие да се изкачите или да си вземете гид, който да ви доведе до самите кратери на вулкана.

Защото с малко съжаление трябва да призная, че дори 30€ допълнително за лифт не ми позволи да видя гърлото на вулкана. Имахме около 30 минути време да се поразходим, а това не е достатъчно. :( 

Точно преди лифта има няколко хижи предлагащи стаи, гидове или обяд, така че зависи от вас как да постъпите с времето си. Вижте например тук и тук. Другият вариант е градчето Николози (Nicolosi), последното населено място преди върха.

След Етна беше ред на Модика. Града е едно от местата, където се е запазила изчистената барокова градска среда на острова. 

Причината за това е силното земетресени от 1693г,  засегнало Сицилия и Малта, което разрушава сградите в предходни архитектурни стилове и дава възможност на архитектите да начертаят отново градоустройствените планове.

Доста изчерпателна информация за историята и особеностите на Сицилианския барок има на английски в Уикипедия.

Ние се влюбихме в Модика в момента на пристигането ни. Симпатично малко градче с чаровна архитектура и атмосфера. 

Не видяхме почти никакви модерни сгради, всичките постройки ни изглеждаха на най-малко 50-70 години, а модерното беше много чувствително вплетено в тях. 

За разлика от Малта, където по витрните често се вижда еднин „антикварен” стил на старите реклами и лога тук модерното се е срастнало с историческото.

Много от къщите на главната улица имат магазин, сладкарничка, кафене или нещо друго на кота нула. Но името на фирмата, помещаваща се там, е само деликатно споменато с един надпис и витрина.  

И е толко естествено, както цветарниците, закачени на всеки балкон. В една от страничните улички видяхме стар майстор дърводелец как прави стол в работилницата си. Мястото  бе пълно с ръчно правени дървени мебели, имаше дървени изрезки по пода, а на котлона стоеше тенджера с клей. Гледахме го през витрината, докато не усети погледите ни, вдигна глава, усмихна ни се и продължи да работи.

Продължихме разходката си из юнескова Модика с твърдото намерение да купим шоколад. Историята на шоколада тук започва през 16. век,  когато островът е под испанско владение. Тогава испанците запознават европейците с много „екзотични” растения, без които днес не бихме могли да си представим диетата си.

Шоколадът в Модика се прави по същия начин, както са го правили ацтеките в Америка по време на конкистадорите. Особеността идва от затоплянето на суровата маса от какаови зърна до 40°С - 50°С, когато се смесва със захар и подправки. Така захарта не се карамелизира, а остава в шоколада на кристали.

Вкусовете на шоколад от Модика са различни – има ванилия, портокал, но има и пипер или люти чушки.

Търсейки шоколад, влязохме в малко магазинче за хранителни стоки с един единствен продавач-собственик.

В Малта бяхме свикнали навсякъде да говорят английски. Но тук не е Малта. Човекът въобще не говореше английски, но това не му попречи да си поприказва с нас.

Между другото, това ми се случва за втори път  в Италия. Явно за италианците не е нужно да говорят чужди езици, те имат уникалната способност да ви разберат на вашия език, а те пък не се притесняват да ви обясняват на дълго и широко на италиански. Така и тук, в Модика.

Освен шоколад ни се прияде и сирене- изглеждаше апетитно на витрината. Но от кое да си вземем, като имената нищо не ни говорят, а и не се четат много добре от ръчно написаните табелки.

Магазинерът само след като видя, че оглеждаме сиренето, извади един нож и ни отряза парченце, за да опитаме. Харесахме го. Сега беше наш ред да покажем колко да ни отреже. След това помолихме да ни отреже и от другото до него. Той го направи и с поглед ни запита е? Как е? Харесва ли ви или търсите по-силен вкус... 

И така направихме една кратка  дегустация, разбрахме се кое сирене на кое е братовчед или по-млад брат, накупихме си сирене и преди да си тръгнем, човекът се сети – сирене имате, а хляб? Имам прекрасен сицилиански ръчен хляб, ето вземете и него.

Купихме шоколад, сирене, хляб и бира, поговорихме  си с човека и с едно много приятно чувство довършихме разходката си във вечерната вече Модика.

Разходката до Сицилия приключи. Мога да кажа само – прекрасно, но много кратко или много кратко, но въпреки това прекрасно. Не знам, ще трябва да разберем следващия път, когато отидем в Сицилия.

Това е, друг начин няма. ;).